158 учебна дейност, да оценява самостоятелно собствената си работа, води до това, че оценката започва да играе отрицателна роля:
потиска интелектуалната активност, развитието на любознателност и
познавателни интереси;
допринася за развитието на мотивация за избягване;
превръща се в глобална характеристика на личността на детето (например един първокласник прави „откритие“, което не може да приеме: неговият съученик е едновременно лош ученик и добро момче);
влияе върху самооценката (детето се страхува да направи грешка, неувереност в себе си, тревожност,
чувство за малоценност или, напротив, арогантност, хвалба, завишена оценка на себе си като цяло);
определя системата на неговите социални отношения в семейството и в училището;
учи детето да се ориентира към оценката на някой друг, върху външните
моменти на всяка дейност, да се подчинява и да прави това, което възрастните казват, без колебание, без да пита защо, без да мисли. [106, с.
289–313.]
Само при формиране на всички компоненти на учебната дейност и самостоятелното им
изпълнение може да се каже, че детето „се е научило да учи“. До края на началната училищна възраст у детето трябва да е формирана пълноценна учебна дейност, то трябва да стане неин субект, способен и желаещ да учи. Едно от най-важните следствия от формирането на пълноценна учебна дейност е детето да се обърне към себе си. У него се формира
рефлексия, т.е. способност не само да решава задачи, но
и да разпознава методите, основанията и границите на приложимост на своите действия, да осъзнава мисловните си процеси, да е критичен към процеса и резултатите от своите действия, да наблюдава и да е наясно със собствените си вътрешни промени, да оценява това „което не умеех“ и „на което се научих“, „какъв бях“ и „какъв станах“. [143145 и др.]
Сподели с приятели: