Психология на забогатяването
Парадоксът на човека в автомобила
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| 8. Парадоксът на човека в автомобила Никой не се впечатлява от притежанията ти толкова, колкото самият ти Най-хубавото в това да си пиколо, е, че можеш да караш някои от най-страхотните автомобили, които някога са докосвали паважа. Гостите пристигаха с „Ферари“, „Ламборджини“, „Ролс-Ройс“ – с целия аристократичен флот. Мечтаех да притежавам някоя от тези коли, защото (мислех си) те изпращаха толкова силен сигнал към другите, че си преуспял. Ти си умен. Ти си богат. Имаш вкус. Ти си важен. Я ме вижте. Иронията е, че рядко, дори почти никога не поглеждах тях, шофьорите. Когато видиш някой да кара хубава кола, рядко си мислиш Еха, човекът, който кара тази кола, е готин Вместо това си мислиш Еха, ако имах такава кола, хората щяха да си мислят, че съм готин Подсъзнателно или не, така мислят хората. Тук има парадокс хората са склонни да желаят богатство, за да сигнализира тона другите, че трябва да ги харесват ида им се възхищават. Нов действителност тези други хора често пропускат дати се възхитят не защото не смятат, че богатството е за възхищение, а защото използват богатството ти като еталон за собственото си желание да бъдат харесвани ида им се възхищават. В писмото, което написах след раждането на сина ми, се казваше Може би си мислиш, че искаш скъпа кола, моден часовник и огромна къща. Ноти казвам, чене е така. Това, което искаше уважението и възхищението на другите хора и смяташ, че наличието на скъпи вещи щети го донесе. Почти никога не става така, особено с хората, които искаш да те уважават ида ти се възхищават Научих го като пиколо, когато се замислих за всички хора, които пристигаха в хотела със своите ферарита име виждаха как зяпвам. Навсякъде, където се появяваха, околните трябваше да зяпват, и съм сигурен, че това им харесваше. Сигурен съм, че се чувстваха обожавани. Но знаеха ли, чене ми пука за тях и дори не ги забелязвах Знаеха ли, че гледам само колата и си представям как аз съмна шофьорската седалка Дали си бяха купили „Ферари“, мислейки, че това ще им донесе възхищение, без да осъзнават, че аз – а вероятно и повечето други, които се впечатляваха от колата, – всъщност не си и помислят за тях, за шофьорите Отнасяли се същата идея заживеещите в големи домове Почти сигурно. За бижутата и дрехите Аха. Тук нямам предвид, че трябва да изоставим стремежа към богатство. Или към изисканите коли. Харесвам и двете. Опитвам се да подскажа, че хората обикновено се стремят към уважение и възхищение, но да използваш парите закупуване на скъпи вещи, може дати донесе по-малко, отколкото си представяш. Ако твоята цел са уважението и възхищението, внимавай как се стремиш към тях. Смирението, добротата и съпричастността щети донесат повече уважение, отколкото конските сили. Не сме приключили разговора за „Ферари“. Друга история за парадокса на бързите коли – в следващата глава. |