Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести, като последните са представени единствено от Орешиновските андезити (нова неслоеста официална литостратиграфска единица).
4.1.1. Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E2)
Обособяването на старопалеогенски седименти от състава на т. нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за първи път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовгадската група е номинирана като официална единица от Goranov, Atanasov (1992). Подробна справка относно развитието на представите, набора от съставни единици (свити), както и паралела и приоритетите в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991) се прави от Zagorchev (1998).
В регионален план свитите от състава на групата изпълват Крумовградското понижение. В изследваната площ скалите изграждащи групата са представени като неподелени. Участват в строежа на Орешиновската зона. Тези материали са по-широко площно разпространени в землището на с. Орешино и югоизточно от него, в околностите на Куртеиди дереси, както и по долината на Костилковска река – източно от с. Костилково и северно от вр. Петрова могила.
Скалите от Крумовградската група се разполагат несъгласно с размив върху метаморфната подложка (Мандришка литотектонска единица). Покриват се несъгласно с размив от Подрумченската свита и конгломератно-пясъчниковата задруга. Почти повсеместно в изследваната площ нормалните стратиграфски взаимоотношения със скалите от подложката и палеогенските отложения са тектонски усложнени.
В околностите на с. Орешино Крумовградската група е изградена предимно от грубокъсови до блокови ръбести брекчи от мрамори, ортогнайси, амфиболити, амфибол-серицитови шисти и др. Седиментацията е хаотична. Текстурата е кластподдържана, а матрикс липсва или е много оскъдно представен. Всред брекчите се срещат големи блокове от метаморфити с размери до 5 х 5 m. По-рядко се наблюдава по-дребна фракция, която е по-добре заоблена, представена от едрочакълни брекчоконгломерати със сходен състав.
По долината на р. Костилковска Крумовградската група е представена предимно от мономиктова грубокъсова брекча. В късовия компонент преобладава валунната фракция, но се срещат както едри чакъли, така и отделни блокове с размери до 10 m3. Текстурата е кластподдържана, обработката е слаба, а голяма част от късовете са хидротермално променени и окварцени. Късовете са основно от амфиболити, като в източна посока се среща и кварц. В същата посока се увеличава съдържанието и на късове от нискостепенни метаморфити. Матриксът е изграден от дребночакълни брекчи, а още по на изток той е по-фин с дребнопсефитна до псамитна структура. Като цяло за скалите изграждащи единицата в долината на р. Костилковска, може да се каже, че късовият компонент издребнява в източна посока, а съставът от мономиктов става олиго- и полимиктов. В разреза по долината на Костилковска река Горанов (в: Кожухаров и др., 1995) и Боянов, Горанов (1997ф) установяват пропластия и лещи от глинести и органогенни варовици, съдържащи морска флора и фауна.
На 2,8 km северозападно от с. Долно Луково, единицата е представена от мономиктов груб блокаж от филитови блокове. Брекчата е от допирен тип, а късовете са без обработка. Срещат се издържани гравитачно хлъзнати блокове с размери до няколко десетки метра, изградени преимуществено от метаморфозирани в зеленошистен фациес мезозойски скали. Рядко присъстват по-заоблени късове от кварц. Матриксът е жълтеникав, песъчлив.
Дебелината на Крумовградската група варира от 0 до 150 m.
Основен белег на седиментите от групата е преобладаващият проксимален колувиално-пролувиален произход, брекчозният характер и пряката зависимост на литоложкия състав от строежа на подстилащата я метаморфна подложка.
Хроностратиграфският обхват на Крумовградската група варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград), и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001 – за Ивайловградско и Асеновградско) възрастта на групата се определя в границите палеоцен – среден еоцен.
