Палеография и кодикология на български ръкописи Х–ХVІІ век
PALAEOGRAPHY AND CODICOLOGY OF BULGARIAN MANUSCRIPTS 10TH–17TH C.
Специалности: 2.1. Филология
Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература
Лектор:
доц. д-р Елисавета Мусакова
тематично направление: Стара българска литература
тел.: 0897809354
e-mail: emoussakova@@gmail.com
Хорариум:
15 лекционни часа
Анотация:
Целта е студентите да бъдат запознати с основни принципи на палеографския анализ и основните палеографски термини. Очакваният резултат е придобиване на първоначални знания и умения за атрибуиране на почерци и тяхното датиране, както и приложението на знанията при работа с ръкописи. Курсът завършва с практически изпит.
1. Увод в кодикологията
1.1. Кратък увод в кодикологията.
1.2. Запознаване с основните елементи на книгата.
1.3. Основни палеографски термини/понятия.
1.4. Запознаване с паметници от фонда на Националната библиотека.
2. Увод в палеографията
2.1. Кратък увод в палеографията.
2.2. Методи на датиране и атрибуция.
2.3. Състояние на кирилската палеография по отношение на българските ръкописи.
2.4. Развитие на писмото в старобългарските и ранните среднобългарски кирилски ръкописи (Х–ХІІ в.)
3. Палеография ХІІІ-ХV в.
3.1. Запознаване с ръкописи ХІІІ–ХV в. от колекцията на Националната библиотека.
3.2. Упражняване на познанията по кодикология – структура на ръкописите.
4. Палеография ХІІІ, ХІV и ХV в.
4.1. Книжното (нормално) писмо през ХІІІ в.
4.2. Начало на изграждане на канон на кирилското писмо в последната трета на ХІІІ в.
4.3. Писмото през ХІV в. Понятието за школа – Търновска книжовна школа.
4.4. Писмото през ХV в. Рилската книжовна школа. Владислав Граматик.
5. Палеография ХV–ХVІІ в.
5.1. Запознаване с ръкописи от ХV–ХVІІ в.
5.2. Дискусия върху типовете устав и полуустав, упражняване на палеографски понятия и методи за датиране.
6. Картина на писмото през ХVІ и ХVІІ в.
6.1. Идентифицирани школи (или центрове): Софийска, Кратовска, Слепченска; водещи книжовници: дяк Владко; поп Йоан Кратовски и Лазар Кратовски; Висарион Дебърски и Пахомий Слепченски.
6.2. Феноменът на Врачанското книжовно средище и Етрополската книжовна школа през ХVІІ в.; водещи книжовници - Йов Шишатовац, дяк Драгул, Петър Даскал; йеромонах Даниил, йеромонах Рафаил, Василий Софиянин и Стефан Етрополски.
6.3. Случаят „Пимен Зографски” и колективния книжовен труд – светогорско или софийско явление?
6.4. Карловско-аджарско-кукленският книжовен кръг; основни представители – грешния Димитър, йерей Аврам Димитриевич, Кръстю Граматик; даскал Недялко и даскал Филип.
7. Практически изпит
Изпитът ще се състои в идентифициране на непознат оригинал (фрагмент) с кратко описание и датиране, при излагане на съответната аргументация.
Библиография
Гранстрем, Е. Э. О связи кириллского устава с византийским унциалом. – Византийский временник, ІІІ, 1950, 218–229.
Джурова, А. Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997.
Иванова, Кл. В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба. С. (“Ариадна”), 2002.
Карский, Е. Славянская кирилловская палеография. Ленинград, 1928.
Коцева, Е. Александрийско попгерасимово писмо в български ръкописи от втората половина на ХІV в. – Старобългарска литература, 1, 1971, 369-401.
Коцева, Е. Елементи на украсата в ръкописната книга. – Изкуство, 1976, № 9, 30–37.
Коцева, Е. Към въпроса за палеографските особености на кирилските ръкописи от Х-XIII в. – В: Помощни исторически дисциплини. Т. 3. С., 1981, 68–91.
Коцева, Е. Развитие на българското кирилско писмо през ХІV–ХV в. – В: Славянска палеография и дипломатика. 2. С., 1985, 23–47.
Лавров, П. А. Палеографическое обозрение кирилловскаго письма. – В: Энциклопедия славянской филологии. Вып. 4.1. Петроград, 1914, 16-22.
Лавров, П. А. Югославянская палеография. Курс, читанный в С.-Петербургском Археологическом Институте в 1903-1904 году. С.-Петербург, 1904.
Мошин, В. Мысли о начале славянского письма и об архаичном периоде южнославянской письменности. – В: Кирилометодиевскиот (старословенскиот) период и кирилометодиевската традициjа во Македониjа. Скопje (САНУ), 1988, 85–97.
Мусакова, Е. Българската ръкописна книга през ХІІІ век. – Зборник радова Византолошког института, XLVI, 2009, 299–312 + Ил. 1–8.
Мусакова, Е. Ръкописи и описи, или опит да се опише днешната българска кодикология. – Проблеми на изкуството, 2005, № 1, 50–57.
Палеография и кодикология: 300 лет после Монфокона. Москва, 2008.
Славянска палеография и дипломатика. 1. С. [1980]. 2. С., 1985.
Срезневский, И. Славяно-русская палеография. СПб., 1885.
Турилов, А. А. Критерии определения славяно-молдавских рукописей ХV–ХVІІ вв. – В: Хризограф. Вып. 2. Москва, 2005, 139–168.
Уханова, Е. Византийский унциал и славянский устав: проблемы источников и эволюции. – В: Монфокон. Исследования по палеографии, кодикологии и дипломатике. Москва – С.-Петербург, 2007, 19–88.
Щепкин, В. Русская палеография. Москва, 1967.
Agati, M. L. Il libro manoscritto. Introduzione alla codicologia. Roma, 2003 (Studia Archeologica, 124).
Brown, M. P. Illuminated Manuscripts. A Guide to Technical Terms. The British Library, London, 1994.
Canart, P. Lezioni di paleografia e codicologia greca. Città del Vaticano, 1980. (http://www.pyle.unicas.it/Documentazione/Canart_Lezioni.pdf)
Lomagistro, B. Classificazione delle scritture cirilliche: osservazioni preliminari. – In: Οπορα. Studi per il LXX compleanno di mgr Paul Canart, a cura di S. Lucà e L. Perria, Grottaferrata 1998, 303–325.
Moussakova, E. Pimen of Zograph’s Manuscripts as an Example of Collaboration among Scribes. – In: Хризограф. Вып. 2. Москва, 2005, 169–199.
Radoslavova, D. The scribal centre at the village of Adzhar in the 17th century. New data. – Scripta&e-Scripta, 2, 2004, 291–309.
Сподели с приятели: |