П. Хилендарски „Неграмотността в XXI век е…

П. Хилендарски

„Неграмотността в XXI век е…”
За да е категоричен човек в отговора си, трябва да се осмисли и какво е грамотността днес. Естествено нейните измерения са различни през 21 век, сравнени с тези от времето на Възраждането. Съвременността поставя пред всички нас нови предизвикателства, необходимостта човек да е адекватен на бързо променящата се реалност, на изискванията на времето. Хора с висше образование, специалисти в различни области в един момент се оказват вторично неграмотни – необходимостта от компютърни умения, владеенето на чужди езици стават предпоставка за намиране на по-добра работа и реализация.

Трудно ми е да си представя какво означава да си неграмотен днес, но бих определил неграмотността по следния начин.

Неграмотността е бедност – материална, но по-страшната е духовната. Не са блажени духовно бедните хора. Тази бедност принизява човешкото в човека, отнема му възможността за полет, ограничава неговия светоглед, прави живота му еднообразен и скучен.

Неграмотността е нещастие – лично и за тези, които са наоколо. Тя прави човека безполезен, бездеен и безидеен, обикновен ползвател на блага, създадени от някой друг.

Неграмотността е неуспех – личен и социален. Трудно се вписва неграмотният човек в обществото, трудно намира работа, която да му носи материално и морално удовлетворение. Налице е социалната изолация.

Неграмотността е безперспективност – неграмотният човек е по-малко знаещ, по-малко умеещ, пътеката на живота му е еднообразна и монотонна, сив и безцветен е неговият делник и празник.

Неграмотността е мързел – във времето, когато държавата влага толкова средства в образованието, в материалната база, да си неграмотен, означава, че си лентяй, който не мисли нито за себе си, нито за държавата си. Красноречиви са примерите от Възраждането, когато българинът е давал мило и драго, детето му да е грамотно, да се научи на четмо и писмо. Хората сами са строили училища и църкви в името на просвещението и добруването на рода.

Неграмотността е егоизъм – от най-висша степен, защото човек, за да получи нещо от обществото, трябва и да даде. Какво би дал неграмотният човек?! Някак нечестно е да ползваш благата, създадени от друг!

Неграмотността е безродие – неграмотният човек не познава добре нито езика, нито историята си. Той не може да оцени онова, което предците са направили, за да го има българският език, за да я има българската държава на картата на Европа. За него думите на Левски:”За Отечеството си работим, байно…”не означават нищо. „Мила Родино” не вълнува сърцето и душата му…

Колкото една нация е изградена от повече грамотни хора, толкова по-добре за нея и за държавата. Грамотният човек е знаещ, можещ, адаптивен, със самочувствие, достоен и пред себе си, и пред Родината си.