благодат,бр.3,2012г.
Благодат
Християнско списание за търсещи читатели
Издава, отпечатва и разпространява
Християнски център за хора с увреждания „Благодат"
Брой 3(41) есен 2012
Отговорен редактор:
Стефка Стойчева – Пловдив
Редакционен съвет:
Иво Фердинандов – Годеч
Илияна Киркова – Враца
Мукадер Яшарова - София
Негослав Събев – Трявна
Николай Георгиев – Самоков
Павлина Тачева – Сандански
Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.
Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.
Коректор на брайловото издание:
Керанка Милушева
Коректор и предпечат за уголемен шрифт:
Мария Костова
Технически редактор:
Здравко Лекишев
Четец на аудиоварианта:
Мария Костова
Аудиообработка:
Джеваатин Мустафа
Контакти на координатора за София, Мукадер Яшарова:
Тел.: 02/827-09-85, GSM: 0898-48-39-43
Адрес на редакцията:
Пловдив 4006 ул. Ландос 24
Пощенска кутия 11
Тел./факс: 032/28-11-37,
GSM: 0898-54-71-16
E-mail: stefka@gracebg.org
Web: www.gracebg.org
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
С няколко думи...................................................3
Адам- първият човек..........................................5
Вярващия изкупен от кръвта...........................10
Бъди активен.....................................................21
Молитвата е щит от светлина..........................26
Да живееш мечтите си......................................34
Интервю с п-р Иводор Ковачев........................41
Финансиите във времето.................................51
Стойността на парите и вечността..................61
Посрещане на изпитанията с песен................62
Бистра Иванова-Варна.....................................65
Поли Тачева-Сандански...................................68
Стихотворения от Искра Пенчева...................70
Благодарност....................................................73
Праведният ще се държив пътя си, и който има чисти ръце,ще увеличава силата си.”
(Йов 17: 9)
С няколко думи
Здравейте приятели!
Приятно ми е да ви наричам така и всички от екипа бихме се радвали, ако и вие ни смятате за ваши приятели.
В първия брой на списанието тази година ви запитахме какво бихте желали да четете още. Някои от вас се отзоваха и пожелаха да включим рубрика, в която да ви запознаваме с по-ярките Библейски личности. От този брой започваме да изпълняваме това ваше желание. Не се притеснявайте да ни пишете и да изявявате желанията си. Ние ще изпълняваме тези които можем и ви молим да не ни се сърдите ако не сме удовлетворили някоя ваша молба. Това е поради невъзможност, а не поради нежелание. Знаем, че доста от вас са в затруднено финансово положение, но за съжаление ние не можем да снабдяваме такива нужди. Нашето служение няма стопанска дейност, а се издържа от дарения, които отиват за списанието. Затова накрая на всеки брой благодарим, на тези които са ни подкрепили с различни средства, в това число и финансови. Иначе не можем да го издаваме. Ценим всеки лев, който получаваме като дарение.
Благодарим ви и за вашите творби, но не ни се сърдете когато не ги публикуваме в списанието. Виждаме в тях вашата искрена любов към нашия Господ Исус Христос, но не винаги това е достатъчно за една творба да се нарече поетична и затова някои ваши творби отпадат от публикация.
Продължавайте да ни пишете, да ни пращате ваши творби и да споделяте преживяванията си. Ако желаете можем да публикуваме някои ваши писма. Ние сме готови винаги да ви подкрепяме с каквото можем. Бъдете уверени, че винаги присъствате в молитвите ни. Молете се и вие за нас. Ние също се нуждаем от вашата подкрепа.
Нека любовта на нашия Господ и общението на Святия Дух да са винаги с вас! Амин!
Стефка Стойчева
Адам – първият човек
материалът е взет от Уикипедия, свободната енциклопедия и преработен от Стефка Стойчева
Адам е първият човек, праотец на цялото човечество. Създаден е от Бога от земната пръст и му е вдъхнато „дихание на живот”, което го оживотворява. (Бит. 2:7)
Адам (на иврит се произнася като хакодеш и произлиза от древносемитския корен, от който се образуват думи със значение като например Дух и т.н. – понятия, тясно свързани с произхода на човека, какъвто го представя библейският текст.
В книга Битие, глави 2-5, са предадени основните факти от живота на Адам. Той е поставен от Създателя като господар в Едемската градина – градината на изобилието, а с това и над всичко съществуващо. Той дава имена на животните и растенията. Потопен е в дълбок сън, по време на който от неговото ребро Бог създава жена му Ева като негова половинка и помощник във всичко. За съжаление Адам и Ева избраха да послушат змията (сатана), а не Бог и вместо да ядат от дървото на живота, те предпочетоха да опитат плода на дървото за разпознаване на добро и зло. Така грехът влезе в живота им, а с него и всякакво зло като смърт, болести, убийства, и др. Изгубиха правото си на изобилен, вечен живот, защото вместо да се покаят и да помолят Бог за прошка, те започнаха да се оправдават, както впрочем правят много хора и днес. Ева обвини змията, а Адам обвини жената и даже Бог защото Му каза: “Жената, която Ти ми даде.”
След грехопадението, при което „Адам стана един от Нас да познава добро и зло” (Бит. 2:22), е изгонен от едемската градина и вследствие на това, Бог го прокълна: “Проклета да е земята заради тебе; с мъки ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 2:17-19). В последната фраза има игра на думи – „адам” (човекът) и „адама” (пръстта, земята). След грехопадението Адам и Ева имат трима сина – Каин, Авел и Сит - родоначалници на отделните човешки племена и народи.
Юдейската традиция строго се придържа към Библията, но това не пречи образът на Адам да бъде тълкуван в по-голяма дълбочина. В кабалистичните традиции той е вече Адам Кадмон – първоначалният човек, или човекът по принцип, първообраз не само на човеците, а и на целия материален и нематериален свят (виж Дуализъм). Макар и късни, според някои изследователи в пряка връзка с идеите на платонизма и неоплатонизма, тези представи днес са утвърдени като съществена част от някои ортодоксални или алтернативни юдаистични системи.
Християнството приема дословно старозаветния разказ за Адам, смятан за праотец на човеците. В същото време в Новия завет му се придава допълнителен смисъл: „Тъй е писано: “първият човек Адам стана жива душа”, а последният Адам – животворящ дух” (1 Кор. 15:45), т. е. името на Адам се използва като алегория в христологията още в ранните текстове. „И така, както чрез греха на Едного дойде осъждане на всички човеци, така и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот” (Рим. 5:18).
Ислямът също се придържа към библейската традиция. Но за последователите на Пророка, Адам (на арабски) е не само първият човек, но и първият от великите пророци на исляма – предшественик на Ной, Авраам, Мойсей, Иисус и Мохамед, първият човек, изповядвал истинската религия.Адам е основен персонаж в множество и различни като произход и идеологическа ориентация апокрифни текстове – юдейски, християнски и гностически. При това тълкуването на неговия образ варира от простото излагане на „биографични” версии, до задълбочена метафизична интерпретация. Някои от представите, заложени в апокрифите, са в хармония с предаването на утвърденото предание и намират отражение в различни сфери – като например иконографията.
Образът на Адам е многократно използван в литературата и изобразителното изкуство. В литературата той е предимно реален персонаж, докато в живописта се набляга повече на символиката, свързана с Адам. Основно живописните трактовки могат да се разделят на две групи: Илюстративни, т.е. изображения, които визуално „преразказват” библейския сюжет. Такива са сцените „Адам и Ева”, „Грехопадение”, „Изгонване от рая”, които са застъпени широко както в западната живописна традиция, така и в източната иконопис.
Праотецът на човеците е погребан на хълма Голгота, където по-късно е разпнат Христос. Затова и в иконографията много често в основата на кръста е изобразен череп – черепът на Адам – символ на мъртвия стар човек, върху който, вследствие на Христовата жертва, израства новият човек. Голгота (гръцки:; иврит: "лобно място" от арамейското буквално"череп"; латински:
Calvaria) - според новозаветната традиция — мястото на разпятието на Исус Христос. Намира се извън стените на Йерусалим, при хълмовете на северозапад от града. Самата дума "Голгота" е наименованието на хълм, кръгъл като череп. Християнското богословие прави връзка между лобното място на Исус Христос (Голгота) и черепа на Адам, (който според вярването е погребан на същото място)—- Стичайки се по хълма (респективно черепа на Адам), Христовата кръв трябва да измие телесно Адам и в негово лице символично — цялото човечество от греха. В християнската традиция, Голгота (хълмът) също така се разглежда като свещен център на света - "пъп" на земята. Този мотив може да бъде наблюдаван в иконостасите на православните храмове — в сцената на разпятието (централната част на иконостаса горе), - където в подножието на кръста обикновено е изобразен череп.
Сподели с приятели: |