От проф д-р Людмила Илиева, Катедра по испанистика и португалистика

Катедра по испанистика и португалистика,

ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”

за дисертационния труд на Аксиния Цветанова Обрешкова

за придобиване на образователната и научна степен „доктор“

по професионално направление 2.1. Филология (Общо и сравнително езикознание – сравнително езикознание на испански и български език)
Докторантката на самостоятелна подготовка Аксиния Обрешкова преподава испански език в СУ „Св. Климент Охридски” от 2007 г., първоначално като хоноруван, а впоследствие и като редовен асистент в катедра „Западни езици” на ФКНФ. Представеният от нея дисертационен труд е до голяма степен резултат от преподаването на практически испански език и познаването на трудностите, с които се сблъскват студентите при изучаването на този език. Затова от самото начало искам да подчертая актуалността на темата, която засяга един неизследван до момента в съпоставителен план проблем, водещ до чести грешки при превод от испански на български. Такова изследване отдавна беше необходимо в областта на испанистиката.

Дисертационният труд обхваща 224 страници, от които 37 са приложения. Работата съдържа 7 глави, Заключение и Приложения. В Увода, част от глава първа, авторката обосновава обекта, целите, задачите и методогическата рамка на изследването, а именно роднинските връзки и названия, като целта е чрез сравнение и съпоставка да бъдат показани приликите и разликите между роднинските названия и фразеологизмите, съдържащи компонент роднински връзки в двата езика, като се приложи метода на съпоставителния анализ. От изложението става ясно, че авторката ще наблегне на културния аспект на употребата на езика и в такъв смисъл трудът се вписва в областта не само на съпоставителното езикознание и фразеологията, но и на етнолингвистиката и лингвокултурологията .

Във втора глава подробно са разгледани видовете родство и родствени системи и свързаната с тях терминология

Трета глава е посветена конкретно на родствените връзки и названия в българския език, включително произхода, развитието и регионалните особености. Без да бъде оригинална, тази част събира и систематизира ценна етимологична информация, разработвайки базата, върху която ще бъде направен по-нататъшния анализ. Уместни и необходими са обясненията за същността на роднинските връзки и названията им, които в българския език, за разлика от испанския, са извънредно усложнени.

Четвърта глава разглежда същите проблеми в испанския език, като обръща внимание на различните модели на родство.

Пета глава обхваща съпоставката на лексикалното поле на родството в българския и испанския език. Проблемът е разгледан поотделно в двата езика и е направена паралелна съпоставка по различни критерии – кръвно родство, родство по сватовство и т.н., като правилно са изведени различията.

Шеста глава е посветена на някои лексико-граматически особености на роднинските названия и тук за първи път се анализират примери, взети от художествената литература, съпоставят се оригинал и превод, което намирам за важно, защото авторката прави опит да обоснове преводаческия избор. За преподаването както на превод, така и на практически испански език, това може да се окаже много полезно, особено по отношение на фразеологизмите. За преподаването на испански полезна може да бъде и частта, посветена на роднинските имена и вокатива.

Седма глава намирам за особено интересна, тъй като предлага съпоставителен анализ на фразеологизмите с компонент роднински термини и се вписва в областта на лингвокултурологията. Съдържа сполучливи наблюдения върху народопсихологията на испанци и българи, като емпиричният материал е ексцерпиран от испански и български сборници с народни умотворения. Анализирани са пословици и поговорки с основни компоненти женитба, дом, мъж, жена, дете, майка, баща и т.н. с цел да бъдат очертани етнокултурните стереотипи, свързани с представите за семейството в българската и в испанската традиционна култура.

Заключението представя резюмирани изводите от изследването.

Четирите приложения обхващат списъци на фразеологизмите и паремиите в испански и български език.

Библиографията включва 170 заглавия и е достатъчно представителна. Посочени са и ексцерпираните източници – художествена литература в оригинал и в превод.

Авторефератът отговаря на дисертацията и коректно предава характера на научния текст на докторската работа.

Докторантката има общо 5 публикации по темата.

Дисертационният труд е обсъден на заседание на Катедрата по испанистика и португалистика към ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски” на 9.12.2015 г. На дисертантката са направени забележки и препоръки, които тя е приела и до голяма степен е успяла да приложи в работата си.

Въз основа на казаното по-горе смятам, че дисертационният труд на Аксиния Обрешкова има приносен характер по следните причини:

• 
  това е първото изследване на темата в двойката езици испански-български и със значимостта на изследвания проблем представлява несъмнен принос към развитието на българската испанистика;
  
• 
  трудът е приносен и със своя интердисциплинарен характер, който далеч надхвърля съпоставянето на двата езика;
  
• 
  много ценен е събраният, систематизиран и съвестно анализиран емпиричен материал, който дава основа за други изследвания не само в областта на испанистиката;
  
• 
  дисертацията има практико-приложен характер и ще бъде много полезна в преподаването на испанския език в България.
  

В заключение смятам, че дисертационният труд отговаря на необходимите изисквания и препоръчвам на Аксиния Обрешкова да бъде присъдена образователната и научна степен „доктор” по професионално направление 2.1. Филология (Общо и сравнително езикознание – сравнително езикознание на испански и български език)