Ориентировъчно бягане

Продължитеността на бягане е свързана с дистанцията, която на свой ред зависи от вида на състезанието, характера на местността и т.н. Продължителността на бягане в “класическите” състезания е 60 - 100 мин. за мъжете и 50 - 70 мин. за жените от Елита. На “маратонските” състезания времето може да достигне два и повече часа /3,4,5,6,1/.

Интензивността на натоварването в състезания по ориентиране се определя като цяло от специфичният им характер, свързан с необходимостта от постоянен контрол върху местонахождението с помоща на карта и компас.

Практическият опит показва, че бягането с интензивност по висока от АнП оказва отрицателно въздействие на способностите за концетрация на вниманието, за което е препоръчително по дистанцията да не се превишава оптималлната скорост на бягане. Ориентиовачът от елита притежава голям запас от издръжливост и е способен да поддържа оптимално ниво на интензивност в продължение на 2ч и 30 мин., по правило не изпитвайки особени трудности в края на разстоянието /5,4/.

По наши наблюдения, най-добрите състезатели могат спокойно да поддържат интензивност близка до АнП в течение на 90 мин, а слабо подготвен състезател трудно издъжа на това ниво дори 35-40 мин.

Значетелно по-голямо влиание въху интензивостта на бягането оказва не продължителността на състезателното натоварване, а характера на местността и степента на сложност в техническите задачи. Именно тези два фактора определят този ярко изразен променлив характер, който носи бягането на ориентировача по маршрута /3,5/.

Изхождайки от сходството в кинематичната структура на движенията в леката атлетика и ориентирането, някои специалисти побързаха да прилагат машинално тренировъчни програми от известни такива в атлетиката към спортната практика в ориентирането /2,4/. Самата практика показа обаче, че това е един авантюристичен подход, който не доведе до някакви значителни успехи.

Всичко казано до тук, определя необходимостта от разкриване на специфичните за ориентирането обективни фактори, характеризиращи движенията в този спорт и едва тогава върху тази основа да се градят различни тренировъчни концепции.

Съгласно шведските специаисти, /3/ ориентировачът консумира средно 85-90 % от нивото на МКК (VО2 max) при пълно себеотдаване в състезание. Ако се приеме кислородната консумация по време на бягане по равна пътека в лабораторни условия за еталон, то при еднаква скорост на придвижване по леснопроходима местност тя е повече с 9,1 %, на труднопоходима местност със 71 %, а при бягане в блато с 82%. От тук проличава, колко е различно бягането на ориентировача от бягането по обикновен равен път /5/.

Изследвания проведени от финландски, немски и шведски специалисти касаещи съдържанието на лактат в кръвта по време на състезателно бягане /5,7/ показват, че тя се движи в границите на 6-12 ммол/л, при което най-високите значения се наблюдавт в началото на състезанието. Изследователите били единодушни в извода, че нивото на състезателната дейност съдейки по концентрацията на лактат в кръвта, съответства на АнП или го превъзхожда. От където са и разбираемите причини за мускулна и психическа умора.

Скоростта на придвижване по време на състезание се изменя забележимо в зависимост от характера на местността. В Норвегия са направени измервания на скоростта в различни участъци от местността./5/. Скоростта на бягане (мин/км) се е променяла по следния начин :

път.........................................3,30-4,00

добра пътека.......................4,00-4,30

лоша пътека........................4,30-5,30

блато.....................................5,00-6,30

равна гора...........................6,00-7,30

пресечена местност...........7,30-10,00

отвесни участъци...............над 10,00

Влианието на различните типове местност върху скоростта на придвижване е очевидно.

Промените на физиологичните параметри по време на бягане на местност от финландски тип, под въдействие на тренировки са по-изразени отколкото при тредбан. Ако при лабораторни изследвания промените в различни показатели (МКК, АнП и др) у група изследвани са били средно 4 %, то в тестове на местността промените съставлявали 4,6 - 5 % /5/.

Норвежки изследователи сравнили нивото на кислородната консумация със скорост по-ниска от максималната на тредбан и на местността у група атлети стайери и оиентировачи от националните отбори. Резултатите показали, че ориентировачите имат много по-добри показатели за икономичност на бягане на местността, при незначителни разлики в полза на атлетите на тредбан. Разликата в МКК между атлетите и ориентировачите при бягане на местността е била средно 7,1 мл/кг/мин. По мнение на специалистите, по-голямата икономичност у оиентировачите се дължи на това, че те тренират повече мускулни групи, които участват в специфичното им бягане, за разлика от атлетите за които бягането в местността е неспецифично и като следствие неикономично./5/.

Бягането на ориентировача има и още някои особености в сравнение с “гладкото”, лекоатлетическо бягане.

На първо място става дума за иразен силов характер на бягането в местността, въвличането в работа на по-голям брой мускулни групи и като следствие по-големи нужди от енергия. Често по маршрута ориентировача преодолява такива участъци, които не срещат в никой друг близък до ориентирането спорт. Стръмнината на изкачванията и спусканията може да достигне 20-30 градуса, срещат се стръмни участъци, преодоляването на които става единствено с помоща на ръцете. Често ориентировачите са принудени да преодоляват препятствия прескачайки ги./1,3,4,5,6/.

По този начин ориентирането се явява като много енергоразходен спорт, като възможностите за увеличаване на постиженията за сметка на повишената икономичност на бягането не са особено големи, за разлика от маратонското бягане например /6/.

Като показател за икономичност на ориентировъчното бягане, отнасящ се до реализирането на определени потенциални възможности се явява техниката на бягане. Тя от своя страна се определя от биомеханичните параметри на движенията, към които насочихме нашият интерес.

Изследването реализирахме с метода на видеометрията.

Обект на изследване бяхани група от седем елитни за България в своите възрастови групи състезатели по спортно ориентиране.

Ъглите на сгъване в посочените стави бяха измерени на маховия крак - крайна фаза на оттласкване. Заснемането бе направено от стандартно разстояние - 6м. и височина на камерата - 1,70 см. Заснети бяха две последователни бегови крачки за трите вида местност.

За обработка на получените резултати е използван еднофакторен дисперсионен анализ (ANOVA).

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Сравнителният анализ на резултатите получени от еднофакторния дисперсионен анализ е представен в таблица 1:

дължина на крач- ъгъли - тазобере- ъгли - колянна ъгли- глезенна

ката (см) на (градуси) (градуси) (градуси)

Вид на терена		първа кр.	вторакр.	първакр.	вторакр.	първакр.	вторакр.	първакр.	вторакр.
Добра пътека	_ Х	130,8	131,1	127	131	101,7	104,4	93,3	96,4
Равно - гора	_ Х	127,4	125,1	118,5	121,1	85,1	88,1	86,3	89,6
Изкачване - гора	_ Х	110,4	109,6	114,7	116,7	86,9	93,1	91,1	93,3
ANOVA	F	6,73	9,77	10,4	17,3	7,25	7,28	1,01	1,1
		S	S	S	S	S	S	NS	NS

С S е отбелязана значимата разлика при гаранционна вероятност Р= 0,95% и критични стойности на F критерия на Ficher = 4,47. С NS са отбелязани незначителните разлики.

Наблюдават се значими разлики в дължината на първата и втората крачка в зависимост от терена, както следва:
- добра пътека - Х ср. за първа крачка = 130,8 см, а за втора = 131,1 см

- гора - равно - Х ср. за първа крачка = 127,4 см, а за втора = 125,1 см

- гора - изкачване - Х ср. първа крачка = 110,4 см, а за втора= 109,6 см

За първата крачка F= 6,73 , а за втората F= 9,77 при Р= 95%.

- добра пътека - Х ср. за първа крачка = 127 градуса, а за втора = 131

- гора равно - Х ср. за първа крачка = 118,5 градуса, а за втора =121,1

- гора - изкачване - Х ср. за първа крачка = 114,7 градуса, а за втора = 116,7 градуса и съответни стойности за F първа крачка = 10,4 и F втора крачка = 17,3 при Р = 95%.

- Значими разлики съществуват и в ъглите на сгъване на колянните стави :

- добра пътека - Х ср. за първа крачка = 101,7 градуса, а за втора = 104,4

- гора - равно - Х ср. за първа крачка = 85,1 градуса, а за втора =88,1

- гора - изкачване - Х ср. за първа крачка = 86,9 градуса, а за втора = 93,1 градуса. стойностите за F първа крачка = 7,25 и F втора крачка = 7,28 при Р = 95%.

Не се наблюдават значими разлики (F първа крачка = 1,1 и F втора крачка = 1,01 при Р = 0,05%) при ъглите на сгъване в глезенните стави.
ДИСКУСИЯ

Анализът на резултатите показва, че вида на терена, по който се извършва ориентировъчното бягане влиае значимо върху дължината на крачката и ъглите на сгъване в тазобедрената и колянна стави. Единствено при глезенните стави не са наблюдавнани значими разлики, като вероятната причина за така получените резултати е, че за измерване ъглите на сгъване в глезенните стави в посочената бегова фаза, по-подходящ е опорният, а не маховият крак.

В резултат от проучването и изследването, които проведохме, се потвърдиха формулираните от Карккайнен и Пааконен /1986г/ отличителни черти на ориентировъчното бягане:

- изменяща се по твърдост и форма повърхност на опората

- по-продължителен контакт на крака с опората

- променлива дължина на крачката, съответваща на характера на повърхността

- значителни промени в ъглите на сгъване в ставите на долните крайници

- ярко изразен промелив и нееднороден характер на бягането - движенията имат циклична, но не до край повтаряща се форма

1.Вземайки под внимание всичко казано до тук, както и факта, че термина “ориентировъчно бягане” е популярен във всички развити по отношение на спортното ориентиране страни, ние предлагаме той да бъде използван и у нас, като термин характеризиращ многообазната двигателна дейност, присъща единствено и само на състезатезателите по ориентиране.

2. От друга страна може да се твърди, че ориентировъчното бягане като вид двигателна дейност е характерно само за спортното ориентиране с присъщата си кинематична структура на движенията, енергоосигуряване и изисквания за морфофункционална специализация на организма на състезателите.
Литература:

1. Янакиев Ив. и др. Единна методика за обучение и тренировка по спортно ориентиране. М и Ф. София .1976г.

2. Касабов Т. Системата на А. Лидиърд - основа на беговата подготовка на ориентировача.София.1991г.

3. Еклунд Б. и др. Спортно ориентиране. М и Ф. София.1981г.

4. Лосев А. Тренировка оиентировщиков-разрядников.Москва.1984г.

5. Karkkainen O., O. Paakkonen. Suunnistus valmonnus. Sarrijarvi, 1986.

6. Борилкевич и съав. Основы бегавой поготовки в спортивном ориентировании. С.Петербург, 1994

7. Dresel U. Laktate acidfsis with diferent stages in the cours of competitve orientiring performanse. Sci. J. of orientiring vol.1/1985.