Програма за развитие на селските райони в България (2007-2013) маркетингова стратегия за експониране на местното етнографско, историческо и природно наследство

По отношение на направените изводи в SWOT анализа се посочват изводи, които служат за основа и на предлагания сега документ, а именно: „Разкрива се уникална възможност за дизайн, планиране и развитие на единен туристически продукт“. Това заключение ни кара да изберем единен бранд на дестинацията – „ Искрата на Борово“, както и предложенията за създаване на нови туристически продукти – базирани на пост-модерния културен туризъм.

• Подобряване качеството на живот в община Борово, чрез експониране на местното етнографско, историческо и природно наследство на общината за развитие на туризма като устойчив местен поминък.

• Да се подкрепи развитието на туризма на територията на община Борово, чрез прилагане на съвременни компютърни технологии за експониране, интерпретиране и реклама на етнографското, природното и културно-историческото наследство;

• Да се разнообрази туристическия продукт на общината като се насърчи развитието на културно-историческия туризъм на основата на богатото историческо и етнографско наследство;

• Да се подобрява местната заетост, чрез развитие на туристическата инфраструктура и разнообразяване на туристическия продукт.

• средна продължителност на пребиваването:

Има няколко основни фактора, които водят до удволетвореност на посетителите от туристическото предлагане в частта кулинарен, младежки, селски и екстремен туризъм:

а) туристически атракции, които представляват предизвикателство към интелигентността на посетителите – туристи и екскурзианти и които да дават възможност посетителите да използват своите умения и способности; да предлагат разнообразие от задачи, свобода и обратна връзка за това как се справят. При умерено равнище на предизвикателството повечето посетители изпитват удволетвореност;

б) справедливо съотношение цена/качество на туристическия продукт – посетителите искат ясна цена на заплащаната услуга, която да възприемат като справедлива, съотносима и отговаряща на техните очаквания;

в) подкрепящи условия на качество на туристическия продукт – посетителите оценяват средата от гледна точка както на личния комфорт, така и на улесненията, даващи възможност да се постигне удволетвореност на очакванията;

г) групова подкрепа – за повечето туристи в частта етнографски, кулинарен, младежки, екстремен и селски туризъм трудът при реализация на интегриран туристически продукт не е само средство за постигане на удволетвореност, но и процес, който удовлетворява потребностите им от социални контакти. Приятелското и подкрепящото поведение на останалите посетители-туристи и екскурзианти и на тур-лидера увеличава удволетвореността;

д) съответствие между личността и туристическия продукт предмет на кулинарен, младежки селски и екстремен туризъм – когато характерът на продукта “пасва” на личностните характеристики на посетителите – туристи и екскурзианти, те имат възможност да разгърнат своите таланти и способности и това води до висока удволетвореност;

Проектът на територията на община Борово има за цел да увеличи удволетвореността на посетителите.

Увеличаването на приходите на местната икономика от развитието на туризма и създаването на нови работни места е най-достъпният мониторингов показател. Той се определя не само от създаването на работни места в средствата за подслон, местата за настаняване, хранене и развлечения, но и работните места, създавани в други сектори като селско стопанство, транспорт, строителство, банково дело, телекумуникации и др. Статистическата комисия на ООН препоръчва местните общности да водят т.н сателитен баланс на приходите от туризъм, които да отчитат приносът на туризма към местната икономика като цяло. Общината трябва да вижда общия принос на туризма, който играе важна роля за подобраване на местната икономика.

Проекта на територията на община Борово има за цел да увеличи приходите за местната икономика, да подобри конкурентноспособността на туристическия продукт и и създаде нови работни места.

3. 
   Принцип на защита и опазване на околната среда
   

Последиците за околната среда от туристическите продукти винаги се вземат предвид и се оценяват още по време на процеса на разработването им, който обхваща пълния жизнен цикъл на продукта. Доставчиците на туристическите услуги на територията на община Борово – туроператори и туристически агенции, следва да информират посетителите – туристи и екскурзианти, за характера на туристическия продукт в категориите културен, кулинарен, младежки, екстремен и селски и безопасното боравене с елементите на туристическия продукт.

По време на провеждане на организирани и неорганизирано туристическо пътуване следва да се използват модерни технологии на туристическото предлагане, комбинирани с процеси за опазване на околната среда. Намаляването на употребата на ресурси следва да е ясно дефинирана цел.

Съзнателното опазване на околната среда от всички наши посетители-туристи и екскурзианти трябва да се промотира и разширява редовно чрез информация, работа с квалификациран персонал и мотивация на посетителите за опазване на средата. Община Борово следва да се ангажира за постоянно подобряване на защитата на здравето и безопасността на туристите и защитата им като потребители на туристически продукт.

Реализацията на проекта следва да въздейства на всички доставчици туристически пакети и услуги да прилагат еквивалентни принципи за опазване на околната среда и изискваме от страна на посетителите – туристи и екскурзианти, да се съобразяват със стандартите, когато участват в създаването и реализацията на туристическите продукти в частта културен, кулинарен, младежки, селски и екстремен туризъм. Сътрудничеството с компании за утилизиране на отпадъци при провеждане на мероприятия сред природата или на общи публични пространства,  започващо организация при генерирането на отпадъци и приключващо с тяхното финално изхвърляне, трябва да бъде постоянно задължение на община Борово.

Ефективното прилагане на принципите за опазване на околната среда и спазването на правните и административни норми трябва да се гарантира от общинските системи за управление на околната среда, която взема необходимите предпазни мерки. Община Борово трябва се стреми към постоянно подобрение на опазването на околната среда, което е установявено в рамките на целите за опазване на околната среда.

Целта на продуктите за културен, кулинарен, младежки, екстремен и селски турисъм трябва да бъде, да се минимизира увреждането на околната среда от туристическите продукти, като се прилагат вътрешни процеси за управление на опазването още на етапа на планирането. В същото време организаторите и участниците в туристическите мероприятия трябва да се стремят да избягват нанасянето на щети на околната среда и да намаляват използването на природни ресурси като намаляват отпадъците и отпадните води, а също и като се стремят да предадат за рециклиране на използваните материали. Чрез процес на постоянно подобрение на територията на община Борово.трябва се стремят към постигане оптимизация на цялостното екологично представяне на дестинацията.

Когато се появи даден въпрос, свързан с опазването на околната среда, на територията на община Борово.трябва се стремят за всеки отделен случай към намиране на решение, което да бъде максимално благоприятно за природата. Чрез обмяна на знания между общините, посетителите – туристи и екскурзианти, доставчиците на основни и допълнителни туристически услуги, властите, различни асоциации и гражданите, трябва да се налага разработването на процеси и продукти, благоприятни за околната среда с увереност в мерките, които се предприемат за опазването й.

Няма налични данни за точния брой на нощувките, средната заетост, средната цена и средния приход от налична стая за пребивавалите туристи в община Борово за минали периоди. Това прави невъзможно да се предостави точен анализ на състоянието на туризма в средствата за подслон на територията на общината. Националният статистически институт публикува данни за част от средствата за подслон на територията на област Смолян и териториата на областите в България, на база на които могат да бъдат направени анализи на състоянието на оасновните индикатори по отношение на средствата за подслон.

Прогнозите, които Института за анализи и оценки в туризма (ИАОТ) за 2012, се движеха в рамките на увеличение на основните параметри – брой туристи в рамките на 4-5 % и увеличаване на средната заетост на легловата база с около 4 пункта, така че тя да достигне до 30-31 % средно за страната, на фона на значителното намаляване на този показател през 2009 година, когато той падна до 24.9 % и 2010 година с незавидните 26.2 %. Практически, това което се следи в хотелиерството, са не толкова параметрите отнасящи се до броя на туристите, колкото тези свързани с приходите от дейността - увеличаване на заетостта на легловата база и подобряване на параметрите свързани със средната дневна цена(ADR) и средния приход от налична стая (Rev PAR).

Таблица 4.1. Статистически данни за броя на категоризираните хотели за област Русе по години.

(Данни НСИ и ИАОТ)

Резултатите публикувани от Националния статистически институт (НСИ) за дейността на средствата за подслон по статистически зони, статистически райони и по области, представляващи категоризирани средства за подслон и местата за настаняване с 10 и повече легла, функционирали през отчетния период, дават основание за добро развитие на сектора хотелиерство през 2011 година, като показвт ръст от 5.8 % спрямо предходната година на показателя средна заетост на легловата база, достигащ 32.04 %, което надхвърля с 2.3 % дори смятаната за върхова, предкризисната 2008 година, за която този показател е 30.1 %.

В Област Смолян през 2011 година са работели 389 средства за настаняване, като броя на леглата в експлоатация е бил 12 208, а общия брой налични нощувки – 467 843. Средната заетост на легловата база е бил 13.15 %, при среден показател на този коефициент за страната 32.04 % . В сравнение с предходната година коефициента бележи ръст от 7 пункта. Наблюдава се удвояване на този показател в сравнение с 2009 година. Най-голям е бил процентът на средната заетост в област Бургас, където в категорита 4-5* тя достига 57 %. Там се намира и най-голямата част от легловия контингент на южното Черноморие, туристическите комплекси Слънчев бряг, Елените и Дюни, както и едни от най-добре работещите на Черноморието целогодишни хотели в Поморие. Най-нисък показател за средна заетост се отчита в област Смолян за категория 1-2*, където той пада до 7.7 %.

Независимо от значително подобрение на параметъра средна заетост на легловата база от 3.57 % ( общо в Европа увеличението в годишен план се движи около 0.3% до 1.7%), остава общото впечатление за празни хотели, както в крилата на зимния и летен туристически сезон, така и по отношение на цялата леглова база в годишен план, поради значителния все още процент на „празни легла“, който надхвърля 65 %. Очевидно смяната на собствеността и голямото строителство на нови средства за подслон, както по Черноморското краибрежие и в планинските курорти, така и във върешността на страната през последните 15 години, прави трудно изпълнима задачата за увеличаване на парамеръра средна заетост, който реално трябва да се увеличи с 1-1.5 пъти до 2020 година, за да се постигне рентабилност на инвестициите в хотелиерството. Целта, която може да си постави посетителски център в гр. Борово е удвояване на показателя средна заетост на легловата база и достигане до 40 % средна заетост на средствата за подслон през 2020 година.

Данните публикувани от НСИ показват, че намалява броят на леглата в експлоатация, както и общия брой на наличните нощувки, спрямо същия период на предходната година с 5.06 пункта, при увеличение на параметъра общ брой реализирани нощувки за 2011 година, спрямо предходната година с 13.8 %, което е и в основата на подобряването на параметъра средна заетост на легловата база с толкова голяма разлика.

Анализът на резултатите от дейността на средствата за подслон за 2011 година показва и разликата в средната дневна цена за леглоденонощие, които са плащали българските и чуждестранните туристи. В последните години бяха правени редица предположения за това, че цените за чужденци в средствата за подслон са по-ниски от тези за българи. Данните в таб. 5 показват, че има постоянна тенденция, цените за чужденци да са по-високи от тези за българи в рамките на 21-25 %.

Табл.4.4. Средна дневна цена на нощувка за българи и чуждестранни туристи в средствата за подслон.

СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ – ЦЕНА НОЩУВКА	ХОТЕЛИ 2010	ХОТЕЛИ 2011
Българи (лв)	33.00	33.08
Чужденци(лв)	44.08	41.85
Разлика Б/Ч %	25 %	21 %

Данни Институт за анализи и оценки в туризма /ИАОТ/

Необходимо, наред с популяризирането на летния и зимния туристически сезони, да се постави началото на активно налагане на културния продукт на пролетния и есенния туристически сезони, които са не по-малко атрактивни с многобройните културни събития на територията на цялата страна и могат да увеличат както параметъра средна заетост, така и останалите параметри свързани със средната цена на стая и средния приход от налична стая. Те могат да бъдат и липсващата, но необходима връзка между зимния и летния сезони и да осигурят целогодишно представяне на продуктите, свързани с културния туризъм.

Културните коридори се вписват във формата на европейските културни маршрути, но са по-мащабна идея, която може да се реализира на базата на създаване на специфични икономически и обществени организми, свързани в клъстери. В рамките на общата дейност на клъстера, съществуващите културни маршрути могат да получат статут на европейски маршрути в две катергории. Даването на категория става от специализирано Бюро на ИКОМОС в Барцелона – Международен център за културни маршрути (Centre international des itineraries culturels). Община Борово може да създаде Организация за управление на културен коридор „Източен трансбалкански път” или културен коридор „Виа Диагоналис“.