Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Дигитализирани са произведения от периода на Отоманската империя като списания и вестници, ръкописи, книги, пощенски картички, карти и др. Проектът в момента разработва нови технологии, за да ускори дигитализацията. Дигитализираните вече документи са предоставени за обслужване на място.

Предоставя достъп до дигитализирани микрофилми на старинни ръкописи.

Колекция от дигитализирани материали (пълен текст на поезията, ръкописи, семейна история, семеен архив, кореспонденция, фотографии) за известния хърватски поет от 19 век. Включва подробен опис и база данни на всички материали, които улесняват научните изследвания. На разположение он-лайн и на CD-ROM.

Пример за дигитализация на книга в локален институт : http://digi.azz.cz

Също дигитализирана колекция от монети: http://coins.azz.cz
База-данни от печати в чешките архиви

Проект на отдела за архиви на Министерството на вътрешните работи на Чешката република и специализираната фирма за дигитализация AiP Beroun s.r.o.

Целта е да се дигитализират регионални източници от архиви като вестници и списания, клубни и енорийски хроники, семейни и лични хроники и важни документи от регионалния архив и други колекции.

Осигурява достъп до пълен комплект от дигитализирани документи и подробни описания на исторически документи, а също и до библиографски данни на широк диапазон от източници в базата-данни Мемориа. Проектът приема данни от всички видове. http://www.memoria.cz

Съвместен проект за дигитализация.

ДОПЪЛНЕНИЕ Обратно към Обхват

тип изображение	техническа информация	типично използване	условия на лиценза
умален образ (thumbnail)	jpg 72 dpi 24-бита в цвят или 8 бита черно-бяло до 120 пиксела за най-дългата страна	в образованието: включват се в монтажи в търговията: не	да се цитира източникът да не се използва за комерсиални цели да не правят производни (вторични) изображения [незадължително]
ниска резлюция	jpg 150 dpi 24 бита цветен или 8 бита черно-бяло максимум 600 пиксела на най-дългата страна	в образованието: използват се в презентации или есета в търговията подбор на изображения и първоначално оформление, с възможност за лицензиране за използване в уеб сайтове и презентации	да се цитира източникът да не се използва за комерсиални цели да не правят производни (вторични) изображения [незадължително]
висока резолюция	tiff 600 dpi 24 бита цветно или 8 бита черно-бяло	в образованието: разглеждане на детайли, архивни копия в търговията: производство на мултимедия, печатно репродуциране, телевизионни предавания	заплаща се копирайт

ОБХВАТ

“Обемът от информация нараства с безпрецедентна скорост. Понастоящем, за една година ние произвеждаме повече информация, отколкото през целия период, откакто сме слезли от дърветата, досега. Много от тази информация е само в електронен вид, което значи без физически еквивалент. Това я прави много по-неуловима. Документ в XML, например, се създава докато го разглеждате. Как тогава да го запазим? (Улрих Кампфмейер, директор на проекта Консулт, Германия) [1].

Европейският съюз осъзнава, че дългосрочният достъп до дигитални и аналогови ресурси е решаващ, за да направим от Европа “най-конкурентно-способната и базирана на знанието икономика на света” [2]. Мрежата за опазване и достъп на електронни ресурси ERPANET е създадена с цел решаването на проблемите по опазването и съхранението на дигитални материали [3].
Дигиталните материали, било то “дигитални по рождение” или конвертирани в дигитален формат, са изложени на риск от технологично остаряване и физическо износване. Целта на опазването и съхранението на тези ресурси е да се гарантира тяхната достъпност както за днешното, така и за бъдещите поколения.
В сравнение с традиционните аналогови ресурси, при опазването и съхранението на дигиталните съществуват някои допълнителни съображения. Те са:

• 
  Технологично остаряване и излизане от употреба, смятани за най-голямата техническа заплаха за осигуряването на продължаващ достъп. Скоростта на технологичните промени означава, че времевата рамка за измерване на дадено действие е няколко години, може би от 2 до 5, докато за традиционните материали тази времева рамка продължава няколко десетилетия, даже столетия;
  
• 
  Крехкостта на някои съхраняващи носители на дигитални ресурси. Те могат бързо да се развалят, макар да нямат видима външна повреда;
  
• 
  Лекотата, с която се правят промени. Това значи, че ще възникнат трудности, свързани с гарантирането на трайна автентичност;
  
• 
  Динамичната природа на някои “дигитални по рождение” материали. Това значи, че те са замислени като обект на постоянна актуализация. Тази технология е много ефективна за доставяне на текуща справочна информация, карти и др., но за сметка на това при нея трудно могат да се сравняват данни от различни периоди;
  
• 
  Жизненият цикъл на един уеб сайт. Изчислено е, че средната продължителност на живот на един уеб сайт е около 44 дни. Проблемът е подобен на този с ефимерните материали на аналогови носители. Трябва да се открият начини за комплектуването и съхранението на ключово важни уеб сайтове, както и на избрани примери от всички останали уеб сайтове;
  
• 
  Въпросът с оригиналите. Наред с дигитализирането, трябва да се полагат грижи за опазването на аналоговите оригинали. При “дигиталните по рождение” материали обаче няма аналогов еквивалент, на който да се опрем – веднъж изчезнали, те са безвъзвратно загубени. Например, първата изпратена телеграма през 1844 година, е била запазена в аналогов формат и е била дигитализирана, докато първият e-mail, изпратен през 1971, е бил загубен.
  

Въпросите на опазването и съхранението трябва да се схващат като неразделна част от процеса на дигитализация, независимо дали се прави дигитално копие на аналогов материал или се създава ”дигитално по рождение” изображение. Съществено важно е да се да се записват и документират всички технологични процедури, които водят до създаване на дигитален обект;особено решаваща е информацията от момента на създаването. Цената на последиците от липсата на стратегия за опазване и съхранение може да се окаже изключително скъпа. Ретроспективното опазване, ако изобщо е възможно, вероятно струва скъпо. Макар че съществуват подобни техники, напр. дигиталната археология (спасяване на дигитални ресурси, станали недостъпни), тези техники не винаги са успешни. Загубата на достъп до растящия обем материали, налични само в дигитална форма, може да има сериозни последици за бъдещите поколения. За минимизиране опасността от загуба би било добре да се вземат мерки като:

• 
  Съхранение в стабилна контролируема среда;
  
• 
  Въвеждане на периодични освежителни цикли;
  
• 
  Създаване на резервни копия за опазване и съхранение (обект на лицензиране/ копирайт);
  
• 
  Въвеждане на подходящи процедури за боравене;
  
• 
  Използване на стандартни носители и формати за съхранение.
  

Наред с технологичната стратегия е нужна и организационна такава, за да се осигури бюджет, персонал и време за един процес, който е непрекъснат и продължаващ. Едно полезно помагало върху политиките е публикувано от ERPANET [4].

Селекцията на ресурси, които заслужават и е оправдано да бъдат дигитализирани, е първоначалното ключово решение. Не всички ресурси могат или се нуждаят от съхранение завинаги. Някои изобщо не подлежат на съхраняване, други могат да се съхраняват само за определен период от време. При традиционните колекции липсата на подбор на заглавия за опазване и съхранение не значи непременно, че заглавието ще бъде загубено. За дигиталната среда обаче то определено означава тъкмо това. Ето защо, такива решения са много важни.

При “дигиталните по рождение” материали се препоръчва по възможност в решението за подбора да се включват и техните създатели. Когато материалът има няколко версии, трябва да се реши коя версия е най-добра за запазване и дали не трябва се подбере повече от една версия. Вземането на такива решения колкото се може по-рано спомага да се насочат силите и ресурсите към запазването на най-ценните придобивки.
След като се направи подборът, трябва да се избере подходяща технологична стратегия, напр. запазване на технологията, технологична емулация или миграция на данни.

Запазване на технологията Обратно към Обхват

Това е стратегия с висок риск. Тя означава запазване на първоначалния софтуер (и вероятно и хардуера), използван за създаване и осигуряване на достъп до информацията. Тя включва също запазване и поддържане както на оригиналната операционна система, така и на хардуера, на който да се ползват ресурсите. Обучението на персонала продължава непрестанно, за да се развиват уменията, необходими за поддържането на системата. Не е възможно да се изчисли цената на такъв проект в дългосрочен план.

Вероятно ще бъде скъпо струващо и непрактично за отделните институти, взети сами по себе си (с изключение на много големите с много ценни колекции), макар че може да се мисли върху евентуално сътрудничество с други институти с цел поддържане общия технически ресурс. Недостатъците на тази стратегия са бързо остаряване и излизане от употреба, износване на софтуера и хардуера, невъзможност за техническа поддръжка след време. Общият технически ресурс обикновено е локализиран на разстояние от дигитализирания материал, което прави труден достъпа до местните потребители. Стратегията “запазване на технологията” не е подходящ избор за малки локални институти.

Емулация Обратно към Обхват

Емулация означава разработка на техники за имитиране на остарели системи върху бъдещи поколения компютри. За момента това е един скъпо струващ и технически сложен процес. Той трябва да се извършва отново и отново всеки път, когато се появява нова технологична платформа. Затова може да се смята за решение на проблема само когато се цели дълготрайното запазване на материали от световно значение в големи национални институти, където емулацията може да бъде извършвана периодично и редовно. Едно допълнително съображение: може да се наложи да се вземат под внимание някои аспекти на копирайта на софтуера. (виж насоките върху Законодателни и правни въпроси)

Това е копиране на данни от едно поколение хардуер и софтуер на ново поколение, като по този начин данните се държат запазени в съвременна форма, която непрекъснато е в крак с технологичните промени. Това е може би най-простият и най-общоупотребимият метод, въпреки вероятността да се загубят или променят данни в процеса на миграция. При този метод се запазва интелектуалното съдържание на първоначалните данни, но могат да се загубят оригинални характеристики и част от оформлението. Ако те са съществени, тогава трябва да се приложи стратегията на запазване на технологията или емулация. Улавянето на метаданните е решаващ момент от миграцията, за да се гарантира продължаващо използване на ресурса в случай, че се стигне до промяна или загуба на негови присъщо функционални черти, което е доста вероятно да се случи при няколко последователни миграции. В такива случаи метаданните на процеса на запазване – описание на софтуера, хардуера и изискванията за мениджмънт на дигиталния ресурс – предоставят крайно необходима информация.

Автентичност (виж също Насоките върху Сигурност) Обратно към Обхват

Ако вземем за пример историята като наука, при аналоговите записи е възможно да се проследи процеса на вземане на исторически решения чрез изследване на връзките между отделните документи; историците се безпокоят, че с широкото разпространение на записи, налични само в дигитален формат, тази възможност ще бъде изгубена за бъдещите поколения.

• 
  Он-лайн съхранение – пространството за съхранение лесно може да се задръсти с няколко версии на документа и други ненужни ресурси. Полезно е да се изготви план, който
  

• 
  изяснява кои ресурси трябва да са достъпни он-лайн, оф-лайн и ниър-лайн (near-line) (near-line средства за съхранение са DAT и DLT ленти, CD-ROM, DVD-ROM, DVD-RAM и магнитно-оптични устройства (Magneto-Optical devices) – бел. на преводача).
  
• 
  поставя срокове за премахване на определени категории материали от пространството за он-лайн складиране;
  
• 
  поставя срокове за преглед на пространството за он-лайн складиране;
  

Оф-лайн съхранението трябва да предвиди проблема за деградацията на носителя. Въпреки крехкостта на оф-лайн носителите в сравнение например с хартиените, те ще надживеят хардуера и софтуера, необходими за използването им. През последните 30 години носителите за съхранение еволюираха от перфо–карти до DVD-та, преминавайки през касети, флопи дискове и CD-ROM-ове, но днес е трудно да се намери технология за извличане на данни, съхранени на по-ранни носители.

Носителят за съхранение следователно не може да бъде задача, решена веднъж завинаги, а част от непрекъснат и продължаващ във времето процес.

Внимание заслужават следните моменти:

• 
  условия на околната среда – подходящите условия биха увеличили продължителността на живота на дигиталния носител за съхранение и биха помогнали за предпазване от повреди. Драстични колебания на температурата и влажността се считат за по-вредни, отколкото ако се поддържат постоянни нива, макар и малко под идеалните стойности. Британският стандарт BS 4783 “Съхранение, транспортиране и поддръжка на носители, предназначени за обработка и съхранение на информация” [7] съдържа насоки по тези въпроси;
  

• 
  архивни носители – целесъобразно е да се избере най-доброто качество носител за архивиране, което институцията може да си позволи. Разнообразните носители за архивиране включват CD-R (предназначени само за четене), DVD-R (предназначени само за четене), DAT (Digital Audio Tape – дигитална аудиолента ) и DLT (Digital Linear Tape – дигитална линеарна лента). Дигиталните изображения трябва да се съхраняват на т.н. Write Once Read Many – “запиши-веднъж-чети много пъти” (WORM) драйвове, които позволяват файловете да се преглеждат често, без да бъдат презаписвани. Услугата “Технически съвети за изображения” TASI (Technical Advisory Service for Images) предоставя ръководство за работа със CD-R и DVD-R [8]. Немският Федерален офис за информационна защита (The Bundesamt für Sicherheit in der Informationstechnik-BSI) дава препоръки за стандартите за архивиращи носители [9];
  
• 
  архивни копия – винаги трябва да се правят поне две архивни копия, съхранени на различни места. По възможност повече копия трябва да се правят на различен тип архивни носители. Копия, направени с помощта на различни софтуери и/или с близки, подобни софтуери, закупени от различни снабдители, ще помогнат за запазване на данните от повреда при неизправен софтуер или вируси;
  
• 
  освежаване на носителите – полезно е да има план за освежаване или трансфериране на архивни копия върху нови носители на редовни интервали, например:
  

• 
  в рамките на минималното време на жизнеспособност на носителя на информация, посочено от производителя;
  
• 
  когато се инсталира ново дисково пространство;
  
• 
  когато проверката за качество разкрива значителни временни грешки или грешки при четенето в информационния ресурс;
  
• 
  качествен контрол – да се обмисли процедура за контрол на качеството, която включва:
  

• 
  периодична проверка на всички носители за четивност;
  
• 
  сравнителни проверки на байтове с оригиналните копия, за да се гарантира автентичност и цялостност на ресурсите след освежаването на носителя.
  
• 
  документиране и отчитане на всички извършени действия.
  

Консервация Обратно към Обхват

В света на аналоговите носители терминът “опазване и съхранение” се използва за дейности, които най-общо гарантират запазването и оцеляването на ресурсите (внимателно боравене, защитно пакетиране при транспортиране, контролиране на околната среда и др.), докато терминът “консервация” е частен аспект, който включва вид интервенция на обекта, като поправка или реставрация. В областта на дигиталните ресурси терминът “опазване и съхранение” е по-често употребим, макар че понякога са нужни активни консервационни мерки; някои повредени носители, например, могат да се ремонтират.