Програма за реализация на общински план за развитие на община вълчедръм 2014 2020

1.4.2. Общи характеристики на малките населени места в общината.

Към 2013 г. реалните жители на с. Ботево са 62 души, от които 1 дете до 18 години. Единствената публична сграда, която все още функционира е кметството. Сградата е в добро състояние. В нея се помещава и здравната служба. Уличната мрежа в селото е в добро състояние. Основните улици са с асфалтова настилка. Уличното осветление също е в добро състояние, няма не осветени улици.

По голямата част от населението са пенсионери, останалата част работи по НП ”ОСПОЗ” и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Здравното обслужване на жителите на с. Ботево се извършва от „Д-р Кирови” ООД в определен приемен ден.

В селото няма функциониращи предприятия. През последните 5 години няма нови или санирани и обновени сгради. Всяка година на Спасов ден се провежда традиционен селски събор. От 2012 г. е възобновено и празнуването на Голяма Богородица (15-ти август), когато се прави Курбан за здраве и благополучие. Основен проблем в селото е остарялата ВиК инсталация, която води до непрекъснати аварии и недостиг на питейна вода.

До 1877 г. с. Бъзовец е заселено с татари, които след Освобождението го напускат. Презаселено е през 1886 г. Имало е старо римско селище в близост до селото, покрай язовира, където иманярите още намират монети.

Към 2013 г. реалните жители на с. Бъзовец са 127 души, от които 5 деца и младежи до 18 години. Публичните сгради в селото са кметство, църква, читалище и здравна служба. Техническата инфраструктура в с. Бъзовец е представена от улична мрежа, улично осветление, тротоари, зелени площи, парк, площад, ВиК. Основното препитание на хората в селото е от пенсии и работа по социални програми за заетост. В с. Бъзовец няма предприятия. Здравното обслужване на жителите се извършва от един лекар, идващ два пъти седмично. През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени сгради. Всяка година в последната събота на месец август се провежда селски събор. Основен проблем на селото е нередовния транспорт.

През Септемврийското въстание от 1923 г. наказателните взводове (шпицкоманди) убиват 10 въстаници от с. Горни Цибър. Останките на 5-има от тях са погребани в паметник-костница в центъра на селото.

Устието на р. Цибрица се отваря ветрилообразно, разсичайки хълмовете с денивелация от около 100 м. Богатото разнообразие на льосови, смолничави, алувиални пластове върху древен свлачищен масив с прохладно северно изложение, множество извори, естествени езерца, голяма в миналото акациева гора и всичко това от панорамния поглед на шосето над селцето правят незабравимо впечатление. Пролетните "черешови води" на Дунава нерядко заливат десетки декари от низината като оформят огромни естествени развъдници на дивия дунавски шаран, платиката и др. Характерни са оформящите хребета проходи - фунии - изкуствено прокопани римски пътища, свързващи преминаващия оттук римски път с брега на Дунав.

За източна граница на землището и досега служи т.н. "Окоп" - земно-насипно защитно укрепление, ориентирано север-юг от Дунава към с. Хайредин и нататък. Познат от нашите учебници по история като Аспарухов или Шишманов вал.

Прилежащият бряг е предпочитано място за лятна почивка, и риболов сред тихи места и девствена природа, а на островите на Дунава се срещат редки птици и видове. Землището е включено в "Натура 2000" заради орнитоложкото богатство (сива чапла, къдроглав пеликан, черен щъркел и много др.). Много подходящо място за развитие на пчеларството - богата паша, водоизточници, постоянен лек бриз. Фауната е богата и подходяща за лов - сърни, глигани, зайци, лисици, всякакви степни и водни птици (въздушен път за миграция на гъски и др.).

По информация от кметския наместник на селото към 2013 г. реалните жители на Горни Цибър са 166 човека, от които 4 деца под 18 години.

В селото има кметство, църква и училище, което не функционира. Уличната мрежа е в лошо състояние, същото важи и за водопроводната инсталация. Уличното осветление е в добро състояние. Основни поминъци в селото са животновъдство и земеделие. В с. Горни Цибър няма функциониращи предприятия. Здравното обслужване на жителите се извършва от лекар, идващ в определени дни. През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени сгради, т.к. селото се намира в свлачищен район. Празникът на с. Горни Цибър е на 2 август – Св. Илия (Илинден).

С. Долни Цибър се намира на брега на р. Дунав и има богато историческо минало. Все още е запазен т.нар. Стар римски мост. В селото се намира и една от най-старите джамии в България. Северно от Долни Цибър е разположен резервата Ибиша, където гнездят редки птици.

Към 2013 г. реалните жители на с. Долни Цибър са 1673 души, от които 482 деца и младежи до 18 години.

В селото има основно училище с повече от 200 деца и Целодневна детска градина с около 100 деца. Подменена е дограмата с PVC и парната централа на ЦДГ „Щастливо детство”. Работят здравна служба и пощенска станция. Уличната мрежа е в много лошо състояние. Уличното осветление е добро с изключение на две улици. Тротоари има само на улица „Първа”. В селото има изграден парк с пейки, шадраван и зелени площи. Основните източници на доходи за жителите на с. Долни Цибър са програмите за заетост и социалните помощи. Здравното обслужване на населението се извършва от личен лекар, фелдшер и медицинска сестра. В селото няма функциониращи предприятия. На 6 май селото има събор. Проблемите на с. Долни Цибър са липса водопроводна мрежа, лошите пътища и високата безработица.

С. Златия е разположено на десния бряг на река Цибрица и на разстояние 4-5 км от река Дунав. С. Златия се намира в местността Златията, която е една от най-плодородните в България. По-голямата част от селото е живописно разположена в хълмовете (баира). Къщите сякаш са „накацали” една над друга. По исторически данни с. Златия е създадено 15 години преди 1800 г. или 15 г. след 1800 г. Образувано е от две махали - Куле махала и Калугер махала. На запад от река Цибрица (на 200 - 300 м от нея) е имало манастир, който не съществува днес. От там идва и името на Калугер махала, като спомен за този манастир. Възрастните жители на селото говорят добре румънски език. През 1951 г. Калугер махла е прекръстена на Златия 1, а Куле махла – на Златия 2.

В близост до кметството в селото се намира историческият паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Паметникът е построен през 1932 г. в чест на падналите бойци от селото. Той представлява красив постамент с войник на пост. Другият паметник се намира в долния край при влизане в селото и е построен през 1941 г. в чест на падналите в Първата и Втората световни войни. Около него има парк.

Църквата „Света Троица” е построена през 1871 г.

По информация от кмета на селото към 2013 г. реалните жители на с. Златия са 950 човека, от които 28 деца под 18 години

Днес в селото има кметство, училище, детска градина, църква, читалище, лекарски и зъболекарски кабинет и два парка. Уличното осветление е изградено на около 70%, тротоари има на главната улица и на част от другите улици, ВиК е изградена на около 60%.

На територията на с. Златия функционира 1 земеделска кооперация. Основните източници на доходи са от програми за временна заетост и социални помощи. Здравното обслужване на жителите е добро. През последните 5 години в селото има 10 нови или санирани и обновени частни сгради. Всяка година една седмица след Св. Дух (Петдесетница) се провежда съборът „Калуш”. Безработицата и лошата инфраструктура са основните проблеми на селото.

По информация от кметския наместник на селото към 2013 г. реалните жители на с. Игнатово са 243 човека, от които 44 деца под 18 години.

Сградата на кметството е в добро състояние. В нея се помещава и здравната служба. Сградата на читалището е след ремонт по проект, но църквата е в много лошо състояние и се нуждае от основен ремонт.

Уличната мрежа е в лошо състояние. Уличното осветление се поддържа от общината, за тротоарите се грижат работниците от временната заетост, зелените площи, парка и площада са в добро състояние. Всекидневно жителите посещават личните си лекари в здравната служба. През последните години няма новопостроени и санирани частни жилищни сгради. В селото няма функциониращи предприятия. Празник на селото е съборът „Калуш”, който се провежда през Русалската седмица. Проблемите на с. Игнатово са безработицата и лошата инфраструктура.

В парка Жир и до днес има следи от резиденция от римско време, която според археолози е била обитавана от римски генерал. Читалището на селото има едни от най-богатите реквизити за околността.

В последно време село Мокреш е предпочитано място за провеждане на ловни излети, а местната ловна дружинка е една от най-известните в област Монтана.

Към 2013 г. реалните жители на с. Мокреш са 831 човека, от които 148 деца под 18 години.

В село Мокреш функционират кметство, ЦДГ, здравна служба и православен храм, чиито сгради се поддържат в добро състояние, както и сградата на бившето основно училище.

Уличната мрежа и водопроводната инфраструктура са в лошо състояние. Уличното осветление обхваща 80 % от селото. Има изграден фотоволтаичен парк. Основните източници на доходи за хората в селото са от пенсии и програми за временна заетост.

В с. Мокреш няма предприятия. Здравното обслужване на жителите се извършва от лекарски практики в определени дни. През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени сгради. Всяка година на 23 май се провежда традиционен местен събор.

С. Разград е разположено в западната част на Дунавската равнина. Релефът е предимно равнинен до хълмист, с надморска височина от 100 м. В близост до селото р. Цибрица приема притока си р. Друшилница. На изток от селото се намира плодородно льосово плато. Наличие на обширни равнини и плодородни ниви.

По време на османското владичество мигриращо българско население от град Разград се установява да живее непосредствено до съществуващото тогава с. Крумово. Така е основано с. Разград махала, което през 1955 г. е слято със с. Крумово и преименувано на с. Разград. В центъра на селото е издигнат масивен паметник в чест на загиналите по време на войните жители. Гостите на селото могат да посетят църквите "Св. Георги" и "Св. Димитър", които се намират на територията му.

По информация от кмета на селото към 2013 г. реалните жители на селото са 700 човека, от които 100 деца под 18 години.

Публичните сгради в Разград са кметство, здравна служба, две нефункциониращи училища, две детски градини, от които само едната работи. Сградите са в задоволително състояние. Главната улица е асфалтирана, останалите са посипани с чакъл, но не са в много добро състояние. Уличното осветление е задоволително. Съществува изградена водопроводна мрежа, централен площад с градинки около него. Тротоарите са амортизирани. Основното препитание на хората в селото е домашно животновъдство и дребно земеделие, както и програми за временна зазетост. В с. Разград няма функциониращи предприятия. През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени сгради. Социалното и здравно обслужване на жителите на селото се осъществява чрез изнесена приемна за Дирекция „Социално подпомагане” и пътуващ лекар от гр.Вълчедръм. Всяка година има традиционен селски събор в края на м. май.

До 1974 г. името на с. Септемврийци е Горна Гнойница. Произходът на името се обяснява с това, че в с. Септемврийци и съседното с. Михайлово (навремето наричано Долна Гноеница) са се отглеждали много овце. Имената идват от „угоявам“, „гноя“. След 1944 г. името се сменя в памет на разстреляните 72 септемврийски въстаници, жители на селото. Селото е заселено в тази част на долината на рекичката "Мътница" през началото на деветнадесети век, след чумна болест. Преди това се е намирало на запад, където е имало проблеми с водата. Първите заселници идват тук заради множеството изворчета с бистра вода в ниската част на днешното село.

Към 2013 г. реалните жители на Септемврийци са 1104 човека, от които 243 деца под 18 години.

Публичните сгради в селото - кметство, училище, детска градина, църква, читалище, здравна служба са в добро състояние. Уличната мрежа и площада са в много лошо състояние. Домашно животновъдство, дребно земеделие и социалните помощи са основните източници на доходи в селото. На територията на с. Септемврийци няма предприятия. През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени частни сгради. Ремонтирана е сградата на училището. Социалното и здравно обслужване на жителите на селото се осъществява от 1 лекар на 4 часа. Селото има традиционен селски събор на 24 май. Основни проблеми на селото са безработицата и нередовния транспорт.

С. Черни връх се намира по поречието на река Цибрица. Надморската височина е 90 м. Селото е опасано с гора и река по цялото си протежение. Има и много извори. Историята на с. Черни връх датира от началото на 14 век. Първото училище е основано през 1850 год., а църквата през 1867 год. В центъра на селото има паметна плоча на загиналите участници в Септемврийското въстание през 1923 год. В близост до селото има три вековни дъба, които са гордост за населението.

Към 2013 г. реалните жители на селото са 454 човека, от които 98 деца под 18 години.

В центъра на селото се намира кметството, като в същата сграда се помещават читалището и здравната служба. Селото не разполага с по-голямо помещение, което да използва за празници, срещи и културни прояви. Уличната мрежа (с изключение на една улица) не е асфалтирана и е осеяна с дупки, а тротоари има само по главната улица. Уличното осветление е недостатъчно. Зелените площи са занемарени, а паркът вече не съществува. Площадът пред кметството се нуждае от ремонт. В с. Черни връх няма канализация, но с водопроводната инсталация няма проблеми. Населението се състои предимно от пенсионери и безработни. Част от безработните работят временно по национални или регионални програми за заетост. В селото няма предприятие, кооперация или цех. Има само една частна черешова градина – може би в бъдеще източник на сезонни работни места и доходи. Социалното обслужване става един или два пъти в месеца в самото кметство от служители на Дирекция „Социално подпомагане”. Здравното обслужване е два пъти в седмицата от пътуващ личен лекар. През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени сгради. Проблемите на селото са: битова престъпност, увеличаване броя на безработните и слабообразованите.

1.4.3. Жилищен фонд, домакинства и семейства.

По данни на НСИ от преброяването към 01.02.2011 г., на 1000 души в общината се падат 617 жилища. Жилищните сгради са 8715, а общият брой жилища е 6111. Около 52% от жилищните сгради (4563 броя) са постоянно обитавани, 4150 са необитавани и/или се обитават сезонно. Обществено водоснабдени са 49% от жилищните сгради във Вълчедръм. Собствен водоизточник ползват 33% от сградите, 15% имат и обществено водоснабдяване и собствен водоизточник, а 3% не са водоснабдени.

С обществена канализация са свързани 2,7% от обитаваните жилища във Вълчедръм, 7,2% ползват септични ями, а 77% попивни ями. В 13,5% от жилищните сгради няма никакъв достъп до канализация и/или ями.

Таблица 6: Жилищни сгради по период на построяване във Вълчедръм

По показателя на НСИ „Осигуреност на обитаваните жилища с кабелна телевизия, сателитна антена, компютър и достъп до интернет”, данните за община Вълчедръм са:

• 
  Кабелна телевизия има в 1142 жилища и достъп имат 3312 лица;
  
• 
  Сателитна антена е поставена на 1482 жилища и достъп имат 4258 лица;
  
• 
  Компютри има в 531 от жилищата и осигуреността е за 2042 лица;
  
• 
  Достъп до Интернет имат 466 жилища и съответно 1782 лица.
  

По данни от последното преброяване на населението към 01.02.2011 г., в 11-те населени места на общината има 3925 домакинства и 2691 семейства, като средният брой членове на едно домакинство или семейство е около 2,5 човека. Едночленните домакинства са 1373. В 2533 домакинства живеят повече от едно семейства на родствени лица. Домакинствата-семейства в община Вълчедръм са 1683. Около 48% от семействата са без деца до 18 години, в 28% имат само едно дете, в 17% - две деца и едва в 7% - три и повече деца. В 14% от семействата, в които има деца те се отглеждат само от единия родител.