Отговорност за изпълнението на програмата

Национален институт за опазване на недвижими културни ценности, специализираната дирекция в Министерството на културата;

1. 
   Описание на степента на изпълнение на заложените в програмата цели:
   

През 2009 г. служителите на Министерство на културата работиха по изпълнение на поставените в програмата цели. За постигането на това се извършиха проверки в редица от музеите и галериите на територията на страната, беше оказана методическа помощ на музейните ръководства, бяха финансирани дейности на проектен принцип за подпомагане на опазването на културно-историческото наследство. По отношение изпълнението на заложените в програмата брой проверки на музеи и галерии е констатирано осезателно забавяне, което се дължи на ограничените финансови ресурси и недостига на инспектори.

2. 
   Описание на предоставяните през отчетния период продукти/услуги по програмата, описание на постигнатите резултати и изпълнените дейности за тяхното предоставяне с отчет по показателите за изпълнение на програмата.
   

• 
  Методическо ръководство на националните, ведомствените, регионалните, общинските и частни музеи по опазване на културните ценности – това е основна част от дейността на дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства”, а от средата на м. октомври 2009 г. на дирекция „Културно наследство”, отдел “Музейна дейност и изобразителни изкуства” и Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”. Тя се извършва ежедневно в писмен вид чрез изготвяне на становища и отговори на запитвания и преписки, в устна форма при срещи и по телефона, на място чрез участие в работни групи и комисии при провеждането на конкурси за назначаване на директори, приемане на нови експозиции и подготовката на изложби.
  

В края на годината в гр. Русе беше проведена Национална конференция на тема “Мобилност на музейните колекции”, чийто основен акцент бе запознаване на музейните специалисти с европейските документи, стандарти и добри практики при организирането на изложби. Дискутирани бяха въпроси, свързани с по-голямото разнообразие на представяните колекции, както и сътрудничеството между музеите. Участие взеха и експерти от Великобритания, Кралство Нидерландия, Федерална Република Германия и Румъния.

През 2009 година беше изграден и открит Музеят на тракийското изкуство в Изтогчните Родопи в с. Александрово с финансова помощ, предоставена от Правителството на Япония.

Дадено беше разрешение за откриването на първия частен музей в България. Открита бе новата сграда на Регионален исторически музей – Стара Загора, отговаряща на съвременните изисквания за съхранение и опазване на културни ценности.

• 
  контролът по опазване на движимите културни ценности (ДКЦ) се извършва чрез проверки на място, които обхващат цялостната работа на музея:
  
• 
  Проверка на документацията за създаването и управлението на музея/галерията;
  
• 
  проверка на документацията от постъпването на ДКЦ, завеждането им в инвентарни книги, управление на движението им за реставрация, участие в изложби, липси, кражби, брак;
  
• 
  проверка на нивото на сигурност на експозиционните помещения, фондохранилищата;
  
• 
  проверка условията за съхраняване на ДКЦ във фондохранилищата и в експозиция;
  

Резултатите от проверките се описват в доклади, които съдържат препоръки за отстраняване на неточностите, подобряване на условията и др. предписания. Докладите се представят на министъра на културата, в някои случаи се информира Районното управление на МВР, съответната окръжна прокуратура, кмета на населеното място за предприемане на по нататъшни действия.

• 
  Осигуряване на условия за въвеждане на единен софтуер – на 117 общински музеи и галерии в страната бяха предоставени по предварителна заявка 250 бр. компютърни конфигурации.
  
• 
  Участие в организирането на проявите в Москва по повод Годината на България в Русия – представяне на изложба „Икони от България ХІІІ – ХІХ век” в Държавния исторически музей в гр. Москва и изложба „Забравени фотографии от руско-турската война. 130 години по-късно.” на Иво Хаджимишев в няколко града.
  
• 
  Подкрепа за опазване на културните ценности – проведена е една сесия за финансово подпомагане на музеи и галерии чрез целево финансиране на проекти, на която бяха одобрени средства за 16 проекта. Беше проведена и втора сесия за целево финансиране, но поради ограничения в бюджета на Министерство на културата в следствие на финансовата криза одобрените проекти не бяха финансирани.
  
• 
  Създаване на нова нормативна база – служителите на Министерство на културата участваха в създаването на Закона за културното наследство и 14 бр. поднормативни акта. Разработени, приети и обнародвани са 4 подзаконови нормативни документа.
  
• 
  Беше прието наследството на Т. Димитров от Франция и Швейцария, предстои откриването на филиал към Историческия музей в гр. Панагюрище
  

3. 
   Отчет на показателите за изпълнение на програмата .
   

• 
  

  Програма 2 “Опазване на движимото културно-историческо наследство” Показатели за изпълнение	Мерна единица	План	Отчет
  1. Реставриране и консервиране на културни ценности	брой	13125	12308
  2. Посетители в музеи и галерии	брой	3558363	2353154
  3. Разпределени субсидии за творчески проекти	брой	20	16
  4. Новопостъпили единици във фондовете на музеите и галериите	брой	69750	48811
  5.Извършени проверки от инспекторите на Дирекция „МГИИ” и ГД „ИОКН”	брой	27	11

  Реставриране и консервиране на културни ценности – този показател посочва броят движими културни ценности от фондовете на музеите, които през съответната година са минали през процес на консервиране и реставриране. Тази дейност е изключително важна, тъй като е основна част от процеса на опазване на движимото културно-историческо наследство. Показателят зависи също така от отпуснатите за целта средствата. Музеите не разполагат с перо за консервацинно-реставрационни дейности и Министерството на културата отпуска такива средства единствено чрез сесии за творчески проекти. За да се повиши показателят следва да се предвиди отделно перо в бюджета за този вид дейности, което ще гарантира по-доброто опазване на културните ценности. Стойностите са по-ниски и поради факта, че към момента на подаване на отчета са подадени само 9 отчета от музеите и галериите.
  
• 
  Посетители в музеи и галерии – показва публичният интерес към културно-историческото ни наследство, ефекта от прилаганите политики и наличието на икономическа криза.
  
• 
  Разпределени субсидии за творчески проекти – показателят измерва финансовата помощ, която Министерството на културата предоставя за постигане на целите на програмата.
  
• 
  Новопостъпили единици във фондовете на музеите и галериите – показателят обхваща броят на новопостъпващите единици във фондовете на музеите и галериите, като отражение на дейността на музеите по събиране и опазване на движимото културно-историческо наследство, както и на развититето на музейната система. Министерството на културата, музеите и галериите от години нямат целеви средства в бюджетите си за откупуване на движими културни ценности, което редуцира възможностите за обогатяване на фондовете.
  

4. 
   Описание на факторите и причините, оказали въздействие върху непостигането на планираните/заяваните целеви стойности.
   

Директорите на дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства”, главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство”, дирекция “Културно наследство” и директорите на националните, ведомствените и общинските музеи и галерии.

Непосредствено преди втората сесия на програмата беше направен кратък анализ на развитието й досега, който отличи основните тенденции и трудности пред ефективното й функциониране. Във връзка с това се преформулираха целите на програмата в посока не толкова към представяне и популяризиране на българската култура в чужбина, колкото към осигуряване възможности на творци, културни организации и професионалисти да развиват способностите и капацитета си чрез досег и обмен на опит с чужди колеги, култури, продукти и събития. Средствата отново се отпускаха по три модула - за индивидуални и групови професионални пътувания и пътувания, свързани с представяне на непрофесионално изкуство в чужбина. Всеки от тях вече разполагаше с отделен финансов ресурс, което позволи да се направи по-адекватна и справедлива оценка на постъпилите предложения. Приоритет отново бяха индивидуалните кандидатури.

През 2009 година трите сесии на програмата се състояха съответно през месеците март, юни и ноември. Постъпиха общо 253 кандидатури. От тях са подкрепени 141 на обща стойност 183 118 лева. От постъпилите проектни предложения най-многобройни са тези от областта на музиката, театъра, киното и литературата, а също така и за представяне на любителско фолклорно изкуство. По програмата са подкрепени проекти за участия в разнообразни по вид събития – в по-голямата си част това са фестивали, но подкрепа е предоставена и за представяния на български специалисти на научни форуми и семинари, участия на български артисти в конкурси и специализации, за реализиране на концерти и гастроли. За първи път в сесиите постъпиха и проекти за любителско изкуство в областта на театъра и танца. С помощта на програма „Мобилност” българската култура е представена в 36 държави по света.
Програма „Критическа литература”
Програма „Критическа литература” е изключително популярна сред издателските среди. Целта на програмата е да стимулира създаването и издаването на съвременни теоретични изследвания в областта на културата и изкуствознанието. Този вид литература е некомерсиална и държавната подкрепа понякога е единственият начин тя да съществува.

Средствата по програмата се отпускат в рамките на три модула.

- За издаването на теоретични разработки, монографии, сборници (І модул)

- За издаване на периодични издания (ІІ модул)

- За поддържане на рубрики за оперативна критика в специализираните издания за култура и в електронни издания (ІІІ модул).

Програмата подкрепя издаването както на българска критическа литература, така и на преводна такава. През тази година се добави и нова област на подкрепа – арт мениджмънт.