Отчет на дейността Име на проекта на български език

1. 
   Въздействие и индикатори за въздействие
   

Брой защитени световно значими видове:

Проекта допринася косвено за опазването на 13 вида животни от червения списък на IUCN.

Черен лешояд

Царски орел

Белоока потапница

Леопaрдов смок

Европейска блатна костенурка

Обикновен (орехов) сънливец

Дървесна жаба

Видра

Гюнтерова полевка

Лешников сънливец

Бехщайнов нощник

Шипобедрена костенурка

Шипоопашата костенурка

Проекта допринася пряко за подобряване на управлението на посочените територии. Инициираните вече промени в лесоустройствените проекти на ДГС Ивайловград и частните кооперации в района на Широка лъка, ще доведат до трайни промени в управлението на тези горски територии. Промяната в залесителните практики към залесяване с местни дървесни видове също е положителна промяна на управлението на горския фонд.

Около 14000 тона CO2 в Западни Родопи за 10-годишен период;

Около 46000 тона CO2 в Източни Родопи за 10-годишен период;

За района на Драгоманското блато това са реално погълнатите еквиваленти на въглеродни емисии. Вследствие на възстановяване на блатото, блатната растителност усвоява въглерод от въздуха и ежегодно го натрупва. Отделяният метан и други газове „изхвърлят” по-малки количества въглерод в атмосферата.

За горите в Родопите намалението е разликата между базовият сценарий (ползване на горите по Лесоустройствен план) и идеалният вариант по предложените от нас мерки. Благодарение на ниската цена на дървесината и недостъпността на някои горски терени вече се наблюдава повишено усвояване на въглерод.
ВСИЧКИ СФЕРИ

Въздействие 2. Разширяване приложението на нови технологии в областите енергийна ефективност и ВЕИ, устойчиво управление на земи и води и избягване на УОЗ

Индикатор за въздействие: Брой разработени/ прилагани нововъведения или нови технологии

3 моделни залесявания с местни видове

1 нововъведение в областта на използване на биомасата за енергия

3 моделни проекта за търговия с емисии, получени в резултат на устойчивото управление на гори и влажни зони.

През 2010 г. в ДГС Ивайловград беше проведено моделно залесяване и подготовка на фиданки от автохтонни видове космат дъб и цер. Независимо от него през същата година е проведена доброволческа акция с ученици от СОУ „Христо Ботев” в Ивайловград, при която е събран и засаден семенен материал от космат дъб, в един от разсадниците на горското стопанство. В началото на 2012 г. в периода на удължението на проекта беше проведено второ залесяване с цер на територията на ДГС Ивайловград, при което е ползван и посадъчния материал от космат дъб. В тази акция отново вземат участие местни доброволци – ученици и преподаватели от СОУ „Христо Ботев” (гр. Ивайловград), служител на ДГС-то, младежи от Екоклуб към читалище „Обединение” (гр. Кърджали).

В района на Драгоманското блато е проведено трето залесяване с местни дървесни видове с помощта на доброволци.

Съвместно със Световният фонд за дивата природа – WWF, които работят в района на ПП Персина, бяха направени първите стъпки във въвеждането на нова за България технология по използването на биомаса от влажните зони за получаване на енергия Проучванията от Драгоманското блато и блатото Кайкуша показаха съвместимост на новата суровина с приетите стандарти в областта. Крайният продукт от оплзотворената биомаса са пелети за отопление. Коефициентът на полезно действие (КПД) на отоплителните системи на пелети е 85% - 95% (КПД на камини на дърва е 70% ) и поради качествата си, пелетите изгарят почти напълно - максималното пепелно съдържание е 1.5% - така времето между две поредни зареждания на отоплителната инсталация (напълно автоматизирана) е между два и пет дни. Съдържанието на влага е в границите 8 % - 10 %, а калоричността им е 4300 - 5100 ккал/кг. За сравнение калоричността на дървата за огрев е 3440 ккал/кг.

Изготвена е идейната рамка на 3 моделни проекта за търговия с емисии от въглероден диоксид. Два от тях са свързани с устойчивото управление на иглолистни гори на територията на горовладелските кооперации от Широка лъка и широколистни гори на територията на ДГС Ивайловград. Предложените промени в лесовъдските техники на стопанисване ще създадат предпоставки за улавяне и натрупване в дървостоя на значително по-големи количества въглерод от тези, които към настоящия момент остават след ползването. Третият проект е свързан с ползването на биомаса от тръстика за получаване на енергия за бита. Ползването на този нов за страната възобновим източник на енергия в затворен цикъл в рамките на гр. Драгоман гарантира неговата икономичност, ефективност и подпомага за намаляване на ползването на други източници на енергия като изкопаеми горива и ВЕЦ, които са известни с негативния си ефект върху глобалното затопляне и околната среда в цялост. Продажбата на спестените въглеродни емисии ще допринесе допълнително за повишаване на стандарта на живот в рамките на местната общност.

Във връзка с производството на енергийни пелети от тръстика, добивана от Драгоманското блато, са закупени две машини, които ще бъдат използвани за надробяване, сушене и пелетиране на биомасата. Получените пелети ще бъдат ползвани от училището СОУ «Христо Ботев» в гр. Драгоман, местни хора, ангажирани в косенето на тръстиката, местна фирма, занимаваща се с пелетирането, както и в Център за опазване на влажните зони «Драгоманско блато», който се стопанисва от СДП Балкани и се намира в близките околности на блатото.

30 души са запознати с възможностите за кандидатстване по проекти на пазарите на емисии, както и частни собственици на гори, стопанисващи гори в района на Широка лъка. На проведените по места срещи за възможностите, които предлагат различните схеми за търговия с емисии бяха запознати ръководството и служители на ДГС Ивайловград, Хасково, Момчилград, Свиленград, Крумовград и Кирково, ръководството на Сдружение Чурика (обединяващо горовладелски кооперации в района на Перелик), собственици на земи в Драгоманското блато, Сдружение „Зелени Балкани”.
Индикатор за въздействие: Брой местни политически документи, отчитащи тематичната област изменение на климата

3 предложения за промени в лесоустройсвените планове на ДГС „Ивайловград”, ГК „Карлък-СС”, ГК „Ела-2001” (включено в Приложение 4).

Стратегия за управление на биогените в Драгоманското блато (Приложение 5).

2 методологии за отчитане на поглъщането на въглерод от горски екосистеми и влажни зони (Приложение 3.1. и Приложение 3.2. от междинния отчет).

1 анализ на пазарите на въглеродни емисии (Приложение 1 от междинния отчет)

В рамките на проекта са изготвени предложения за промени в лесоустройствените проекти на горските територии, които да отразяват възможностите за увеличаване на фиксирането на въглерод от горските екосистеми и подобряване управлението на природно значими територии. Тези проектоизменения в лесоустройствените проекти са обсъдени с местните горовладелски сдружения от района на Широка лъка и подструктури на ИАГ – представители на ДГС Ивайловград и РДГ Кърджали. С посочените заинтересувани страни е постигнато съгласие относно необходимостта и значимостта на тези мерки за устойчиво управление на горите. Принципните дейностите обвързани с предложените изменения в лесоустройствените проекти са заложени в 2 от разработените моделни проекта, чиито основни цели са свързани с улавяне на въглерод от горите и реализиране на печалба за местните общности от продажбата на съответните емисии на въглеродните пазари.

Планът за управление на биогените в Драгоманското блато е много важно постижение на проекта, т.к. е пряко свързан с мониторинга и управлението на количеството биомаса, натрупваща се в блатото. Благодарение на него се очаква да могат активно да се регулират количествата отделени парникови емисии и уловен въглерод, което ще има многостранен ефект както върху намаляване на ефекта на климатичните изменения в регионален мащаб, така и за свързаното с него опазване на местното биоразнообразие.

В рамките на проекта бяха разработени 2 методологии за отчитане на поглъщането на въглерод от горски екосистеми и влажни зони, които получиха одобрението на ИАГ и МОСВ. Разработен беше и анализ на пазарите на въглеродни емисии, който беше представен на Дирекция “Политики по изменение на климата“ към МОСВ. Части от доклада във връзка с типологията на проектите и дейностите бяха представени на Националния доверителен екофонд, отговарящ за набиране на проектни предложения към Схемата за зелени инвестиции.

Косвен принос: Предложените изменения в лесоутрийствените проекти и дейностите, заложени в моделните проекти за управление на гори и влажната зона Драгоманско блато споделят препоръките на Ръководството за устойчиво управление на гори в Натура 2000 и Националното ръководство за определяне на гори с висока консервационна стойност. Предпоставка за това е фактът, че по-голямата част от териториите, обект на настоящия проект са част от мрежата Натура 2000. Устойчивото ползване на дървесните и недървесни ресурси, както и щадящите природата режими и мероприятия на стопанисване ще осигурят благоприятна околна среда за флората, фауната и съобществата от европоейска значимост, в които те участват.

3 ха залесени с космат дъб в района на планината Чепън.

0,8 ха залесени с цер в ДГС Ивайловград.

350 ха устойчиво изполвана влажна зона.

Разработването и прилагането на плана за управление на биогенните елементи, на базата на проведените анализи на водите, ще доведе до значително намаляване на емисиите на азот на фосфор.

3 от Ивайловград – домакинства на горски служители.

9 от Драгоман – домакинства на местни работници и фирма Баджи ООД, която ще работи по производството на пелети от тръстика
Индикатор за въздействие: Брой облагодетелствани хора – 250

Голям брой доброволци, местни хора и ученици, участвали в залесяванията и оползотворяване на биомасата от блатото.

Местни власти – 2 общини (Ивайловград, Драгоман)

Изпълнителна власт – 12 (1 министерство - МОСВ, 1 РИОСВ, 1 структура с ранг на изпълнителна агенция – НДЕФ, 1 държавна агенция – ИАГ, 6 ДГС, 2 РДГ)

НПО – 4 (2 сдружения, 2 фондации)

Обществени организации – 7 (2 университета, 1 научен институт, 2 училища, 2 читалища)

През периода на изпълнение на проекта за реализирането на разнообразните дейности, заложени в неговия план, се наложи екипът на проекта да работи в една интензивна комуникационна среда. За изготвяне на експертния доклад за емисиите на Драгоманското блато бяха привлечени утвърдени експерти от Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски”; за уточняване степента на задържане на въглерод в почвите и евентуалната му роля като коефициент в изчисленията за горите бяха проведени серия от консултации със специалисти от Института по почвознание „Иван Пушкаров” и катедра „Почвознание”, Факултет по горско стопанство на ЛТУ. При оргазнизирането на залесяванията на територията на ДГС Ивайловград и в района на Драгоманското блато любезен партньор в акциите беше Фондация „Екообщност”. Специално съдействие получихме от Читалище „Пробуда” – гр. Ивайловград, които подпомогнаха организирането и взеха активно участие в информационна среща относно възможностите за кандидатстване по проекти за търговия с емисии, проведена в града през ноември 2011г. Към посочената среща проявиха интерес и други горски стопанства от Югозападна България – ДГС Хасково, Момчилград, Свиленград, Кирково, Крумовград, както и представители на Сдружение „Зелени Балкани”. Във връзка със залесителните акции в Драгоман и Ивайловград бяха установени полезни връзки с местните общини и кметове на населените места – община Драгоман и Ивайловград, както и с подструктури на ИАГ – ДГС София, РДГ София, РДГ Кърджали, които позволиха извършването на дейностите и утвърдиха изготвените за целта технологични планове. Беше установена комуникация с РИОСВ Хасково. Във връзка с набирането на доброволци за мероприятията бяха установени полезни контакти с училищата в гр. Драгоман и гр. Ивайловград, както и с Читалище „Обединение”-гр. Кърджали посредством младежи от Екоклуб към читалището. Получихме съдействие и консултации относно тематиката на проекта и от WWF България и Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ). В хода на проекта са поддържани тесни връзки с МОСВ, Дирекция за именение на климата, ИАГ, НДФ (Национален Доверителен Екофонд).

2. 
   Конкретни цели и индикатори
   

Конкретна цел 2: Проучване и демонстриране на възможностите за кандидатстване на проекти за гори и влажни зони на пазарите за въглеродни емисии, чрез разработване на 3 проекта, подпомагане на МОСВ при икономически анализ на проекти и промотиране на възможностите за кандидатстване.

Конкретна цел 3: Адаптиране на управлението на горите и влажните зони и прилагане на моделни дейности като залесяване с местни дървесни видове и използване на биомасата от блатата като възобновяем енергиен източник.

Индикатори за постигане на очакваните резултати от Националната стратегия по Програмата (т. 3.7.1.)

1. 
   Изпълнение на дейностите и спазване на времевата рамка
   

1. 
   Уточняване на методика за изчисляване съхранението и фиксирането на CO₂.
   
2. 
   Детайлно проучване на територията на ДГС Ивайловград.
   
3. 
   Детайлно проучване на територията на частни горски кооперации на с. Гела и с. Солища.
   
4. 
   Детайлно проучване на територията на Драгоманско блато.
   

Като допълнение и прецизиране на изпълнените през предишния отчетен период поддейности бяха създадени цифрови карти и данни в ГИС за всички унищожени влажни зони с потенциал за възстановяване в България (Приложение 8). Беше изготвен и ГИС модел за натрупване на СО2 в горите на ДГС Ивайловград и Широка лъка (Приложение 9). Целта на този модел беше да се получат изчисления за период по-дълъг от 10 години, колкото е периодът на Лесоустройствените планове. За целта бяха използвани растежни таблица за различните гори по бонитет и основен дървесен вид. На базата на прогнозата за растежа (прираста) в гората, бяха развити различни сценарии за различни горски подотдели:

1. 
   Заделяне на гори във фаза на старост: това са горите с най-значимо биоразнообразие на база изследванията на експерта по биоразнообразие (в червено).
   
2. 
   Преобразуване на издънкови в семенни гори (в зелено).
   
3. 
   Без промяна на режима на стопанисване на останалите гори (без цвят)
   

Б. За ДГС Широка лъка

1. 
   Заделяне на гори във фаза на старост: това са горите с най-значимо биоразнообразие на база изследванията на експерта по биоразнообразие (в червено).
   
2. 
   Преминаване към изборно стопанисване на гори в Натура 2000 в района на ДГС Широка лъка (в жълто)
   
3. 
   Без промяна на режима на стопанисване на останалите гори (без цвят)
   

1. 
   (отчетена за предходния отчетен период)
   
2. 
   Анализ пазарите за въглеродни емисии
   

-представители на МОСВ, Дирекция за изменение на климата, които участват в официалните преговорите на страната в сделките за продажба на емисии;

-представители на НДЕФ

-международни представители на РКОНИК, които бяха на официално посещение в страната и взеха участие в кръгла маса в МОСВ по проблемите на страната ни свързани с климатичните промени и политиката на страната в тази насока.

От проведените срещи и разговори стана ясно, че най-удачен източник за финансиране на проекти за управление на влажни зони и гори, с акцент върху търговията със спестените емисии е кандидатстването с проекти към НДЕФ. Това беше посочено и в изготвения доклад за пазари на емисии. Благоприятно развитие в тази насока беше обявеното през лятото на 2011 година разширяване в обхвата на Първа ос за кандидатстване към НДЕФ, където бяха добавени и горски проекти, свързани със залесяване, презалесяване, управление на гори и земеползване намаляващо емисиите на парникови газове. От неформален разговор с представителите на РКОНИК научихме, че Схемите за зелени инвестиции са много популярен и предпочитан вариант и в редица други европейски страни, т.к. предлагат олекотени и по-бързи процедури за кандидатсване и отчитане на проектите.

На 14.12.2011 г. съвместно с представител на WWF България се състоя среща в НДЕФ с Главен експерт по проектите г-жа Камелия Георгиева. На срещата бяха уточнени изискванията на фонда към кандидатстващите проекти. Беше изложена идейната рамка на 2 проекта за управление на гори и 1 за управление на влажни зони, която бе приета с одобрение. Във връзка с бъдещите перспективи обаче на тези моделни проекти, изготвени по отчитания проект трябва да се отбележи, че до момента няма изявени интереси от страна на външни инвеститори към подобен тип проекти (информация на НДЕФ). Това може да се отдаде на слабата популярност на проектите, свързани с управление на природни екосистеми на фона на тези, който са свързани само със залесяване и презалесяване. Още едно положително съвпадение, което може да окаже благоприятен ефект върху изпълнението на планираните проекти е Международната среща на страните участнички в Протокола от Киото, който се състоя в Дърбан (ЮАР) декември 2011 г. На тази среща беше решено, че Протокола от Киото ще продължи да бъде в сила, както и бе постигнато съгласие за включване на европейските гори в пазарите на емисии като поглътители (sinks). Подготвените проекти са предоставени на съответните бенефициенти. Съгласно изискванията на НДЕФ СДП Балкани не може да подаде проектната документация, т.к. не е изпълнител по тези проекти. Оттук нататък процедурата се състои в това след подаване на проектните предложения те да бъдат включени от екипа на НДЕФ в по-големи пакети от проекти и да се направи договорка при поява на купувач.

3. 
   Подготовка на моделни проекти
   

1. Интегрирано управление на ресурсите в горската територия на ДГС Ивайловград за подобряване възможностите за задържане на CO2 и опазване на биоразнообразието. (Приложение 1)

2. Подобряване на екологичните, социални, икономически и естетически функции на горите в района на Широка лъка, чрез действия за повишаване възможностите на горската територия за усвояване и съхранение на въглеродни емисии. (Приложение 2)

3. Производство на енергия от биомаса (тръстика, папур и камъш) от Драгоманското блато (Приложение 3)

Проектите са предоставени на съответните бенефициенти, които са ДГС Ивайловград, Сдружение на ЧГК „Чурика” (включваща трите горовладелски кооперации) и община Драгоман в очакване да бъдат представени за одобрение и финансиране на НДЕФ. Първите два проекта са структурирани да могат да изпълнят изискванията на Първа ос на НДЕФ, която ще финансира проекти на базата на инвестицията, необходима за създаване и поддържане на горски култури и земеползване, свързано с намаление на емисиите на парникови газове.

Третият проект е предвиден за финансиране по Втора ос на НДЕФ, при която стойността на безвъзмездната помощ ще се изчислява на база на прогнозата за намалените емисии на парникови газове, постигнати в резултат на направените инвестиции.

По отношение на горите в ДГС Широка лъка се предлага 1133 ха да преминат към изборен режим на стопанисване. Тъй като изборното стопанисване на горите е може би най-добрият пример за съвместяване на икономическите цели, екологичните цели и целите свързани с изменение на климата си позволяваме да дадем тук малко повече информация:

Изборното стопанисване на гората е лесовъдска концепция, в която се осъществява изборна сеч – отсичането на единични или малки групи дървета, при което се отварят малки прозорци в дървостоя. Там протича постоянно естествено възобновяване, а формираната гора е разновъзрастна. Ще се постигне равновесна структура на насажденията, която е дълговечна, осигуряваща равномерна продуктивност. Условията за това трябва да бъдат са налице – достатъчно възобновяване и такова разпределение на дърветата по степен на дебелина, което при преминаването им в по-горна степен да осигурява непрекъснатост на процесите.

При различни условия на растеж и за насаждения с различен дървесен състав се очакват различни стойности на оптималния запас, който ще се поддържа с изборни сечи. Този оптимален запас за района на ДГС Широка лъка е с около 25% по-нисък от максималния запас на горите във фаза на старост. При този запас хетерогенната структура и съставът на дървостоите, както и процесът на естествено възобновяване се запазват на практически едно постоянно ниво.

Изборната гора създава условия за биологичното разнообразие, сравними с тези във фаза на старост (old-growth forest). В сравнение с голосечищната и постепенно-сечищната форма на стопанство, изборното стопанисване създава най-добри условия за настаняване, преживяване и размножаване на голям брой растения и животни, т.е. най-високо биологично разнообразие. За района на ДГС Широка лъка то би създало (в комбинация с гори във фаза на старост) условия за благоприятно състояние на популациите на застрашени видове като глухаря и лещарката, горския бекас, врабчовата и пернатоногата кукумявка, трипръстия, сивия и черния кълвач. То може да се подобри допълнително чрез някои допустими корекции при провеждането на изборна сеч – оставянето на корен на част от сухите и повредени дървета, в които гнездят птици, запазване на повечето мъртва дървесина (паднали, загниващи и гнили дървета) и част от отсечената неоползотворима дървесина, отваряне на поляни при изборна сеч.

Изборните гори са и по-стабилни на природни и причинени от човека бедствия. За разлика от едновъзрастните насаждения, в изборните гори преобладават дърветата с висока механична устойчивост.

Изборните гори произвеждат значително по-високо количество листна маса, защото дърветата са с различна височина и съответно короните им покриват цялата вертикална структура.

При изборно стопанисване на горите се получава около 30% по-висока чиста стойност от 1 кв.м. добита дървесина, а от единица площ тази разлика е 20%, независимо че от изборното насаждение се добива с около 10% по-малко дървесина.

След преодоляване на затрудненията, които причиниха забавяне на изпълнението на тази дейност през миналия отчетен период, през сегашния отчетен период работата продължи с по-голяма интензивност, за да се навакса полученото закъснение.

Основните изводи от направения преглед могат да бъдат обобщени в следните насоки:

• 
  В разгледаните лесоустройствени проекти, въпросът свързан с натрупване на въглерод не е отделено необходимото внимание;
  
• 
  Липсва информация/изчисления за количествата въглерод складиране в горските екосистеми;
  
• 
  Не са направени изводи дали и до колко физико-географските, климатичните и почвени условия влияят на процесите на натрупване на въглерод и липсват данни за оценка на биоразнообразието;
  
• 
  ЛУП не съдържа каквато и да било информация по отношение на горите с висока консервационна стойност.
  
• 
  Предвидените лесовъдски мерки не са обосновани от гледна точка натрупването на въглерод;
  
• 
  ЛУП не съдържат данни за дейностите по опазване и възстановяване на биоразнообразието и абиотичните компоненти на средата, постигнатите и очакваните резултати в това направление.
  
• 
  Няма определени конкретни мерки и мероприятия за опазване на защитените територии, консервационно значимите типове местообитания и видове.
  
• 
  Мъртвата дървесина, съответно дейностите, насочени към нейното управление не са предмет на лесоустройствените планове.
  
• 
  Лесоустройствените проекти не предлагат алтернативни модели на стопанисване;
  
• 
  Разгледаните ЛУП съдържат необходимата информационна основа (таксационни данни; данни за предвидения обем на ползването; данни за предвиденото залесяване) за направата на изчисления и проекции за количествата натрупан въглерод в горските екосистеми;
  
• 
  Стопанисването и в трите разгледани моделни района почти изцяло покриват лесовъдските критерии за „устойчиво” стопанисване на горите (в нито един от случаите предвиденото ползване не превишава допустимото).
  

Включва:

• 
  Описание на блатото
  
• 
  Характеристика на абиотичните фактори
  
• 
  Биологична храктеристика
  
• 
  Културно и социално-икономическа характеристика
  
• 
  Екологична оценка
  
• 
  Дългосрочни цели и ограничения
  
• 
  Норми, режими, условия и препоръки за осъществяване на дейностите
  
• 
  Оперативни задачи и предписания за опазване и ползване (в т.ч. 4.2.1. Програма за управление на тръстиковите масиви)
  

Влажната зона ще се управлява с цел:

1. 
   Запазване на компонентите на ландшафта:
   

Второстепенните цели включват:

• 
  Подобряване качеството на водите на Драгоманското блато – изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадните води на град Драгоман
  
• 
  Поддържане на естествения воден режим – частично компенсиране на засушаването чрез допълнително заустване на пречистени битови отпадъчни води от гр. Драгоман
  

• 
  Възстановяване и предотвратяване разораването на ливадите постепенно възобновяване на дървесната растителност с местни дървесни видове
  
• 
  Запазване и подпомагане на сега съществуващите форми на земеделие – пашата и косенето на тревата в подходящи периоди от годината са важно условие за поддържането на най-ценните местообитания в района и те следва да се насърчават
  

2. 
   Опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата – обект на защита:
   

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на влажната зона
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на влажната зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видовете, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на влажната зона
  
• 
  Запазване на Карстов комплекс „Драгоманско блато” като важен обект на Рамсарската конвенция (Влажна зона от международно значение)
  
• 
  Запазване и обогатяване разнообразието на гнездяши видове птици
  
• 
  Запазване и възстановяване популациите на водолюбиви и водни растения с акцент върху видове от Червената книга на България.
  
• 
  Възстановяване на ихтиофауната с видове характерни за вътрешните блата и поддържане на достатъчна хранителна база за видовете птици и видрата.
  
• 
  Предотвратяване посегателствата върху редки и застрашени видове
  
• 
  Предотвратяване изхвърлянето на отпадъци в района на блатото
  

3. 
   Предоставяне на възможности за туризъм, духовно обогатяване, научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг:
   

• 
  Създаване на условия за развитието на познавателен туризъм
  
• 
  Екологично обучение насочено към младите хора
  
• 
  Обучаване на доброволци да извършват мониторинг
  
• 
  Привличане на млади хора от училища и висши учебни заведения за природозащитни дейности
  
• 
  Разработване на посетителска инфраструктура, печатни материали, филми и др.
  
• 
  Провеждане на организирани събития за широката публика
  

4. 
   Осигуряване на ползи за местното население:
   

• 
  Създаване на условия за риболов от северния бряг на блатото по начин недопускащ безпокоене на птиците
  
• 
  Развиване на производство на пелети за отопление от биомаса от блатото
  
• 
  Разработване на пазар за изделия от тръстика и други местни продукти
  
• 
  Привличане на посетители в района
  
• 
  Обучение на местни хора за водачи
  

Бяха обособени 4 зони в Драгоманското блато:

Зона 1 – зона с резерватен режим

Зона 2 – зона с ограничено човешко присъствие

Зона 3 – зона за отдих и туризъм

Зона 4 – влажни ливади

• 
  Определяне на семенни бази и събиране на семенен материал
  

• 
  Залесяване с местни дървесни видове – ДГС Ивайловград
  

В реализирането на залесителната акция взеха участие общо през първия ден 26 доброволци, а през втория – 31, което възлиза на 57 човекодни. В числото на доброволците не са включени организаторите, които са членове на екипа по проекта и представителя на партниращата в залесяването организация – Фондация Екообщност. Фондацията се занимаваше с организацията на доброволците, които в основната си част бяха ученици и преподаватели от СОУ „Христо Ботев” – гр. Ивайловград, както и младежи от Екоклуб към Читалище „Обединение” – гр. Кърджали. Балкани и Проект Родопи се занимаваха с експертната работа. В резултат на общите усилия на всички участници рекапитулацията на извършената работа показва, че бяха залесени 1200 фиданки на 8 дка, от които 2 дка по технологичен план, а останалите 6 дка с по-ниска плътност. СОУ Христо Ботев се ангажира да продължи с поддържането и попълването на площите, което гарантира устойчивост на резултатите от проекта.

Във връзка с устойчивостта на проведената акция беше проведено и отглеждане на засадените фиданки в рамките на отчетния период, което се изразява в ръчно окопаване на дръвчетата. Целта на това мероприятие е аериране на почвата в близост до младата коренова система, както и отстраняване на поникналата трева, която в този сезон на годината расте бързо и се явява конкуренция за младите фиданки, както за светлина, така и за достъп до влага и хранителни вещества. Важно е да се отбележи, че на 2 годишна възраст фиданките имат много добре развит корен, който достига на дължина до 60 см и значително по слабо развита надземна част, която рядко надвишава 20 см. Отглеждането беше изпълнено от ученици от СОУ „Христо Ботев” – гр. Ивайловград, под ръководството на учители и специално ангажиран по проекта консултант – дългогодишен служител на ДГС Ивайловград с богат опит в тази сфера. По време на отглеждането на фиданките е преброен и броя на тези, които са се прихванали. Експертът от горското стопанство е констатирал над 70 % оцеляемост на засадения материал, което се оценява като много високо качество на извършената работа.

В подножието на хълма Чепън беше осъществено изключително успешно залесяване с космат дъб на площ над 30 декара. Включиха се много доброволци от София и местни хора от Драгоман. Есента на 2011 беше плодоносна за дъба и това позволи да се събере около 90 кг жълъд, който беше засаден на мястото на изгорели изкуствени борови гори. Към пролетта на 2012 прихващаемостта е около 45%, което надхвърля средните стойности от около 30 %, характерни за залесяването с естествен материал (жълъди). Събраният залесителен материал е събран само в радиус от 30 км (както е съгласно най-добрите правила за залесяване). Залесяването с жълъди се отличава с по-нисък среден успех от залесяването с готови фиданки при преброяване на втората година. Това се дължи на редица биологични особености на семената на дъбовете. Като цяло за семената на растенията е характерна разтегната във времето кълняемост и естествени механизми за потискане на дружната кълняемост на семената, което е приспособление за оцеляване към изменящите природни условия на най-приспособените организми. Ако климатичните условия се окажат подходящи може да се очаква през следващите 1-2 години общия брой на покълнали жълъти да нарастне още. Развилите се от посадените жълъди фиданки се отличават с много голяма издръжливост. От друга страна, при залесяване с готови фиданки има риск на втората или третата година при неблагоприятни климатични условия растенията да се окажат не достатъчно добре аклиматизирани и първоначалната по-висока преживяемост да спадне. И двата подхода имат своите предимства и особености. Може да се каже, че СДП Балкани натрупа богат практически опит, освен организационен, във връзка със залесителни акции при използване на разнообразен посадъчен материал. Натрупаните знания при наблюдение на растенията водят до по-доброто познаване на рисковите моменти и са гаранция за поддържане на добри резултати и след края на проекта.

• 
  Изграждане на противопожарни ивици
  

През отчетния период е закупена машина за раздробяване, сушене и пелетиране на биомаса от тръстика, папут и камъш, събрани от Драгоманското блато. Сключено е споразумение с местна фирма за производството на пелети. Бяха осъществени 2 акции по косене на тръстика и съвместно с WWF бяха подготвени за производство на пелети в Лесидрен експериментални количества биомаса.

- информация за проекта – партньори, финансираща организация, цел и дейности по проекта;

- значение на горите и влажните зони за смекчаване и борба с глобалните климатични промени;

- доклади, генерирани като резултат от проекта, както и множество публикации, открити в свободното интернет пространство, от които посетителите на сайта могат да се информират за актуалните въпроси свързани с глобалното затопляне и предизвикателствата, които то представя пред управлението на горите и влажните зони, опазването на биологичното разнообразие, както и обществото като цяло.

- полезни връзки.

2. 
   Произведени продукти
   

• 
  Стратегия за управление на биогените в Драгоманското блато.
  
• 
  Преглед на действащите лесоустройствени проекти в целевите за проекта територии и препоръки за изменението им с оглед повишаване капацитета за натрупване на въглерод.
  
• 
  Разработване на 3 моделни проекта за търговия с емисии
  
• 
  20 души запознати с насоки за смекчаване на глобалното затопляне при управлението и ползването на горите в района на Ивайловград.
  
• 
  20 служители на ИАГ и частни собственици на гори запознати с възможностите за кандидатстване на пазарите за емисии.
  
• 
  32 дка залесени с местни дървесни видове – 2 дка в района на Ивайловград и 30 дка в района на Драгоманското блато.
  

1. 
   При наличието на голям брой партньори и въвлечени институции, за изпълнението на задачите, от голяма важност е бързата и правилна комуникация между страните.
   
2. 
   Провеждането на многостранни срещи между заинтересовани страни изисква повече време, но обикновено води до вземани на по-правилни и приемливи за всички страни решения.
   
3. 
   Комуникацията и работата с държавните институции, въпреки трудностите е от съществено значение за постигане на трайни резултати.
   
4. 
   Старателното и своевременно събиране и оформяне проектната документация улеснява изготвянето на финалните отчети и спазването на зададените срокове.
   

Включването на собствениците на гори и институциите отговорни за тяхното стопанисване в разработването на моделните проекти и осигуряването на бъдещо финансиране, е предпоставка за дългосрочното им ангажиране.

Привличането на местните общности като активни участници в различни дейности по проекта и доброволчески акции допринесе за повишаване на нивото на тяхното познанието и оценка на ресурсите, с които разполагат. Това особено се отнася за младите хора, които взеха много активно участие в залесителните акции и станаха свидетели на добри практики в стопанисването на горите и влажните зони. Популяризирането на значими за съвремието теми като борбата с глобалните климатични промени и разширяването на познанието на младежите за многостранните ползи, които могат да предоставят природните екосистеми, благодарение на комплексните си екосистемни услуги и опазването на биоразнообразието, формира у тях активна гражданска позиция и създава предпоставки за устойчивото развитие на районите в бъдеще. В подкрепа на това трябва да се отбележи, че учениците от СОУ „Христо Ботев” и тяхната директорка заявиха желание да продължат и след края на проекта грижите си за залесените фиданки със собствени усилия и средства.

5. 
   Срещнати проблеми и мерки за преодоляването им:
   

Както стана ясно и от междинния отчет, имаше известно забавяне в някои от дейностите по проекта, поради смяна на ръководството на ДГС Ивайловград. Нашият екип направи всичко възможно да неутрализира това изоставане от графика, като значителна роля в успешното финализиране на проекта изигра удължаването на проекта сумарно с 6 месеца, благодарение на финансиращата организация ГЕФ. Подновяването на комуникацията с новия директор и въвеждането му в целите и задачите на проекта беше свързано с провеждането на многобройни срещи и разговори. Резултат от тях беше гарантираното съдействие и съгласие за продължаване на партньорството на една документална основа – получихме разрешение на залесяване, съдействие за придвижване на документите до РДГ – Кърджали, участие в работна среща, разрешение за ползване на фиданки от разсадник на горското стопанство.

Сериозни затруднения изпита и процесът на изготвяне на 3-те проекта, заложени като продукт на проекта. Тъй като НДЕФ е най-вероятния посредник при набирането на средства за подобен род проекти за България, бяха обстойно проучени насоките за кандидатстване по двете оси, предложени от фонда, както и формулярите за кандидатстване. Бихме искали да споделим, че формулярите за кандидатстване не отговарят в достатъчно висока степен на описаните в насоките дейности, което включва и отделни точки, които са абсолютно неприложими при изготвянето на проекти за управление на гори и влажни зони. Това неминуемо ще затрудни попълването на апликационните форми и с това може да окаже негативно влияние върху интереса към разработване на проекти в тази актуална, перспективна и много отговорна сфера.

IV. ПРОМЕНИ
Моля изредете всички промени, за които искате разрешение по отношение на изпълнението на проекта, включително изменение в бюджета.