ОБЯСНЕНИЯ
Разбира се, алтернативни „обяснения" на явленията на прага на смъртта съществуват. Всъщност от чисто философска гледна точка могат да се съставят безброй хипотези за обясняването на всяко преживяване, наблюдение или факт. Тоест човек би могъл до безкрайност да фабрикува множество теоретически възможни обяснения на нещо, което би искал да разтълкува Същото се отнася и за преживяванията на прага на смъртта — съществуват всякакви възможни обяснения.
Сред множеството теоретично възможни обяснения има няколко, които често са ми били предлагани от слушателите. В съответствие с това сега ще се занимая с най-срещаните и с едно друго, което не ми е било предлагано, но със същия успех би могло да бъде. Малко условно съм ги разделил на три вида: свръхестествени, естествени (научни) и психологически.
Свръхестествени обяснения
Рядко някой от публиката е предлагал демонични обяснения за преживяванията на прага на смъртта, имайки предвид, че те са били направлявани от някакви враждебни сили. В отговор мога да кажа само това: струва ми се, че най-добрият начин да разграничим направляваните от Бог и направляваните от сатаната преживявания е да разберем какво прави и казва човекът след преживяното. Бог, предполагам, би се постарал онези, пред които се явя-
вa, дa бъдат изпълнени с любов и милосърдие. Сатаната пък вероятно би казал на своите слуги да се посветят на омразата и унищожението. Ясно е, че моите обекти се завръщат с обновен стремеж да се посветят на първото и да отхвърлят Второто. В светлината на всички машинации, към които би прибягнал един хипотетичен демон, за да подмами злощастната си жертва (и с каква цел?), той явно се е провалил напълно — доколкото аз мога да преценя — в опита си да създаде убедителни емисари за своята програма!
Естествени (научни) обяснения
1. Фармакологично обяснение
Някои предполагат, че преживяванията на прага на смъртта са причинени от терапевтичните наркотици, дадени на пациента в момента на кризата. Няколко факта правят тази гледна точка на пръв поглед приемлива. Например повечето учени медици и лаиците приемат, че определени медикаменти предизвикват илюзорни и халю-циногенни състояния и преживявания. Нещо повече — живеем в ерата на засиления интерес към проблема с пристрастяването към наркотици и голяма част от общественото внимание е насочена към незаконната употреба на наркотици от рода на ЛСД, марихуана и т.н., които наистина предизвикват халюциногенни епизоди. Съществува и фактът, че много от употребяваните в медицината наркотични средства се свързват с различни въздействия върху мозъка, които биха могли да наподобяват преживяванията на умиращия. Например кетаминът (или циклохексанонът) е интравенозно инжектиран анестетик, притежаващ странични ефекти, наподобяващи в някакво отношение преживяванията извън тя-
лото. Определят го като „дисоцииращ" анестетик, защото при прилагането му пациентът може да престане да реагира не само на болка, но и на цялата заобикаляща го среда. Той се чувствува „дисоцииран" от обстановката, както и от частите на собственото си тяло — крака, ръце и т.н. Известно време след възстановяването той може да има психологични нарушения, включително халюцинации, и много ярки съновидения. (Забележете, че няколко души използват точно тази дума — „дисоциация" (разпадане), за да опишат чувствата си, когато са напуснали тялото си.)
И нещо повече — събрал съм няколко разказа на хора, които под влиянието на анестетици са имали халюциногенни видения на смъртта, както ясно ги определят сами. Нека да ви дам пример:
Беше някъде в юношеските ми години, отидох при зъболекаря да ми сложи пломба и той ми даде азотист окис. Малко се притесних, защото се страхувах, че после няма да се събудя. Когато упойката започна да ми действа, усетих, че се Въртя като по спирала. Не се въртях, а no-скоро зъболекарският стол се движеше нагоре по спирала и аз отивах все по-нагоре и по-нагоре.
Всичко беше много светло и бяло и когато стигнах до върха на спиралата, ангели слязоха да ме посрещнат и да ме заведат на небето. Употребявам множествено число, „ангели", защото всичко беше много неясно, но съм сигурна, че бяха повече от един. И все пак не мога да кажа колко бяха на брой.
По едно време зъболекарят и сестрата говореха за някакъв друг човек и аз ги чувах, но докато свършеха едно изречение, вече забравях началото му. Но знаех, че говорят, а думите им отекваха ли, отекваха наоколо. Ехото се носеше все по-надалече, както става в планината. Спомням си, че като че ли ги чувах някъде отгоре, защото имах чувството, че отивам високо нагоре, към небето.
Това е всичко, което си спомням, както и мисълта, че умирам; нито изпитах страх, нито изпаднах в паника. По онова бреме аз се страхувах да не отида в ада, но когато това се случи, нямаше никакво съмнение, че отивам в рая. По-късно бях удивена от факта, че мисълта за смъртта ни най-малко не ме е притеснявала, но после си спомних, че под въздействието на упойката нищо не ме притесняваше. Като цяло беше щастливо преживяване, защото съм сигурна, че този газ ме направи напълно безгрижна. Реших, че той е причината. Беше такова смътно преживяване. По-късно не се сещах за него.
Забележете, че са налице няколко прилики между това преживяване и някои други, смятани за реални от онези, които са ги имали. Тази жена описва бляскава бяла светлина, среща със същества, които са дошли да я отведат от другата страна, и изпитва пълно безразличие към това, че е мъртва. И други два аспекта предполагат преживяване извън тялото: Впечатлението, че е чувала гласовете на зъболекаря и сестрата от едно място над главите им, и усещането, че „плува".
Но други детайли в тази история са съвсем нетипични за истинските преживявания на прага на смъртта. Блестящата светлина не е персонифицирана и липсват неописуемите чувства на щастие и покой. Описанието на отвъдния свят е много буквално и съответства на религиозното й възпитание, както твърди. Съществата, които я посрещат, са идентифицирани като „ангели" и тя говори за отиване „на небето", намиращо се „горе", накъдето се е устремила. Отрича да е Видяла собственото си тяло или някакво друго тяло и ясно усеща, че не се движи собственото й тяло, а именно зъболекарският стол е източникът на нейното въртеливо движение нагоре. Неколкократно набляга на смътността на преживяването и то явно не е оказало влияние върху вярата й в задгробния живот. (Всъщност сега тя се съмнява в оцеляването след телесна смърт.)
Сравнявайки разказите, в които преживяването явно се дължи на приет наркотик, с преживяванията на прага на смъртта, за които се твърди, че са реални, трябва да отбележим няколко неща. Първо, малцината, които са ми описвали такива „наркотични" преживявания, не са нито повече, нито по-малко романтични, интелигентни, с богато въображение или уравновесени, отколкото хората, които са съобщавали за „реални" преживявания на прага на смъртта. Второ, тези предизвикани от наркотик преживявания са изключително неясни. Трето, самите истории се различават много една от друга и определено се различават от „реалните" видения на прага на смъртта. Би трябвало да ви кажа, че предлагайки точно този случай на „анестетичен" тип преживяване, съвсем целенасочено го избрах като имащ най-голяма прилика с групата на „реалните" преживявания. Ето защо допускам, че като цяло съществуват много големи различия между двата типа преживявания.
Нещо повече — съществуват множество допълнителни фактори, които отхвърлят фармакологичното обяснение на преживяванията на прага на смъртта. Най-значимият от тях просто е, че в много случаи никакъв наркотик не е бил даван преди преживяването, а в някои случаи наркотици не са били давани и след пребиваването на прага на смъртта. Всъщност много хора изрично настояваха пред мен, че несъмнено са имали преживяването, преди да са получили каквито и да било лекарства, а понякога — и дълго преди да са получили въобще някаква медицинска помощ. Дори в случаите, при които са били давани терапевтични наркотици около времето на прежи-
вяването, те са били най-разнообразни в различните случаи. Медикаментите варират от аспирин и подобни на него до антибиотици и хормона адреналин и до местни и газообразни упойки. Повечето от тези лекарства нямат ефект нито върху централната нервна система, нито върху психиката. Трябва да се отбележи още, че няма различия по групи между преживяванията на онези, които въобще не са получили лекарства, и преживяванията на другите, които са били подложени на най-различни видове лечение. И най-накрая ще отбележа, без да коментирам, че една жена, „умирала" два пъти с промеждутък от няколко години между двата случая, приписва липсата на преживявания при първия случай на факта, че са й дали упойка. Втория път въобще не е приемала лекарства и е имала много сложно преживяване.
Едно от основните предположения на съвременната медицинска фармакология е идеята — изглежда, възприемаща се сред основната маса от лаиците в нашето общество, — че психоактивните лекарства причиняват психичните епизоди, с които се свързва тяхната употреба. Следователно тези психични преживявания се смятат за „нереални", „измамливи", „свързани с халюцинации" или съществуващи „само в мозъка". Все пак трябва да отбележим, че тази гледна точка в никакъв случай не е всеобщо приета; съществува и друго мнение за връзката между лекарствата и преживяванията, съпътстващи употребата им. Имам предвид първоначалната пробна употреба на „халюциногенни" лекарства. През вековете хората са използвали такива психоактивни съединения в стремежа си да постигнат други състояния на съзнанието и да достигнат до други нива на реалността. (Един ярък и завладяващ съвременен разказ за тази страна на наркотиците ще откриете в наскоро излязлата книга „Естественият разум" от Андрю Уейл, доктор по медицина.) Така че използването на наркотиците е било свързвано
исторически не само с медицината и лечението на болести, но също и с религията и постигането на просветление. Например в широко рекламираните ритуали на култа към пейота, срещани сред индианците в западната част на САЩ, кактусовото растение пейот (съдьржащо веществото мескалин) се приема с цел да се получат религиозни видения и просветление. Подобни култове има по целия свят и техните привърженици вярват, че използваният от тях наркотик е средство за преминаване в друго измерение на реалността. Приемайки тази гледна точка за меродавна, бихме могли да предположим хипотетично, че употребата на наркотик представлява само един път сред много други, водещ към постигането на просветление и откриването на други сфери на съществуването. Преживяванията на умиращия тогава биха могли да бъдат друг такъв път и всичко това би могло да ни помогне да си обясним приликата между причинените от наркотик преживявания като описаното по-горе и преживяванията на прага на смъртта.
2. Физиологични обяснения
физиологията е клон на биологията, занимаващ се с функциите на клетките, органите и целите тела на живите същества и с вътрешните връзки между тези функции, физиологичното обяснение на преживяванията на прага на смъртта, което често са ми предлагали, гласи, че при клинична смърт и при някои други тежки физически състояния спира притокът на кислород към мозъка и описаните явления навярно представляват нещо като последно компенсиращо издихание на умиращия мозък. Главната грешка на тази хипотеза е следната: както лесно можете да забележите от прегледа на смъртните преживявания, описани no-горе, много от преживяванията на прага на смъртта са станали; преди да е настъпил такъв физиологичен стрес. Всъщност в някои от случаите въобще не е имало никакви телесни наранявания по време на преживяването. И все пак всеки отделен елемент от разказите, който се появява в случаите на тежки наранявания, може да бъде открит и в други случаи, при които няма нараняване.
3. Неврологични обяснения
Неврологията е медицинска специалност, занимаваща се с причините, диагностицирането и лечението на болести на нервната система (т.е. на централния мозък, гръбначния мозък и нервите). При някои неврологични състояния се срещат явления, подобни на описваните от хора, които едва не са умрели. Ето защо някои биха могли да предложат неврологични обяснения на преживяванията на прага на смъртта, имайки предвид предполагаеми неизправни функции на нервната система на умиращия. Нека разгледаме неврологичните аналогии на две от по-поразителните смъртни преживявания мигновения „преглед" на събитията от живота на умиращия и напускането на тялото.
Пациент от неврологичното отделение на една болница ми описа особена форма на заболяване след апоплектичен удар, при което виждал мигновени картини на събития от по-раншния си живот:
Първия път, когато това ми се случи, аз гледах един мой приятел, който седеше в другия край на стаята. Дясната половина на лицето му някак си се изкриви. Изведнъж в съзнанието ми се натрапиха сцени от миналото ми. Изглеждаха точно така, както когато се бяха случили наистина — ярки, цветни и триизмерни. Повдигаше ми се и бях толкова изплашен, че се опитах да премахна тези образи. Оттогава съм имал много такива пристъпи и се научих просто да ги оставям сами да изчезнат. Най-близкото подобие на това явление,
за което се сещам, са филмите по Нова година. Сцени на събитията, които са се случили през същата година, мигновено се появяват на екрана и докато да успееш да се замислиш за тях, изчезват. Така става и при тези пристъпи. Виждам нещо и си казвам: „О, това си го спомням". Опитвам се да го запазя в съзнанието си, но преди да успея, се появява друго.
Това са образи на неща, които наистина са се случили. Няма изменения. Но когато всичко свърши, много ми е трудно да си спомня какво съм видял. Понякога се появяват едни и същи образи, друг път — не. Когато се появят, си спомням: „О, тези същите съм ги виждал и по-рано", но когато всичко свърши, почти е невъзможно да си ги спомня. Като че ли това не са особено важни събития от живота ми. Всъщност нито едно от тях не е важно. Всичките изглеждат много банални. Не се явяват в някакъв ред, дори не по реда, по който са се случили в живота ми. Просто идват безразборно.
Когато образите се появят, аз продължавам да виждам какво става наоколо, но вниманието ми е отслабено. Като че ли половината ми мозък е зает с образите, а другата половина — с онова, което върша в момента. Хората, които са ме виждали по време на пристъп, казват, че трае само около минута, но на мен ми се струва, че трае цяла вечност.
Има някои явни прилики между тези пристъпи, които несъмнено се причиняват от някаква точка на дразнение в мозъка, и панорамните спомени, за които съобщават част от моите обекти на прага на смъртта. Например пристъпите на този човек приемат формата на визуални картини, невероятно ярки и на практика триизмерни. Нещо повече — образите сякаш просто идват при него, без да прави никакви усилия. Той също така съобщава,
че образите идват много бързо, и набляга на изкривяването на усещането си за време, свързано с пристъпа.
От друга страна, има и категорични разлики. За разлика от образите при преживяванията на прага на смъртта, образите от спомените не се появяват по реда, по който са се случили в живота му, нито пък ги вижда всичките едновременно в една обединяваща визия. Те не са върхови точки или важни събития от живота му; той подчертава, че са банални. Те като че ли не са му представени с някаква цел да бъде съден или превъзпитан. Докато мнозина от обектите с преживявания на прага на смъртта отбелязват, че след „прегледа" с много по-голяма яснота и с много повече подробности си спомнят събитията от живота си, отколкото преди, този човек твърди, че след пристъпа не може да си спомни какви са били конкретните образи.
Преживяванията извън тялото имат своя неврологичен аналог в така наречените „автоскопични (себевключващи) халюцинации", тема на отличната статия на д-р Н. Лукианович, поместена в медицинското списание „Архиви на неврологията и психиатрията". При тези странни видения обектът вижда собствената си проекция в зрителното си поле. Странният „двойник" имитира израженията на лицето и други телесни движения на оригинала, който е напълно слисан и объркан, когато ненадейно види собствения си образ на известно разстояние, обикновено точно пред себе си.
Преживяването несъмнено е донякъде аналогично на виденията извън тялото, описани по-рано, но разликите значително превъзхождат по брой приликите. Автоскопичните фантоми винаги се възприемат като живи — понякога обектът ги смята за по-живи и по-осъзнати от себе си, докато при преживяванията извън тялото самото тяло изглежда безжизнено, просто една обвивка. Автоскопичният обект може да „чува" как неговият двойник му говори, дава му нареждания, дразни го и т.н. Докато при преживяванията извън тялото човекът вижда цялото си тяло (освен ако то не е отчасти покрито или скрито по някакъв друг начин), автоскопичният двойник много по-често се вижда от гърдите или от шията нагоре.
Всъщност автоскопичните копия имат много повече общи черти с онова, което нарекох „духовно тяло", отколкото с материалното тяло, което вижда един умиращ. Автоскопичните двойници, макар че понякога са цветни, много по-често са описвани като тънички, прозрачни и безцветни. Обектът всъщност може да види как неговият образ преминава през врати или през материални препятствия, явно без всякакво затруднение.
Представям ви един разказ за явна автоскопична халюцинация, която ми беше описана. Уникална е с това, че в нея участват двама души едновременно.
Около две години преди да се оженя, в една лятна нощ към единайсет часа, возех бъдещата си съпруга със спортния си автомобил кабриолет. Паркирах колата на слабо осветената улица пред къщата й и двамата се изненадахме, когато погледнахме нагоре едновременно и видяхме огромни изображения на нас самите от кръста нагоре, седнали едно до друго в клоните на големите дървета, надвиснали над улицата на около 30 метра точно пред нас. Изображенията бяха тъмни, почти като силуети, през тях въобще не се виждаше и те представляваха съвсем точни наши копия. И двамата с лекота ги разпознахме. Те се движеха, но не имитираха нашите движения, тъй като ние просто стояхме неподвижно и ги наблюдавахме. Правеха неща от този род: моето изображение взе една книга и показа нещо в нея на изображението на моята съпруга, а тя се наведе, за да види по-добре нещо в книгата.
Докато седяхме там, аз за известно време описвах сцената — казвах на жена ми какво виждам, че правят изображенията, и тя виждаше точно същото, което й описвах. После си сменяхме ролите. Тя ми разказваше какво правят те и то беше същото, което аз виждах.
Седяхме дълго там — поне в продължение на трийсет минути, наблюдавахме това и говорехме за него. Предполагам, че можехме да го правим до края на нощта. Но жена ми трябваше да се прибере, тъй че най-накрая просто двамата се изкачихме нагоре по стъпалата до къщата й на склона на хълма. Върнах се долу и отново видях изображенията, а когато потеглях с колата, те Все още си бяха там.
Няма начин да е било някакво отражение в страничното огледало, защото гюрукът на колата беше свален и ние гледахме през цялото време много нагоре над огледалото. Никой от нас не пиеше — и Все още е така, — а това се случи около три години преди да сме чували каквото и да е било за ЛСД или за подобни наркотици. Не бяхме и изморени, макар че беше сравнително късно, не спяхме и не сме сънували всичко това. Бяхме много будни, нащрек, слисани и развълнувани, докато наблюдавахме образите и разговаряхме за тях.
Приемаме, че автоскопичните халюцинации в някои отношения много приличат на явленията извън тялото, свързвани с преживяванията на прага на смъртта. Но все пак, дори да се съсредоточим върху всички прилики и да пренебрегнем напълно разликите, съществуването на автоскопичните халюцинации няма да ни даде обяснение за появата на преживявания извън тялото. Поради простата причина, че не съществува никакво обяснение и на автоскопичните халюцинации. Различни невролози и психиатри предлагат противоречиви обяснения, но те все още
са спорни и няма нито една общоприета теория. Така че да се опитаме да обясним всички приживявания извън тялото като автоскопични халюцинации означава да заменим смайването с енигма.
И най-накрая — съществува още една особеност, що се отнася до неврологичното обяснение на преживяванията на прага на смъртта. Само в един случай аз открих обект с остатъчно неврологично заболяване, произтичащо от близката среща със смъртта. Това беше лека частична парализа на малка група мускули от едната страна на тялото. Макар често да съм задавал въпроса за наличието на остатъчни нарушения, това е единственият случай на неврологично увреждане след близка среща със смъртта, който открих.
Психологични обяснения
Психологията все още е твърде далеч от точността и принципността, достигнати от други науки в нашия модерен век. Психолозите все още са разделени на съперничещи си идейни школи с противоречиви гледни точки, изследователски подходи и фундаментални разбирания за естеството и съществуването на разума. Следователно психологическите обяснения на преживяванията на прага на смъртта ще се различават много в зависимост от това към коя школа принадлежи обясняващият. Вместо да разглеждам всички видове психологически обяснения, които биха могли да бъдат предложени, ще се спра на няколко, които най-често съм чувал от моите слушатели, и на още едно, поразило ме със своята изкусителност.
По-рано засегнах две обичайно предлагани обяснения от психологически тип, съдържащи хипотетичните предположения, че може да става въпрос за съзнателна лъжа или
за несъзнателно разкрасяване. В настоящата глава бих искал да разгледам и други две.
1. Изследване на изолацията
При всички мои публични лекции нито веднъж не ми беше предложено обяснение на преживяванията на прага на смъртта, свързано с резултатите от изследванията на изолацията. И все пак точно в тази сравнително нова и бързо развиваща се сфера на бихевиоралната наука явления, най-близки до етапите на преживяване на умирането, се изучават и възпроизвеждат при лабораторни условия.
Изследването на изолацията има за обект онова, което се случва с разума и тялото на човек, изолиран по някакъв начин: например като бъдат прекратени всякакви социални контакти с други човешки същества или като за дълъг период се занимава с някаква монотонна, повтаряща се задача.
По няколко начина са събрани данни за ситуации от този тип. Разказите за такива преживявания, написани от самотни полярни изследователи или от оцелели корабокрушенци, съдържат много информация. През последните десетилетия изследователите се опитаха да проучат подобни явления при лабораторни условия. Една от широкоизвестните техники е да се сложи доброволец да виси в резервоар с вода с телесна температура. Това свежда до минимум усещанията за тегло и температура. Очите му са завързани и ушите му са запушени, за да се засили въздействието на тъмния звукоизолиран резервоар. Ръцете му са оковани в тръби, така че изобщо не може да ги движи и по този начин е лишен от много от нормалните усещания за едновременно движение и разположение на тялото.
При тези и други изолирани условия някои хора преживяват необикновени психологически явления, много от които силно напомнят за описаните от мен в глава 2. Една жена, прекарала дълго в усамотение на Северния полюс, съобщава за панорамни картини на събитията от своя живот. Моряци корабокрушенци, изолирани на малките си лодки в продължение на много седмици, описват халюцинациите си — как понякога ги спасяват паранормални същества, почти приличащи на призраци или духове. Тук срещаме бегли аналогии със съществото от светлина или с духовете на починали близки, които моите обекти са виждали. Други явления от типа на прага на смъртта, повтарящи се в разказите за преживявания в изолация, са следните: деформиране на усещането за време, усещане за частично отделяне от тялото, съпротивление срещу връщането към цивилизацията или излизането от изолация, чувство за „единение" с вселената. Освен това мнозина, които са били изолирани при корабокрушение или други подобни обстоятелства, твърдят, че след няколко седмици в това състояние се връщат към цивилизацията със силно променена ценностна система. Съобщават, че след преживяното се чувстват вътрешно по-сигурни. Ясно е, че тази реинтеграция на личността напомня за разказаното от мнозина, били на косъм от смъртта.
По същия начин някои аспекти на ситуацията на прага на смъртта много приличат на описанията, направени при преживяване на изолация или при изучаването й. Пациентите, които са били на косъм от смъртта, често са изолирани и неподвижни през възстановителния период в болницата, при слаба светлина и звукоизолация, без посетители. Човек дори би могъл да си зададе въпроса дали физиологичните промени, свързани със смъртта на тялото, не биха могли да предизвикат някаква радикална изолация, водеща до почти пълното пресичане на пътя на сензорните усещания до мозъка. Нещо повече — както подробно беше разгледано по-рано, много пациенти на прага на смъртта са ми разказвали за тревожно-
mo чувство на изолация и самота, на прекъсване на човешките контакти, което изпитват, когато напуснат тялото си.
Всъщност няма съмнение, че бихме могли да открием гранични случаи, неможещи да бъдат определени нито само като преживявания на прага на смъртта, нито само като преживявания в изолация. Например един мъж ми разказа следната история за престоя си в болницата поради тежко заболяване:
Бях много тежко болен и докато лежах в болницата, пред мен непрекъснато се появяваха картини, все едно ги виждах на телевизионен екран. Бяха образи на хора и аз виждах човек, който сякаш стоеше някъде там в пространството и после се приближаваше към мен, преминаваше покрай мен и след него се появяваше друг. Съвършено ясно съзнавах, че се намирам в болничната стая и че съм болен, и не разбирах какво става. Е, някои от тези хора познавах лично — това бяха мои приятели и роднини, — но останалите ми бяха непознати. Изведнъж проумях, че всички, които познавах, всъщност са мъртви.
Човек би могъл да се запита как би трябвало да класифицираме това преживяване, тъй като то притежава някои от характеристиките и на преживяванията на прага на смъртта, и на преживяванията в изолация. То изглежда донякъде аналогично на преживяванията на прага на смъртта, при които се осъществяват срещи с духове на починали, и все пак е различно поради липсата на всички останали явления на прага на смъртта. Интересното е, че при едно изследване на изолацията обект, останал за известно време сам в кабина, описва халюцинации, при които видял образите на прочути личности да преминават покрай него. Така че дали току-що описано-
то преживяване трябва да бъде класифицирано като преживяване на прага на смъртта, породено от тежкото заболяване на пациента, или като преживяване в изолация, предизвикано от уединението, наложено поради здравословното му състояние? Вероятно е да не съществува абсолютен критерий, въз основа на който да можем да класифицираме всяко подобно преживяване в една от двете отделни категории. Може би винаги ще има гранични случаи.
Но въпреки тези застъпващи се случаи, резултатите от изследването на изолацията не ни дават задоволително обяснение на преживяванията на прага на смъртта. Първо, разнообразните духовни явления, проявяващи се в условията на изолация, сами по себе си не могат да бъдат обяснени от никоя съвременна теория. Да се обърнем към изследванията на изолацията, за да обясним преживяванията на прага на смъртта, е все едно (както в случая с „обясняването" на преживяванията извън тялото чрез аутоскопичните халюцинации) просто да заменим една мистерия с друга. Защото има две противоположни мнения за естеството на виденията, които се появяват в условията на изолация. Някои несъмнено ги приемат за „нереални" и „халюциногенни", и все пак в цялата човешка история мистици и шамани са търсили усамотение в пустинята, за да постигнат просветление и откровение. Идеята, че духовното прераждане може да бъде постигнато в изолация, е неразделна част от религиозните системи на много култури и е отразена в множество велики религиозни текстове, включително и в Библията.
Макар че тази идея е донякъде чужда на нашата съвременна западна религиозна структура, съществуват безброй нейни поддръжници, дори в нашето общество. Един от най-ранните и най-влиятелни изследователи на изолацията — Джон Лили, доктор по медицина, наскоро на-
писа книга — духовна автобиография със заглавие „Окото на циклона". В тази книга той ясно заявява, че смята преживяванията си в условията на изолация за реални преживявания на просветление и прозрение, а не за „нереални" или „илюзорни". Интересно е също да се отбележи, че разказва за своето собствено преживяване на прага на смъртта, много приличащо на онези, с които съм се занимавал аз, и че поставя преживяванията си на прага на смъртта и преживяванията си в изолация в една категория. Следователно е много възможно изолацията, наред с халюциногенните лекарства и близката среща със смъртта, да е един от пътищата за влизане в нови сфери на съзнанието.
2. Сънища, халюцинации и илюзии
Може би, казват някои, преживяванията на прага на смъртта са само съновидения на сбъднати желания, само фантазии или халюцинации, предизвикани от различни фактори — наркотици в един случай, церебрална анок-сия в друг, изолация в трети и т.н. По този начин те обясняват преживяванията на прага на смъртта като илюзии.
Смятам, че има няколко фактора, които натежават против това твърдение. Първо, размислете върху голямата прилика в съдържанието и развитието на отделните разкази, Въпреки факта, че онова, което обикновено се съобщава за случващото се с мъртвите, видимо се различава от обичайните представи на нашата културна обществена среда. Освен това откриваме, че картината на преживяванията на умиращия, съставена въз основа на разказите, поразително съответства на нарисуваната в много древни и изотерични писания, напълно непознати за моите обекти.
Второ, остава фактът, че хората, с които съм разговарял, не страдат от психоза. Те ми правят впечатление на емоционално уравновесени, нормални хора, изпълняващи обществените си функции. Работят на важни места, заемат важни постове и отговорно изпълняват задълженията си. Имат стабилни бракове и са привързани към семействата и приятелите си. Почти никой от онези, с които съм разговарял, не е имал повече от едно свръхестествено преживяване през целия си живот. И най-важното — това са хора, които могат да различат сънищата от реалността.
И все пак те разказват за преживяванията си на косъм от смъртта не като за съновидения, а като за събития, които реално са им се случили. По време на разказа си почти неизменно ме убеждаваха, че техните преживявания не са били насън, а определено, подчертано реални.
И накрая — остава си фактът, че съществува подкрепящ доказателствен материал за някои от разказите, посветени на епизоди извън тялото. Макар че поетите ан-гажименти към други хора ми пречат да посоча имена и указващи самоличността подробности, достатъчно съм видял и чул, за да кажа, че съм удивен и стъписан. Според мен всеки, който организирано се заеме да проучва преживяванията на прага на смъртта, може да открие същия странен и очевиден доказателствен материал. Поне ще намери достатъчно факти, за да се запита дали преживяванията на прага на смъртта, които далеч не са съновидения, наистина не принадлежат към някаква много различна категория.
И като последен щрих нека отбележа, че „обясненията" не са просто абстрактни интелектуални конструкции. В някои отношения те са проекции на егото на хората, които ги поддържат. Оказва се, че хората се обвързват емоционално с каноните на научното обяснение, което изобретяват или възприемат.
При моите многобройни лекции, посветени на колекцията ми от разкази за преживявания на прага на смъртma, съм срещал поддръжници на най-различни видове обяснения. Хора с интереси в областта на физиологията, фармакологията или неврологията приемат собствената си ориентация като източник на очебийни интуитивни обяснения, макар да им се представят случаи, като че ли оборващи конкретното обяснение. Онези, които са прегърнали теориите на Фройд, виждат в съществото от светлина проекция на бащата на обекта, докато привьржениците на Юнг съзират в него архетип на колективното несъзнателно, и така до безкрайност.
Бих искал отново да подчертая, че тук не предлагам някакви мои нови обяснения, а се опитах да би изложа няколко причини, поради които често предлаганите обяснения ми се струват най-малкото съмнителни. Всъщност искам да кажа следното: нека поне оставим отворена възможността, че преживяванията на прага на смъртта представляват необикновено явление, за което може да ни се наложи да измислим нови начини на обяснение и интерпретиране.
ШЕСТА ГЛАВА
Сподели с приятели: |