В. Договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ДЕОАЕ)
Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ДЕОАЕ) е подписан в Рим на 25 март 1957 г. и влиза в сила от 1 януари 1958 г. едновременно с ДЕИО.
Целта на ДЕОАЕ е да се координират изследователските програми в областта на мирното използване на атомната енергия, които вече са стартирани или са планирани от държавите членки. Днес този договор в голяма степен е абсорбиран от ДЕО.
В системата Евро Право се предлага консолидирана версия на ДЕОАЕ, съдържаща актуалния действащ текст на неговите разпоредби. Измененията и допълненията са извършени от редакцията на АПИС въз основа на официалните преводи на първоначалната версия на договора и на договорите, с които той е бил изменен впоследствие.
Г. Договор за създаване на Конституция за Европа
Този договор е одобрен от държавните глави или правителствените ръководители на държавите членки на 18 юни 2004 г. и е подписан на 29 октомври 2004 г., но все още не е ратифициран от всички държави членки на ЕС и поради това не е влязъл в сила.
Понастоящем съдбата на европейската конституция остава под въпрос след отхвърлянето й на проведените във Франция и Нидерландия референдуми.
Основните положения, залегнали в Договора за създаване на Конституция за Европа, са:
-
включване в неговия текст на Хартата за основните права, прокламирана на 8 декември 2002 г. по време на Европейския съвет в Ница;
-
нова дефиниция на Европейския съюз, която да замени сега съществуващите „Европейска общност” и „Европейски съюз”;
-
по-ясно определяне на предоставянето и споделянето на компетентност между Съюза и държавите членки;
-
ревизия на институционалната рамка с цел по-ясно определяне на ролите на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия;
-
по-ефективни процедури по вземане на решения;
-
създаване на по-демократични и прозрачни политически механизми за функциониране на системата.
2.1.2Договори за присъединяване
До момента Европейският съюз е бил разширяван шест пъти, като към шестте държави учредителки (Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия) се присъединяват:
-
Дания, Ирландия и Обединеното Кралство (1973);
-
Гърция (1981);
-
Испания и Португалия (1985);
-
Австрия, Финландия и Швеция (1995);
-
Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Словения (2004);
-
България и Румъния (2007).
Договорите за присъединяване съдържат условията за присъединяване към ЕС на новите държави и необходимите промени в учредителните договори, произтичащи от разширяването.
2.1.3Други договори и протоколи
Единният европейски акт е подписан на 28 февруари 1986 г. и влиза в сила на 1 юли 1987 г.
Неговата основна цел е да създаде рамката за завършването най-късно да 31 декември 1992 г. на Единния европейски пазар, т.е. на пространство, в което няма да има никакви ограничения за движението на хора, капитали, стоки и услуги. В Договора за ЕО са въведени ad hoc процедури за постигане на тази цел.
Договорът от Амстердам е подписан на 2 октомври 1997 г. и влиза в сила от 1 май 1999 г. Той предвижда две значителни промени:
-
прилагане на процедурата на съвместно вземане на решения в нови области, заедно с увеличаване на случаите, в които Съветът на ЕС може да взема решения с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие;
-
прехвърляне към ДЕО на някои материи, уредени от ДЕС (визова политика, предоставяне на убежище, както и всички въпроси, отнасящи се до 4-те свободи на движение, които са били уредени в ДЕС до този момент). В съответствие с това прехвърляне заглавието на Дял VІ от ДЕС (третия стълб) е променено на „Разпоредби относно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси”.
В. Договор от Ница
Договорът от Ница е подписан на 26 февруари 2001 г. и влиза в сила от 1 февруари 2003 г.
Целта на този договор е да пригоди Европейския съюз към предстоящото голямо разширяване. По-важните промени са в следните насоки:
-
изменение на процеса на вземане на решения;
-
драстично намаляване на случаите, в които Съветът взема решения единодушно; отсега нататък Съветът може да приеме решение с квалифицирано мнозинство в глоям брой от случаите: свободно движение на гражданите, съдебно сътрудничество по граждански дела, индустриална политика и т.н.;
-
промени в претеглянето на гласовете в Съвета;
-
промени в структурата на институциите;
-
ново преразпределение на местата в Европейския парламент;
-
отказ от правото на втори член в Европейската комисия от страна на Франция, Германия, Обединеното Кралство и Италия;
-
увеличаване на правомощията на Председателя на Европейската комисия.
Г. Други
В системата Евро Право са включени официалните преводи на български език и на други договори, които изменят или допълват уредбата, въведена с учредителните договори. По-важните от тях са:
-
Договорът за Гренландия (1984), с който е договорено Гренландия да напусне ЕИО през 1985 г. и да получи статут на отвъдморска страна или територия;
-
Договорът за сливане (1965), с който се създават единна Комисия и единен Съвет за трите общности (Европейската общност за въглища и стомана, Европейската икономическа общност и Евратом); чл. 9 от Договора от Амстердам отменя Договора за сливане и инкорпорира най-съществените му елементи в ДЕС;
-
Договорът за изменение на някои финансови разпоредби (1975), който изменя някои членове от трите договора, учредяващи Европейската общност за въглища и стомана, Европейската икономическа общност и Евратом; тези изменения са продължени и разширени със следващи договори.
Забележка: В системата Евро Право не е включен официален превод на български език на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ДЕОВС), чието действие изтече на 23 юли 2002 г. Този договор е най-старият от трите учредителни договори за създаване на европейски общности. Той е подписан в Париж на 23 юли 1952 г. със срок на действие 50 г. Първоначалната му цел е да създаде общ пазар на въглища и стомана, като с последващите учредителни договори тази формула постепенно е разширена до много други сектори на икономиката. Понастоящем въгледобива и стоманодобива се обхванати от общия режим на ДЕО. Именно защото ДЕОВС не е част от действащото право на ЕС към 01.01.2007 г., неговият текст не е преведен официално на български език и съответно няма да бъде включен в специалното българско издание на Официален вестник на Европейския съюз.
Сподели с приятели: |