Пълното чувство на свобода и независимост притежава само Природата на атеистите или Господ Бог на вярващите, което по своята същност е едно и също нещо



страница1/3
Дата09.09.2017
Размер374.13 Kb.
#29832
  1   2   3




Пълното чувство на свобода и независимост притежава само Природата на атеистите или Господ Бог на вярващите, което по своята същност е едно и също нещо. И едните и другите през целия си живот се борят реално или виртуално да се доближат до това фантастично състояние или по-скоро до чувството и настройката на физиката и духа. В реалния смисъл това предполага непрекъснати усилия за преодоляване на безчет зависимости и ограничения. Веднага напомням, че полагането на едни или на други усилия за ограничаване на безкрайните зависимости и ограничения се извършва и в съответствие с човешката еманципация. Обаче, резултатите за освобождаване от тях, в рамкте на един човешки живот, са строго индивдуални и до голяма степен зависят и от нашия разум и нашата воля .

За предотвратяване на всякакви илюзорни очаквания напомням, че до сега не са намерени универсални измерители на свободата във всяко едно от нейните същности. Вероятно това и не е възможно, тъй като свободата е субективно чувство, понятие и състояние, което за всеки човек е нещо неповторимо и уникално.Напълно е възможно, свободата за един индивид да бъде неволя за другия и обратно. Естествено, възможно е да се изработят някакви общоприемливи показатели за измерване на това състояние, които ще бъдат твърде условни и променливи във времето. Параметрите на такива показатели ще бъдат в някакви рамки, при помирение на личната свобода с материалната необходимост. Сега засега във всяка държава или общност съществуват определени показатели за измерване на свободата, които са общоприети и защитени със съответни конституционни положения, правни норми и традиции. Предлагам да не се задълбаваме в тази насока, тъй като тези неща са общоизвестни и евентуалното навлизане в тази тематика ще може да предизвика определено несъгласие на някой от читателите. Ето защо ще се постарая да засегна само някои възлови моменти от тази тематика, които ми се струват пикантни и интересни.

Нека да започна от това, че свободата може да бъде реална и илюзорна. Към реалната свобода, според мен, се отнася само такава, която е природосъобразна и е постигната съзнателно или подсъзнателно в съответствие с положените услия. Илюзорната свобода може да бъде мимолетна, а може да бъде и дълготрайна. Първата може да бъде представена като падаща звезда, а втората - като звездния локомотив, конструиран от нашето въображение, който при силно наше желание, разум и воля може да премине от областта на илюзорното в областта на реалното. И в двата случая свободата не се подарява от Природа или от Господа Бога, а се взема със сила. При животните тези сили са първични или елементарни, а при хората те имат етични и морални лица. При това човешките сили са сложни понятия, които се формират от всеки индивид не само от физическата, но и от духовната им същнот, при което първите предполагат сегашни, изминали и предстоящи животи, а вторите са вечни.

Вероятно ще бъде полезно да се замислим за всичко градивно, което сме постигнали в материален и в духовен аспект и ше видим, че това е именно продукт на синтеза на разума с волята подпомогнати от нашето въображение. Основният момент в тази борба е този, че тя трябва да бъде с човешко лице, тоест отговаряща на общочовешките писани и неписани норми. Именно моралът, включващ целия комплекс от добродетели, е тази особеност, която отличава хората от останалата жива и нежива природа. В процеса на своята историческа еманципация хората все повече разбират, че неморалните прояви трябва да се наказват публично, тъй като в противен случай това се извършва от самата Природа (Господ Бог) по някакъв загадъчен закон за справедливост. Примерите за подобна намеса са много и безспорно се забелязват от много разумни хора. Например, случващите се възмездия за замаскирани и ненаказани злодеяния, като черна магия, злостни лъжи и деяния, убийства и други.Те обезателно се случват по-рано или по-късно, ако не с преките извършители, то с техните близки, което е нещо загадъчно, имащо бумерангов ефект. Ако досега не сте се замисляли, то направете това, огледайте се, ослушайте се, попрочетете нещичко и ще откриете нови неща и нови хоризонти.

Ще споделя личното си мнение, че хората все повече осъзнават тези явления и особено анализирайки и съпоставяйки историческите периоди. Например, моралната зрялост на хората сега и преди сто или двеста години.значително се е повишила. И, ако, проникваме все по-назад може да видим, че тази разлика е още по-впечатляваща. Нещо повече, забелязва се определено ускорение в моралното узряване на човечеството. А начинът по който може да се стигне до този извод всеки от нас е необикновено прост - по съпоставяне на взаимоотношенията между хората в произведенията от различни епохи. Налице е тенденция за доближаване до някакво неизвестно още на хората качествено ново психологическо и морално ниво. Това явление е забелязано вече от сравнително много учени. Доказателство за това е фактът, че все повече се говори за възникване на качествено нова човешка раса. Тази нова човешка раса ще бъдат все същите хора във физически формат, но вече с качествено нова психика. Ако се изразим на езика на програмисти, то този скок може да бъде асоцииран със смяната на умствените чипове или матрици. Както казват, свят е широк, има много мнения върху тези явления, но фактът си остава факт - хората все повече се приближават към тази качествено нова и загадъчна засега психограница.

Мисля вече никой не се съмнява, че обединената психика има огромна сила, изменяща и природни явления. Това е забелязано много отдавна, още до появата на съвременните религии и модерни психошколи. Например, във времената на масови религиозни вярвания и даже сега репигиозни водачи са настройвали хората на една или друга психовълна и са постигали определени резултати. Това са така наречените литейни шествия на вярващите за дъждове при суша, за изцеления при епидемии и т.н. Ето защо преминаването на ново психологическо ниво на човечеството ще бъде свързано вероятно и с някакви природни аномалии. Засега никой не знае, кога точно ще се достигне тази граница, обаче, все повече и повече се усеща, че тази рубикон се наближава. Някои са убедени, че това ще бъде две хиляди и дванайста година, която е предсказана още от древни маи и редица други предсказатели. Фигуративно погледнато, ако представим Земята като кораб попаднал в щорм, то клатушкане ще има, ще има паднали и зад борда. Искрено се надявам, че това ще бъдат основно пияници и наркомани и всякакви там изроди загубили човешкия си облик. Надявям се..... В действителност, обаче, поведението на Природата (Господа Бога) не може да бъде предсказано от хората. Възможно е, че тази истерика е само етап в човешкото развитие. Възможно е, всичко е възможно. Най-важно е хората да се учат да живеят все по-свободно, все по-независимо. А под свободата се има предвид и това - хората да живеят все по-волево и по-разумно, със здраво природосъобразно въображение. По отношение на понятието за волята, то тук всичко е еднозначно и е безспорно Обаче, понятието за разумното има много измерения. Според нас, под разумно трябва да се разбира господство на човешката конкуренция, изградена върху природно неравенство между хората, върху техните физически и психически дадености и възможности, при строго спазване на човешкия морал и етика. Разбира се, съществуващите наказателни кодекси са все още незначителни материализирани части от обширни области на човешкия морал, които трябва все повече да се опознават и да се включват в наказателно право.

В човешката история се открояват два подхода при формиране на обществено съзнание за свободата, които се свеждат към следното. И при двата подхода основни компоненти на свободата са воля и разум. Споменахме вече, че компонента воля е с постоянни характеристики. Тя е такава и при двата подхода, тъй като това се обуславя от самото й естество. Вторият компонент характеризиращ човешкият разум е много динамичен и именно при него могат да бъдат забелязани определени различия. При първия подход разумът се схваща като естествено неравенство между всички живи същества на Земятя включително и между хора, без всякакви ограничения, при което главенстващо начало принадлежи на сръчността. Такова обществено мнение е характерно за първобитния, за първобитнообщинния и за по-голяма част от рабовладелческия строй. В края на рабовладелческия строй и до сега общественото мнение за свободата претърпява известно изменение, при което все повече се засилват ограниченията спрямо постановките за необуздана конкуренция между хората. Значителна роля в този процес принадлежи на религиите и общественото право, при което влиянието им е променливо с явно надмощие в последно време на ограничения налагани от втория фактор.

Същността на разумни ограничения в религиозната и в светската област, спрямо постановките за неограничено неравенство между хората, се свеждат към следното. В религията, и в частност в християнството, е разработено учение, в което разумът се обуздава чрез вярата в свръхестествено равенство между хората, при което сръчността се заменя с добродетелтта (любов, братство, равенство и др.). В случая, постигнатите резултати в утвърждаване на някаква илюзорна свобода са значителни, обаче, не са и достатъчно убедителни, при което тези постановки се възприемат все повече като романтични, отколкото отговарящи на реалната действителност. От друга страна, съвременните ограничения залегнали в общественото право, спрямо постановките на дивото неравенство между хората, намират все по-убедително признание и одобрение. Това, в общи линии, са действащите подходи и принципи за утвърждаване на понятието за свободата. Съвсем е логично, че нашето предпочитание за свободата е категорично в полза на разумни ограничения, произтичащи от общественото право, базирано върху изискванията на природосъобразен човешки морал. В тази област, според нас, предстоят по-нататъшни изменения, подтиквани от все по-нарастващото се обществено съзнание.

В чисто персонален план понятието за свободата е редно да се стреми към национални и общочовешки постановки, отчитайки и неизброими личностни особености. Формирането на личната свобода е строго индивидуално и обхваща както съзнателни, така и подсъзнателни периоди. По своята същност, това е непрекъсваем процес, позволяващ на всеки индивид да избере пътя за негово формиране. А пътища за формиране на свободата са безкрайно много, като всеки път има определени количествени и качествени личностни параметри. Мисля, че е невъзможно да се разгледат възможни личностни варианти на свободата, поради техните безбройни характеристики. Ето защо може да се прибегне към съзнателното им намаляване, свеждайки ги само към два типажа: класически и некласически. Класическият вариант за осъзнаване на свободата се свежда до традиционни схеми на поведение. Това е такова състояние на психиката, което притежава основния състав от хора, започвайки от семейството и стигайки до цялото човечество. Разбира се, че това е пак някаква съвкупност от нещо специфично до нещо общочовешко. Към некласическото осъзнаване на свободата, разбира се, се отнася всичко останало. Вижда се, че това пак е нещо огромно и необятно, което не можеш да обясниш някакси ей така. Ето защо нека да се ограничим само с някой от конкретните състояния и чувства.

Състоянието на сън заема значително място в жизнения цикъл на всеки човек и даже на всеко живо земно същество. Още никой не е разгадал механизма и предназначението на това явление. Да, има каквили не хипотези за неговия смисъл и значение: за почивка и презареждане на физиката и духа, за възстановяване на енергийните баланси във всеки организъм, за препрограмиране дейността на всеки орган и клетка и т.н. Може да се предположи, че сънят заема много важно място и за изграждане и на свободата в земната действителност. Възможно е, че това е ключът към тайните на съня. Нека да разгледаме състоянието, което е близко до съня, наречено трансово състояние. Вероятно всеки знае, че това е такова състояние, при което психиката преминава от съзнателно към подсъзнателно проявление..По своята същност трансът е ментален феномен, който е присъщ на всяко живо същество. Навлизането в транс означава излизане от границите на нормално съзнателно възприятие, при което се заличават изцяло всички зависимости и ограничения. Вероятно само при съня и транса човек може до придобива неописуемо чувство за свободата. В това подсъзнателно състояние той е готов за пренастройване на своята психика, при което могат да бъдат заличени или "корегирани" всички "паразитни" (ненужни) зависимости. Това са вредни зависимости, които сковават нашето съзнание и воля. Заличаването на тези фантомни състояния означава ликвидиране на значителен брой психоспирачки, сковаващи нашата свобода.

Бързам да напомня, че при трансово състояние могат да се извършват не само крачки към свободата, но може да се извърши връщане назад към антисвободата, което предполага натрупване на допълнителен брой вредни зависимости и ограничения в вашето съднание. Като правило това е възможно само чрез влияние на недобронамерена чужда воля.

Трансовото състояние може да бъде и неутрално към всякакви зависимости и ограничения. То може да бъде състояние на почивка, при което нашата психика и физика се възстановяват от всякакъв род пренатоварвания. Това състояние е близко по своята същност до състоянието на съня. Предполагам, че на всеки му се е случвало да изпада в такива моментни забрави (амнезии), при което се заличава нещо съвсем очевидно и познато. През това амнезийно време могат да бъдат извършени и нелепи неща, като убождания, порязвания или други нередности. Като правило, обясненията на такива случки се свеждат към това, че сме били разсеяни или улисани в работа или нещо подобно. В действителност това са съвсем нормални състояния, които не трябва да ни смущават и плашат. Това се доказва и в чисто научен план, при което въз основа на неврофзиологични проучвания се създава и ултрадианната теория за хронобиологични ритми на човека. Според тази теория у всеки един от нас настъпва състояние на естествена способност за навлизане в транс.Това се случва с всеки от нас в интервал около един час и половина с продължителност от няколко секунди до няколко минути.

Вече споменах, че в загадките на съня вероятно са скрити и отговори за свободата, което не трябва да се възприема като нещо елементарно, а със значителна степен на сложност, която още е над нивото на човешкото съзнание. Що се касае до феномена транс, то това е явление, което в определена степен може да бъде контролируемо от нас и което може да ни заведе както към свобода, така и към неволя. Ето защо изучаването на транса и свързаната с него свобода е невероятно важно занимание, което е необходимо на всеки човек наравно с физическа и духовна храна.

Състоянието на транса може да бъде постигнато по няколко начина, като всеки от тях има безброй производни. Нека да концентпираме нашето внимание на три класически начина за предизвикване на транса. Веднага отбелязвам, че тези класически начини до голяма степен са условни, тъй като често пъти всяко едно от тях е троично, а троичното се прявява в единичното. Това не е игра на думите, а реалното ниво на човешкото познание, което, уви, все още не е на необходимата висота. И така трите класически начина за предизвикване на транса или трите класически ключа към свободата са: магия, хипноза и медитация. Накратко същността им се свежда към следното.

Магията е творение на много поколения хора, започвайки от жреците до модерните професори от нашето време. По своята същност това е наука и е родоначалник на всчки светски и религиозни учения. Подразделя се на източни и западни такава, но и едната и другата все още е под булото на значителна тайнственост, която се предава основно устно от "посветени" на "избрани". Печатните данни за магическо са доста оскъдни по своето съдържание и невероятно обширни по своя обем, като над 99 процента от този обем са евтина шарлатания с комерсиална насоченост. В един процент от напечатената истина могат да се намерят повтарящите се схеми за предизвикване на магичните явления, които са доста елементарни по своята същност, но доста въздействащи по своето проявление. Същността на тези схеми се свежда до предизвикване на целенасочен и контролиран транс на разстояние или директно, негативните последствия от които все още не са в обсега на наказателното право, поради трудната доказуемост на извършванте деяния. Засега основният съдия за причинените духовни злини е Природата или, ако ви е угодно, Господ Бог. Налаганите наказания за злосторни деяния са безкомпромисни, което трябва час по-скоро да бъде осъзнато от заблудените глави на извършителите на тези деяния.

Нека да се опитаме да разберем някои неща, като прибегнем към помощта на съществуващата информация за духовните символи и явления, като логичен начин за разбулване на тайнственото и страховитото, с цел освобождаване от вредните зависимости и причини, което е сигурен път за приближаване към независимостта и свободата.

Ще започна от това, че светът е бойно поле, на което свободата се сражава с инерцията и невежеството, противопоставяйки им разумната воля на човека. Тя е призована да стане повелител на въздуха, водата, земята и огъня, обаче, за да заповядва на тези четири символични звяра, първо на първо, трябва да ги победи и второ, трябва да ги окове във вериги. И всеки от нас може да почувства свободата все по-близо и по-близо само тогава, когато започва да я опознава и не се опиянява от нея.

Познанието предполага двойственност, тъй като на познаващия субект е нужен обект на познанието. Двойствеността поражда обществото и законите и доказва, че се явява числото на познанието.По своята същност двойното произлиза от единичното, което се е удвоило за да твори и създава. Природата е някакво единство, но в основата на нейното съществуване са заложени две условия: необходимостта и свободата. Вижда се, че даже и природната свобода не е нещо абстрактно и необятно, а е само нещо разумно и мъдро в рамките на необходимото. Тя се явява и макроконструкция на човешката свобода. От тук следва, че човешката свобода не е безкрайна свободия, а е нещо координатно, тоест тя има опорните точки, изградени върху принципите на разума и необходимостта. Ето, съвсем неусетно стигнахме и до всеки от нас. До това, че личната свобода е някаква конкретна рамка на мислене и поведение, изградена върху човешките ценности и разумното и мъдрото в нас и почиваща върху основите на човешкия морал. От своя страна човешкият морал се гради върху непрекъснатия сблъсък на силите на доброто и злото във всеки от нас, при което едната напада, а втората обуздава и изкупва. Основната отговорност на всеки от нас е постигане на хармония между тези две сили в рамките на общочовешката и личната свобода.

Личната свобода води непрекъсната борба с личното невежество и закостенелост (рутинност) във всеки от нас, която протича по законите на човешката еманципация. Ето защо свободата е относителна спрямо нашата зрялост. В този смисъл личната свобода е променлива и индивидуална величина, при което всяка информация от нас и за нас трябва да бъде разумно дозирана. В противен случай прекалената свобода може да доведе до фатални последствия, така както и предозиране на всяко полезно лекарство или всяка полезна храна. В този смисъл напълно е разбираемо твърдението, че тълпата трябва да бъде държана в страх от непознатото. Между друго, даже и във вероучение (в Библията) е записано, че да не се хвърлят бисери пред свинете, тъй като те няма да разберат жеста и могат да се обърнат и да разкъсат тези, които ги хвърлят.

Сега, нека да засегнем и някоя други информации за символите, използвани в духовната област, които по своята същност ще бъдат разяснителни и разширяващи нашите хоризонти (рамки) на свободата, тоест нещо аналогично на единичното и двоичното.

Понятието за триадата в духовната област е, че тя е начало, осъществяване и приспособяване. От математическа гледна точка триадата е някакви три линии съединяващи изтока и запада с някаква безкрайно висока или с някаква безкрайно ниска точка в пространството. Получават се два триъгълника при което, ако се условим за някаква успоредност на линиите съединядащи изтока и запада, породена от двойствеността на нашето съзнание, то се получава фигура образуваща шестолъчна звезда. Тя се нарича още блестящата Звезда на Макрокосмоса или Печатът на цар Соломон (еврейската звезда). Този знак изразява идеята за безкрайността и абсолюта и доказва, че това, което е горе, е подобно или равно на онова, което е долу.

Интересно е обяснението за триадата от теологична гледна точка. Приема се, че Бог (Той) е Трима за да създава от себе си и по свое подобие безкрайно множество от същества. Изтъква се, че ако Бог бе сам, нямаше никога да стане Творец или Отец. Ако пък бяха двама, това щеше да означава безкраен антагонизъм и непреодолимо разделение. Приема се, че Бог в действителност е единствен, но е троичен в нашите умозрими възприятия. За вярващите това е велика мистерия, а за атеистите това е логическа необходимост.

Впечатляваща е постановката за троичното, формираща човешкия морал, при което над доброто и злото в човека се извисява разумът, заставяйки злото да служи за възтържествуването на доброто, а доброто служи за поправянето на злото. Приема се, че основата на хармонията на морала е единството, затова духовната обраст (магията) приписва такава сила на нечетните числа и особено на тройката.

Следващият важен символ в духовната област е четворката или тетрада. Възприема е, че в природата има две сили, които създават равновесие, това са действието и противодействието. И трите заедно съставят един закон, а прибавим ли към идеята за троичното и идеята за единството, ще получим Четворка. Смята се, че четворката е съвършено число, от което произтичат всички числови комбинации и всички възможни форми. Напомням, че единственият догмат на Кабалата (древно учение за духовното) гласи, че всичко във видимата природа разкрива онова, което пребивава в зоната на невидимото или всяка вторична причина е пряко пропорционална и аналогично проявление на Първопричината. От своя страна Първопричината винаги е била изобразявана като кръст. По своята същност кръстът това е единство от две пресичащи се единици, разделящи се на четири. Казват, че кръстът е ключ към духовните вярвания (използвани в християнството) и към мистериите. Под мистерии имам предвид всичко онова, което се извършва в духовната област по някаква закономерност, която все още не е ясна на човека. Независимо от това на базата на натрупания опит са налучкани някои схеми, които ни поразяват с тяхното въздействие и ефикасност. Обикновено тези загадъчни схеми се наричат магии. По мое мнение, това са духовни пътеки, които могат да ни помогнат да разширим рамките на свободата. Разбира се, че чрез магии може да се постигне и обратен ефект, тоест рамката на свободата може да бъде стеснена или даже заличена с фатални последствия за дадената личност или даже и за дадената общност. Случва се и това и затова нека да продължим нашето запознаване с неизвестното за предпазване от такива схеми и за постигане само на позитивни събития, разширяващи нашата рамка на свободата.

Ето стигнахме до пентаграма, което е петолъчна звезда или Звезда на Микрокосмоса. Изобразява човешкото тяло с четири крайника и неговата глава. Изразява превъзходството на човешкия дух над четирите стихии, които са въздух и неговите демони, огън и неговите духове, вода и нейните фантоми, земя и нейните привидения. Служи за концентриране на психичната енергия и нейното използване с помощта на нашето въображение. Съществуват многообразни технологии за изработка, зареждане и използване на пентограмите. Получаваните резултати при използването им са променливи и се колебаят от напълно неудачни до напълно удачни. Причините за това са многообразни. На първо място е тази, че психичната енергия (магия) все още не е изследвана от научна гледна точка и всичко се извършва, така да се каже, на тъмно, по усет. А към втората причина се отнася всичко онова, което създава невероятна многовариантност, всеки от които се разпада на многобройни подварианти. По-простичко казано, всичко зависи от параметрите и качествата на индивидите участващи в магическите схеми. Ето защо занимаващите се с подобен род дейност водят специални дневници, в които се отразяват извършените действия и получените резултати. Като правило тези писания се предават от "посветени" на "избрани" и могат да бъдат с обхват от много поколения. Важно да се знае, че многовековното натрупване на получените резултати все още не е предпоставка за получаване на универсални варианти за омагьосване, тъй като същността на едни и същи субекти и обекти се менят постоянно в съответствие със законите на човешката еманципация. Нататък, в съответствие с поставената цел ще бъдат посочени и някой конкретни мерки за използване на психичната енергия за защита от лошите психичн вериги (магии) и за разширяване на рамките на личната свобода.


Каталог: kniga
kniga -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
kniga -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
kniga -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
kniga -> Иван войников история на българските държавни символи
kniga -> И ш е м к и н о с ц е н а р и й (Теоретико-практически аспекти на кинодраматургията) Светла Христова 2003 г. С ъ д ъ р ж а н и е идея и тема как да проверим идеята и темата си за сценарий
kniga -> Съдържание 2 Увод 3 I. Мегалитите обекти на културния туризъм
kniga -> Задача Изследване на обратната връзка Дисциплина: "Книгата като медия" Изготвил: Проверил
kniga -> Нови пътища на терапия
kniga -> Предговор проф д-р Борис Донев Борисов


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница