Организационно поведение



Дата09.01.2018
Размер103.71 Kb.
#41836

Организационно поведение



1. Типични комуникационни проблеми в бизнеса

Типичните проблеми, които възникват в бизнес средата днес и разрешаването на които изисква намесата на експерти обикновено са следните:

• Хората не се активно въвлечени в изпълнението на трудовите си задължения. Поради същата причина те работят неефективно, което довежда до брак, до ниска производителност или дори до саботаж.

• Проблеми, свързани с отсъствия от работа, с текучество и с безопасността на труда.

• Конкуренцията или съперничеството между индивидите и групите в бизнес средата достига много висока степен и довежда до възникването на лоши чувства, до появата на проблеми, свързани с координацията и с изпълнението.

• Комуникацията е затруднена поради нейното изопачаване и неадекватно осъществяване.

• Неразбирането и не-определянето на целите и приоритетите довежда до лоши резултати или до неуспех.

• Отговорниците или натоварените с отговорни задължения лица в бизнеса не ги изпълняват.

• Хората се съпротивляват на промените.

• Дефицит на творчество.

• Необходимост от подобрения на качеството.

• Проблеми, които са свързани с потребността от въвеждането и използването на нови технологии.

• Подобряване на производителността.
Днес е постигнат много голям успех в разрешаването на посочените проблемни ситуации и то на основата на разработването на множество теории и методи.

В същия смисъл говорим за възникването на една социална технология, която се отнася специално към прилагането на научни поведенчески методи в бизнес средата, на техники и открития, които засягат ефективността им, промяната им, а и развитието им.

Говорим също така и за техники, свързани с поставянето на цели на индивидуално, групово и на организационно равнище. Всички те засягат личния растеж на работещите в организацията, тяхната мотивация, управлението им и междуличностните им контакти и са насочени към засилването на личностната ефективност.

Другата съременна цел на изследванията на комуникациите в бизнес структурите е насочена към стратегическото им планиране и към подобряването на качеството на тяхното функциониране.

Днес много консултанти използват въпросници, за да изследват климата вътре в организациите, реализацията на вътрешните и външните комуникации, моделите на ръководство.

Освен вътрешните причини за изучаването на комуникаците в съвременния бизнес съществуват и външни – натискът за извършването на икономически промени поради международната конкуренция и въздействието на световния пазар. Тъкмо поради това има непрекъсната потребност от прилагането на нови социални технологии в бизнес средата, които подобряват тяхната производителност, цялостното им бизнес-качество при разрешаването на жизнено важните трудови проблеми.




2. Диалог в бизнес средата

Един от основните проблеми в бизнес средата е свързан с това, че хората разглеждат ситуациите, въпросите или целите по различен начин и в зависимост от собствената им ценностна ориентация – в зависимост от предварително заложените в самите тях представи, нагласи и очаквания. В типичния случай всеки един член на съответната организация счита, че всеки друг вижда нещата по същи начин. Често избягваме да вземем под внимание фактът, че това в нея, което ни изглежда като “очевидно“ и “общоприето” може в същото време на другите около нас да изглежда необяснимо и странно.

Възможно е някой да не е запознат със съответната съществена допълнителна информация и тогава интерпретирането от него или от същия този някой на определена ситуация може да доведе до съвършено различни изводи от тези, до които другите естествено достигат. Това не е нито нов проблем, нито пък и неговото изследване е нещо ново.

През 1966г. е проведено едно изследване в САЩ, което вече е признато за класическо и което показва много ниска степен на съгласие между шефовете и техните подчинени относно това какво последните разбират под “служебни задължения“, също както и изключителна ниска степен на взаимно съгласие относно това, какви пречки е трябвало да преодолеят подчинените при тяхното изпълнение.

В едно друго изследване, проведено преди около 30 години, около 80 % от шефовете споделят, че те “много често“ са награждавали доброто изпълнение на служебните задължения, докато само 14 % от техните подчинени потвърждават същото.

Подобни резултати могат да бъдат открити и в много съвременни изследвания на изобщо на организациите - например, в университета какви са взаимоотношенията “преподавател – студенти”.

Трудностите от посочения вид са типични за човешките взаимоотношения и за междуличностните комуникационни връзки. Те могат да бъдат установени и на работата, на местата за социални контакти, но също така и в семейството. По правило много рядко дискутираме очакванията и вярванията, които определят особеностите на собственото ни поведение, така че е много трудно понякога да идентифицираме причините за собствените ни несполуки. Всички наши очаквания и вярваниядискутирани или игнорирани имат много силен ефект върху поведението ни. Две лица с различни и противоречащи си очаквания са обречени рано или късно да бъдат въвлечени в един продължителен конфликт. Подобен конфликт може да доведе до една ниска производителност, до отчуждение или алиенация, до неудовлетворение от работата н организацията или дори и до развод в семейството.

Въпросът е хванати ли сме в капана на собствените си очаквания и вярвания и поради това обречени ли сме винаги да бъдем отделяни от другите хора около нас.

Съществуват методи, които позволяват да бъде подобрено разбирането и комуникацията по пътя на създаването на общи очаквания, които позволяват и общи интерпретации.

Комуникирането чрез използване на диалог е един от начините да бъдат преодолени противопоставящите се в перспектива очаквания. Това става чрез разкриването чрез диалога на подобията и различията, които притежават неговите участници относно определен въпрос.



На основата на диалога тогава могат да бъдат дискутирани различните мнения, възможно е те дори да бъдат променени чрез добавянето на допълнителна информация и на нови интерпретации.

3. Очаквания и поглед в бъдещето

Изследванията, проведени неотдавна показват, че много проблеми в бизнес-структурите възникват от неосъществените очаквания.

Междуличностният диалог в бизнеса е инструмент на управлението, чрез който е възможно да бъде отстранено несъответствието по отношение на неосъществените очаквания.

Високите управленски очаквания относно способностите на работещите и тяхната реализация довеждат до подобреното тяхно представяне и до по-висока производителност. Същата тя, разглеждана като самореализация и резултат на амбиция и желание предоставя разнообразни уникални възможности за постигането на желани професионални умения, поведение и резултати на работното място.

В литературата се посочват няколко важни момента във връзка с това:

  • от това, какво очаква управлението от подчинените си и от начина на общуване с тях в бизнес средата зависи тяхното представяне в нея, а и бъдещата им кариера;




  • важна и уникална характеристика на висшето ръководство на съответния вид бизнес е неговата способност да създаде високи очаквания относно индивидуалното представяне в нея или очаквания, които подчинените изпълняват;




  • по-малко способните бизнес ръководители не могат ефективно да развиват високи очаквания и поради това производителността на подчинените им падаподчинените, много по-често отколкото можем да допуснем, правят тъкмо това, което самите те считат, че се очаква от тях.

Собственият поглед в бъдещето днес привлича интереса на изследователите.




Възможните методи, които могат да бъдат приложени за изпълнението на психологическия контракт или договор се основават на следните предварителни условия:




  • заетите в бизнеса следва да бъдат ориентирани сами да установят и приложат нейните цели. Същото може да бъде приложено и по отношение на собствените очаквания на студентите в университета, т.е. те следва сами да определят и приложат за себе си целите на обучението;




  • заетите в бизнес-организацията желаят да интегрират миналия си опит с новите практики; респ. студентите също имат желание да съчетаят натрупаните знания с новите;




  • заетите в бизнеса притежават доминиращ и предпочитан от самите тях начин на работа;




  • заетите в бизнеса могат да променят начина си на работа за да отговорят на променящите се потребности и условия;




  • заетите в бизнес средата лица гледат на основните си задължения не като на преходно явление, а като на един процес, който продължава далеч напред във времето и се основава на натрупания опит.




4. Теория за лидера на основата на поставянето и достигането на целите


Друг ситуационен подход е този, който предлага теорията за поставянето и достигането на целите. Тази теория комбинира лидерството с мотивационния анализ. Същата теория предполага, че лидерите мотивират своите подчинени да достигнат висока степен на изпълнение на своите задължения като им се показва пътя за достигането на желаните цели, ценности или резултати. Когато поставените цели и задачи бъдат изпълнени, следват награди. Ролята на лидера е да покаже ясно очертани пътища и да подпомогне елиминирането на бариерите, които пречат за достигането на целите.

Това е простият сценарий на разглежданата теория, но усложненията в нея настъпват, когато се достигне до намесата на лидерския стил на ръководство. Стилът на лидерството, според теорията, има непосредствено отношение към съответната философия, към вярванията и към предположенията относно същността на лидера, чиято дейност засяга индивидуалното поведение в процеса на управлението на организацията. В теорията се разглеждат четири различни стила на лидерство:




  • директивно

  • поддържащо

  • консултативно и

  • целево.

Стилът на лидерството и поведението взаимодействат с няколко случайни фактора, които определят начина на изпълнението на задълженията от страна на членовете на работния екип и степента на тяхното удовлетворение.

Когато броят на случайните фактори нараства, анализът се усложнява много.

Характеристиките на подчинените в модела включват способности, нагласа към авторитарността, предпочитание за осъществяване на самостоятелен контрол, не-приемане на външен контрол. Те повлияват начина на възприемане от страна на подчинените на поведението на лидера. Например, хората с чувство на самоконтрол предпочитат консултативните лидери, докато онези с авторитарни предпочитания се отнасят положително към директивната форма на лидерство.

Факторите от средата като естеството на задачите и наградите също участват в процеса. Ако подчинените знаят как да изпълнят работните си задължения и поставените задачи са рутинни, тогава пътят към постигането на целта е ясен и най-добрият стил на лидерство е поддържащия.

Когато задачите не са достатъчно ясни, директивният стил на лидерство може би ще бъде одобрен от страна на подчинените.

Задачата на лидера е да намали неопределеността като поясни желаните резултати или изясни междинните задачи, които следва да бъдат решени.

Лидерът също така трябва да отстрани бариерите, които препятстват представянето на членовете на екипа и да се опита да внуши съответните нагласи спрямо поставените задачи, цели и награди.

Разглежданата теория за постигането на целите е достатъчно сложна и трудна за изучаване. Днес изследователите акцентират върху няколко аспекта от теорията и получаваните резултати не са съвместими.

Основният принос на теорията е разширеното търсене днес на допълнителни случайни фактори и изясняването на начините, с помощта на които менажерите могат да въздействат върху мотивацията на работещите и върху тяхната резултатна работа.

Теорията допуска, че мениджърите могат да намерят най-добрата форма на поведение за да я приложат в ръководството на подчинените по отношение на постигането на подобрени усилия, представяне и удовлетворение. Това е твърде различно от теорията на Фидлер, където стилът на лидерството се приема, че е смесен и решението на проблема може да доведе до смяната на ръководството или на параметрите на работната ситуация.


5. Масова комуникация и бизнес активност

На държавния монопол върху масовата комуникация противостои нейното комерсиално използване в рамките на една бизнес активност. Контролът на държавата в тези случаи е ориентиран към комуникационните средства, които са собственост на отделни физически лица или на отделни корпоративни предприятия. Типичен пример е САЩ, където управлението на комуникационната система е съсредоточено в частния сектор. Големият проблем в управлението на американските средства за масова комуникация е съотношението на частните или на бизнес интересите с тези, които характеризира членовете на отделните социални групи в обществото като цяло. Друг важен проблем е възможната концентрация на частен интерес в различните негови форми в цялостната бизнес конфигурация на комуникационното пространство на страната.

Откроени са четири форми на американската частна комуникационна собственост – независимата, множествената, кръстосаната и тази на корпоративния конгломерат. Последната форма е в състояние, когато бъдат засегнати интересите й „да оцвети по един неприемлив за обществото начин националната медийна политика”.

От тук произтича необходимостта средствата за масова комуникация да функционират от гледна точка на обществения интерес, удобството и необходимостта”. Прилагането на принципа на равен достъп и т.нар. принцип на справедливост допълнително засяга съдържателните аспекти на институционално разпространяваната медийна комуникация.

Съдържанието на принципа за равен достъп означава осигуряване на еднакво време и еднакъв достъп до комуникационните средства на всеки политически кандидат за дадено място. Принципът за справедливостта включва представяне на противоположна гледна точка относно противоречащи си и социално значими проблеми.

Много американски автори, когато обсъждат темата за управлението от страна на държавата на комуникационните средства, почти винаги разглеждат въпроса за комуникационния монополизъм и по-точно – за вредите и потенциалните опасности, с които е свързан. Те дискутират също и неговите проблематични предимства за процесите на социалната комуникация. Към тях можем да посочим подобряването на условията на оперативната работа на журналистите, повишаване на икономическата ефективност на отделните аспекти на комуникационната дейност, улесняване достъпа до различни информационни източници, създаването на по-голям рекламен пазар и др.

Монополизмът в комуникациите като явление засяга и европейското комуникационно пространство. В този случай обаче концентрацията на комуникационната власт е предизвикана преди всичко от ролята на държавата в институционално организираните процеси на социалната комуникация, но и не само от нея.

Производството на съдържателна и висококачествена комуникационна продукция предполага съсредоточаване на значителни финансови средства. Качествената професионална работа на комуникационните работници също е условие за това.



Има и съществени различия между развитието на европейските и американските комуникационни системи. Преобладаването на частния сектор в американските комуникации не е характерно за европейските. Други различия намират естествено отражение и в изследването на комуникациите на двата континента – включително и по отношение на нормативните теории на масовата комуникация.

Използвана литература:

  1. Братанов, П., Комуникация и управление, Симолини-94, София, 2010

  2. Братанов, П., Лекционен курс по Организационно поведение, 2010





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница