Планинецки тип. Вулканитите са отделени по този начин от Маврудчиев (1964). Marchev et al. (1998, 2004) изказват мнението, че разглежданите скали образуват дайкови снопове заедно с риолитите, отнесени тук към Планинецкия вулкански комплекс.
Базични скали от този тип се установяват в Солакларска река, западно от с. Планинец, по самата южна граница на картния лист и с нессъществено продължение на к. л. Черничево (М 1:50 000). В пределите на картния лист изграждат малко изометрично, щокоподобно тяло и едно дайкоподобно тяло, просичащи риолитите от Планинецкия вулкански комплекс. В приконтактните части се наблюдават ксенолити от риолити и термични промени. Характерни за тези тела е сферичното изветряне.
Според Маврудчиев (1964) скалите са представени от натриево-санидинови долерити, които са процепени от отвесни жилки (1–2 cm) от аналцимови сиенит-порфири. Marchev et al. (1998) ги описват като абсарокити. Макроскопски скалите са черни до тъмнозелени, среднопорфирни базалти (долерити). Текстурата им е масивна, а структурата – порфирна. Порфирните минерали са представени от пироксен и оливин, изграждащи 15% от обема на скалата. Основната маса е изградена от плагиоклазови и пироксенови микролити, биотитови люспи и вулканско стъкло. Характерна особеност е липсата на плагиоклазови порфири. Клинопироксените (диопсид-авгит) показват ясно изразен зонален строеж и съдържат включения от магнетит и жълто-кафяво хлоритизирано вулканско стъкло. Оливинът е под формата на закръглени изометрични зърна, цялостно променени в идингсит – смес от смектит, хлорит и гьотит, както и в карбонат, с отделени при промяната рудни минерали. Акцесорните минерали са представени от дългопризматичен апатит и магнетит. Основната маса е съставена от сравнително големи, често взаимно пресичащи се плагиоклазови микролити, биотитови люспи, пироксенови зърна и рудни минерали. Ъгловатите пространства между тях са заети от цялостно хлоритизирано и смектитизирано вулканско стъкло. Плагиоклазовите микролити са свежи, но някои са серицитизирани и заместени от глинести минерали. В основната маса се наблюдава и неравномерно проявена локална карбонатизация под формата на къси неиздържани жилки и лещи със сферична и елипсоидна форма.
Възрастта на скалите, определена по К-Ar метод – 27,5–28,5 Ма (Милованов, 1996ф; Milovanov et al., 2005) отговаря на ранен – късен олигоцен (рупел–хат).
Маджаровски тип. Установява се и се отделя при настоящето изследване. Разкрива се южно от с. Маджарово, западно от стената на хвостохранилището. Отделя се поради специфичния си състав, петрографски характеристики и взаимоотношения.
Скалите просичат риолити от Планинецкия вулкански комплекс. Изграждат малко (извънмащабно) щоковидно тяло, поради спецификата си отразено на геоложката карта.
Маджаровският тип е представен от тъмносиви, с тъмнозеленикав оттенък, масивни вулканити с шошонитов състав. По някои петрографски осбености те показват характеристики на базалти. Структурата е порфирна, като плагиоклазовите порфири представляват 70–80 % от общата маса на фенокристалите (около 25 %). Пироксеновите кристали в повечето случаи са във вид на гломеропорфирни струпвания, а тези от основната маса са самостоятелни. Заместват се от зелен влакнест амфибол (уралит), малко хлорит и епидот. Основната маса е пълнокристалинна, с микроофитова структура. Изградена е от безпорядъчно разположени идиоморфни призматични плагиоклазови кристали с размери 0,1–0,4 mm, късопризматичен авгит, обикновено с по-ниска степен на идиоморфизъм от плагиоклазите, както и единични напълно хлоритизирани биотитови люспи. В отделни участъци скалите са засегнати от метасоматични изменения.
Според взаимоотношенията си на пресичане с новонабелязаното риолитово тяло от състава на Планинецкия вулкански комплекс, скалите са отнесени към комплекса на късния базичен вулканизъм. Поради зърнестия, субвулкански вид, базичния до среднокисел състав и петрографските си характеристики, те биха могли да са свържат и с евентуално късно доразвитие на хипоабисалната, интрузивна дейност на Маджаровския вулкан.
4.1.13. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм
