Обяснителна записка към геоложката карта на република българия

Изтегляне 2.29 Mb.

страница	16/36
Дата	27.01.2024
Размер	2.29 Mb.
	#120128
Тип	Задача

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 36

4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE 3 )
4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE 3 )
4.1.5. Туфозно-теригенно-карбонатна задруга (tsmE 3 -Ol 1 )

4.1.3. Теригенен комплекс

Това е новоотделена неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра).
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.
В регионален план комплексът изпълва Ранилистко понижение.
В пределите на картния лист е представена една от основните съставящи комплекса задруги – конгломератно-пясъчниковата.

4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE₃)

Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (хоризонт, задруга, свита), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф, 1961ф; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф; Кожухаров и др., 1995).
В регионален план задругата изпълва Ранилистко понижение. В изследваната територия тя е отнесена към строежа на т. нар. Орешиновски участък. Разкрива се северозападно от с. Свирачи, източно от с. Орешино, в околностите на с. Одринци до северно от с. Сив кладенец. Отделни блокови фрагменти от нея се разкриват по долината на Костилковска река.
Единицата заляга несъгласно с размив върху метаморфната подложка, скалите на Крумовградската група и Подрумченската свита или прехожда бързо от последната. Покрива се чрез постепенен литоложки преход, изразен в алтернация на варовити пясъчници с песъчливи варовици и варовици от мергелно-варовиковата задруга. Покрива се трансгресивно от туфозно-теригенно-карбонатната задруга, Подковската свита и туфитно-туфозната пачка на пирокластично-варовиковата задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група.
В по-голямата част от изследваната площ задругата е изградена предимно от масивни пясъчници, които на отделни места незакономерно се заменят (прехождат) от гравийни и дребнокъсови до валунни конгломерати. Общохарактерна е груба слоестост, изразена в редуване на песъчливи с по-груби псефитни нива.
Пясъчниците са бежаво-жълти до жълто-кафяви, дебелослоести, с масивна текстура и средно- до грубозърнеста структура. Те са с полимиктов състав, а в по-високите нива и силно варовити.
По-рядко се срещат отделни пластове с дебелина до 5 m, изградени предимно от едрочакълни до валунни брекчоконгломерати. Късовете са от ортогнайси, кварц, амфиболити, мрамори, пегматити и др. Преобладават по-добре обработените късове. Матриксът е обилен, жълто-кафяв, песъчлив.
Западно от с. Свирачи задругата е представена от сиви дебелопластови пясъчници, варовити пясъчници, мергели и варовици с хоризонтална слоестост. Характерното за тези скали е високото съдържание на варовит компоненет. Варовиците се установяват в горните нива на единицата като отделни пластове (до 40 cm). Те са с масивна текстура и органогенно-детритусна структура. Варовитите пясъчници и варовици изобилстват от морска фауна (Горанов в: Кожухаров и др., 1995). Мергелите образуват тънки (до 20 cm) пластове в пясъчниците.
В дола на Костилковска река задругата е изградена от груби брекчи и пясъчници. Размерът на късовете е от чакълен до блоков, с ниска степен на обработка. Те са представени преобладаващо от талк-хлоритови шисти, а на изток се появяват и добре обработени класти от кварц, слюдени шисти, амфиболити. Матриксът е песъчлив. Пясъчниците изграждат среднодебели до дебели пластове от алтерниращи алевритни до псамитни пясъчници с гравийна фракция. Срещат се и отделни пропластия от дребночакълни конгломерати. Пясъчниците са сиви, слабоспоени, разнозърнести, с полимиктов състав, богати на слюда. Всред тях се наблюдават отделни тънки прослойки от тъмно въглефицирано вещество и жълто-бели прожилки от сяра.
Между селата Одринци и Свирачи на различни нива всред пясъчниците са установени отделни лещи и прослойки от сиво-бели плътни и здрави варовици, съдържащи прекристализиали фрагменти от микро- и макрофауна. Всред пясъчниците на тази задруга често се срещат тънки (до 5 cm) прослойки и лещи от кафяви блещиви въглища. Единствено в района северно от с. Меден бук се разкрива един пласт въглища с дебелина около 1,5 m и дължина около 15 m.
Дебелината на задругата достига 500 m.
Възрастта е определена като приабонска на базата на морски фосилни съобщества, установени всред по-варовитите нива (Боянов и др., 1959ф; Боянов и др., 1961ф). Допълнителен аргумент за възрастта и е, че тя прехожда в скалите на мергелно-варовиковата задруга, която е с доказана биостратиграфски приабонска възраст (Костадинов и др., 1957ф; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф).

4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE₃)

Настоящото наименование е възприето в Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Ивайловград и Суфлион (Кожухаров и др., 1991). В предишни изследвания задругата е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф; и др.).
Задругата се разкрива на по-големи площи по билните части южно от с. Свирачи, източно от с. Орешино, северно от с. Одринци и ЮИ от с. Белополяне. Една по-малка площ от нея се разполагат ЮИ от с. Костилково. Отделни малки разкрития има западно от пътя с. Мандрица – с. Одринци. В регионален план заема горните отдели на Ранилисткото понижение. Локално за картния лист единицата участва в строежа на Орешиновския участък („зона”).
Единицата заляга нормално с постепенен преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Покрива се трансгресивно от пирокластично-теригенно-карбонатната задруга, Подковската свита и туфитно-туфозната пачка на пирокластично-варовиковата задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група.
Задругата е изградена от органогенни (рифови) варовици, изграждащи преимуществено биохермни постройки. Цветът им е бял, светлобежов до жълтеникав. Варовиците са дебелопластови, с масивна или ядчеста текстура и органогенна структура. Изградени са главно от варовити водорасли и колониални корали. Срещат се още останки от гастроподи, бивалвии, бодлокожи, нумулити, дискоциклини и други организми, които са почти изцяло прекристализирали. Съдържанието на теригенен компонент е минимално. В основата рифовите постройки са изградени от тънки пластове от варовити пясъчници и мергели, посредством които се осъществява преходът с горните нива на конгломератно-пясъчниковата задруга.
Дебелината на мергелно-варовиковата задруга варира от 0 до 150 m.
Приабонската възраст на единицата е доказана на базата на многобройни биостратиграфски определения от конкретния район (Боянов и др., 1961ф; Йорданов и др., 1995ф).

4.1.5. Туфозно-теригенно-карбонатна задруга (tsmE₃-Ol₁)

Отделя се за първи път при настоящото проучване. Тези скали са причислявани при предишни изследвания (вкл. на Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Ивайловград) към „задруга на Вълчеполската моласа” (Вълчеполска свита – б.а.). Отделянето им в нова единица с различни от досегашните определения и обем се основава както на характерния литоложки състав, така и на новите данни за генезиса и възрастта на скалите.
Задругата е разпространена само в рамките на картните листове Ивайловград и Мандрица (М 1:50 000). На к. л. Мандрица тя обхваща значителна площ в североизточните части, южно от долината на р. Армира. В тектонско отношение изпълва пространството на Драбишненското понижение.
Единицата се разполага с преход върху седиментите на мергелно-варовиковата задруга или покрива с размивна граница конгломератно-пясъчниковата задруга от състава на теригенния комплекс. Покрива се съгласно, с преход от Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група, както и с размив от неогенската пясъчниково-брекчоконгломератната задруга.
В рамките на картния лист задругата е изградена от тънко- до среднослоеста алтернация на мергели и пясъчници до варовити пясъчници с прослои от кисели туфи и туфити.
Мергелите са тънко- до неяснослоести, светлосиви. На места прехождат в песъчливи, варовити или глинести мергели. В тях често се наблюдава повишено съдържание на органично вещество.
Пясъчниците са предимно светлобежови до кафяви, разнозърнести, преобладаващо тънкослоести, с масивна текстура. В тях често присъства варовит компонент. Рядко в състава им се установява и туфозен материал. В минералния им състав участват кварц, мусковит, фелдшпат, мафични минерали, латитови късчета, както и преотложени организмови останки.
Туфите са сиви до сиво-бели, пепелни, витрокристалокластични с кристалокласти от биотит. Туфитите са жълтеникавосиви, като в тях също присъстват биотитови кристалокласти.
Дебелината на задругата е в рамките на 50–150 m.
Определената от Д. Синьовски богата нанофосилна асоциация северно от с. Свирачи съдържа важни стратиграфски репери – Reticulofenestra umbilica Levin, Reticulofenestra hillae Bukry & Percival, Ericsonia subdisticha Roth, които фиксират възрастта на единицата в преходния интервал приабон-рупел.

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 36

Обяснителна записка към геоложката карта на република българия

4.1.3. Теригенен комплекс

4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)

4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)

4.1.5. Туфозно-теригенно-карбонатна задруга (tsmE3-Ol1)

4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE₃)

4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE₃)

4.1.5. Туфозно-теригенно-карбонатна задруга (tsmE₃-Ol₁)