Анализът и оценката на капацитета на институцията се извършват през призмата на функциите, които държавата й е възложила да изпълнява в областта на управлението на водите: за да може успешно да осъществява тези функции, съответното ведомство трябва да разполага с адекватен ресурсен и организационен потенциал.
Институционалният капацитет се разглежда като потенциал на организацията, включващ: нейния персонал; вътрешната организация и взаимодействието с други институции за изпълнение на функциите; материално-техническа и информационна (вкл. софтуерна) осигуреност.
В съответствие с това разбиране, първоначално се прави обобщен преглед на възложените функции на институцията, след което последователно се анализират посочените компоненти на капацитета:
Функциите са изведени от национални и/или ведомствени нормативни документи, детерминиращи отговорностите на институцията в управлението на водите. Обобщеното представяне на функциите задава базата на по-нататъшния анализ.
Анализът на персонала визира неговите количествени и качествени характеристики и по-специално: общ брой, образователна структура, дял на ръководния персонал, полова и възрастова структура; повишаване на квалификацията чрез обучение; практики и проблеми с набирането, назначаването и задържането на необходимите кадри; оценка за бъдещите потребности в краткосрочна и средносрочна перспектива. Анализът се базира върху статистическа информация, събрана при посещенията в институциите и/или от техните сайтове и отчетни документи, както и върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти (по правило това са ръководителите на съответните звена).
Анализът на вътрешната организация на работа обхваща наличието и адекватността на вътрешните правила и процедури, регламентиращи дейността на институцията в контекста на възложените й функции за управление на водите. Целта е организацията на работа да се оцени през призмата на изпълняваните функции, но и да се идентифицира наличието на евентуални несвойствени функции, с които е натоварена съответната институция. Анализът се базира върху вътрешни правила и документи (напр. Устройствен правилник), както и върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти.
Анализът на материално-техническата и информационната осигуреност е фокусиран върху наличието в съответната институция на необходимите за доброто изпълнение на нейните функции помещения, оборудване, техника, хардуер и специализиран софтуер. Анализът се базира най-вече върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти.
Анализ на взаимодействието с други институции, имащи отговорности в управлението на водите. Целта е да се оцени координацията между звената, ангажирани с това управление, и да се идентифицират съществуващи проблеми, тъй като те влияят върху неговото качество и ефикасност.
За осигуряване на необходимата информация са използвани следните методи:
набиране и анализ на статистически данни за количествените и качествените характеристики на персонала, както и на информация за извършената през 2009 г. дейност от експертите, ангажирани с управление на водите;
събиране и проучване на национални и ведомствени нормативни документи, детерминиращи отговорностите на институцията в управлението на водите;
провеждане на дълбочинни интервюта с представител(и) на институцията за изясняване на състоянието на осигуреността и на бъдещите потребности от персонал, за релевантността на възложените за изпълнение функции, за използвани практики и проблеми във вътрешната организация на дейността и във взаимодействието с други институции, за техническата и информационната осигуреност на ведомството.
Изследването на институционалния капацитет обхвана основните ведомства и звена с отговорности в управлението на водите на национално и регионално/местно ниво:
Министерството на околната среда и водите
Изпълнителната агенция за околна среда
Басейновите дирекции – БД Дунавски район, БД Източнобеломорски район, БД Черноморски район, БД Западнобеломорски район
Регионални инспекции за околна среда и води - в Благоевград, Варна, В.Търново, Плевен, Пловдив, София, Ст.Загора
Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
Министерството на здравеопазването
Регионални здравни инспекции (по-специално бившите инспекции за опазване и контрол на общественото здраве) в Благоевград, Варна, Плевен, Пловдив
Министерството на земеделието и храните – Дирекция „Хидромелиорации”
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури
„Напоителни системи” ЕАД1
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – предприятие „Язовири и каскади” в НЕК ЕАД
Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”
Изпълнителната агенция „Морска администрация”
Националният институт по метеорология и хидрология към БАН
Националният статистически институт
Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в Министерство на вътрешните работи
Общини
Използван е подходът на анализа и синтеза. За всяка от тези институции е изготвен самостоятелен анализ, който завършва с извеждане на основни изводи и обобщена оценка за всяка изследвана структура. На тази основа, в края на раздела в матрична форма са систематизирани най-важните силни и слаби страни и проблеми, свързани с капацитета на изследваните институции, и са формулирани съответни обобщения.