Памет и суперпамет

ÕÎÌÎ ÔÓÒÓÐÓÑ
ÑÎÔÈß
ÓÈËßÌ ÀÒÊÈÍÑÚÍ
ПАМЕТ
И
СУПЕРПАМЕТ
ÈËÈ

ÍÅÎÃÐÀÍÈ×ÅÍÈÒÅ
ÂÚÇÌÎÆÍÎÑÒÈ ÍÀ
ÏÀÌÅÒÒÀ

2
Второ издание
Мария Василева, редактор
Компютърна обработка и дизайн Радостина Шекова
Формат 108/84/32, печатни коли 6
Уилям Аткинсън
ПАМЕТ И СУПЕРПАМЕТ
или неограничените възможности на паметта
©
Васил Байчев, превод
© Боян Байчев, корица
© Хомо Футурус, 2009
Всички права запазени
ÕÎÌÎ ÔÓÒÓÐÓÑ, Ñîôèÿ 1113, ï.ê. 162, òåë. 943-40-43

www.homofuturus.store.bg, å-mail: futurus@yahoo.com
Всички книги на Хомо Футурус можете да закупите в
Книжна борса „Искър“, ул. „Поручик Христо Топракчиев“ 11, трамвайна (№ 20) и жп спирка „Гара Искър“
ОТ АВТОРА
НА ВЕЧНИЯ БЕСТСЕЛЪР ОТ 1910 Г. ДОСЕГА
“ПСИХОЛОГИЯ НА УСПЕХА”

3
ПОДСЪЗНАНИЕТО
Все още нямаме ясна представа какво е паметта и кои са законите, които управляват способността ни да помним и да си спомняме. Но вън от всякакво съмнение съществува област от разума ни, която психолозите наричат подсъз-
нание. Старото схващане, че разумът осъзнава всичко, което върши, е признато за несъстоятелно. Съвременните психолози съвсем обосновано са стигнали до извода, че са- мосъзнанието заема само незначителна част от мисленето ни. В него съществена роля играят подсъзнателните идеи, впечатления, чувства и мисли. Всяко наше съзнателно дейс- твие води началото си от подсъзнателната ни дейност.
Тайните на намиращата се извън пределите на съзнанието ни обширна област на подсъзнанието привличат вниманието на много философи и психолози, оказали съществено влияние върху идеите на нашето време. Според повечето от тях една десета част от дейността на мозъка ни се осъществява съзна- телно, докато по-голямата ú част е продукт на подсъзнанието ни. Бихме могли да сравним съзнателното ни мислене с върха на риф в океана, който се издига от самото му дъно. А ние като че ли бродим в непрогледна гора, факли хвърлят бледи свет- лини около нас, а зад тях настъпва царството на полусенките и отново – непрогледен мрак. В това пространство на полусенки и тъмнина се извършва огромна дейност, резултатите от която при нужда проникват в светлото поле на съзнанието ни.

4
Паметта е преди всичко функция на подсъзнанието. В него се намира и огромният ú склад от впечатления. От мо- мента на възникването на едно впечатление до момента на потворното му възпроизвеждане в съзнанието ни действат силите на подсъзнанието. Така се възприемат и натрупват впечатления.
Къде се натрупват? Естествено, не в съзнанието ни – то- гава те биха били винаги пред очите ни, а в подсъзнанието, заедно с всички останали впечатления. Затова изпитваме определена трудност да ги намерим, когато ни потрябват.
И все пак възможно ли е да възприемаме толкова много впечатления в продължение на години и да ги съхраняваме до извличането им от паметта ни? Да, възможно е и това се извършва с помощта на подсъзнанието ни. Когато решим да ги извикаме в съзнанието си, нашата воля нарежда на ра- ботниците от склада да открият и извадят на бял свят някога запазените впечатления. А колкото по-добре ги съхраняват и нареждат на определени места, толкова по-скоро ще ус- пеят да ги намерят.
Не разглеждайте съзнанието си като синоним на разума.
Ако ги възприемете като равнозначни понятия, ще изклю- чите понятието подсъзнание. Често полето на съзнанието ни е много ограничено, все едно че гледаме през микрос- коп или телескоп и виждаме само това, което се намира в нашето полезрение; всичко друго в този момент като че ли не съществува. Разумът ни постоянно възприема идеи и впечатления, но ние не ги осъзнаваме, докато не се появят в съзнанието ни.
Предполага се, че всяко впечатление, всяка възникнала мисъл или извършена постъпка остава в подсъзнанието, в склада на паметта ни, и следователно, нищо не може да бъде веднъж и завинаги забравено. Връщането в съзнанието ни на много от нещата, които сме смятали за забравени, се предизвиква от мисловните ни асоциации, от нашите жела- ния, от някаква необходимост или в резултат на усилията на волята. Много от впечатленията ви няма да се възпроизве- дат в съзнанието ви, ако не възникне такава необходимост,

5
но те винаги ще останат в подсъзнанието ви и ще влияят на мислите, идеите и действията ви. Другите впечатления ще продължат да чакат реда си, скрити в паметта ви, както топлинната и светлинната енергия във въглищата очаква времето, когато ще бъде използвана.
Обикновено имаме представа за съвсем малка част от впечатленията, които се съхраняват в паметта ни. Много от нещата, които смятаме за забравени и искаме да си спом- ним, се връщат в съзнанието ни несъзнателно, като че ли независимо от самите нас. Често се случва да поискаме да си спомним нещо, но то ни убягва и ние се отказваме от на- меренията си, но след време тази мисъл изведнъж се появя- ва в съзнанието ни. Изглежда, желанието ни да си спомним определени неща кара мълчаливите работници на подсъз- нанието ни да заработят и да намерят нужните ни впечатле- ния дори когато вече сме забравили за него. Понякога една случайна дума на някой непознат е в състояние да открие пред нас широко поле от впечатления, които сме смятали за забравени. Много неща се забравят и ни се струва, че ни- какви усилия на волята не са в състояние да ни накарат да си спомним за тях, но те остават твърдо в подсъзнанието ни толкова ясно, като че ли току-що са се случили с нас.
Когато боледуваме от треска, бълнуваме за отдавна заб- равени неща, за които едва ли ще си спомним след оздра- вяването си, но те наистина са се случили с нас в младостта или в детството ни. В някои известни трудове по психология са събрани много примери за това. Казват, че пред очите на давещия се отново преминава целият му живот. Например, спасеният от удавяне сър Френсис Бофор пише: „Стори ми
се, че всичко, което се е случило в живота ми, се връщаше
в обратна последователност в паметта ми и като че ли
видях пред себе си панорамата на целия си живот.“
Колдридж разказва как една разболяла се от треска млада жена, която не умеела нито да пише, нито да чете изведнъж проговорила на латински, гръцки и еврейски. Записани са били много цитати, въпреки че смисълът на някои от тях бил трудно доловим поради отсъствието на връзка между тях.

6
Малка част от еврейските фрази можело да бъдат отнесени към библейските мъдрости, другите били от съчиненията на равините (еврейски свещеници\. Жената била толкова невежа, че не можело и дума да става за някаква измама, поради което я сметнали за душевноболна. Един усъмнил се в ненормалността ú лекар установил, че от деветгодишна възраст тя била слугиня в дома на един свещеник. Той имал навик да се разхожда из гостната, която била свързана с кухнята, и да цитира текстове от съчиненията на равините, както и на гръцките и римски отци на църквата. След като прегледали книгите му, намерили всички фрази, произне- сени от жената. Треската послужила като подбудител на подсъзнанието ú да ги възстанови.
Карпентър разказва за един английски свещеник, който посетил замък, където според него никога преди това не бил ходил. Като приближил до вратите му, изпитал чувство- то, че вече е бил там, дори си спомнил, че е виждал хора и вързани магарета. Поразен от това, той споделил впечатле- нията с майка си и тя му обяснила случилото се. Когато бил на година и половина тя отишла в замъка с компания, като го сложила на гърба на едно магаре. Докато обядвали, той останал с прислугата до вратите на замъка. Второто му посе- щение предизвикало стари спомени от детството, които му се сторили като сън.
Аберкромби разказва за една дама, която боледувала тежко на село. От Лондон довели малката ú дъщеря, за да се прости с нея. Майката умряла, а дъщерята пораснала, без да запази спомен за нея. Едва в преклонна възраст ú се случило да посети същата къща и да влезе в стаята, в която починала майка ú. Тя се вцепенила и когато я попитали за причината за уплахата ú, обяснила, че си спомня ясно как някаква болна жена се надвесила над нея и заплакала. И така впечатлението се запазило в подсъзнанието на детския ум, за да се върне едва в преклонна възраст и разкрие една от тайните на паметта при вида на стаята.
Всичко това ни дава убедително доказателство, че нищо