Професор Иван Младенов д.ф.н.
Идеи за знанията (епистемология)
АНОТАЦИЯ И ЦЕЛИ НА КУРСА
Курсът обхваща периодът от появата на първите идеи за знанието в пред-сократическата ера до наши дни, без Египет и Ислямските страни. Прави се общ преглед на достигнали до нас познавателни концепции при Платон, Сократ, Аристотел, стоици, скептици, циници, епикурейци, през Средновековието до съвременността. Идеята е докторантите да научат, че съществуват познавателни идеи много преди самото познание да започне да се самонаблюдава. Проследяването на идеите за знанието върви като компактна схема с 4 основни критерия: отношението на познаващия към Бог, разбирането за ролята на Бога, диалога между хората и природата и отношението на познаващия към идеите за познание. Избралите този курс могат да градят върху неговите основи каквито пожелаят бъдещи схеми на интелектуалното си развитите, включително такива, задълбочаващи знанията им в същата идея.
ТЕМАТИЧЕН ПЛАН (за аудиторен курс)
№ на занятие
|
Заглавие на темата
|
Форма на преподаване
|
Брой часове
|
1
|
Увод, преглед на разписанието на лекциите. Кратък тест върху съществуващите познания на студентите върху това, какво разбират под познание и познавателни теории.
……………..………………………………………
|
лекция
|
2
|
2
|
Идеи за знанието в предсократическата ера, (Участие на студентите с налични знания). Въвеждане на критерии за идея за знанието.
……………..………………………………………
|
лекция
|
2
|
3
|
Монизъм. Йоническа школа. Идея за едносъщността на битието. Диалог между боговете и хората. ……………..………………………………………
|
лекция - дискусия
|
2
|
4
|
Питагорейска школа, школата на Демокрит, Хипократ. Изпитание на идеите за единния произход на нещата.
……………..………………………………………
|
лекция - дискусия
|
2
|
5
|
Елеатска школа (Парменид, Зенон)
Усъмняване в сетивата като източник
на знание. ……………..………………………………………
|
лекция - дискусия
|
2
|
6
|
Плуралисти, атомисти, софисти. Как “човек е мярка за всички неща”?……………..………………………………………
|
лекция - дискусия
|
2
|
7
|
Сократическа школа. Платон, Сократ. “Знанието е у всекиго, необходим
е само метод за неговото освобождаване”. ……………..………………………………………
|
лекция - дискусия
|
2
|
8
|
Аристотел – построяване на основите на човешкото познание.
Категории, концепции, дисциплиниране на мисленето. ……………..………………………………………
|
лекция – дискусия
|
2
|
9
|
Стоическа школа – триадичен модел на мислене. Циници, скептици, епикурейци.
……………..………………………………………
|
лекция – дискусия
|
2
|
10
|
Неоплатонизъм, преход към схоластицизъм. “Дървото на Порфирий”;
смяна на парадигмата на знанието.
……………..………………………………………
|
лекция – дискусия
|
2
|
11
|
Средновековие, схоластицизъм: монотеизм, нов вид
диалог, нова роля на бог в стремежа за знание. ……………..………………………………………
|
лекция – дискусия
|
2
|
12
|
Английски схоластици: Бейкън, Окам, Дън Скот и други. Знанието
като нова интерпретация на стария аристотелизъм.
……………..………………………………………
|
лекция – дискусия
|
2
|
13
|
Революции в знанието – Коперник, Галилей, Кеплер. Нютон. Идеите за
знание в математиката, космологията, природните науки.
……………..………………………………………
|
лекция – дискусия
|
2
|
14
|
Английски емпирицизъм: Лок, Бъркли, Хюм. Знанието като социална
сила. Поставяне основите на повечето съвременни науки. ……………..………………………………………
|
лекция – дискусия
|
2
|
15
|
Немска класическа философия: Шелинг, Кант, Хегел. Траекториите на
“модерното” знание.
……………..………………………………………
|
лекция – дискусия
|
2
|
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
Лекция 2
Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.
Аристотел, Аналитики т.1, превод Иван Христов, издателска къща “Христо Ботев”, София, 1997. (от с.7- 42).
Аристотел, Категории, превод Иван Христов, издателство Наука и изкуство, София, 1992.
Аристотел, Реторика, превод Александър Ничев, издателство Наука и изкуство, София, 1986.
Лекция 3
Същата като за лекция 2 и още: А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).
Лекция 4
Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.
Ръсел, Бъртранд, Проблемите на философията, Велико Търново, 1999.
Лекция 5
Платон, Диалози, т. 1(1979) и 2 (1982), издателство Наука и изкуство, София, превод Георги Михайлов, Богдан Богданов.
Лекция 6
Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.
Лекция 7
Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.
Лекция 8
Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.
Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.
Лекция 9
Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.
Лекция 10
А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).
Лекция 11
Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.
Лекция 12
Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.
Лекция 13
Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.
Уайт, Лесли, Науката за културата, и-во Наука и изкуство, превод Борис Николов, София,1988.
Фреге, Готлоб: Логически изследвания. Издадени, преведени и допълнени с въведение от Тодор Полименов. София: ФОС, 2001.
Лекция 14
Витгенщайн, Лудвиг, Избрани съчинения, и-во Наука и изкуство, превод Николай Милков, София, 1988.
Кант, Имануел, Логика, прев. Димитър Денков, и-во Гал-Ико, 1994. (Въведението и от с.30 до 38).
Лекция 15
Шелинг, Фр. Вилхелм Йозеф, Философия на изкуството, и-во Наука и изкуство, превод Генчо Дончев, София, 1980.
Фройд, Зигмунд. Въведение в психоанализата, и-во Наука и изкуство, София, превод Маргарита Дилова, 1990.
П Р И Л О Ж Е Н И Е:
-
Творческа автобиография на преподавателя
Иван Младенов е професор, доктор на филологическите науки в Института за литература при БАН. Основният му научен интерес е към философията на Чарлс Пърс, върху която Младенов е защитил втория си докторат и е написал книга на английски език, публикувана от и-во Routledge, Taylor and Francis Group, 2006. Книгата е преведена на японски език и публикувана от издателство Keiso-shobo, в Токио, 2012.
От 1991 до 1993 г. Младенов специализира в прочутия център за семиотични изследвания в Блумингтън, щата Индиана, по лична покана на големия учен, Томас Сибиък. От 1998 до 2001 година Младенов преподава български език и литература в университета на град Залцбург, Австрия, като организира и обучение по семиотика в същия университет. През лятото на 1999 Младенов е ‘Гети стипендиант’ в Рочестърския университет, щата Ню Йорк. Той е гост-професор по класическа семиотика (Чарлс Пърс) в Хелзинкския университет, Финландия (есенен и пролетен семестър, 2001 – 2002). Провежда изследвания и преподава в ‘Научния център за съвременна култура’ на университета в град Ювескюла, Финландия (2003 и 2006). Гост –професор в Metropolitan University, London, март, 2007 (‘Charles Peirce’s Catеgories’, and ‘Charles Peirce on the Self’). Гост –професор в Университета на Тарту, Естония, май, 2007 и отново през май, 2008 (лекции: Peirce’s Categories). Гост-професор в Бремен, Германия, също 2008. През 2009 Иван Младенов е гост-професор по покана на университета в Бремен за един семестър с три лекционни курса: American Philosophy and European Semiotics; American Pragmatism; и Byzantine Philosophy and Culture. Иван Младенов е за втори път Фулбрайтов стипендиант за 2009-2010 за обучение и изследователска дейност в Блумингтън, Индиана, САЩ. През октомври-ноември 2010, за един месец Иван Младенов е участник в The International Academy of Philosophy (IAP), Лихтенщайн с лекции и семинари върху философията на американския прагматизъм и семиотиката. Лауреат на Научния съвет към кметството на Париж по програма “Research in Paris” за 6 месеца, септември 2012 – февруари, 2013 година.
От април до октомври 2013, Иван Младенов е Гост-професор в Leuphana Universität, Lüneburg, Германия на пълен договор за три курса по епистемология, прагматизъм и семиотика.
/3
Сподели с приятели: |