На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Ивайловград) скалите на единицата са отнесени към „задруга на I кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995). Материалите са описвани като „туфобрекчи” от състава на „моласоподобен хоризонт на олигоцена” (Боянов и др., 1961ф).
В регионален план седиментите на задругата изпълват пространството на Кърджалийската депресия, реликт от която заема неголяма площ в североизточната част на картния лист.
В пълния обем на задругата участват туфитно-туфозна, варовикова и туфитна пачка, от които само първите две са представени на картния лист.
Туфитно-туфозна пачкa(tl/tOl1). Единицата се разкрива в североизточната част на изследваната площ в околностите на с. Свирачи, както и под формата на отделни тесни ивици и изолирани петна западно, северозападно и североизточно от с. Белополяне.
Пачката се зацепва или покрива съгласно, с преход от скалите на Подковската свита и туфозно-теригенно-варовиковата задруга, както и несъгласно, с размив върху мергелно-варовиковата задруга и конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс. Покрива се съгласно от варовиковата пачка или трансгресивно от пясъчниково-брекчоконгломератната задруга на неогена.
Единицата е изградена от незакономерна алтернация на разнообразни туфи и туфити.
Скалите са преобладаващо грубопепелни кристалокластични до пемзови, кисели по състав. Характерно е присъствието на литокласти от добре заоблени вулканити (предимно риолити), както и късове от метаморфната подложка. Вулканското стъкло е частично зеолитизирано и глинясало. Текстурата е масивна до брекчевидна на места.
Дебелината на пачката не надхвърля 30 m.
Възрастта на единицата се приема за рупелска на базата на стратиграфската ù позиция.
Варовикова пачка(tl/lOl1).Разкрива се на много малка площ в околностите на с. Свирачи, както и северозападно от вр. Коджакая.
Скалите се разполагат съгласно върху материалите на туфитно-туфозната пачка. Покривка не е запазена.
Пачката е изградена от органогенни (рифови) варовици.
Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит. Скалите са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) фрагментарна структура. Локално всред тях се установяват окременени участъци.
Дебелината на варовиковата пачка варира от 0 до 15 m.
Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995 и др.).
4.1.7. Орешиновски андезити (ОaOl)
Като неслоеста единица под това наименование и указания ранг, с топоним с. Орешино, се отделя за първи път в настоящето изследване. Основание за това е специфичният състав на скалите и пространствената им обособеност. Отнасянето им към комплекса на късния базичен вулканизъм е до голяма степен условно, тъй като характеристиките им съществено се различават от обособените типове скали в неговия състав.
Вулканитите се разкриват изток–югоизточно от географския топоним – с. Орешино.
Скалите просичат седиментите на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. Изграждат няколко секущи тела с размери до първите десетки метри (изразени на картата обединено), прозиращи под плиоцен-плейстоценските алувиални наслаги.
Орешиновските андезити са черни, зелени или кафеникави на изветряла повърхност, масивни, дребнопорфирни. Порфирните минерали (25–30% от обема на скалата) са представени преобладаващо от плагиоклаз (андезин) – 65–70%, приблизително равни количества клинопироксен и ортопироксен (често в гломеропорфирни струпвания) и редки призматично удължени (до 5 mm) амфиболи. Акцесорни минерали са апатит и магнетит. Основната маса е хиалопилитова. Съставена е от плагиоклазови микролити, тънкопризматични клинопироксени, рудни минерали и светлокафяво изотропно, слабо глинясало и хлоритизирано вулканско стъкло. На места се наблюдават миндали с неправилна форма, запълнени с хлорит и глинести минерали.
Данни за изотопната възраст на Орешиновските андезити липсват. Според взаимоотношенията им със скали от другите единици възрастта им се приема най-общо за олигоценска.
