Програма за специфична професионална подготовка по учебен предмет Актьорство за драматичен театър

Министерство на културата

№ РД 09………./……………….2017 г.

На основание чл. 13д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение, при спазване изискванията на чл. 66, ал. 1 и 2 от Административно процесуалния кодекс и във връзка с осигуряването на обучението по учебен предмет

У Т В Ъ Р Ж Д А В А М

Учебна програма за специфична професионална подготовка по учебен предмет Актьорство за драматичен театър, Професионално направление: код 212 Музикални и сценични изкуства, Професия: код 212070 Актьор Специалност: код 2120701 Драматичен театър

1. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Учебната програма е изготвена така, че да възпитава у учениците аналитично мислене и умения за самостоятелно творчество. Тази програма би подпомогнала изграждането на личността, култивирането на съвременно поведение и умение за комуникативност в обществото.

Учебно-възпитателният процес цели развиване на способност за колективна дейност и спазване на морално-етичните норми на съвместното творчество. Така формирането на професионални компетенции по учебния предмет е в тясна връзка с формиране на личностно полезни качества у учениците – концентрация, дисциплина, отговорност, култура на говора...

Важна част от обучението по “Актьорско майсторство” е взаимовръзката с останалите предмети, както със специалните – художествено слово, правоговор, основи на сценическото движение, пеене, танци,..., така и с предметите от културно-образователната област – литература, психология, история на театъра, чужди езици и др.

Работата по актьорско майсторство съдържа и принципа на текущия контрол. За резултатно провеждане на целия цикъл на обучение се включва и непрекъсната проверка на вече преподадения материал чрез упражнения, импровизации по зададена тема, етюди с предварителна самостоятелна подготовка, за края на обучението – подготвяне на част или цялостен спектакъл.

Изпълнението на програмата ще разчита на игровия момент при поднасянето на учебния материал, до толкова, доколкото примитивността на театралната игра, я прави най-първичното и затова най-достъпното упражнение по фантазия.

В резултат на обучението ученикът трябва

• 
  спецификата на актьорското изкуство;
  
• 
  изграждане на цялостно сценично произведение;
  
• 
  основни школи и принципи на съвременния актьорски тренинг;
  
• 
  Историята на Европейския и Българския театър;
  

• 
  да овладее богата палитра от изразни средства ;
  
• 
  да бъде приспособим към всички жанрове, стилове и режисьорски изисквания – от класическия психологически театър до най-модерни авангардни търсения;
  
• 
  Ще има създадени умения на за присъствие в сценичното пространство както в театъра, така и в кино, телевизия, шоупрограми, различни артистични, медийни и визуални програми, движенчески театър, хепънинги, улични спектакли, културна анимация и др.
  

Общият брой учебни часове по учебния предмет актьорство за драматичен театър е 411 часа, които се разпределят по класове, в зависимост от типовия учебен план, по който се осъществява обучението.

1срок36ч.;18уч.седмици- по 2 часаседмично;

2срок-36часа 18 уч.седмици3- по 2часа седмично;

-9клас-108часа

1срок – 54 ч.; 18 уч.седмици по 3 часаседмично

2срок – 54ч.; 18уч.седмици по 3 часа седмично;

10кл.- 36ч.

1срок-18ч.;18 уч.седмици по 1 час седмично

2срок -18ч.; 18 уч. Седмици по 1 час седмично +2 седмици производствена практика;

11кл-108часа

1срок-54ч.;18 уч.седмици по 3 час седмично

2срок -54ч.; 18 уч. Седмици по 3 часа седмично +2 седмици производствена практика;

12клас-87 часа

1срок- 54ч.;18учебни седмици по 3 часа;

2срок -33ч.;11учебни седмици по 3 часа + 2 седмици производствена практика;
IV. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Структурирането на учебното съдържание е по раздели и теми. За всеки раздел в програмата са записани препоръчителен брой учебни часове и теми. Учителят конкретизира броя на учебните часове за всяка тема в съответствие с посочените за раздела. Учителят разпределя броя на часовете, предвидени по учебния план и по учебната програма в годишното си разпределение.

Раздел 1. Увод в изкуството на актьора.

1.1 Що е театър? Театърът и другите изкуства. Кратък преглед на историческото развитие и съвременните тенденции, течения и театрални школи – Станиславски, Брехт, Коклен.

1.2 Внимание. Същност на вниманието. Сетива – усещане и възприятие. Вътрешни и външни обекти на вниманието. Видове внимание – формално и органично, волево и неволево. Наблюдателност.

1.3 Упражнения за внимание и съсредоточаване. Кръгове на вниманието. Трениране на различните сетива. Концентрация на зрително внимание, слухово внимание, осезание. Трениране на сетивната памет.

1.4 Вяра и наивност. Упражнения. Детски етюди. Животни. Пресъздаване на предмети.

1.5 Мускулна освободеност. Овладяване на тялото. Напрежение и отпускане. Прехвърляне на напрежението от една в друга точка на тялото. Автотренинг. Упражнения.

да не му пречи по-време на представление

1.6 Памет. Видове памет – двигателна, образна, мисловна, сетивна, емоционална. Качества на паметта. Значение на паметта в актьорското изкуство. Упражнения.

1.7 Въображение и фантазия. Съчиняване на стихове, разкази, случки. Превръщане на един предмет в друг. Съчиняване на различни обстоятелства. Магическото “ако”. Едно и също действие в различни обстоятелства.

1.9 Изходно ниво.

2.1 Действие. Видове действие. Действието като основен материал на сценичното пространство. Изразни средства. Предложени обстоятелства. Поредица от физически действия на сцената. Пласиране в обстановката.

2.2 Темпоритъм на действието, външен и вътрешен.Импровизирани диалози от името на наблюдавани или измислени герои.

2.3 Словесно действие. Превръщане на мисловно-емоционалния процес в словесно действие. Втори план, подтекст.

2.4 Емоционално образно мислене. Метафора. Символ. Пародия.

2.5 Сценическа задача. Какво, защо и как. Сценически обстоятелства - предварително, главно, пречещо. Събитие, действие, противодействие, конфликт.

2.6 Общуване. Взаимодействие, оценка. Елементи на общуването. Предавам, оценявам, приемам, предавам.

2.7 Външна характерност. Походка, мимика, жест. Възраст. Отразяване на професията в поведението на героя.

2.8 Вътрешна характерност. Цялостно поведение. Основна черта на характера. Изграждане на вътрешен монолог. Съчиняване биография на героя. Разкриване на подтекст.

2.9 Изходно ниво

3.1 Литературен и сценичен анализ на литературно - драматургично произведение. Основни етапи. Определяне на събитията. Озаглавяване на откъсите.

3.2 Драматургическо начало в българския фолклор. Ритуалът. Темата за любовта във фолклора. Упражнения. Клетви, благословии, скороговорки.

3.3 Търсене на народната интонация в нейното многообразие – шепот, вик, низини, височини. Логическо и емоционално ударение и пауза.

3.4 Българската проза заредена с драматични конфликти. Драматизации на Елин Пелин, Йовков, Чудомир и други български класици и съвременни автори. Литературен и сценичен анализ на драматизациите.

3.5 Действен анализ. Развитие на основния конфликт. Основна тема. Основна идея. Основна задача на героя.

3.6 Природа на чувствата. Стил на актьорската игра. Промяна на поведението на актьора в зависимост от жанра. Актьорски приспособления в комедийния, драматичния и трагедиийния жанрове. Актьорска пауза. Пародия и гротеска. Гегове. Имитация. Символи и метафори.

3.7 Раждане на текста. Превръщане на авторовия текст в свой.

3.8 Анализ и работа върху откъси от Шекспирови пиеси.
3.9 Анализ и работа върху руска класика.Чехов, Достоевски, Гогол.

3.10 Изходно ниво.

Раздел 4 Работа с различните инструменти на актьорската професия и тяхното взаимодействие.

4.2 Видове театър – камерен, епически,политически...

4.3 Брехтова драматургия и театър.

4.4 Театър на абсурда – Бекет, Юнеско, Мрожек – работа върху откъси.

4.5 Едноактна драматургия.Работа върху едноактни пиеси и съвременна драматургия.

4.6 Комедия дел арте – изкуството на импровизацията.Импровизация и фиксиране.

4.7 Особености на източния театър – индийски, японски, китайски.

4.8 Авангарден театър. Жанрово разнообразие. Жанрови контрасти.

4.9 Мизансцен, принципи. Овладяване на сценичното пространство. Изграждане мизансцен в зависимост от взаимоотношенията. Овладяване на опорните точки на мизансцена. Импровизация.

4.10 Сценография, театрален костюм, грим, приспособяване на актьора към новите изразни средства.

4.11 Театрална музика – изграждане на действието в зависимост от музиката.

4.12 Изходно ниво

5.2 Шоупрограми, уличен театър, хепънинг.

5.3 Адрес на спектакъла. Проблем на ролята.

5.4 Първа среща с публиката.Реакции на зрителите като корекция на спектакъла.Смяна на жанр, адрес, свръхзадача, темпоритъм в зависимост от публиката.

спектакъла

5.5 Съхраняване и развитие на спектакъла и сценичните образи от ,,опасното” въздействие на публиката.Анализ, преценка и самопреценка след представленията.

5.6 Актьорски импровизации, развиващи и разрушаващи представлението.Нови приспособления и акценти.Изработване естетически критерии на актьора и самоконтрол.

5.7 Репетиции за поддържане на формата и първоначалния замисъл на представлението.

Основните школи, системи и подходи към изграждане на сценичен живот и сценичен образ (Станиславски, Лий Страсбърг, Питър Брук, Михаил Чехов, Брехт и др.) и да могат да прилагат на практика получените теоретични знания за :

• 
  Основните етапи през които преминава създаването на представлението;
  
• 
  Най-важните елементи на актьорското майсторство и характерните особености при изграждане на образите на различните герои;
  
• 
  Какво е значението и ролята на актьора и режисьора при създаването на театралното, филмовото и телевизионното произведение;
  
• 
  Важността на процеса за обединяване всички елементи от сценичното пространсво за получаване завършения облик на спектакъла.
  

1. Бояджиева, Н, Възпитание чрез изкуството Първите десетилетия на ХХвек.,Университетско издателство Св.Климент Охридски, София1994

1. 
   Брехт,Б.,Избрани творби,1-4 том, Народна култура,София1985г.
   
2. 
   Ганева, М., Подготовка на актьора,Школи, методи и упражнения по актьорско майсторство, издателство,,Гутенберг“,София 2007
   
3. 
   Г.Кристи,Възпитание на актьора по школата на Станиславски,Наука и изкуство,1979г.
   

6. Олга Кръсетва, “Театърът през вековете“, изд.Отечество, 1980 г. София/.

7. Павис, П.,Речник на театъра,ИК Колибри, София 2007

8.Румяна Николова, Актьорският трененг през ХХ век, Петко Венедиктов,София, 2007

1. 
   Емилия Арабаджиева;-НГСЕИ-Пловдив, сценограф
   
2. 
   Зоя Капон; НГСЕИ- Пловдив,актриса
   
3. 
   Димитър Атанасов-НГСЕИ- Пловдив,актьор