Всички селяни, християни и мюсюлмани, подлежали на регистрация. Те обработвали земята и плащали данъци на спахията и държавата (=султана). Безброй са видовете данъци в Османската империя, но основните са:
Задълженията на българите били безкрайни – да строят пътища, да обслужват войската при военни походи, да строят крепости. Много българи се грижели за султанските коне, наричали ги „войници“. Друга част от българите охранявала проходите на планините (дервенджии) или пазела реда по границата. Някои отглеждали соколи и ястреби за султанските ловни походи (доганджии).
Административно делене
Османците разделят империята на две големи чести, наречени берлейбейства. Едната част е Анадола – Мала Азия, византийската Анатолия. Другата част е Румелия – Балканския полуостров. От своя страна те се поделят на санджаци. Санджакът се поделя на каази или кадилъци, управлявани от кадии. Таз система води до натрупване на безброй чиновници, които тежат на шията на държавата. От ХVII век нататък това се превръща в една от причините Турция да затъва във външни заеми.
Българската община
Българската община се запазила като форма на самоуправление в Османската империя. Тя избирала свой кмет (мухтар, коджабаши), който трябвало да бъде лост между властта и поданиците. Кметът се грижел за вдовици, сираци, сакати и престарели хора. Строял чешми, водопроводи, мостове.