Palaeography and codicology of bulgarian manuscripts 10TH–17th c
Изтегляне 38.33 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Увод в кодикологията
- 2. Увод в палеографията
- 4. Палеография ХІІІ, ХІV и ХV в.
- 5. Палеография ХV–ХVІІ в.
- 6. Картина на писмото през ХVІ и ХVІІ в.
- 7. Практически изпит
- Библиография
| Палеография и кодикология на български ръкописи Х–ХVІІ век
PALAEOGRAPHY AND CODICOLOGY OF BULGARIAN MANUSCRIPTS 10TH–17TH C. Специалности: 2.1. Филология Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература Лектор: доц. д-р Елисавета Мусакова тематично направление: Стара българска литература тел.: 0897809354 e-mail: emoussakova@@gmail.com
Анотация: Целта е студентите да бъдат запознати с основни принципи на палеографския анализ и основните палеографски термини. Очакваният резултат е придобиване на първоначални знания и умения за атрибуиране на почерци и тяхното датиране, както и приложението на знанията при работа с ръкописи. Курсът завършва с практически изпит. 1. Увод в кодикологията 1.1. Кратък увод в кодикологията. 1.2. Запознаване с основните елементи на книгата. 1.3. Основни палеографски термини/понятия. 1.4. Запознаване с паметници от фонда на Националната библиотека.
2.1. Кратък увод в палеографията. 2.2. Методи на датиране и атрибуция. 2.3. Състояние на кирилската палеография по отношение на българските ръкописи. 2.4. Развитие на писмото в старобългарските и ранните среднобългарски кирилски ръкописи (Х–ХІІ в.)
3.1. Запознаване с ръкописи ХІІІ–ХV в. от колекцията на Националната библиотека. 3.2. Упражняване на познанията по кодикология – структура на ръкописите.
4.1. Книжното (нормално) писмо през ХІІІ в. 4.2. Начало на изграждане на канон на кирилското писмо в последната трета на ХІІІ в. 4.3. Писмото през ХІV в. Понятието за школа – Търновска книжовна школа. 4.4. Писмото през ХV в. Рилската книжовна школа. Владислав Граматик.
5.1. Запознаване с ръкописи от ХV–ХVІІ в. 5.2. Дискусия върху типовете устав и полуустав, упражняване на палеографски понятия и методи за датиране.
6.1. Идентифицирани школи (или центрове): Софийска, Кратовска, Слепченска; водещи книжовници: дяк Владко; поп Йоан Кратовски и Лазар Кратовски; Висарион Дебърски и Пахомий Слепченски. 6.2. Феноменът на Врачанското книжовно средище и Етрополската книжовна школа през ХVІІ в.; водещи книжовници - Йов Шишатовац, дяк Драгул, Петър Даскал; йеромонах Даниил, йеромонах Рафаил, Василий Софиянин и Стефан Етрополски. 6.3. Случаят „Пимен Зографски” и колективния книжовен труд – светогорско или софийско явление? 6.4. Карловско-аджарско-кукленският книжовен кръг; основни представители – грешния Димитър, йерей Аврам Димитриевич, Кръстю Граматик; даскал Недялко и даскал Филип.
Изпитът ще се състои в идентифициране на непознат оригинал (фрагмент) с кратко описание и датиране, при излагане на съответната аргументация. Библиография Гранстрем, Е. Э. О связи кириллского устава с византийским унциалом. – Византийский временник, ІІІ, 1950, 218–229. Джурова, А. Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997. Иванова, Кл. В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба. С. (“Ариадна”), 2002. Карский, Е. Славянская кирилловская палеография. Ленинград, 1928. Коцева, Е. Александрийско попгерасимово писмо в български ръкописи от втората половина на ХІV в. – Старобългарска литература, 1, 1971, 369-401. Коцева, Е. Елементи на украсата в ръкописната книга. – Изкуство, 1976, № 9, 30–37. Коцева, Е. Към въпроса за палеографските особености на кирилските ръкописи от Х-XIII в. – В: Помощни исторически дисциплини. Т. 3. С., 1981, 68–91. Коцева, Е. Развитие на българското кирилско писмо през ХІV–ХV в. – В: Славянска палеография и дипломатика. 2. С., 1985, 23–47. Лавров, П. А. Палеографическое обозрение кирилловскаго письма. – В: Энциклопедия славянской филологии. Вып. 4.1. Петроград, 1914, 16-22. Лавров, П. А. Югославянская палеография. Курс, читанный в С.-Петербургском Археологическом Институте в 1903-1904 году. С.-Петербург, 1904. Мошин, В. Мысли о начале славянского письма и об архаичном периоде южнославянской письменности. – В: Кирилометодиевскиот (старословенскиот) период и кирилометодиевската традициjа во Македониjа. Скопje (САНУ), 1988, 85–97. Мусакова, Е. Българската ръкописна книга през ХІІІ век. – Зборник радова Византолошког института, XLVI, 2009, 299–312 + Ил. 1–8. Мусакова, Е. Ръкописи и описи, или опит да се опише днешната българска кодикология. – Проблеми на изкуството, 2005, № 1, 50–57. Палеография и кодикология: 300 лет после Монфокона. Москва, 2008. Славянска палеография и дипломатика. 1. С. [1980]. 2. С., 1985. Срезневский, И. Славяно-русская палеография. СПб., 1885. Турилов, А. А. Критерии определения славяно-молдавских рукописей ХV–ХVІІ вв. – В: Хризограф. Вып. 2. Москва, 2005, 139–168. Уханова, Е. Византийский унциал и славянский устав: проблемы источников и эволюции. – В: Монфокон. Исследования по палеографии, кодикологии и дипломатике. Москва – С.-Петербург, 2007, 19–88. Щепкин, В. Русская палеография. Москва, 1967. Agati, M. L. Il libro manoscritto. Introduzione alla codicologia. Roma, 2003 (Studia Archeologica, 124). Brown, M. P. Illuminated Manuscripts. A Guide to Technical Terms. The British Library, London, 1994. Canart, P. Lezioni di paleografia e codicologia greca. Città del Vaticano, 1980. (http://www.pyle.unicas.it/Documentazione/Canart_Lezioni.pdf) Lomagistro, B. Classificazione delle scritture cirilliche: osservazioni preliminari. – In: Οπορα. Studi per il LXX compleanno di mgr Paul Canart, a cura di S. Lucà e L. Perria, Grottaferrata 1998, 303–325. Moussakova, E. Pimen of Zograph’s Manuscripts as an Example of Collaboration among Scribes. – In: Хризограф. Вып. 2. Москва, 2005, 169–199. Radoslavova, D. The scribal centre at the village of Adzhar in the 17th century. New data. – Scripta&e-Scripta, 2, 2004, 291–309. Каталог: doctorant school -> spec courses -> 8 histcul 8 histcul -> Професор Иван Младенов д ф. н 8 histcul -> Comparative analysis of the cults of dionysos and herakles in ancient thrace 8 histcul -> 1. Предмет, цели и методи на ономастиката История на ономастичните изследвания 8 histcul -> Професор Иван Младенов д ф. н. Идеи за знанията (епистемология) анотация и цели на курса 8 histcul -> Професор Иван Младенов д ф. н 8 histcul -> Произход, социални и религиозно-политически функции на старогръцкия театър 8 histcul -> Textual criticism of Slavonic Manuscripts 8 histcul -> Докторантски курс проф д. ф н. Марияна. Цибранска-Костова 8 histcul -> I. произход, социални и религиозно-политически функции на старогръцкия театър мистерии и театър Изтегляне 38.33 Kb. Сподели с приятели:
|