Философии за морала
|
Философ
|
Възглед
|
Произведение
|
Сократ
|
Основно положение: "Опознай себе си!"
Човек открива нравственият смисъл в нормата, която е в сила за всички. Висше благо е знанието. Действията на индивида се измерват с признатите принципи за добродетел и справедливост. Философията е средство за морално усъвършенстване и удовлетворение.
|
|
Платон
|
Добродетелите са производни на идеята за доброто. Те са: мъдрост, мъжество, умереност. Справедливостта е израз на хармоничното им разпределение в човешката душа, където трябва да властва разумната воля.
|
Държавата
Пирът
|
Аристотел
|
Добродетелта е средината между липсата и излишъка.
Средината е съвършенството в човешкото битие.
Добродетелната постъпка е мярата в разумния избор на човека. Добродетелта е качество на душата. Има два вида добродетели : етически (на характера) и дианоетически (на разума). Водещи трябва да са тези на разума, като резултат от дейността на свободния човек.
|
Никомахова етика
|
Епикур
|
Нравственото е разумното удоволствие Умереността е висша добродетел, чиято крайна цел е атараксията - щастие възникващо от моралното и физическо здраве.
Основен източник за достигане до щастието – познанието
|
Привет към Минокей
|
Марк Аврелий
|
Разумът е основа на добродетелта. Чрез него се осъзнават преходността на моралните стойности. Сетивността и нейните потребности са източник на злото. Човекът е част от природата и е подвластен на нейните закони. Щастието е постижимо само чрез въздържание. Нравствеността е възможна единствено, чрез аскетаза - упражняване в апатия.
|
Към себе си
|
Християнство
|
Първородният грях освобождава човека и заедно с това го прави смъртен. Стремежът към познание е грях. Той може да бъде изкупен чрез превъзмогване на телесното и нагона на душата към живот. Аскетизмът е нравствен идеал, защото е свързан с отказване от материалните блага, лишаване на тялото от материални излишества и е начин за достигане на изначалното, божественото разбиране за доброто.
|
Библия
|
Ф. Ницше
|
Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.
Старият морал трябва да бъде разрушен. Идеалът за нов морал е моралът на Свръхчовека Свръхчовека е самотен, потънал в диалог със себе си. Самотата е условие за самопознание и самоосъществяване. Християнският морал е морал на слабите. Новият морал трябва да изразява вярата на човека в собствените му сили.Той е израз на вродената воля за власт. В природата на човека е заложено да преодолее себе си.
|
Тъй рече Заратустра
Отвъд доброто и злото
|
Сенека
|
Всичко е предначертано - всичко е съдба. Човек е безсилен спрямо съдбата. Добродетелта е ценност сама за себе си.
Доброто е смирение пред съдбата, без да се загубва човешкото достойнство. Опората е в душата, силата на разума.
Свободата на духа е самоцел. Вътрешната свобода не може да се отдаде в робство. Тя е опора на разума срещу външната зависимост на човека. Истинската свобода е възможна всмъртта
|
Нравствени писма до Луций
|
Епиктет
|
Съдбата е неотменима. Разумът е единствен и надежден критерий за морала. Външният свят е предопределен от волята на съдбата. Вътрешният - от волята на човека.
Мъдрият е свободен, защото не смесва нещата, които не зависят от него, с тези, които зависят от него.
Цел и смисъл на живота - Осъзнаване и придобиване на лична, вътрешна свобода. Пътят към нея - Смирение и покорство на волята на боговете; умереност в потребностите; безстрастност и хладна разсъдливост.
|
Беседи
|
С. Киркегор
|
Свободата е съзнателен стремеж на човека към определена цел. Поставен в конкретна ситуация, той трябва да постъпи "или - или", и в тази преценка е неговият избор. Човек е свободен да направи този избор, но само ако не пропусне мига. В противен случай изборът се прави от другите. Пропускайки мига човек изгубва себе си. Изборът трябва да се направи енергично, с патос и сериозност. "Или- или" не е избор между доброто и злото. Той е избор между доброто и злото - от една страна, и тяхното изключване - от
друга.
|
Или - или
|
Ж-П. Сартр
|
Човекът е изначално свободен. Той е своят собствен проект за себе си и сам прави избора си какъв да бъде. Няма Бог. Човекът е оставен сам на себе си без ориентири. Така той избира сам себе си изгражда съдбата си и собствения си морал. Заедно с това избира отношението си към Другите и към тяхната свобода.
|
Екзистенциализмът е хуманизъм
|