Гинка
|
Дъщеря на чорбаджи Юрдан; „хубавелка още, приказлива, хлевуста и лудичка, и която биеше, когато трябва, смирения си мъж, забавляваше гостите с шеги и подигравки.”
|
Доктор Соколов
|
„беше млад човек, на двайсет и осем години, левент, с лъскава руса коса, синеок, с открито простодушно лице; с нрав буен, чудак и лекомислен.”
Не е завършил медицинско училище, разчита на здравия климат на тоя балкански рай и природата.
|
Дядо Стоян
|
Воденичар, баща на Марийка
|
Иван Боримечката
|
„Това беше цяла планина: ръст голиатов, сили херкулесови, лице кокалесто и грапаво и глупавичко.”; „беше и голям песнопоец”.
|
Иван Краличът
|
Избягал от заточение в Диарбекир; „ висок, смъртноблед момък, мургав, с черни вглъбнати пронизителни очи, с дълга рошава коса, покрита с прах.”
|
Кандов
|
„студент от един руски университет, дошъл за поправка на здравето си, човек начетен, но краен идеолог и увлечен от утопиите на социализма.”
|
Кириак Стефчов
|
„син на един чорбаджия от калъпа на Юрдан Диамандиев”; „млад човек, но с ръждиви понятия”
|
Колчо Слепецът
|
„лишен съвсем от зрение, беше дребничък момък, с изпито страдалческо лице, но интелигентно. Той беше твърде вещ на флаутата, с която кръстосваше цяла България, весел разказвач и смехотворец и затова неизбежен във всички весели събирания.”
|
Манол Краличът
|
Баща на Иван; от Видин; „стар приятел по търговски сношения и по голяма услуга с бай Марко.”
|
Марийка
|
Дъщеря на воденичаря.
|
Марко Иванов
|
„човек малообразован”, „дълбоко набожен и благочестив”, училищен настоятел, „Той беше човек около 50-годишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Лицето му, червендалесто, но опалено и позагрубяло от слънце и ветрове, поради честите му пътувания по кърища и по панаира, имаше сериозно и студено изражение, даже когато се усмихваше. Големите му надвиснали, над сините му очи, вежди усилваха тая строг тон на физиономията му. Но някакво добродушие, честност и искреност се разливаха по нея и я правеха симпатична и непобедимо изискваше уважение.”
|
Милка Тодоричкина
|
Споменава се за пръв път в главата „Силистра йолу”:
„- Чакай, ти да видиш сега червените бузи на Милка Тодоричкина – каза поп Димчо.
- Не е то. Аз по мога да ги ухапя – не да ги видя.”
|
Михалаки Алафрангата
|
„той за пръв път беше обул панталони преди трийсет години в града и продумал френски, но си беше замръзнал там. Палтото му и днес беше от епохата на Кримската война, а няколкословният му френски речник не се умножи нито с една дума”
|
Мунчо
|
„кротък идиот, който от години живее в манастира”, „кривоок”
|
Рада Госпожина
|
„високо, румено, чернооко момиче, облечено в черно.”
Госпожина – „за означение, че принадлежи на г-жа хаджи Ровоама.”
„беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.”
Сираче от дете, х. Ровоама я приютява и прави послушница; учителка на девойките от 1. клас, с 1000 гроша заплата.
|
Рачко Пръдлето
|
Ханджия в Карнарския хан; от Бяла черква; името му останало от баща му; има три деца; „дребно, ухилено човече, с тъпоумно лице.”
|
Хаджи Ровоама
|
Калугерица, сестра на Юрдан; „куца, злъчна и сплетница”
|
Чорбаджи Мичо Бейзадето
|
Настоятел на училището
„беше стар, нисък, чернолик човечец, облечен в шалвари и сукнена салтамарка […] той беше малообразован и с огроничено развитие, но животът и многото изпитания го бяха направили опитен и разсъдлив. Черните му живи и подвижни очи блещяха умно на сухото му лице, набраздено с дълбоки бръчки[…] той беше русолюбец.”
|
Чорбаджи Юрдан Диамандиев
|
„болнав, намръщен и нервен.”; „никой не го обича заради грабителства над сиромашта, братувания с турците.”
|
Шериф ага
|
Онбашият; „Той беше 35-годишен човек, с подпухнало жълтеникаво лице, с голямо изпъкнало чело, с малки сиви очи и с поглед ленив и заспал.”
|