Основи на частното право
Изтегляне 37.69 Kb.
|
| ОГРАНИЧЕНИ ВЕЩНИ ПРАВА
1.Право на строеж Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което титулярът му може да изгради постройка върху чужда земя, да стане собственик на изградена постройка и да ползва земята в такава степен, в каквато това е необходимо за ползване на самата построена сграда. Правото на строеж се учредява с нотариален акт върху държавни или обществени имоти. Има изключение – официална писмена форма (заповед на съответния орган и договор). Правото на строеж е реализирано в момента, в който сградата е в груб строеж, а груб строеж е сграда/постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът. А) Прекратяване на правото на строеж - с изтичане на учредения срок - по давност- ако не се упражнява 5 години - при отказ на правото на строеж - с разваляне/отмяна/или унищожаване надоговора, с който е учредено правото на строеж 2.Право на надстрояване и пристрояване Това е ограничено вещно право, по силата на което носителят му може да пристрои или надстрои съществуваща, която не е изцяло негова собственост, като придобие собствеността върху новопостроения обект заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Титулярът на правото придобива право на собственост в/у изградения обект, дял от общите части, а дяловете от общите части на останалите собственици намаляват. 3.Ограничено вещно право на ползване То включва възможността вещта да се ползва съгласно нейното предназначени и да се получават добивите от нея , без тя да се променя съществено. В случай, че ползвателят застрашава целостта на вещта или си служи с нея по начин застрашаващ я от разрушение или значително я уврежда или съществено я променя, правото на ползване може да бъде прекратено по съдебен ред по искане на собственика на вещта. Ползвателят е задължен да застрахова вещта за своя сметка в полза на собственика; трябва да плаща разноските за ползването на вещта (данъци), да поддържа вещта и да върне вещта в състоянието, в което я е получил, като се отчете обичайното овехтяване на вещта при ползване. Правото на ползване е непрехвърлимо и ненаследимо. 4.Сервитутни права (сервитути) Ограничено вещно право, при което в/у един имот, наречен служещ се налага ограничение в полза на друг имот или вещен обект –господстващ имот. А) Учредяване на сервитути -доброволно –с договор м/у собствениците на служещия и господстващия имот -принудително –при липса на съгласие от страна на собственикана служещия имот, се издава административен акт с принудителен характер. Сервитутът може да се прехвърля само когато се прехвърля собствеността на господстващия имот. 5. Защита на ограничените вещни права Видове: -наказателно-правна защита -административно-правна защита -гражданско-правна защита –може да бъде чрез предявяване на облигационни искове, иск за обезщетение на вреди и др. Специализираната вещноправна защита включва няколко вида искове: А) Ревандикационен (чл. 108 ЗС) С този осъдителен иск се иска установяване на притежаваното от ищеца право; възстановяване на отнетата фактическа власт в/у вещта от лице, което няма правно основание да прави това; да се осъди ответника да отдаде предявеното. Ищец по този иска е собственикът или титулярът на ограниченото вещно право. Ответник е всяко лице, отнело фактическата власт в/у вещта. Б) Негаторен (чл. 109 ЗС) С него се иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на собственика или на носителя на ограниченото вещно право да упражнява своето право. Ищец по иска е собственикът или носителят на ограниченото вещно право, на който се пречи да упражнява правото си. Ответник е лицето, което упражнява неправомерно въздействие в/у засегнатото вещно право. В) Осъдителен иск за възстановяване на предишни вещни права –претенция на носителя срещу лицето, което е променило състоянието в резултат на неоснователно въздействие, което пречи на спокойното упражняване на правото да се премахне това състояние и да се възстанови предишното. Г) Установителен иск за собственост Налице е претенция на 3то лице, че правото на собственост, каквото има и упражнавя ищецът. Предмет на иска е да се признае, че спорното право се притежава от ищеца. Д) Отрицателен установителен иск При ниго има спор за ограничено вещно право , като 3то лице твърди, че притежава ограниченото вещно право, а ищецът иска да бъде установено, че 3тото лице не притежава такова право. Е) Иск за определяне на граници (чл. 109 ЗС) Прилага се, когато граничните знаци на 2 съседни имота са неясни и спорни и не могат да бъдат поставени със съгласието на съседите. Ограничения в приложното поле на този иск: -имотите са регулирани от подробен устройствен план (ПУБ). Регулационните линии определят границите. -възстановяване на собствеността в/у земеделски земи с план за земеразделяне, който определя границите. По искане не собственика границите се определят с трайни знаци. Предмет на иска е да се установи мястото, където да се поставят граничните знаци. Изтегляне 37.69 Kb. Сподели с приятели:
|