Palaeography and codicology of bulgarian manuscripts 10TH–17th c



Дата19.09.2017
Размер38.33 Kb.
Палеография и кодикология на български ръкописи Х–ХVІІ век

PALAEOGRAPHY AND CODICOLOGY OF BULGARIAN MANUSCRIPTS 10TH–17TH C.
Специалности: 2.1. Филология

Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература


Лектор:

доц. д-р Елисавета Мусакова

тематично направление: Стара българска литература

тел.: 0897809354

e-mail: emoussakova@@gmail.com
Хорариум:

15 лекционни часа


Анотация:

Целта е студентите да бъдат запознати с основни принципи на палеографския анализ и основните палеографски термини. Очакваният резултат е придобиване на първоначални знания и умения за атрибуиране на почерци и тяхното датиране, както и приложението на знанията при работа с ръкописи. Курсът завършва с практически изпит.



1. Увод в кодикологията

1.1. Кратък увод в кодикологията.

1.2. Запознаване с основните елементи на книгата.

1.3. Основни палеографски термини/понятия.

1.4. Запознаване с паметници от фонда на Националната библиотека.
2. Увод в палеографията

2.1. Кратък увод в палеографията.

2.2. Методи на датиране и атрибуция.

2.3. Състояние на кирилската палеография по отношение на българските ръкописи.

2.4. Развитие на писмото в старобългарските и ранните среднобългарски кирилски ръкописи (Х–ХІІ в.)
3. Палеография ХІІІ-ХV в.

3.1. Запознаване с ръкописи ХІІІ–ХV в. от колекцията на Националната библиотека.

3.2. Упражняване на познанията по кодикология – структура на ръкописите.
4. Палеография ХІІІ, ХІV и ХV в.

4.1. Книжното (нормално) писмо през ХІІІ в.

4.2. Начало на изграждане на канон на кирилското писмо в последната трета на ХІІІ в.

4.3. Писмото през ХІV в. Понятието за школа – Търновска книжовна школа.

4.4. Писмото през ХV в. Рилската книжовна школа. Владислав Граматик.
5. Палеография ХV–ХVІІ в.

5.1. Запознаване с ръкописи от ХV–ХVІІ в.

5.2. Дискусия върху типовете устав и полуустав, упражняване на палеографски понятия и методи за датиране.
6. Картина на писмото през ХVІ и ХVІІ в.

6.1. Идентифицирани школи (или центрове): Софийска, Кратовска, Слепченска; водещи книжовници: дяк Владко; поп Йоан Кратовски и Лазар Кратовски; Висарион Дебърски и Пахомий Слепченски.

6.2. Феноменът на Врачанското книжовно средище и Етрополската книжовна школа през ХVІІ в.; водещи книжовници - Йов Шишатовац, дяк Драгул, Петър Даскал; йеромонах Даниил, йеромонах Рафаил, Василий Софиянин и Стефан Етрополски.

6.3. Случаят „Пимен Зографски” и колективния книжовен труд – светогорско или софийско явление?

6.4. Карловско-аджарско-кукленският книжовен кръг; основни представители – грешния Димитър, йерей Аврам Димитриевич, Кръстю Граматик; даскал Недялко и даскал Филип.
7. Практически изпит

Изпитът ще се състои в идентифициране на непознат оригинал (фрагмент) с кратко описание и датиране, при излагане на съответната аргументация.



Библиография
Гранстрем, Е. Э. О связи кириллского устава с византийским унциалом. – Византийский временник, ІІІ, 1950, 218–229.

Джурова, А. Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997.

Иванова, Кл. В началото бе книгата. Разказ за старобългарската книга и нейната съдба. С. (“Ариадна”), 2002.

Карский, Е. Славянская кирилловская палеография. Ленинград, 1928.

Коцева, Е. Александрийско попгерасимово писмо в български ръкописи от втората половина на ХІV в. – Старобългарска литература, 1, 1971, 369-401.

Коцева, Е. Елементи на украсата в ръкописната книга. – Изкуство, 1976, № 9, 30–37.

Коцева, Е. Към въпроса за палеографските особености на кирилските ръкописи от Х-XIII в. – В: Помощни исторически дисциплини. Т. 3. С., 1981, 68–91.

Коцева, Е. Развитие на българското кирилско писмо през ХІV–ХV в. – В: Славянска палеография и дипломатика. 2. С., 1985, 23–47.



Лавров, П. А. Палеографическое обозрение кирилловскаго письма. – В: Энциклопедия славянской филологии. Вып. 4.1. Петроград, 1914, 16-22.

Лавров, П. А. Югославянская палеография. Курс, читанный в С.-Петербургском Археологическом Институте в 1903-1904 году. С.-Петербург, 1904.

Мошин, В. Мысли о начале славянского письма и об архаичном периоде южнославянской письменности. – В: Кирилометодиевскиот (старословенскиот) период и кирилометодиевската традициjа во Македониjа. Скопje (САНУ), 1988, 85–97.

Мусакова, Е. Българската ръкописна книга през ХІІІ век. – Зборник радова Византолошког института, XLVI, 2009, 299–312 + Ил. 1–8.

Мусакова, Е. Ръкописи и описи, или опит да се опише днешната българска кодикология. – Проблеми на изкуството, 2005, № 1, 50–57.

Палеография и кодикология: 300 лет после Монфокона. Москва, 2008.



Славянска палеография и дипломатика. 1. С. [1980]. 2. С., 1985.

Срезневский, И. Славяно-русская палеография. СПб., 1885.

Турилов, А. А. Критерии определения славяно-молдавских рукописей ХV–ХVІІ вв. – В: Хризограф. Вып. 2. Москва, 2005, 139–168.

Уханова, Е. Византийский унциал и славянский устав: проблемы источников и эволюции. – В: Монфокон. Исследования по палеографии, кодикологии и дипломатике. Москва – С.-Петербург, 2007, 19–88.

Щепкин, В. Русская палеография. Москва, 1967.

Agati, M. L. Il libro manoscritto. Introduzione alla codicologia. Roma, 2003 (Studia Archeologica, 124).

Brown, M. P. Illuminated Manuscripts. A Guide to Technical Terms. The British Library, London, 1994.

Canart, P. Lezioni di paleografia e codicologia greca. Città del Vaticano, 1980. (http://www.pyle.unicas.it/Documentazione/Canart_Lezioni.pdf)

Lomagistro, B. Classificazione delle scritture cirilliche: osservazioni preliminari. – In: Οπορα. Studi per il LXX compleanno di mgr Paul Canart, a cura di S. Lucà e L. Perria, Grottaferrata 1998, 303–325.

Moussakova, E. Pimen of Zograph’s Manuscripts as an Example of Collaboration among Scribes. – In: Хризограф. Вып. 2. Москва, 2005, 169–199.

Radoslavova, D. The scribal centre at the village of Adzhar in the 17th century. New data. – Scripta&e-Scripta, 2, 2004, 291–309.
Каталог: doctorant school -> spec courses -> 8 histcul
8 histcul -> Професор Иван Младенов д ф. н
8 histcul -> Comparative analysis of the cults of dionysos and herakles in ancient thrace
8 histcul -> 1. Предмет, цели и методи на ономастиката История на ономастичните изследвания
8 histcul -> Професор Иван Младенов д ф. н. Идеи за знанията (епистемология) анотация и цели на курса
8 histcul -> Професор Иван Младенов д ф. н
8 histcul -> Произход, социални и религиозно-политически функции на старогръцкия театър
8 histcul -> Textual criticism of Slavonic Manuscripts
8 histcul -> Докторантски курс проф д. ф н. Марияна. Цибранска-Костова
8 histcul -> I. произход, социални и религиозно-политически функции на старогръцкия театър мистерии и театър


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница