Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици. Към състава и са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). По-късно Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008a).
Скалите на Ивановската група са изключително континентални образувания, с преобладаващо груботеригенен строеж, но различни по окраска, състав и генезис.
В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на картния лист са представени само материалите на Подрумченската свита.
Съобразно стратиграфската позиция, възрастта на групата се приема условно за среден–късен еоцен.
4.1.2.1. Подрумченска свита (PE3)
Като официална литостратиграфска единица под това наименование свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвеждането и се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000, където се намира географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008b).
Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Карагюлева и др., 1956ф; С. Недялкова и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф; Боянов и др., 1961ф; Горанов в: Кожухаров и др., 1995).
Свитата се разкрива в околностите на селата Меден бук, Долно Луково, Мандрица и южно от с. Сив кладенец. По тези места тя изпълва южната периферна част на Орешиновския участък.
Подрумченската свита заляга с размив върху скалите от Крумовградската група и метаморфната подложка. Покрива се с бърз преход или с размивна граница от конгломератно-пясъчниковата задруга. Почти повсеместно свитата е с тектонски нарушени първични взаимоотношения с подстилащите и покриващите я литоединици.
Свитата е изградена от червеникави до кафяво-виолетови, преобладаващо рахли брекчоконгломерати, включени всред обилен червено-виолетов песъчлив матрикс. Късове са сравнително добре заоблени, по-рядко ръбести. Размерите им са предимно чакълни и по-рядко валунни. Седиментацията е хаотична, а разпределението на псефитната фракция е незакономерно – наблюдават се локални струпвания или само отделни късове. Късовете са изключително от мезозойските нискостепенни метаморфни скали – разнообразни шисти, филити, диабази, кварц и др., а при с. Меден бук се срещат в подчинено количество отделни късове от ортогнайси и амфиболити. Скалата е предимно матриксподдържана. Матриксът е обилен, червено-кафяв, изграден от грубозърнести до гравийни пясъчници.
Дебелината на Подрумченската свита варира от 0 до 250 m.
По преки и косвени данни за взаимоотношенията ù с доказано късноеоценски единици (извън изследваната площ) се определя ранноприабонска възраст.
