Основни положения

Здравното обслужване и достъпа до медицински грижи на гражданите е едно от най - важните социални права, регламентирани в Конституцията на Република България, в редица законови и подзаконови нормативни актове.

За чужденците, с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут въпросите за медицинското обслужване са от жизнено важно значение, тъй като част от тях са със сериозни здравни проблеми, дължащи се на различни фактори: преследването, на което са били подложени в страните си на произход; недобро развитие на здравните системи в тях; трудностите, през които са преминали по време на бягството си до България и други.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон”.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), здравното осигуряване е задължително за лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.

Задължението за осигуряване на чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут възниква от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.

Според § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване „Лице в производство за предоставяне на статут на бежанец" е чужд гражданин или лице без гражданство, поискало статут на бежанец в Република България до приключване на производството с влязло в сила решение по молбата му”.

Заплащането на здравните осигуровки за лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец се поемат от Държавната агенция за бежанците със средства от републиканския бюджет (чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗЗО). Ежемесечно до 10 - то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, агенцията заплаща здравните осигуровки за всички чужденци, които са в производство за предоставяне на статут на бежанец.

Размерът на здравноосигурителната вноска се определя ежегодно със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). През 2008 г. здравноосигурителната вноска е 7.20 лв. и представлява 6 % върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (през 2008 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е 240 лв.).

Отчитайки особеното положение на тази категория лица, законодателят е предвидил, правото на здравно обслужване за тях да възниква от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище (чл. 34, ал. 2, т. 2 от ЗЗО).

С оглед опазване на общественото здраве и здравето на чужденците, след разкриване на производство за предоставяне на статут, се извършва медицински преглед, изследвания, оценка на здравословното състояние и в случай на заболяване се предприемат мерки за лечение (чл. 29, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Закона за убежището и бежанците). Посочените дейности са безплатни за чужденците, потърсили закрила и се извършват в регистрационно - приемателните центрове за бежанци към Държавната агенция за бежанците.

След разкриване на производството за предоставяне на статут и получаване на регистрационна карта по Закона за убежището и бежанците, чужденците, потърсили закрила имат право да направят избор на лекар (общопрактикуващ лекар) и лекар по дентална медицина.

Информацията и помощта при избора на посочените медицински специалисти е от изключително важно значение за чужденците, потърсили закрила, тъй като те са здравноосигурени и имат право на достъп до основен пакет от медицински дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса.
2. Здравно осигуряване на чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут

Здравното осигуряване на чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да се извършва по следните начини:

2.1. За чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, включен в 14 дневен срок след връчване на решението за предоставяне на статут в Националната програма за интеграция на бежанците в Република България (2008 – 2010 г.), здравноосигурителната вноска в пълен размер (7.20 лв.) се заплаща от Държавната агенция за бежанците със средства от републиканския бюджет. Задължително условие, за да бъде заплатена здравноосигурителната вноска, е чужденецът да посещава редовно предвидените по програмата курсове за изучаване на български език и социално ориентиране.

0. 
   Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, който не е включен в Националната програма за интеграция на бежанците в Република България или не посещава задължителните курсове по програмата, е задължен сам да заплаща здравноосигурителната си вноска.
   

а) в случай, че чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут работи по трудов договор, договор за управление и контрол на търговски дружества, здравноосигурителната вноска (7.20 лв.) се заплаща от работодателя и от наетия чужденец в съотношение 60:40 (за 2008 г.). Здравноосигурителната вноска на работника (2.88 лв.) се удържа от неговото възнаграждение и се внася заедно с вноската от страна на работодателя (4.32 лв.) до 10 – то число на месеца, следващ този, за който се отнася;

б) ако чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут е едноличен търговец, физическо лице, образувало ЕООД, съдружник в търговски дружества или лице, регистрирано като упражняващо свободна професия и/или занаятчийска дейност, той е задължен да се осигурява върху месечен доход, който не може да бъде по - малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица. Задължението за заплащане на здравноосигурителната вноска е на осигуреното лице;

в) ако чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, работи без трудово правоотношение и получава възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителната вноска се определя върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи и се заплаща изцяло от осигуреното лице;

г) ако чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, е пенсионер и получава пенсия, здравноосигурителната вноска е за сметка на републиканския бюджет;

д) в случай, че чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, е регистриран като безработен и получава обезщетение за безработица, здравноосигурителната вноска е за сметка на фонд "Безработица";

е) ако чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут е на възраст до 18 години и продължава да учи редовно до завършване на средно образование, здравноосигурителната вноска е за сметка на републиканския бюджет;

ж) ако чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут е студент – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, или докторант на редовно обучение по държавна поръчка, здравноосигурителната вноска е за сметка на републиканския бюджет;

з) в случай, че чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не е осигурен на друго основание, както и ако е настанен в специализирани институции за социални услуги, здравноосигурителната вноска е за сметка на републиканския бюджет.

Изключително важно е да се подчертае, че чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут следва да се осигуряват здравно по една от посочените по - горе възможности, тъй като съгласно чл. 52 от Закона за здравното осигуряване неосигурените лица са длъжни да заплащат оказаната им медицинска помощ.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЧУЖДЕНЦИ С ПРЕДОСТАВЕН СТАТУТ НА БЕЖАНЕЦ ИЛИ ХУМАНИТАРЕН СТАТУТ

Съгласно чл. 4 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България (обн., ДВ, бр.106 от 2005 г., посл. изм., ДВ, бр.16 от 2008 г.) „Всички задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ) имат равни права и достъп при получаване на извънболнична и болнична медицинска и стоматологична помощ независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”.

Задължително здравноосигурените лица имат права и задължения съгласно действащото законодателство в Република България.

Съгласно чл. 35 от Закона за здравното осигуряване задължително осигурените лица, включително чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут имат определени права, по – важните от които са:

1. Право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

2. Право да избират един изпълнител на медицинска помощ - общопрактикуващ лекар, лекар по дентална медицина (стоматолог) или здравно заведение, сключил договор с Районна здравноосигурителна каса (РЗОК).

3. Право на спешна помощ там, където попаднат.

4. Да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.

Осъществяването на медицинските дейности се извършва след изразено информирано съгласие от пациента.

Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар или стоматолог уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, относно: диагнозата и характера на заболяването; естеството на лечението; възможни рискове, свързани с лечението; риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение; очакваните резултати от лечението и други.

Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. Отказът се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.

В случаите, когато е налице отказ от родител, настойник или попечител и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Всеки пациент има право на:

• 
  зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
  
• 
  достъпна и качествена здравна помощ;
  
• 
  защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
  
• 
  запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
  
• 
  ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;
  
• 
  други права, съгласно действащото българско законодателство.
  

1. 
   Да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията.
   
2. 
   Да заплащат за оказаната медицинска помощ при всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина по 2.20 лв. (1 на сто от минималната работа заплата, установена за страната, която за 2008 г. е 220 лв.). Считано от 01.07.2008 г. лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, заплащат сумата от 1 лев.
   
3. 
   Да заплащат за оказаната медицинска помощ за всеки ден болнично лечение по 4.40 лв. (2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната), но не повече от 10 дни годишно.
   
4. 
   Да представят здравноосигурителната си книжка или документ, удостоверяващ заплатените вноски при ползване на медицинска помощ.
   

Здравноосигурените чужденци с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, подобно на здравноосигурените български граждани, са освободени от заплащане на сумите по т. 2 и т. 3, ако принадлежат към една от следните категории:

• 
  лица със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството;
  
• 
  социално слаби граждани, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;
  
• 
  лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи;
  
• 
  медицински специалисти.
  

При необходимост от лечение задължително здравноосигурените български граждани, както и здравноосигурените чужденци с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, имат достъп до основен пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Основният пакет от здравни дейности включва:

1. Медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания.

2. Медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания.

3. Извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване.

4. Медицинска рехабилитация.

5. Неотложна медицинска помощ.

6. Медицински грижи при бременност, раждане и майчинство.

7. Акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;

8. Аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване.

9. Дентална и зъботехническа помощ.

10. Предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната.

11. Предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.

12. Медицинска експертиза на трудоспособността.

13. Транспортни услуги по медицински показания.

Обемът, условията и реда за достъп до здравните дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, се определени в Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор, Наредба № 40 от 20.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

Националната здравноосигурителна каса не заплаща лечението на здравно неосигурените лица и лицата с прекъснати здравноосигурителни права, поради което те заплащат изцяло оказаните им медицински услуги.
ІІ. Медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване

В определени случаи, например при нередовно заплащане на здравните осигуровки, е възможно част от чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут да бъдат с прекъснати здравноосигурителни права. Това ги лишава от правото им на достъп до основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за лечението на задължително здравноосигурените лица.

В чл. 82, ал. 1 от Закона за здравето са определени медицинските услуги, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които се предоставят безплатно на гражданите, включително и на чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, независимо от техния здравноосигурителен статус:

1. Медицинска помощ при спешни състояния.

Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, с цел предотвратяване настъпването на смърт; тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.

Съгласно чл. 100, ал. 2 от Закона за здравето „Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут”.

2. Акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени.

Съгласно чл. 5 от Наредба № 26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени, здравно неосигурените жени имат право свободно да избират лечебно заведение за болнична помощ на територията на цялата страна, в което да им бъдат оказани медицински услуги, свързани с акушерска помощ.

Лечебните заведения трябва да имат разрешение за осъществяване на родилна помощ и да са сключили договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за оказване на болнична помощ по клинична пътека № 141.

3. Стационарна психиатрична помощ;

4. Осигуряване на кръв и кръвни продукти;

5. Трансплантация на органи, тъкани и клетки;

6. Задължително лечение и/или задължителна изолация;

7. Експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност;

8. Заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;

9. Медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.

Чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут имат право да ползват пълен обем от противоепидемични дейности, както и ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести.

Всички медицински услуги, които са извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и посочените по – горе медицински услуги по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравето, се заплащат от пациентите по цени, определени от съответните лечебни заведения.

Националната здравноосигурителна каса поема заплащането на определен обем стоматологични дейности при лечението на задължително здравноосигурените лица. Стоматологичното лечение включва: първична стоматологична помощ и специализирана стоматологична помощ.

Задължително здравноосигурените лица, включително и здравноосигурените чужденци с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут поемат заплащането на всички стоматологични дейности извън основния пакет, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Здравно неосигурените лица и лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат изцяло оказаните им стоматологични услуги.
ИЗБОР НА ЛЕКАР

Задължително здравноосигурените лица, включително здравноосигурените чужденци с предоставен статут на бежанец или хуманитарен имат право свободно да избират общопрактикуващ лекар и лекар по дентална медицина. Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.

Когато здравноосигуреното лице избира общопрактикуващ лекар за пръв път, говорим за първоначален избор. Здравноосигурените лица осъществяват избора си на лекар в лечебно заведение, което е сключило договор с Националната здравноосигурителна каса.

Правото на първоначален избор на общопрактикуващ лекар за здравноосигурените чужденци с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут възниква по време на производството за предоставяне на статут, провеждано по Закона за убежището и бежанците.

За да упражни правото си на избор на лекар здравноосигуреното лице попълва регистрационна форма за избор, като за чужденците в производство за предоставяне на статут в нея се попълва личния номер на чужденеца (ЛНЧ), а за чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут се попълва единния граждански номер (ЕГН).

Изборът се извършва лично, а за малолетните и непълнолетни деца се извършва от техните родители, попечители или настойници.

В чл. 108, ал. 2, т. 2 от Националният рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България е предвидена възможността, изборът на общопрактикуващ лекар за лицата в процедура за придобиване статут на бежанец да се извърши служебно от директорът на Районната здравноосигурителна каса и председателите на съответните районни колегии на Българския лекарски съюз съгласувано с директора на съответното заведение.

1.2. Постоянен избор

Изборът на общопрактикуващ лекар, чиято помощ здравноосигуреното лице желае да ползва постоянно на територията на определено населено място се нарича постоянен.

За извършване на постоянен избор лицата представят:

• 
  здравноосигурителна книжка, в която новоизбраният общопрактикуващ лекар вписва трите си имена и дата на избора;
  
• 
  третия екземпляр от регистрационната форма за избор на общопрактикуващ лекар, в случай че лицето няма здравноосигурителна книжка;
  
• 
  попълнена регистрационната форма за постоянен избор;
  
• 
  документ за актуалния му здравноосигурителен статус.
  

Изключение от посочените срокове за избор на нов общопрактикуващ лекар се допуска в определени случаи, като:

• 
  промяна на настоящия адрес на здравноосигуреното лице;
  
• 
  трайна невъзможност на избрания общопрактикуващ лекар да осъществява лечебна дейност повече от 20 дни;
  
• 
  при прекратяване на договора на здравната каса с първоначално избрания общопрактикуващ лекар.
  

В случай, че здравноосигуреното лице пребивава за срок от един до пет месеца извън населеното място, в което е осъществило постоянен избор на общопрактикуващ лекар, то може да направи временен избор.

Например, ако чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, който живее в гр. София и е направил постоянен избор на общопрактикуващ лекар на територията на града, замине за 2 месеца на гости на свои близки в гр. Варна, то той може да направи временен избор на лекар на територията на гр. Варна.

За осъществяване на временен избор здравноосигуреното лице представя попълнена регистрационна форма за временен избор с валидност не по-малко от един и не повече от пет месеца.

След изтичане на срока на временния избор, се възстановява автоматично последният постоянен избор на общопрактикуващ лекар от страна на здравноосигуреното лице.
2. Избор на лекар по дентална медицина (стоматолог)

Здравноосигурените лица, включително и здравноосигурените чужденци с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут могат свободно да осъществяват или да променят избора си на лекар по дентална медицина (стоматолог) за всяка от стоматологичните дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса. За целта те трябва да изберат стоматолог, който има сключен договор със здравната каса и да представят здравноосигурителната си книжка.

По преценка на избрания общопрактикуващ лекар или стоматолог здравноосигуреният чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да бъде насочен за консултация и провеждане на съвместно лечение от друг лекар специалист (например невролог, хирург, гинеколог и др.), съответно стоматолог (хирург, ортодонт и др.).

Здравноосигуреното лице има право да избере лекар специалист или стоматолог специалист на територията на цялата страна.

За целта избраният общопрактикуващ лекар или стоматолог издава медицинско направление за консултация и/или за провеждане на съвместно лечение.

След провеждане на необходимите изследвания, консултации и лечение, лекарят специалист или стоматологът специалист задължително изпраща на общопрактикуващия лекар или стоматолог копие от медицинската документация, съдържаща резултатите от проведените изследвания и лечение.

При необходимост от болнично лечение (хоспитализация), общопрактикуващият лекар или стоматолог, както и лекарят специалист или стоматологът специалист насочват здравноосигурения чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут за лечение в лечебно заведение за болнична помощ.

Насочването може да бъде към:

• 
  лечебни заведения и диспансери на територията на цялата страна, сключили договор с НЗОК;
  
• 
  лечебни заведения и диспансери, субсидирани от републиканския бюджет или от общинските бюджети;
  
• 
  лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са сключили договор с НЗОК (например лечебни заведения за стационарна психична помощ, лечебни заведения към Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и др.).
  

Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на задължително здравноосигурените лица за заболявания, определени с наредба министъра на здравеопазването.

Задължително здравноосигурените чужденци с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, които страдат от хронични заболявания, посочени в “Списък на заболяванията, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния” приет в Националния рамков договор, имат право на “Рецептурна книжка на хронично болния”.

За да получи рецептурна книжка здравноосигуреното лице трябва да я закупи и да се обърне към общопрактикуващия лекар, при който е направило постоянен избор. Лекарят попълва данните на пациента, заболяванията, за които се издава книжката, както и личните си данни и практика. В книжката могат да бъдат вписвани повече от 4 заболявания от “Списък на заболяванията, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния”.

На здравноосигуреното лице може да бъде издадена и заверена само една рецептурна книжка на хронично болния.

Право да вписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели в рецептурната книжка имат:

• 
  вписаният в книжката общопрактикуващ лекар, при който здравноосигуреното лице е осъществило постоянен избор;
  
• 
  вписаният в книжката общопрактикуващ лекар, при който здравноосигуреното лице е осъществило временен избор;
  
• 
  специалист по профила на заболяванията, работещ в изпълнение на договор с Националната здравноосигурителна каса.
  

Общопрактикуващият лекар е длъжен да информира здравноосигуреното лице дали предписаното лекарство се заплаща напълно или частично от НЗОК.

Изпълнението на предписаната рецепта на хронично болния се извършва единствено в аптека, която е сключила договор с Националната здравноосигурителна каса.

Предписаните лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за лечение на хронично заболяване се изпълняват след представяне на:

• 
  рецепта, издадена от един от горепосочените медицински специалисти;
  
• 
  рецептурна книжка на хронично болния;
  
• 
  документ за самоличност на приносителя на рецептата.
  

Чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, на който е издадена рецептурна книжка на хронично болния, е задължен:

• 
  да я съхранява;
  
• 
  да я представя при предписване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;
  
• 
  да я представя при изпълнение на рецепта за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за лечение на хронично заболяване;
  
• 
  да уведоми незабавно поделенията на Районната здравноосигурителна каса по местоживеене, при загубване, кражба или унищожаване на рецептурната книжка, за да бъде заличен номера й от регистъра на хронично болните. В тези случай, както и при запълване на рецептурната книжка, се издава нова.