За първи път се описва като „Планинецки комплекс” от Милованов (в: Саров и др., 2000ф) за скали, продукт на Лозенския вулкан (к. л. Славяново – М 1:50 000). Като „Планинецки риолитов комплекс” се въвежда от В. Георгиев, Милованов (2006). Наименованието произлиза от с. Планинец.
Р. Иванов (1960) отнася разглежданите скали към „екструзията на фелзитовите риолити” от „хоризонт на III кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) риолитовите тела са отделени към „дайков тензионен комплекс” (Кожухаров и др., 1992).
Единицата е представена предимно от риолити и свързаните с тях пирокластити (извън пределите на изследваната площ). Риолитите изграждат линейно удължени, неправилни или изометрични тела, подредени в зона със ЗСЗ–ИЮИ направление или Планинецката тензионна зона (Р. Иванов, 1960).
По взаимоотношенията със скали от другите единици и изотопни датировки на риолити от комплекса, възрастта условно се приема за рупел-хатска.
В пълния си обем Планинецкият вулкански комплекс е поделен на две единици: една слоеста – пирокластична задруга и друга, обединяваща секущите риолитови тела. В пределите на картния лист се установяват единствено скали от втората единица.
Риолити(PlρOl1-2). Разкриват се в района на с. Дисевица на изток–югоизток към вр. Черковна могила, Чауш махала и с. Планинец, както и от хвостохранилището на Маджарово на юг–югоизток към с. Чучулига (Североизточен клон на Планинецката тензионна зона).
Скалите просичат метаморфити от подложката, аплитоидни гранити –Чучулигински тип, седименти на Подрумченската свита и скали на Маджаровския вулкански комплекс. Просичат се единствено от скали на комплекса на късния базичен вулканизъм.
Риолитите изграждат куполи, неправилни или линейно удължени дайкоподобни тела, къси лавови потоци и дайки. В някои случаи се наблюдава добре изразена призматична напуканост. Скалите са сиви, белезникави, понякога кафеникави вследствие на ожелезняване. Текстурата им е масивна, като в периферните участъци на някои от телата те са автокластично брекчирани. Структурата е порфирна, ивичеста, флуидална. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз (андезин-олигоклаз), санидин и биотит. Основната маса е микрозърнеста, сферолитова, на места микролитова. В някои участъци скалите са хидротермално променени.
При настоящето изследване беше установено неголямо риолитово тяло южно от Маджарово, просичащо скалите от Маджаровския вулкански комплекс. То, от своя страна е просечено от шошонитова тяло, отнасящо се към комплекса на късния базичен вулканизъм. Риолитите са светлосиви, плътни с редки порфири от санидин, кварц и плагиоклаз. Акцесорните минерали са от редки циркони. Основната маса е с фелзитова структура. Съставена е от микрозърнест до криптокристалинен, неравномернозърнест агрегат от кварц и К-фелдшпат, резултат на девитрификацията на вулканското стъкло.
K-Ar датировки за скали от Планинецкия вулкански подкомплекс са в рамките на 27–27,5 Ма (Lilov et al., 1987). Ar-Ar датировки на сходни скали дават значително по-ранна възраст – 31,82 Ма (Marchev et al., 2004) и дори 32,88 Ма (Marchev et al. в: Bonev et al., 2006). Тези факти, както и взаимоотношенията им със скали от другите единици ни дават основанието (макар и с известна доза условност) да възприемем възрастта на единицата като рупел-хатска.
4.1.12. Комплекс на късния базичен вулканизъм (ψOl1-2)
За първи път скали от единицата са описани в района на с. Аврен (к. л. Крумовград – М 1:50 000) от Барска (1956). Подробна геоложка и петроложка характеристика на тези вулканити прави Маврудчиев (1964), като обобщава геоложките данни, получени при съвместни изследвани с Боянов и др. (1961ф). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) разглежданите скали са означавани като „базалти” с неогенска възраст (Кожухаров и др., 1992). Обстойни петроложки, геохимични и геохроноложки изследвания на базичния вулканизъм са извършени Marchev et al. (1997, 1998, 2004).
В пределите на картния лист скали от комплекса се разкриват западно от с. Планинец, по Солакларска река и южно от Маджарово. Отделните тела и дайки се установяват на к. л. Черничево, к. л. Крумовград и к. л. Егрек (М 1:50 000).
Скалите от единицата изграждат дайки и малки щокообразни тела, просичащи високостепенните метаморфити от кристалинната подложка или риолитите на Планинецкия вулкански комплекс. Представени са от базалти, висококалиеви трахибазалти, шошонити и базанити, като голяма част се отличават с лампрофиров характер (Маврудчиев, 1964, Marchev et al., 1997, 1998, 2004).
Комплексът на късния базичен вулканизъм може да се подраздели на различни типове (на картата те са изразени обединено). Маврудчиев (1964) отделя Авренско-Черничевски и Планинецки тип, а новоустановеното от нас тяло при Маджарово отделяме към Маджаровски тип. Обединяващ белег на скалите от различните типове е базичният състав, сходната K-Ar възраст и взаимоотношенията им с другите единици – просичат риолити от Планинецкия вулкански комплекс и скали от метаморфната подложка. Разграничаващи за отделните типове са специфичните им петрографски и петрохимични (особено на Авренско-Черничевския тип) характеристики и пространствената им обособеност.
Главно поради сходстсвото им с алкалните базалти в Мизийската платформа магматизмът, свързан с вулканитите на късния (финален) базичен комплекс, е считан (за неогенски (Р. Иванов, 1963; Маврудчиев, 1964), плио-плейстоценски (Mavroudchiev et al., 1971) или плиоценски (Nozharov et al. 1981). Определената изотопна възраст по K-Ar метод за скали от Авренско-Черничевския тип е в рамките на 26–28 Ма (Marchev et al., 1998, Milovanov et al., 2005), а за Планинецкия тип – 27,5–28,5 Ма (Милованов, 1996ф; Milovanov et al., 2005), т. е. отговаряща на ранен – късен олигоцен (рупел – хат).
На територията на картния лист се разкриват скали от Планинецкия и Маджаровския тип.
