ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА: ПЕДАГОГИКА И ПСИХОЛОГИЯ
КУРСОВА РАБОТА
ТЕМА: Разгръщане на епизод от случай в АВС-модел при когнитивно-поведенческа терапия.
Студент: Преподавател:
Василка Георгиева Благоева Проф. дпн Румен Стаматов
Спец.: Клинична психология
Фак. № 0200000009
Пловдив, 2008
Общоизвестен е моделът на А. Елис, чрез който се обяснява връзката между мислене и емоции, където А – активиращото събитие води до С – емоционално или поведенческо последствие като връзката между тях се осъществява от В – вярвания (убеждения). Този модел може да бъде представен чрез следния пример: Трима приятели имат нужда да наемат апартамент. Петър и Мартин обещават на Валери, че ще го наемат заедно и ще делят наема, ако той го ремонтира и обзаведе. За Валери това изглежда приемливо и той се съгласява като прави доста разходи и полага доста труд, за да спази своята част от уговорката. Когато им се обажда, че всичко е готово, те му казват, че техните планове са се променили и не могат да изпълнят обещанието си. В резултат на това Валери се чувства гневен.
АВС-анализ на ситуацията:
А (активиращо събитие)
Петър и Мартин не спазват своята част от важното споразумение с Валери.
В (вярвания)
заключения:
„Петър и Мартин се отнесоха с мен крайно нечестно и лошо.”
„Беше гадно от тяхна страна да сключим това споразумение и след това те внезапно да се откажат от него.”
„Ужасно е, че тези гадини се държаха толкова безотговорно”
Оценка:
„Ужасно е, че хората се отнасят с мен така невнимателно и несправедливо.”
С (емоционални и поведенчески последствия)
емоционални последствия – гняв и ярост
поведенчески последствия:
- тотално отхвърляне и прекъсване на взаимоотношенията с Мартин и Петър;
при евентуална среща с единия или двамата – скандали и пререкания, които могат да прераснат и в определен вид отмъщение.
В посочения пример съществува вероятност да има и друго обяснение за отказа на Петър и Мартин от тяхното споразумение с Валери. Възможно е да им се налага да се преместят да работят в друг град или да се е случило нещо, което ги възпрепятства да спазят обещанието си и не се чувстват свободни да споделят това с Валери. Но дори и да са се отказали преднамерено от споразумението, заключението, че те са гадини, означава че цялата им същност е гадна и вероятно те винаги ще бъдат гадни, което е свръхгенерализация и преувеличение. Като нарича действието им „ужасно” Валери всъщност внушава, че то е 100% лошо, най-лошото възможно и че поведението им е толкова лошо, че за него няма място под слънцето. Това са преувеличения, защото реално погледнато постъпката на Петър и Мартин не е била чак толкова лоша, а относно поведението им – в смисъл на прерогатив – те наистина имат правото да правят правилни или погрешни неща. Следователно и оценката накрая: „Ужасно е, че хората се отнасят с мен така невнимателно и несправедливо.” – не е истина., а е плод на следните ирационални вярвания:
„Колко ужасно е, че хората се отнасят с мен така невнимателно и несправедливо!”
„Не мога да понасям те да се отнасят така с мен!”
„Те категорично не бива и не трябва да се държат толкова лошо!”
„Тъй като се държат толкова зле, те са ужасни хора, които не заслужават да живеят добре и трябва да бъдат наказани!”
Всички тези ирационални убеждения са свързани и в резултат от тях вината за „лошото” поведение се прехвърля върху цялостната личност. Това сливане на личността с действията означава, че само „добрият” човек може да се държи „добре” и че всички „лоши” действия ги вършат „скапаните” хора. С други думи, всеки човек, който прави нещо, смятано от другия за „лошо”, трябва да е „лош” човек и обратното. В действителност това няма общо с реалността, защото всички хора, колкото и да са добри понякога се провалят в това по един или друг начин. Добре е да се внимава с подобен тип свръхгенерализиране.
Сподели с приятели: |