Приоритети и предизвикателства пред управлението на Република България” Резюме

Hай-важният и най-стратегически управляван ресурс е образователния, културния и просветния. Няма по-ценно нещо за една нация от добре образован и буден народ. Човешкият капитал е движеща сила, той е мощен катализатор при преодоляването на икономическите колебания и основен компонент за изграждането на устойчиво развитие в дадена държава. Не е случайна и сентенцията, на известният философ Сенека: „Учейки другите, човек учи и себе си”. Изграждането на една строга система, от ясно детерминирани показатели, трябва да бъде основен приоритет за България. В тази връзка бих направил следните промени:

- Увеличаване на брутните заплати на хората, заети в сектора на образованието, чрез намаляване на бюджетните средства за вътрешна отбрана и сигурност;

- Стимулиране чрез адекватно заплащане и предоставяне на възможности за професионално обучение по международен обмен на стартиращите учители и преподаватели;

- Увеличаване на стипендиите за докторанти от 450лв. на 600лв, чрез намаляването на приема им в морално остарели или неприложими в съвременните условия теории и практики, както и въвеждането на нови обществени облекчения за бъдещия академичен състав;

- Връщане в ефир на телевизионно състезание, за усъвършенстване и придобиване на нови знания сред младите (по примера на „Минута е много”);

- Достигане на референтна стойност – 40% от населението с висше образование, и съответно свеждане на хората без средно до 10%, за целите на стратегия „Европа 2020”;
2. Здравеопазване и околна среда.

Здравеопазването и реформите в системата, от години са нерешими проблеми, както за България, така и за всички държави по света. Общественото осигуряване е станал нарицателен въпрос, седящ на преден план пред всяко едно управление, независимо от неговия модел. В тази връзка предлагам следните реформи:

- Премахването на количествените ограничения по вид операционна и медицинска интервенция;

- По-рано започване на стажовете за студенти в областта на медицината, с цел по-добра аклиматизация и овладяване на практическите умения със заплащане, което да ги улесни и приспособи към средата, за да не изтича човешки капитал, след завършването на образованието си. Това може да стане чрез осигуряването на работни места в обезлюдените райони;

- Задължително осъществяване на строг контрол свързан с търговията с лекарства, в следствие на което се повишава и вътрешната им цена. Синхронизирането на цените на лекарствата от първа необходимост в рамките на до 2-3% разлика от различните производители;

- Свикване на консултативен съвет, свързан с изготвянето на обща стратегия за намаляването на вредни емисии, а не случайно и нередовно организиране на акции, които въпреки успеха си, нямат дългосрочна визия за запазването и подобрението на околната среда;

- Ясна концепция пред обществото, по-отношение на тютюнопушенето на обществени места, а именно въвеждането и спазването на пълна му забрана. В дългосрочен аспект, това би било дало отражение, върху по-здравословния начин на живот и повишаване на средната продължителност на човешкия живот.

3. Икономическа, финансова и социална стабилност.

Трите основополагащи механизми за създаването на благоприятна среда за устойчиво развитие на Република България. Тяхната взаимозависимост, предопределя и връзката помежду им, които са валидни при всяка една променлива в единия фактор

- Запазване на данъчното облагане на физическите лица, в размер на 10% от дохода. Плоският данък доказа благоприятни ефекти за българската икономика;

- В бюджет 2014, да се допусне бюджетен дефицит в рамките на нормалното, за да се изпълнят разходите, предприети от политическата програма и платформа. Бюджетният дефицит да се финансира, чрез емитирането на държавни ценни книжа на международните пазари, като да се допусне увеличение на държавния дълг от 17% до 20-22%, спрямо БВП;

- Увеличаване на броя на електронните услуги, предлагани от различните институции у нас, по модела на Естония;

- Улесняването на преките чуждестранни инвестиции, но само в производствената си част и ограничаването на портфейлните такива;

- Стимулиране на потреблението на стоки и услуги от националното производство, чрез допълнително отпускане на различни ваучери, към хората получаващи минимална работна заплата;

- Премахването на ДДС върху лекарствата и образователните услуги;

- Въвеждането на допълнителни такси за агенциите – по подбор на персонала, с цел елиминирането на нелигимните такива. Тази мярка сама по-себе си, ще стимулира агенциите за по-адекватна и навременна дейност по намирането на трудово препитание, за безработните си клиенти;

Предизвикателства:

Цялостната представа за предизвикателствата, стоящи пред Република България, е строго детерминирана около различните възможности, силните и слабите страни на държавата. С цел да бъдат актуални към настоящия момент, аз ще си позволя да ги разгледам на три етапа – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

- Овладяването на политическата нестабилност, чрез провеждане на диалог между правителството и гражданите. Свикването на Велико народно събрание, с цел промяна на конституцията, в която да бъде заложено по-голямо участие на гражданите в управлението на местно и централно ниво. Осъществяване на реална децентрализация и засилване ролята на общините. Премахване на институцията на ВНС, така че неговите компетенции да се прехвърлят към Обикновеното народно събрание, а по-важните въпроси да се решават, чрез референдуми.

- Смяна на системата за гласуване, от пропорционален на мажоритарен принцип, което да стане по демократичен начин – чрез референдум, на когото хората са ще са по-информирани.

Средносрочни:

- Спазването на номиналните конвергентни критерии (Маастрихските критерии), за членство в Еврозоната. Към момента България е сред финансовото дисциплинирани държави и не случайно участва във въведената нова абревиатура от професор Лешек Балцерович – БЕЛЛ. През следващите 4 години, България трябва да влезе във т.нар. Европейски валутен механизъм II (ERM II), което представлява „чакалня” за изпълнението на критериите и присъединяването на България в Икономическия и валутен съюз на ЕС;

- Постигането на устойчив, интелигентен и приобщаващ икономически растеж в рамките на 3 до 5 години. Този растеж да бъде резултат от увеличаването на производството в реалната икономика и свеждането на сивата икономика от 30% до 15-20% и ограничаването и в дългосрочен аспект;

- Ограничаване на безработицата до нормалните равнища, на фона на държавите от ЕС;

- Справянето с демографския проблем и изтичането на човешкия капитал от страната ни. Увеличаването на населението ни, с нормални темпове и заселването на обезлюдените райони, в които да бъде изградена модерна инфраструктура, на примера на Западноевропейските държави;

- Изтласкването на България от последните места в класациите и статистиките, спрямо размера на личния разполагаем доход на човек от населението, социалното неравенство и защита на личните права;

- Ограничаване на корупцията, чрез промяна в съдебното законодателство. Отзоваване на прокурори и съдии;

- Изграждане на изцяло електронно правителство, с цел премахване на бюрокрацията и спънките, чрез които тя възпрепятства нормалните процеси в държавата;

Заключение:

Възможностите и предизвикателствата пред България следващите години са много, ще се наложи да преминем през много перипети. Важното ще бъде да се установи реален диалог между гражданите и политическите субекти, така че приоритети да станат не само на правителстото, но и на обществото. Както се случи с целта да станем членове на ЕС и НАТО, независимо от управляващите да се работи за постигането на зададения приоритет. За това смятам, че моята програма, която е основана изцяло за развитието и усъвършенстване на образователните услуги и възхода на интелигенцията у нас би постигнал национален консенсус по заложените цели и средствата за постигането им. Не случайно нобеловият лауреат по икономика – Гари Бекер, обръща изключително внимание върху човешкия капитал, като основен източник за благоденствието на икономиката. За тази цел съм предложил определени икономически и финансови реформи, които да спомогнат за преодоляването на образователната криза. Не са случайни и настоящите студентски протести, които сами по-себе си са гарант за събуждането на една от най-важните гилдии у нас. От нас се очаква да бъдем градивната интелигенция и да създаваме бъдещето на Република България