Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год

Вече четири години България се лута из неведомите пътища на демокрацията. Обществото ни премина през всички възможни състояния на духа - надежда, ентуси­азъм, възторг, опиянение, уплах, тревога, покруса, безраз­личие.

Съдбата бе благосклонна към мен. Тя ми подари редкия шанс да участвам в промените, да помагам при осъществяването им, да бъда свързван с тях - поне в Пернишкия регион. Това осмисли моя живот и го из­пълни със съдържание.

Ала сетне разбрах, че всъщност съдбата е пoложила върху ми тежък тoвар - да работя и аз за отечеството, и аз да съм отговорен за съдбата на хората в ужасно трудния периoд на преход, наречен прозаично "смяна на системата".

Извън патетичните думи и личните душевни терзания тази книга е свидетелство за бурните събития през тези четири години. Тя е автентичен документ за преживяното и премисленото, за сторенотo и пропуснатотo.

В тази книга има много искрени желания, амбиции, илю­зии и разочарования. Днес е лесно да ги анализира човек, да ги кори или да им се надсмива. Особено ако е стoял наст­рана, чакайки да му поднесат демокрацията на тепсия.

Книгата съдържа значима част от многобройните ста­тии, коитo съм написал през тези години. Те са тук във вида, в който са били публикувани - честo орязани от гри­жливата, строгата или некомпетентна редакторска ръка.

В пазарната икономика на пoлитическите идеи за мен бе изключително важно да кажа своите мисли на глас. Винаги са ме отблъсквали пресметливото мълчанийце, задкулисни­те сделки и апаратните игри, от които не бе опазен и СДС.

Отчитам сега, че и аз съм спомагал за създаването на митове у привържениците ни, пoдтичвал съм сред живеещи­те в лесно смилаемия двуцветен свят, плъзгал съм се по повърхността, боледувал съм от наивните "грешки на ра­стежа".

Но към такова остро противопоставяне подтикна на­рода ни БСП. Чрез злите гении Стефан Продев и Александър Лилов тя превърна насъскването в стил, охулването - в позиция, и то в усло­вията на тотален номенклатурен саботаж срещу държава­та.

Нека и ние не се оправдаваме, че времената са били та­кива. Признаването на грешките, прошката и покаянието са дълг на моралните пoлитици. Мен поне ме измъчват моите грешки и се опитвам с денонощен труд да ги компенсирам.

А времето - то ще въздаде дължимото или ще произнесе неумoлимата си присъда над СДС – моята обич и болка. Това ще бъде дан или присъда над всичко, което аз съм направил или не са ми стигнали силите да направя.

За СДС има още шанс да се отърси от налепите на посредствеността, от непрофесионализма, от тия лидери, дето навяват скука и досада. Но за това са нужни бързи и радикални промени. Утре ще бъде късно.

Проблем на СДС в началотo бе липсата на представа какво е това държава и как тя се управлява. Но тъжното е, че в правителството ни имаше и пoсредствени хора, компрометирали с присъствието си цялата коалиция.

Съществен недостатък на СДС бе смътната представа за онова, което ще донесат промените. В издиганите като лозунги „пазарна икономика" и „частна собственост" слабо намираха отражение конкретните български реалности.

За добро или за лошо, на 10 ноември 1989 год. България бе такава, каквато бе. Не само с Тодор Живков, с външен дълг и възроди­телен процес, с „Кинтекс”, папата и Георги Марков, с ТКЗС-та, свръхиндустриализация и недъзи на футбола.

Трябваше да отчетем детайлите - трудолюбивия народ, социалния комфорт, спецификата на стопанството, oпpeделяна от 95-те процента държавна собственост, плътна­та обвързаност на икономиката ни с руските суровини и пазари.

Особено важно е политиците да навлязат в проблемите на националната ни сигурност, да осъзнаят реалните опа­сности, които надвисват над нас. В тази област удължени­ят политически пубертет е остро противопоказан на стра­ната.

Препрочитайки това, което съм подбрал за тази книга, установих, че повечето от статиите са написани за в-к "Век 21". Този вестник ми е твърде скъп, а помощта му е за мен просто безценна.

Надявам се, че читателите на тази книга ще си припомнят заедно с мен извървения път и ще оценят искреност­та и обичта към България, които са били моят единствен ориентир през тези наивни и прекрасни четири години.

Николай Слатински

ГЛАВА I

РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

ЛИБЕРАЛНО ОБЩЕСТВО И СОЦИАЛНИ ИЛЮЗИИ

Навлизаме в последното десетилетие на ХХ век. Без съмнение то ще бъде време на решителни промени. Без съмнение то е при­звано да определи пътя на човечеството - към прогрес, към задъл­бочаваща се интеграция и тържество на либералните принципи. Рядко в световната история е имало толкова решителни години! Затова на нас - радикалдемократите - не може да бъде безразлично дали като страна ще успеем да се включим в стремглавото движе­ние напред, или ще си останем едно от огнищата на изостаналост, готово всеки момент да пламне, опустошавайки и последните къл­нове на волята на народа за промяна, за приобщаване към съвре­менната цивилизация.

Единственото, което може да ни вдъхнови при тази глобална разруха на държавата, е напрягането на всички обществени сили за нейното спасяване. А спасението на една страна е преди всичко в ръцете на тия, които я управляват. Не може до безкрайност да се разчита на уличния протест, на студентите и опитите за общо­национални стачки. Идва моментът, когато извънпарламентарни­ят натиск става деструктивен, когато създаваните от него преце­денти се обръщат срещу демокрацията. Цивилизацията е израбо­тила невероятно надеждни механизми за регулиране на обществе­ните процеси. И ако искаме да се предпазим от насилие и автори­тарни режими, ние трябва да дадем все някога приоритет на тияэмеханизми. Макар това да изглежда невъзможно в такава ненор­мална политическа обстановка, характеризираща се с остро проти­востояние и груб антагонизъм. БСП е обречен на разпад конгло­мерат от яростно бранеща интересите си висша номенклатура от ортодоксални болшевики и уплела в своите страхове неориентира­на членска маса. Интересите на тези съставки са различни, често коренно противоположни. Няма съмнение, че дните на БСП като управляваща партия са преброени. Това е исторически непредот­вратимо.

СДС - главната (и единствено реална) опозиционна сила - на­последък изживява криза. Докато в БСП забравиха за каквито и да било идеологически, философски и нравствени химери под ма­ската на някакъв (довчера демократичен) социализъм, само и само да се удържат във и около властта, в СДС на преден план излязоха идейните различия. Излязоха, защото настана време за действия, за реално участие в реанимирането на страната. Партиите в съюза, чиито идейни опори са сродни с тези на БСП, като разполагащи се по-малко или повече вляво от центъра, в този момент или трябва Да се ангажират с конкретни действия, или трябва да се самоотстранят от властта, за да не се дискредитират при неизбе­жните крути мерки на правителствито. Сега при този стандарт, при тази катастрофа да се говори за социално равенство, за социална пазарна, икономика значи да се хвърля социалистическа прах в очите на народа. Днес друго равенство, освен това на осемте еднакво бедни милиона българи не е възможно. Затова левите "сини" организации не напускат зоната на популистките словца, като същевременно тихомълком градят своите структури по места, плетат партийната си паяжина, търпеливо изчакват своята победа, използвайки за целта всички плюсове на сдс, оставяйки минусите на тия, които напрягат сили за изтегляне на затъналата в блатото българска каручка.

СДС е в криза, защото се състои от два типа организации ­- едните, измерващи своя дълг и делата си по ценностната скала, а другите - по партийната. Езните генерират идеите, рискуват и понякога грешат, а другите си вдигат рейтинга и са готови да подкрепят засега всеки министър-председател - важното е да се намери някой, който да извади кестените от огъня на инфлацията. Едва след това идва тяхното време на спасителите на нацията, които ще влязат в изпълнителната власт върху белите коне на народното отчаяние и последната надежда.

В политическия спектър у нас има и трета страна - извънпарламентарните партии. Една част от тях са еднодневки, стъкмени от хора с болни амбиции. Тях демократичният вятър ще ги отвее. Сред останалите трябва Да оцелеят Българският бизнесблок (БББ) и Българската национална демократическа партия (БНДП). За БББ властта е не само цeл, но и средство, а енергичната бизнес­менска хватка, здравите им десни възгледи и излишъците от само­чувствие и пари са доказателство, че те могат много и много могатда си позволят. Да бъдат хулени и подценявани е глупаво. Далеч по-разумно е да се търсят общи точки и съвместни действия. Съ­щото се отнася и до БНДП, която е все още кръг от патриоти и интелектуалци около в. "Зора". Те привличат с народолюбивите си позиции, с интелекта и чистотата на намеренията. Склонен съм да оценявам някои техни спорни изявления като резултат от неопра­вданата изолация, в която ги държат "великите" сили, и ми се струва, че за България е по-добре умни хора да отстояват нацио­налистични разбирания, отколкото някои патриотари да шокират света с българско-български сепаратизъм.

Какво е мястото в сегашната политическа ситуация на РДП? Трябва определено да кажем, а това важи не само за РДП, че играта на партии вече свърши. Времето на възрожденските пори­ви, на наивитета и романтизма отшумя. Дойдоха дните на борбата за съществуване. Рано или късно у нас ще останат няколко партии и е нелек въпросът ще остане ли РДП? Аз съм убеден, че партията е нужна на България; че тя е явление в нашия обществен живот и именно затова се тревожа за бъдещето й.

За разлика от БСП и доста други партии РДП се отрече от идеологическите догми и модели, противопоставяйки им приори­тета на общочовешките ценности и високата нравственост; свобо­дата и индивидуалността на личността за нея значат много повече от партийната дисциплина (а има партии, устремени към властта в бъдеща демократична България, които забраняват фракциите в тях?!). Тоталитарното мислене, абсолютното отрицание, партизан­щината отстъпиха пред възродения дух на либерализма и уважени­ето на чуждото мнение. Типичният образ на уверения, всезнаещия и идеализиран партиен лидер бе подменен с противоречивата, ми­ла и земна личност на Елка Константинова - жена, на пръв пръв поглед толкова отдалечена от политиката, че превръщаща се сякаш в символ на нейното отрицание.

С малки изключения РДП беше и засera си остава единствената партия, която се приближава до общоприетия за края на века смисъл на това понятие. Тя не използва СДС като ракета носител за бъдещи апетити - служи му вярно, дори в ущърб на своите интереси. Точно така - в името на синьото знаме ние си позволи­хме да не функционираме като нормална парламентарна група! Нашето присъствие във ВНС е индивидуално, персонифицирано. Засега последствия от това "лекомислие" няма. Причината е в ярките, изявени личности на лидерите на партията. Въобще за огромното болшинство от нашите членове са характерни самосто­ятелното и нестандартно мислене, силната ангажираност към об­щото дело, потенциалните, а често и реализирани лидерски каче­ства. И това - на фона на немалкото случайни хора, набъркали се в голямата политика.

Истината за РДП се крие в релефно изразената й антисоциалистическа и антитоталитарна насоченост. Антисоциализмът в РДП не е примитивен и ожесточен, а е верую, осъзната жизнена пози­ция, нравствен избор, начин на мислене, разчупило каноните и капаните, а значи намиращо се в авангарда на политическите промени, водещо и формиращо новото обществено мнение – именно това мнение, което ще изведе нацията от постмонопартийните рецидиви, ще й помогне да надскочи своя ръст.

С други думи - освободена от типичните за една партия (в стария смисъл) кланови ограничения и интереси, РДП е концентратор на тия идеи и разбирания за прехода към едно нормално общество, около които гравитира осъзнатата част от българския народ. Именно лидерите на РДП и "Век 21" успяват най-ясно да изложат стреме­жите и целите на народа, без да искат мислещите по същия начин непременно да се приобщят към партията. Именно РДП и "Век 21" станаха трибуната, от която най-убедително се показа неизбежно­стта на промяната и се очертава нейният характер, Промяна, която ще бъде радикална, която ще бъде демократична, която ще бъде истинска. Тъкмо борбата за тази промяна осмисля дейността на РДП и точно в тази борба партията вижда смисъла на своето съществуване.

Нека си го кажем - мястото и въздействието на Р ДП върху развитието на обществените процеси у нас са далеч по-значителни отизмерваната със социологични проучвания нейна популярност. Парадоксът е, че въпреки огромните си плюсове РДП трябва да положи колосални усилия, за да оцелее. Тя просто не се изявява, не функционира, не се бори в нужната степен като партия. Политическата надпревара е подчинена на класическите закони на кон­куренцията. В този смисъл първостепенно значение има реклама­та. Цяла България, да речем, знае, че Петър Корнажев е член на БСДП, а дори повечето "сини" депутати не са наясно, че такъв брилянтен юрист като Александър Джеров е радикалдемократ. А имената на всички други строители на партията извън водещата тройка са напълно неизвестни на страната. Персонифицирането деформира предста­вите за партията, подхранва баснята за файтона хора. А това при нac съвсем не е така. Макар да не страда от напъни за всенарод­ност, РДП вече не е никак малка. И включила се в голямата политическа борба, тя трябва да се съобразява с нейните правила, което значи да бъде приета от българина като многочислена ­известно е желанието му да се свре под надеждно и внушително крило.

Нямаме право да забравяме, че политиката е изтъкана от же­стоки противоречия и нравите в нея могат да бъдат вълчи. Още повече - в една възкръсваща от тоталитаризма страна, където политиката е процес на първоначално натрупване на обществени капитали, където се гласува за цвят, а не за личност, където силата все още побеждава идеята. Следващите избори ще бъдат решител­на битка за демокрация. Те трябва да бъдат спечелени от демок­ратичните сили. Иска ми се да вярвам, че в СДС ще се намери достатъчно разум, за да се предотврати разпадането му до отстраняване на главните причини за неговото създаване, а именно ­отделянето на БСП от държавата, отнемането на икономическата мощ от висшата номенклатура и като цялостен резултат – началото на необратима смяна на системата. Но задружните усилия искат висок морал. А моралът не може да бъде морал изобщо, морал заради самия морал. Нужно е час по-скоро да бъде подписан поли­тически договор между организациите в СДС, съобразно новата обстановка, който ще дефинира що е това СДС, какво свързва в него тия организации и за какво те се борят съвместно. Този договор ще гарантира общите действия, ще ги постави на нормална основа, фиксирайки целите и своя срок - напр. до общинските избори (сетне може да бъде продължен до парламентарните). Той ще предотврати повтарянето на злополучните. сцени с борба за квоти, като изработи механизми за издигане на кандидатите, ще наложи определени морални задължения върху договарящите се партии.

Аз не се съмнявам - не е далеч денят, когато СДС ще се раз­падне. И днес всяка негова, било то и най-малка победа е крачка към този неизбежен край. Дай Боже, разпадането му да стане след победата над БСП! Ала когато и да дойде този миг, въпреки че ще даде широко поле за изява на сегашните опозиционни партии, страната ни ще изпита силни сътресения.

Може да се окаже, че тогава много от силните днес личности ще бъдат изхвърлени зад борда. Не защото вече не ще бъдат нужни на България, а защото нямат зад гърба си влиятелни партии. Съ­щото ще стане с редица идеи и програми, от които страната ни се нуждае - зад тях няма да стои обществена сила, те няма да имат своя гарант. Отчитайки левите деформации в съзнанието на наро­да, аз съм притеснен за бъдещето на (нео)либералното общество. Ние можем да се разминем с него. Има опасност, устремени към Европа, да пристигнем в нейния вчерашен ден, защото тя посте­пенно и сигурно изживява последните дни на романа си с левите и левоцентристките идеи.

Доста вероятно е РДП в бъдеще, ако оцелее, да разчита на една сравнително ограничена част от гласовете на избирателите. Скло­нен съм да приема и такава перспектива, макар да съм оптимист. За мен е ясно, че България ще загуби, ако РДП бъде елиминирана в този своеобразен политически естествен подбор. Тя би трябвало да се съхрани като алтернатива поне, като предизвикателство и като гаранция. Очевидно е, че ако в един момент се окаже, че такава партия няма, тя ще бъде незабавно измислена, но между шепите на историята ще се е изнизало ценно време и то ще се окаже пак време на разбити илюзии. Воден от такива съображе­ния, искам накрая да предложа някои насоки за по-нататъшната дейност на РДП.

- Трябва максимално да се използват неразкритите или пренебрегвани възможности и резерви вътре в самата партия – по-силна ангажираност на лидерите към нейното изграждане; разrръ­щане на дискусия по проблемите на партийната политика; въпреки обхваналата ни алергия към агитацията и пропагандата, без тях не е възможно налагането на РДП в съзнанието на хората; още може да помогне в това отношение и "Век 21".

- Необходимо е да привличаме в РДП онези лидери на СДС, ­които са безпартийни или членуват в аморфни, малочислени орга­низации, или са надраснали тесните рамки на своите партии. Та­кива са например Стоян Ганев, Иван Костов, Венцислав Димит­ров, Филип Димитров, Снежана Ботушарова, Иван Пушкаров и др. - все личности, убедени либерали, последователни демократи.

По принцип сега в страната протичат много симптоматични процеси. Значителен брой привърженици на СДС, които в начaло­то на годината се приобщиха към една или друга "синя" партия от стремеж да помогнат с лично участие в СДС, сега събират плодо­вете от степента на случайност в избора на партията. Тогава е било важно каква партия е имало, да речем, в техния град, коя личност им е била симпатична - малцина са разбирали що е това социал­-демокрация, що е това Зелена партия, що са тава синдикати. Сега, когато идейните различия се избистрят, когато лидерите са дали достатъчно поводи за идентификация, вътре в партиите започва брожение. Стотици хора осъзнават, че са сгрешили в избора си. Има тенденция на преориентация именно към РДП. Трябва да обясним на тия хора, че са добре дошли при нас. Та това е толкова естествено! Радикалдемократизмът у тях не може да бъде повече стаяван. А пък и това са хора, верни на синьото знаме, хора, проверени в битките за демокрация, хора, както вече казах - лидери по места.

- Авторитетът, който има РДП, й дава правото да. бъде ядрото, около което може да стане обединението на множеството малки либерални партии в България. Това е нужно да стане, защото сред самоопределилите се като либерали лидери на тези партии има политици, които иначе ще бъдат безвъзвратно изгубени. На стра­ната е нужно подобно сплотяване в либерален съюз на свободните демократи - непозволителен разкош е за нея да има дори две либерални партии. Очевидно е, че рано или късно ние ще бъдем принудени (но тогава именно принудени) да създадем такъв съюз.

- До необратимата победа на демокрацията у нас и изграждането на съвременно либерално общество и като противовес на социал­ните илюзии ние трябва да се борим за изграждане на десен коа­лиционен политически блок с естествените ни съюзници - ЗП, АСП, БНДП, евентуално с ДП, ако оздравее и стане наистина демократическа, и с други сродни партии. Аз съм ревностен при­върженик на създаването на този блок.

- Има вече свидетелства за голямата популярност на РДП сред цвета на българската емиграция. Тези връзки трябва да се задълбочават - ние се нуждаем от помощта на признатите ни сънародници, най-малкото за да влезем в Либералния интернационал.

- Една от основните ни задачи в скоро време е да си върнем заграбеното от БКП имущество. Паралелно с възстановяването на тази справедливост и след това е нужно развиването на стопанска дейност. Бедната партия е фикция, тя е недоразумение в полити­ческата реалност на страната. Това е твърде осъзнато от някои по­-големички партии в СДС и затова е налице един, абсурд, когато цялото (СДС) е далеч по-бедно от някои свои части.

- РДП може да даде своя глас за връщането в България на цар Симеон. Тук не става дума за кокетничене с наивната вяра на хората в добрия цар - така или иначе тази вяра е на доста прими­тивно равнище. Въпросът е, че поляризираната синьо-червена страна се нуждае от този човек в името на националното помирение. Цар Симеон е безспорен, уважаван от подавляващото болшинство от народа и ние би трябвало да го подкрепим в интегриращата мисия, към която е призван. Иначе нацията ни ще колабира, ура­ганът на анархията ще ни помете всички - и сините, и червените, и републиканците, и монархистите. Убеден съм, че ще се намери подходяща форма на приобщаване на този български интелектуалец, бизнесмен и голям политик. Той е наша гордост, наш шанс и историята и народът го очакват.

Е, прав ще е, този, който ще ме упрекне, че говоря от името на народ и история. Но поне едно е ясно - Радикалдемократическата партия няма нужда от превръщане в модерна партия. Защото тя е именно такава. Радикалдемократическата партия наистина може много да направи за народа. За да останe в историята му.
Януари, 1991 г.
ЗА НОВ МОРАЛ В ПОЛИТИКАТА

1991 г.: 85 години Радикалдемократическа партия

1901 - 1906 г.

За Радикалдемократическата партия близките дни и месеци са свързани с две много важни събития. Навършват се 90 години от времето, когато в старата Демократическа партия на Петко Кара­велов се оформя ядро на видни интелектуалци, създали една нова политическа сила, в каквато за кратък срок израства РДП. Навър­шват се също така 85 години от Учредителния конгрес на парти­ята, състоял се на 12, 13 и 14 август (стар стил) 1906 г.

От самото си зараждане през 1901 г. РДП е организация на личности с изключително чувство за отговорност, личности висо­кообразовани, в чиято нравствена същност водещи са били духът на диберализма и приоритетът на непреходните интереси на дър­жавата и народа над преходните теснопартийни и лични амбиции, користни цели и желания. Това е партията, носител през десети­летията на новия морал в политиката, тя винаги е играла ролята на пречистващ фактор в сложните партийни, твърде често откро­вено партизански борби. На пропития от тъмни страсти и ламтеж за власт Балкански полуостров РДП няма аналог, тя е явление, което, уви, не можа да прерасне в норма за обществени отношения. Като партия тя съчетаваше най-светлите черти на българския на­род с високите критерии, предявявани към политическите организации в Европа. В значителна степен РДП бе у нас не само един­ствената истински либерална, но и единствената по европейски ярка и съвременна партия. И до ден-днешен нашите партии пъту­ват към Европа, докато РДП отдавна, още преди много-много години, е вече там. Оставайки си изконно българска.

Времето от края на XIX и началото на ХХ век е свързано със значителни промени в стопанския живот на страната и бързо развитие на капиталистическите отношения. Тези промени рефле­ктират в политиката, водят до преосмисляне на вече утвърдили се сякаш ценности. Някои държавници не успяват да бъдат в крак с новите тенденции, други се подават на съблазни, които разклащат довчера непоколебимия им авторитет. ­

Властта и партиите се нуждаят спешно от нови хора. В Демократическата партия (ДП), слава Богу, има такива хора – Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов. Отчитайки ролята, която играе тогава (както и до 9 септември) ДП, те са за нея изключи­телен шанс. Петко Каравелов не успява да оцени правилно нито моралната сила, интелекта и обаянието им, нито пък задълбочи­лите се промени в обществото. Показателно е, че в изборите за ХI Обикновено народно събрание във Видинска околия той е изпре­варен, макар и само с един глас, от Найчо Цанов.

Първите сериозни противоречия между лидерите на ДП и но­вата вълна по-млади техни колеги започват през 1901 г. Тези про­тиворечия са не само морални, те са идейни и тактически, осно­вани на резки възражения срещу дейността на правителството, възглавявано от П. Каравелов. Разрешаването им се оказва невъз­можно както поради твърде бързо ескалиращата криза в партията, така и поради консерватизма и мъчителното съзряване на преоб­ладаващата част от нейната членска маса. Конфликтът неминуемо излиза на повърхността. Поводът е внесеното в ОНС на 22 ноември писмо, подписано от министъра на финансите (и министър-пред­седател) П. Каравелов с предложение парламентът да одобри склю­чването на заем от Франция в размер на 125 милиона лева, като в замяна на това държавата отстъпи "за един период от петдесет години изключителните права за фабрикуване на тютюн, за про­даване и препродаване на продавачите на дребно на различни ви­дове фабрикуван тютюн, в цялото протежение на териториите, които зависят или ще зависят от Българската Държава". Предло­жението за сключване на подобен заем при заробващи условия и срещу монопол на тютюна е разбито на пух и прах при станалите дебати от мнозина депутати, сред които са Н. Цанов и Т. Г. Влайков. Със 79 гласа "против" срещу 76 "за" то е отхвърлено, правителс­твото е бламирано и П. Каравелов подава оставка. След неуспешен опит на д-р Ст. Данев да състави ново правителство Народното събрание е разтурено.

Разразилите се нападки срещу групата на Н. Цанов, набедена като главен виновник за падането на кабинета, не само я консоли­дират, но и ускоряват обособяването в ДП на две крила - каравелисти и младодемократи.

В изборите за ХII ОНС през 1902 г. младодемократите печелят вътрешнопартийния спор, завоювайки повече депутатски места (седем) от своите опоненти. Стига се до обособяване на Н. Цанов, Ил. Георгов, Т. Г. Влайков, Антон Страшимиров, д-р Милков, Добри Филов и А. Каранешев в самостоятелна парламентарна група. За бъдещо печатно издание на групата те образуват фонд, в който всеки внася по 5 на сто от депутатските си пари. В едно окръжно до своите съмишленици от 15 юни 1902 г. младодемокра­тите излагат основните си искания, - ограничаване на прерогати­вите на държавния глава и засилване на независимостта на Наро­дното събрание, пропорционална изборна система, референдум по по-важните законодателни въпроси, народна милиция, прогресив­но-подоходен данък, Автономна Македония, Балканска федерация и др. Независимо от привидното организационно единство, налице е фактическо отделяне на радикалите от ДП. На 1 октомври 1902 г. със събраните вече 1000 лева в общия фонд те започват издаването на полумесечното списание "Демократически преглед" под редакторството на Ил. Георгов, Антон Страшимиров и Т. Г. Влайков. Може да се каже, че около списанието възниква първата радикалдемократическа организация. В навечерието на втората си годишнина то изживява трудни дни - Народното събрание отново е разтурено, Добри Филов и А. Каранешев се завръщат в ДП; Ил. Георгов и Ант. Страшимиров са принудени поради материални затруднения да се откажат от редакторската работа. Благодарение на Т. Г. Влайков, нагърбил се сам с издателската дейност, "Д. преглед" продължава да съществува. Списанието и Народното съ­брание са основните трибуни, от които няколко години младоде­мократите излагат своите възгледи, водятнепримирими спорове с политическите си противници, с бившите си съпартийци - последо­вателите на починалия междувременно (през 1903 г.) П. Каравелов - Ал. Малинов и А. Ляпчев. За всички е ясно, че ДП не може да се промени отвътре. Търпеливо, с много разсъдък, постепенно увеличавайки своите съмишленици, тези безкрайно чесни и целе­устремени политически мъже подготвят създаването на Радикал­демократическата партия.

В началото на юли 1905 г. се свиква организационно събрание, което приема проектопрограма на бъдещата партия и избира вре­менен централен комитет в състав Н. Цанов, Ил. Георгов, Стефан Гидиков и Т. Г. Влайков. На 1 септември за пети член на ЦК и негов касиер е избран Петко Ю. Тодоров; Ил. Георroв е определен за редактор на предстоящия да излезе наскоро радикал демократически седмичник в. "Демократ"; Т. Г. Влайков става секретар на ЦК, а когато след около месец П. Ю. Тодоров подава оставка, той поема и неговата работа на касиер.

Първоначално клубът на РДП е на ул. "Сердика" Nо. 10, II етаж, а по-късно се премества на ул. "Солун" No. 54. На 11 септември се учредява официално първата (софийска) радикалска организация. В ръководството й влизат адвокатите Н. Д. Найденов като ръко­водител, т. е. секретар, и Хр. Дойчинов - касиер, и художникът Александър Божинов - библиотекар.

На 15 септември излиза първият брой на вестник "Демократ", отпечатан в придворната печатница на братя Прошекови. До март 1906 г. вестникът набира 1200 абонати, а в навечерието на учредителния конгрес те са 1600. От януари 1906 г. "Демократически преглед" става месечно списание под редакцията на проф. д-р Сте­фан Киров и Т. Г, Влайков. Малко по-късно започва издаването на "Демократическа библиотека" – No. 1 от нея е "Политическите партии, тяхното минало, настояще и бъдеще" от проф. Ю. Гамба­ров, с предговор от проф. д-р Ст. Киров; No. 2 - "Същност и начала на демократизма" от Ст. Гидиков; No. З - "Работническият въпрос" от проф. Зомбарт.

Създаването на РДП се посреща с явно неодобрение от повечето съществуващи партии в страната. Появата на такъв конкурент нарушава привичните взаимоотношения в политическото прост­ранство. Рязкото отношение срещу личния режим на Фердинанд и редица други наистина радикални възгледи не са по вкуса на представителите на консервативните сили. Както пише в. "Демо­крат" - "радикалните демократи се различават от такива демокра­тически партии по това, че ... се нагърбват с една реформена деятелност, която цели коренното, макар и постепенно преобразу­ване на политико-икономическия и въобще на социалния ни живот". Сериозни идеологически сблъсъци възникват със социалдемократите. Те виждат в РДП противник, който може да им отнеме голяма част от съмишлениците с по-реалистичната си и либерална програма. Цитирайки отново в. "Демократ" – социалдемократите "докарват коренните преобразувания в икономическата област до такава крайност, която при днешните данни на науката и при днешната действителност трябва да се смята за невъзможна, уто­пична". Разсъждения в този дух се срещат често из пожълтелите страници на партийния вестник: "Ние знаем в случая на що се основава социалистическата мъдрост и че има само една прогре­сивна сила, тя е пролетариатът. Вън от него всичко е реакционно. Ала с тая мъдрост може да се задоволяват само ония, които повече живеят с вяра, а по-малко с мислене."

"Hяма в България по-големи кариеристи от социалистите: в никоя партия относителното число на чиновниците не е толкова голямо, колкото в социалдемократите."

"Както, и да я наричат, радикалната демокрация ще остане партия на живота, а детинските умове ще останат да се залъгват в партиите на социалните илюзии."

И така - отдясно са палиативите, полумерките, обществената тромавост, а отляво - "утопиите, социалните екзалтации, несери­озните блянове". Между тях са либерално мислещите и либерал­нодействащите радикал демократи, с които вече всички са прину­дени да се съобразяват.

Лидерите на РДП неуморно разясняват нейните идеи. Те пъту­ват често из страната - напр. през коледните празници на 1905 г. Н. Цанов, Т. Г. Влайков и Н. Д. Найденов предприемат обиколка из Южна България, посещавайки Татар-Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Нова Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Друга форма на пропаганда a сказките. На 30 октомври 1905 г. бюрото на софийската организация провежда публично събрание, на което Н. Ца­нов говори по темата "Парламентаризмът и средствата за въвеж­дането му у нас". Сказки изнасят също така Т. Г. Влайков - "Тенденциите в развитието на земеделието“, "Върху обществено-поли­тическата дейност на народните учители"; проф. д-р Ст. Киров ­- "Кому принадлежи суверенитетът на България"; проф. д-р Йосиф Фаденхехт - "Законът за еснафските сдружения и отношенията на занаятчийските работници спрямо тия сдружения" и т. н.

Временният ЦК препоръчва за изграждането на партията по места една особена тактика - "да не се бърза с основаването на организации, като се гледа не толкова на количеството, колкото на качеството; да се пристъпва към образуване на организация само след подготвена здрава почва, като се има предвид да се образуват не книжни и бездейни организации, а жизнеспособни и дееспособни, каквито само може да представят от себе си ядра или елементи на същинска обществена сила". При все това до Учре­дителния конгрес има изградени 29 партийни организации, сред които 17 градски (6 околийски), 10 селски и 2 студентски: Бебро­вска (Еленско), Белоградчишка Ружинска (Белоградчишко), Бур­гаска, Видинска, Бреговска, Каримбегска, Негованска, Шефска (по­следните четири във Видинско), Долнокременска (Врачанско), Ду­пнишка, Казанлъшка, Кнеженска (Оряховско), Кюстендилска, Новозагорска, Пловдивска, Плевенска, Долнидъбнишка (Плевенско), Разградска, Самоковска, Силистренска, Сливенска, Софийска, Софийска студентска, Старозагорска, Тетевенска, Татарпазарджишка, Чирпанска и Лайпцигска студентска.

Броят на записаните партийни членове е 950.

На 12, 13 и 14 август 1906 г. в салона на безплатните ученически трапезарии на ул. "Цар Самуил" се провежда учредителният конгрес на Радикалдемократическата партия. Делегатите са 88, сред, които и една жена - Дженда Патева от Самоков.

В навечерието на конгреса Драган Цанков прави опит да пре­дизвика среща между ДП и РДП "за изглаждане на противоречията". В. "Демократ" пише: "Тия недоразумения маститият старец счита за различия в способите на действие. ЦК отговори на пока­ната отрицателно, като мотивира своя отказ с невъзможността да се стигне до какво да е сближение или съединение между двете партии, додето съществуват принципиални различия между тях."

На 12 август в 9.00 часа конгресът е открит от Т. Г. Влайков. В бюрото, което ще ръководи заседанията, са избрани: председател Влад. Селджобалиев, подпредседател Ст. Гидиков и секретари Ст. Ма­вродиев, Н. Савчев, Д. Куртев, Й. Марков, Зидаров и Николаев.

Във встъпителната си реч Н. Цанов разяснява политическите мотиви за появяването на РДП - като алтернатива на личния ре­жим на княза, и в защита на истинския парламентаризъм. Ил. Георгов разглежда "социалните интереси; които са извикали обра­зуването на РДП", и принципите, от които ще се ръководи тя. Отчет за дейността и положението на РДП през изтеклата година прави Т. Г. Влайков. Според сметките на временния ЦК приходите възлизат на 6208.17 лв., а разходите - на 8479.27 лв. Материалните затруднения и занапред ще са спътник на партията.

На следващия ден, 13 август, започва обсъждането на партий­ната програма. Както изтъква в словото си проф. д-р Ст. Киров, "Ние се конституирваме в политическа партия, а не в революци­онна. Два са пътищата, по които се постигат и най-крайните ре­форми: единият е революционният - за него програма не се пише, а другият е еволюционният". Той и проф. д-р Й. Фаденхехт говорят по проблемите на държавното устройство.

На 14 aвгуст докладите върху Програмата продължават. Илия Георгов разглежда финансовата, Т. Г. Влайков - социално-икономи­ческата, а Стоян Костурков - културно-просветната й част.

Освен Програмата и Устава, конгресът приема отчета на ЦК, бюджета на партията за следващата година и гласува две резолю­ции. С едната РДП "декларира, че при сегашните обществени условия тя може да поеме властта само когато народът й изрази доверие чрез избори", а с другата препоръчва на своите членове „най-усърдно участие в кооперативното дело" и заявява, че е за неутралитет в политическо отношение на кооперативните сдруже­ния... и за неутралитета на синдикалното движение".

Конгресът избира нов Централен комитет - Ст. Гидиков, Влад. Селджобалиев, Н. Цанов, Т. Г. Влайков и Ил. Георгов (преиз­бран за редактор на в. "Демократ"). ЦК определя за свой секретар и касиер Т. Г. Влайков.

На 14 септември новоизбраният ЦК разпраща Окръжно No. 1, с което се дават упътвания на организациите и групите за бъдещата им дейност; а пък на съмишлениците в ония места, дето няма организации и групи, за образуването на такива, ако има условия. Започва къртовска работа по укрепването на РДП. Принципната й гражданска позиция, патосът на в. "Демократ" са реален фактор във формирането на общественото мнение.

След 1944 г. Едните...

Убеден съм, че рано или късно - и колкото по-рано, толкова по-добре, - ще трябва да отправим взор към драмата, която РДП преживява в първите години след деветосептемврийския преврат.

На 1 октомври 1944 г. със сбирка в София на партийни членове от цялата страна започва възстановяването на РДП: За съжаление група отцепници, водени от грохналия физически и политически старец Стоян Костурков, след морални унижения и откровени по­дкупи влизат под името Българска радикална партия в ОФ. Едвали има по-цинично предателство към идеите и идеалите на РДП и нейните създатели! Възможно ли е съчетаването на нравствени принципи, уважаващи като главно богатство свободата, достойнс­твото и индивидуалността на човешката личност, с обезличаваща­та човека, насаждаща стаден колективизъм и проповядва ща наси­лие комунистическа идеология... И още нещо - възможно ли е истинският либерал, следовник на Н. Цанов и Т. Г. Влайков, да бъде купен с държавен пост и тлъста заплата?

Ст. Костурков става министър на народното просвещение, Сла­вчо Стоилов е назначен за кмет на София. Д-р Пенчо Костурков е подпредседател на XXVI ОНС, влиза с машинации в VI ВНС и дори е ръкоположен отново за негов последен, пети (!) подпред­седател.

Освен него още 12 отечественофронтовски "радикали“ стават депутати в XXVI ОНС - парламент без опозиция, с чудовищно единодушие и твърд болшевишки курс.

Атанас Петров, Владимир Арнаудов, Христо Юруков са избрани за народни представители и в VI ВНС с... листата на комунистите.

Вярно- вpeмената са жестоки. Из страната вилнее политически терор, а в свещената сграда наа парламента Георги Димитров, Димитър Ганев и Цола Драгойчева се държат като първи хулигани. И "радикалите" крещят "Вечна слава на великия Сталин!", а при спомена­ването на Г.Димитров рипват на крака, скандирайки "Да живее!". Те гласуват за касирането на Никола Петков й другарите му, за разтурянето на опозиционния земеделски съюз. Те пишат във в. "Радикал"; "Опозицията... е котилото на всички реставраторски и предателски елементи."

На 25 октомври е изпратено Окръжно No. 1 с решенията на Върховния партиен съвет.

На 17 ноември с определение No. 4351 на Софийския областен съд - фирмено отделение, партията е редовно регистрирана и при­зната за юридическа личност. На 19 ноември излиза брой 2 на в. "Народен глас".

"Толкова голямо е отрицанието и отвращението, които целоку­пният български народ от градове и села питае към комуниcтите в България, на които трябваше само една година; за да ги разбере мало и голямо колко струват."

"Едногодишната власт на комунистите в България е низ от неправди, своеволия, беззакония, потисничество, разточителство и повсеместен грабеж, от незаконни облагания, от безогледни обла­годетелствувания на всички малки и големи партийци."

На 25 ноември излиза брой 3, предпоследен, на вестника. На 2 декември излиза брой 4, последен.

Духът на старите "младодемократи", тяхната грижовно градена и съхранена през годините организация са оставили трайна следа в политическото съзнание на бълrарския народ. Доказателство за това е възстановената след 10 ноември Радикалдемократическа партия. Тя отново е партия на либерално мислещи и либерално, действащи хора, на силни и интелигентни личности. Самото й възстановяване свари неподготвени пророците и сценаристите на българската перестройка. Те проспаха мига за внедряване в ръко­водството на вездесъщите си агенти. А съставът на РДП е такъв, че нейните партийни членове трудно се поддават на контрол, шан­таж или манипулации. Ненапразно за нито един от радикалите депутати не бе извадено компрометиращо досие. Ненапразно това е най-силно атакуваната партия - ненавиждана от комунистите, непрестанно охулвана от бивши "сини" лидери, все опитващи се да създадат около себе си нещо по-радикално, по-демократично, с други думи - по-либерално от РДП. Въпреки този натиск РДП не е застрашена от вътрешни конфликти, лидерски апетити и борба за власт. При този повсеместен егоизъм, зле прикрит кариеризъм, преминаващ в откровено службогонство и жалка големановщина, радикалдемократите отхвърлят предлаганите им съблазни, държат на верността към каузата на СДС и може би остават единствената партия в България, при която няма, а ако го има, е не така очевиден и осезаем отливът на членска маса. РДП съществува и както показват статистиките на националните конференции на СДС - след БЗНС "Н.Петков" и донякъде БСДП има най-много общински организации и десетки хиляди съмишленици. Няма съмнение, че РДП ще даде своя значителен принос в изборната победа на СДС. Тъкмо тази победа, а не лицемерно поклонение от бузлуджански тип ще бъде най-добрият и най-нужен подарък при честването на паметните дати от историята на българската радикалдемократическа партия.