Прозрения
Свръхфеноменът Слава Севрюкова
Христо Нанев
ВЛАДЕТЕЛКА НА ДУХОВНОСТТА
Бог е безмълвен. Дава знаци. Чрез феномените.
Пътят, по който Слава Севрюкова постига открития, е неразбираем, неприет. По-важно е те да отговарят на истината.
Това несъмнено е така. През уникалния поглед на богобелязаната светът вече не е същият.
Новоизгряваща, психотрониката е лишена от признание. Образите на Слава изглеждат реалистични, но реализмът й се възприема магически. Как да се обоснове научно, като е трудно възпроиз-водим? Затова ли "титулуваните капацитети" го отхвърлят като непонятен?
Засега. Но Човечеството се развива...
Вълшебното огледало на свръхсетивността. Благодарение "психотропното си око", пророчи-цата се пренася от своя скромен дом в далечни епохи и пространства. Съзира хора и събития на огромни разстояния. Докосва се до Всемирната душа. С пръст е на "спусъка на Светлината". Тя самата - светлинно същество.
Миражи ли следва? - Реалии. Практиката го потвърждава.
Душата на Слава Севрюкова - свят, събран в капка с цветовете на дъгата. Прозренията й са от "безпристрастните записки на Висшия разум".
Поразени от безграничната й сърдечност, докосналите се до загадъчната жена се изумяват. Развълнувани тръпнат. Отпили виното на Мъдростта, са възвисени. Като след досег с неземно същество.
Предсказания, озарени от мълнии.
Лястовица, предвещаваща изгрева на Новата епоха - това е Слава. Говори за нея с възторг, подготвяйки нелекия й триумф. "Невъзможното" преминава в живота през кристалния мост на една уникална дарба.
Интересът към Ванга и Слава е изключителен. Популярната ясновидка от Петрич обаче е на щат в тамошната община. Решава предимно здравословни, битови и психологически проблеми на търсещите я. По изключение наднича в глобалната неизвестност.
Софийската прорицателка е по-необременена с приема. Рядко развързва възлите в съдбините на съвременника. Това й дава възможност дълбин-но да навлиза в обществения, националния, плане-тарния и вселенския (думата е точна) живот. Прониква в микро и макрокосмоса. Дълбае непроуче-ните корени на еволюцията. Изследвайки минало и настояще, визира Бъдещето на нашата, според някои, "все по-обречена цивилизация".
Споделя: "Ванга съзира проблемите на душите, аз- и на епохата."
Слава и Ванга - неприкосновени велики мъртъвци. Но техните дела и послания са живи. Провокират будност и размисъл.
Пророчицата от "Овча купел" е силно вярваща. В защита на беззащитните, насочва към Бога. Пробужда забравената Доброта. Срещите с нея са отскоци към Светлината. Житейските страдания се стапят в следа от птичи полет.
Невероятно духовно наследство. На явление, за което трябва минута да се помълчи. По-дълго и с респект, когато вече е в Отвъдността.
От кое ли измерение се взира леля Слава над тази книга? Със загадъчна усмивка ли се оглежда в нея? Дали някога е предвидила и това?
Харизматичната психотроничка събираше в мигновение хилядолетията. Разчистени от наносите, блесваха. Поразително автентични. Проникваше в слоевете на Миналото не като археолог - по материални следи, а психотропно - по енергийни отпечатъци. Убедена бе: "С променено отношение към Миналото, Човечеството ще конструира по-добро Бъдеще".
Нека се впуснем с владетелката на духовно зрение из потъналите в многовековен прах следи на историята. Да разгърнем пожълтелите от времето страници на Светото писание. И ги осветим.
С безпристрастния взор.
На една богобелязана.
СТРАНИЦИ ОТ АВТЕНТИЧНАТА БИБЛИЯ
Човечеството покори Северния и Южния полюс, изкачи Еверест, стъпи на Луната, а още не е достигнало до съкровеността на Библията. Неразгадана, бди над нас- респектираща, безмълвна, енигматична като небесен свод.
Тя, цялата или на части, се чете на близо 2 200 езика. Посланията й са вгнездени в духовния ни манталитет.
Как да се разкрие закодираното там? Сложна задача. С нея се нагърбва българката Слава Севрюкова. Един феномен заработва с друг. Преодолявайки огромни трудности, пророчицата извлича от Свещеното творение на мъдростта нектара на познанието.
"Всяко слово в "Книгата на книгите" е бисер - споделя. - С мъдрост трябва да се вниква в него.
Истините, които разкрих извън символа, подготвихме с моя сътрудник доцент Иво Лозенски в обемист труд. В него обяснявам реални случки и събития, разчиствайки наслоения прах на годините.
Колко безсънни нощи... Иво чете, аз гледам и тълкувам. Той чете, аз... И ми се "даде" неподправена да я видя ."
Повече от четири години екстраординерният тандем разшифрова Сборника на божествената и човешка мъдрост. И възкресява автентичния епос на древните народи.
Слава извършва скок в съкровените тайни на Познанието.
Стройна система на работа. По думите й два пъти седмично с доцента (и най-близките й съмишленици) се трудят над библейското разкодиране. Преди това дълго са постили. Информацията "се иска" от Висшата сила задължително след молитва. "Получава се" чрез някое от седемте висши същества (израснали духове, които отдавна вече не се прераждат).
"Вие четете, аз виждам - разкрива творческия си подход богонадарената. - Събитията се развиват реално пред мене."
Има качества свободно да прониква във времето и пространството. Една от малцината високо посветени. С неподражаеми прорицателски способности. Силно вярваща, с висок морал и дух. С изчистен живот - сълза на дете.
Психотроничните и умения са доказани. У нас и в чужбина. Но нима са само нейно завоевание? Не са ли брънка от изгубена в хилядолетията медитативна технология за общуване?...
Поредна загадка. И тя чака решение.
Слава свободно шества в трудно проходими територии на историята. Наднича в митовете - едни от най-трайните завоевания на човешката цивилизация. Руши вкостенялата им неприкосновеност. Прави ни съпричастни с изпитания, съдби и истории на народи, изваждайки ги от тъмните дипли на античността. Разграничава истини от легенди. Дава плът на безплътните скелети. И те оживяват.
С лекота общува с живи и мъртви: "Хората, описани в Библията, не са измислица. Христос дойде на Земята не да изкупи греховете ни, а да покаже как сами да се избавим от порока и световното зло. Бъдете добри! Човек може това, намери ли сили да каже: "Аз искам!" И да го отстои."
"Леля Слава успя да съзре Светото писание във вид на сцени" - споделя доцент Лозенски.
"Библията е история на евреите, но тя е и хроника на Миналото. Символизира еволюцията на човешката душа"- категорична е живата връзка между видимо и невидимо.
Символите в Сборника на мъдростта, според нея, са като послания в бутилка. Убедена е - де-шифрирането им разкрива реални исторически събития: "Само така Човечеството ще надмогне вавилонските си рушителни инстинкти. Ще постигне духовна висота в космически мащаби."
Неуморната труженица извлича информация от нивата на познание на Висшата реалност. Нашият свят е производен на нея. Прониква и в скритата реалност на Миналото. Системно прочиства Стария и Новия завет от патината на митовете.
За да блесне истината. Неподправена.
* * *
Нека поемем с жрицата на Светлината из слабо проучения свят на Духовността. Назад, в зорите на цивилизацията, към древните култури. Слава е пътешествие - от паметта на епохите до хоризонтите на света.
Първата спирка в невероятното пътуване ще освети неизвестни епизоди от съдбините на еврейския народ. Ще се разкрият "чудеса", тайнствено потулвани в хилядолетията. Други главоломно ще се срутят, захвърлени на сметището на историята. През безкомпромисния психотронен взор общоприети твърдения ще се окажат субективни крайни тълкувания или хиперболизирани оценки на изживени събития.
В срещата с действителността измислиците ще отстъпят.
Кои са по-късните добавки, волни или неволни украси във Великата книга на живота? Истината. Колко метаморфози е претърпяла? Защо се стига до тях?
Неведнъж натоварваме леля Слава с нелеки питания. С ясно съзнание - в изменчивостта на света няма нищо по-дълготрайно от въпросите.
БЯГСТВОТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ ЕГИПЕТ, ИСТИНАТА ЗА ПОТОПА, ХРИСТОС, "ОГНЕНИЯТ ПОТОП", БЛУДНИЯТ СИН, СТРАШНИЯТ СЪД
"Светата Библия - съвкупност от събития, втъкани в символи"-така я съзира Слава. И едва чуто добавя: "На мене ми се даде ключа за нейното тълкуване."
Да я разгърнем с пророчицата и поемем по следите на съкровени тайни.
Сред най-впечатляващите е изнурителният поход на евреите, спасяващи се от египетско робство. Предвождани от Мойсей, в търсене на бленуваната Обетована земя.
- ...Видях ги - откъснаха се от Египет и проточиха по смутните пътища на пустинята, гонени от черна прокоба. Дълга-предълга върволица мъже, жени, деца, старци... Съпроводени от стада домашни животни.
Уплашени, потънали в прах, бързаха като обезумели. Ужасно бързаха.
Движеха се пеш. Уморени, измъчени, боязливо се озъртаха.
Следваха неотстъпно водачите с надежда да оцелеят. Напред, към спасението. От прашните контури на мъглявото настояще към неоткроилия се хоризонт. С души и сетива, разкъсани от болка. Но и със стаена радост - далеч от омразната египетска земя и спомена за робството.
Видях и Мойсей. Крачеше сред първите в нажежената до бяло пустинна тишина. Снажен, с посребрени коси.
Край него - свита прегърбени старци. Слаби, с проскубани бради. Някои от тях - кожа и кости. Пристъпяха уж учестено, а всъщност се влачеха. Сенки на хора. Други, изнемощели от болести и умора, мъкнеха ги на носилки. Сред тях бяха най-мъдрите посветени люде на племето.
Спираха ли нощем да отдъхнат, отделяха се настрани. Зорко се взираха в небесния свод. Продължително наблюдаваха Луната. А Мойсей горещо се молеше на Всевишния да го подкрепи, да изпълни мисията си.
Остро отразена в зениците им, месечината все повече наедряваше, почервеняваше, закръгляше се.
Стареите изваждаха таблици, странни метални и дървени уреди. Нагласяха ги по нея. Съсредоточено замерваха. Тихо и усилно нещо изчисляваха. Съветваха се напрегнато помежду си. А погледът им бе вперен все нагоре - в студеното небесно светило.
Какво ли се открояваше през неговото кръгло зловещо око - живота или смъртта?...
Съзрях и звездния свод през техния взор - изчистен, болезнено ярък.
Отпред бяха най-опитните измежду знаещите уважавани водачи на еврейското племе.
Неотдъхнали, поемаха отново. Напред, все напред през пустинята.
* * *
...Дълго-дълго вървяха еврейските чеда в океана от пясъци, когато пред племето им се възправи блестяща необятна водна шир.
Упорстваха ли да живеят, трябваше да я прехвърлят.
Но как?
Оцеляването им бе невъзможно. Засега.
Изпречила се бе друга, още по-непреодолима пустиня - водата.
Престарелите мъдреци все по-напрегнато се озъртаха. Търсеха брод.
И ето: съзряха спасителен лъч - губещ се в хоризонта дълъг тесен провлак.
* * *
...С утрото бе настъпил отливът.
А те чакаха. Какво? Никой нищо не обясняваше.
Времето течеше.
Провлакът все повече се открояваше.
Напрегнато, вглъбено се взираха в пламналия небосвод и отново, още по-съсредоточени, продължаваха замервания.
Мъдреците на еврейския народ не преставаха зорко да следят хода на вече изгарящия уморените им сълзящи очи слънчев диск. Не спираха тихо да се съветват помежду си.
Тайнствените изчисления продължаваха.
Денят напредваше.
Свещена тишина.
Но ето - Мойсей и стареите се спогледаха. Поклатиха глави. Решиха единодушно.
Пророкът издигна тояга-жезъл. Посочи плитчината. Твърдо нареди: "Време е. Напред!"
Народът, подгонен от вихъра на надеждата, шумно пое по очертаната мочурлива ивица. Изля се и проточи в дълга змия - безкрайна върволица към далечната отсрещна страна.
Запъплиха през отворилата се тинеста пролука мъже, жени, деца, старци... Газеха из оттеклата се вода уж забързани, а предпазливи. С огромни усилия. Бавно, мъчително бавно. Едни-до колене, други - до кръста, трети - до шия в заблатените води.
И видях аз - някои от тях затънаха. И оставиха кости там, в коварните плитчини.
И тъй като другите ужасно бързаха, а малцина умееха да плуват, все по-рядко обръщаха взор назад. Напредваха към далечния бряг, водени от неустоимо упование - да оцелеят. Да се измъкнат не само от омразното египетско робство, а и от спомена за него...
И така - с часове.
Никой вече не смееше да погледне погиналите, чиито трупове, посинели, обезобразени, плуваха встрани. Нито дори да помисли за връщане.
Зад тях надвисваше тъмната сянка на смъртта. Чувстваха ледения й полъх.
...Зловеща рушителна сила прииждаше от необозримия хоризонт. Въоръжени до зъби, със залеза на небесното светило от тъмната далечина зад гърба им с глух тътен и опустошителна мощ връхлитаха по-бързи от вятъра колесниците на настъпващите настървени отмъстителни египтяни. С кипнала лава в кръвта прииждаха, жадни за смърт.
Лавина. Непреодолим кошмар. С дива ненаситност изтребваха изостаналите, премятащи се като риби под ударите на безжалостните им копия.
Кръгът на живота на еврейското племе все повече се затваряше. Зад тях - косата на смъртта. Край тях - коварните прегръдки на водата. Пред тях - тънка ивица спасение.
Как да достигнат свободата?
Безпощадната буря на чувствата и неумолимият стремеж да оцелеят още повече ускоряваше хода на изнемощелия народ.
Най-много жертви при бягството дадоха болните, децата и старците.
Отговорността за това носеха Мойсей и съвета престарели мъдреци.
* * *
В ония повратни мигове еврейските водачи с перфектна точност бяха изчислили часа на прехода.
И когато по свечеряване задалите се в унищожителен щурм египетски воини с грозни викове и закани вече ги догонваха и, злорадо предвкусвайки края им, необуздано се нахвърляха да ги удавят в кръв... морето внезапно почна да расте.
Водата се надигна. Забушува. Устремно се понесе.
Настъпило бе пълнолуние.
Кръглото око на Луната освети изненадата на тревожно тръпнещата еврейска рат.
Приливни вълни се надвесиха.
Връхлетяха безжалостни. Стръвни, като зло-кобната армия-преследвач.
С громол пометоха египтяните.
Тънката ивица суша мигновено се изгуби. Брегът се стопи.
Немалко и от евреите оставиха тела под кипналите придошли талази. Но повечето вече успешно бяха достигнали отсрещния бряг. И там намериха спасение.
Изчисленията на мъдреците бяха толкова прецизните хаосът на водната стихия застигна и потопи най-вече египетската войска. След непремерената й смелост дойде погромът. И превърна убийците в жертви.
Така се избави израиловото племе.
* * *
- ...Чуйте добре: това, което ви казвам, е истина. Истина е. Виждам го като на длан – въздиша Слава, запленена от разстилащата се пред взора й изумителна гледка.
Очите й горят.
Светът на миналото оживява в невероятно изострените сетива. Наблюдава го в ужасяващо величавата му тържественост.
- Колкото до писаното в Библията как Мойсей властно издигнал жезъл - продължава пророчицата, - как замахнал и разцепил морето, как водата се оттеглила в две отвесни стени, а израилтяните преминали по тънката ивица суша, това е по-късна добавка, превърнала необикновената история в още по-впечатляваща. Красив поетичен символ. Затова се запомня.
Целта е била да се изтъкне мощта на еврейския Бог. Да се подсили и заздрави вярата в него.
В ония сурови времена първенците на духа са ползвали научни знания, за да налагат чрез тях "волята на Бога". По-късно случилото се превръща във вдъхновяваща легенда. В религията битуват немалко очарователни митове. Те преувеличават и украсяват фактите в зависимост от интереса, който защитават.
Да, Бог съществува. И поддържа знаещите владеещите Науката. Защото и Тя е от Него.
Животът е благосклонен към проникновеността на дръзките и свободолюбивите.
Достойни лидери са били еврейските водачи в ония времена на върховни изпитания. Инак племето им не би оцеляло в жестоката кръвожадна епоха. Освен това те са знаели: в изпитните на епохите няма нищо по-трайно от легендите.
- Трагедията с египетската войска не е "предопределена свише", както по-късно ни представят в Светото писание - въздиша хиперсензорната жена. - Тя е добре подготвен, дълго обмислян, блестящо реализиран стратегически сценарий. Смазващ защитен ход. Извършен, запомнете, не от Бога, а в Божието име. Плод на високо интелектуално и научно познание.
Колкото до записаното за тези събития в Библията, това са поетични похвати, макар в тях да има, както се разбра, и зрънце истина... - Завършва трогателни послания прорицателката.
Слава носи вяра, вярата на знаещите. Не се вписва в стадното мислене. Срива вкоренени от хилядолетия митологии. Без да създава нови.
Възкресявайки автентичността на епохата, броди из потъмнели от времето библейски пътища.
Не се интересува толкова от трагизма на събитията, колкото от достоверността на фактите. Този за приливната вълна, спасила евреите от ожесточените им преследвачи, тя разкрива за първи път. В динамични колоритни картини, трептящи от живот.
- Такава е автентичната история за бягството на евреите от египетско робство – обяснява вечните истини библейски. - Нищо свръхестествено не съзирам в развихрилите се главоломни изненади, впечатлили дотолкова, че завинаги са запечатани в чудна епосно-поетична форма в Светото писание - категорична е жената, виждаща отвъд хоризонта на епохите.
Толкова реалистична в проникновенията, как Слава Севрюкова да не буди подозрение?
* * *
Секващи дъха описания, възстановени по пътя на психотрониката. Очарованието сякаш е сюр-реалистично.
Пророчицата контактува с Енергията, движеща света. Пред нея времето се стапя. Сякаш никога не е съществувало.
Доказва - не трябва лекомислено да се пренебрегват легендите на древността, макар в тях да има зрънца истина. Те след години може да се окажат много по-значими и насочващи към правотата, отколкото някои подвеждащи съвременни исторически изводи.
Защо така е устроено човешкото съзнание - най-дълбоки корени да пускат в него митологизираните изживявания? Не е ли видението на Слава по-достоверно и психологически завладяващо от наложилите се в иносказателна форма приказни истории в популярния библейски вариант?
"Полузнанието е деспот, управляващ Човечеството" - предупреждава Достоевски.
"Духовната еволюция в древни времена - твърди феноменът със свръхпространствено мислене-се е извършвала в извънредно сурови условия. Част от събитията в Библията са представяни за чудеса, за да бъдат възприети и разбрани и от най-необразованите люде в ранните зори на цивилизацията.
Съвременният етап на развитие е съвършено различен - уточнява Слава. - Хората са много по-близо до Духовността. Не се нуждаят от чудеса, за да повярват на фактите. Човечеството дорасна то самото да твори чудеса..."
Под непознат ъгъл е показан Мойсей. Като възпитаник на великата египетска магическа школа, сред малцината високо посветени е. Виртуозно владее тайнствени сили. Без тях хората в ония суеверни времена не биха му вярвали и го следвали. Но той контактува и с Висшата сила. Благодарение на тази дарба, чрез него ще ни се предоставят Десетте божи заповеди.
Пророчицата съзира как той дълго пости, преди да се изкачи на планината Синай, за да получи Свещените закони. Застанал над каменните скрижали, изпод пръстите му просветват искри, изписващи божественото послание.
Извисена личност, носител е на нова духовна вълна. Дава мощен тласък в интелектуалната еволюция на поколения наред.
"Човечеството оттогава до днес е извървяло дълъг път на усъвършенстване. Но нека не се успокояваме от всичко казано до тук - усмихва се снизходително леля Слава. - Време е родът на хомо сапиенс да излезе от детския си стадий на развитие..."
* * *
Изненадващи са откритията на психотронния феномен за събитията, описани в "Изход" на Библията от времето на египетския фараон Рамзес Втори.
До неотдавна историята на Слава с евреите, пресекли морето при отлив, сякаш не изглеждаше достатъчно убедителна. Но ето, години след физическия край на пророчицата, с рухване на "желязната завеса" се разбра - подобна теза понастоящем защитават авторитетни западни учени.
В телевизионния документален филм "Рамзес великият фараон" на "Дискавъри" от 2003 г. (12 години след смъртта на прорицателката) се прокарва учудващо аналогична версия за тези исторически факти. Научният екип в посоченото телевизионно предаване поддържа становище: точният превод на мястото, където се е разиграл хроникираният в Свещеното писание инцидент не е Червено море, а Морето на тръстиките. Оттам, според тях, е преминал Мойсей, извеждайки евреите от Египет.
В ранните варианти на Библията, според тези историци, конкретно се посочва мястото на развихрилото се ключово историческо стълкновение. Категорични са: това е Морето от тръстики (мочурищата в Източен Египет - б. а.), а не, както се твърди в Библията, Червено море. Там се е състоял грандиозен сблъсък между спасяващите се от робство евреи и преследващата ги армия египетски колесници.
На древноегипетски Ям Суф означава Тръстиково море, но също и Червено море. Много вероятно е названието на водния басейн като Червено море при по-късни преводи трайно да се е запечатало в библейските хроники. Така описано, интерпретирано като величаво събитие, то да е добило популярност. И да се е стигнало до едно широко прието днес световно недоразумение.
(В съвременни западни преводи на Библията разминаването вече е коригирано - б. а.)
Свидетели сме на това как пренесена на друг терен, една реална историческа случка добива ново тълкуване. И, еволюирала в изкусителна легенда, трайно се съхранява в еврейския епос.
Митовете оживяват в поетични мигове.
Египетската войска, според друг документален филм на "Дискавъри", е била погълната от цунамна вълна, провокирана от избухналия в древността вулкан на остров Сан Торин. Малко преди тя да връхлети, според авторите на филма, еврейското племе успешно съумяло да се домогне до далечния спасителен бряг.
Това твърдят съвременните историци, забележете кога - повече от десетилетие след смъртта на психотронния феномен Слава Севрюкова (1991 г.).
Доколкото се знае, в Червено море няма колосални приливи. По-вероятно е визираните събития да са се състояли при Морето на тръстиките. При отлив водите в оня район се отдръпват и части от него стават проходими.
Хиперсензорната жена не посочва къде е грандиозният сблъсък. Според нея, касае се за огромен воден басейн с внушителни периодични приливи и отливи. Толкова.
Мястото на провлака, по който са преминали евреите при отлив, аргументирано и точно тепърва трябва да се уточни.
Сподели с приятели: |