Маджаровският вулкански комплекс е изграден от вулканити с преобладващо среднокисел (шошонит – латитов) състав, достигащ в късните етапи от своето развитие до кисел (трахидацитов). Внедрява се и монцонитоидна интрузия.
Първите вулкански прояви, свързани с Маджаровския вулкан, са обединени в Коджакаракаянския вулкански подкомплекс. В най-долните нива от разреза скалите са с шошонитов състав (някои от тях имат петрографски характеристики на базалти), като във височина се налагат такива с латитов (фиг. 5). Анализите от Малкоречките шошонити попадат на границата на латитите и шошонитите. Завишените стойности на SiO2 в някои от анализите вероятно се дължат на окварцяване. Анализите от Менекенските и Юмурчалските латити попадат в полето на латитите и на границата им с трахидацитите. Лавите от Габеровския вулкански подкомплекс се характеризират като трахидацити. Анализите им попадат на границита на трахидацитите и риолитите или в полето на риолитите в близост с това на трахидацитите. Завишеното им SiO2 съдържание вероятно се дължи на вторично окварцяване или наличие на празнини, запълнени с хидротермална минерализация (предимно халцедон). Анализите от интрузивните скали попадат в полето на шошонитите, латитите и трахидацитите. Анализите от скали на дайковата формация попадат в полето на латитите и трахидацитите.
Скалите от Маджаровския вулкански комплекс се характеризират като висококалиеви (фиг. 6). В повечето случаи се установяват по-високи съдържания на K2O спрямо Na2O.
На харкеров тип диаграми са представени зависимостите между основните петрогенни оксиди и SiO2 (фиг. 7). Наблюдават се закономерни трендове на понижаване на съдържанието на Al2O3, TiO2, CaO, MgO, Fe2O3, което е свързано с по-малката роля на кристализация на мафични минерали (оливин, пироксени, амфибол) и кристализирането на все по-кисели плагиоклази при скалите с по-кисел състав. Съдържанията на Na2O остават относително постоянни с изменението на SiO2. При K2O се наблюдава закономерно повишавне с нарастване на съдържанията на SiO2, с което е свързана и същатата закономерност при общите алакалии.
Основни фактори при еволюцията на магматизма, свързан с Маджаровския вулкан, са кристализационната диференциция и смесването на магми. Последното се индикира от наличието на плагиоклази с различен състав в един образец, както и описваните от Marchev et al. (1994) смесени хибридни скали (mingled hybrids). Последните са формирани при смесването на относително примитивна „базична” магма с латитова. Образува се скала, изградена от редуване на ивички с различен състав и петрографски характеристики, и зона на закалка между тях.
Хондрит-нормализираните спайдърграми за елементите следи от среднокисели вулканити на Маджаровския вулкански комплекс (фиг. 8) имат относително сходна конфигурация и характеристики на калциево-алкални базалти от деструктивните зони на плочите (по Thompson et al., 1984). Наблюдават се по-високи стойности (в някои случаи до над 10 пъти при по-базичните вулканити) на тежките REE спрямо хондритовите и слабо изразените негативни Eu аномалии (фиг. 9). На диаграмата Ti/Zr (фиг. 10) анализите от скали на Коджакаракаянския вулкански подкомплекс и Малкоречките шошонити попадат в полето на калциевоалкалните базалти. ORG-нормализираните спайдърграми за киселите лави от Габеровския вулкански подкомплекс (фиг. 11) показват силно обогатяване с LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити (по Pearce et al., 1984). Установяват се слабоизразени негативни Eu аномалии (фиг. 12). На диаграмата (Y+Nb) – Rb (фиг. 13) киселите лави на Габеровския вулкански подкомплекс попадат в полето на синколизионните гранити.
Шошонитите нa Маджаровския вулкански комплекс имат 87Sr/86Sr отношения в рамките на 0,70812–0,70792 (Marchev et al., 2004), което вероятно е свързано с корово замърсяване.
