Реглед на стопанската политика

Методи В. Методиев

„Проблемът: Представете си страна, в която никой не може да определи кой какво притежава, адресите не могат да бъдат лесно проверени и издирени, няма как да се накарат хората да плащат задълженията си, ресурсите не могат да се превръщат лесно в пари, собствеността не може да се разделя чрез документи, описването на активите не е стандартизирано и те не могат да бъдат лесно сравнявани, измамниците не могат да бъдат лесно разобличавани и правилата, по които се управлява собствеността, се различни в кварталите или дори на различните улици.

Вие току що попаднахте в живота на развиваща се страна или бивша комунистическа нация. По-точно, вие си представихте живота на 80% от населението й, което се различава толкова силно от западния елит, както чернокожите и белите южноафриканци някога са били сегрегирани заради расова дискриминация” – Ернандо де Сото¹ .

Фактите

През изминалата седмица излезе доклада на Световната банка със заглавие„ Антикорупциионна реформа в страните в преход – кой успява и защо?”. Ние си поставихме задачата да ви информираме за някой от основните аспекти в него.

Представеният тази седмица доклад беше третият в поредицата проучвания след 2000 г. (през 1999, 2002 и сега 2005 г.), който разглежда структурата и тенденциите на корупцията във взаимоотношенията между бизнеса и държавните организации в Европа и Централна Азия и напредъка, постигнат от страните в решаването на тези проблеми.

Ето и някои от основните факти представени в него:

1) Корупцията не засяга в еднаква степен всички фирми. Новите, частните и притежаваните от национален капитал фирми най-често плащат повече подкупи (като дял от приходите си) и плащат подкупи по-често. Притежаваните от чуждестранни капитал фирми плащат по-малко подкупи, какъвто е случаят и с по-големите или по-старите фирми, държавните предприятия и фирмите в по-малките градове или селските райони.

2) Сред страните, показващи най-рязко подобрение, са Грузия и Република Словакия, където управляващите осъществяват програми за икономически и институционални реформи, а подкупите на фирмено ниво са спаднали съществено. Уклончиво анализаторите от Световната банка споменават, че България и Румъния също показват известен напредък, който обаче трябва да се ускори.

3) Тенденциите на корупция, свързана с данъците, с митническата администрация и лицензирането, най-общо са благоприятни за повечето от страните, но тенденциите в други области, по-специално в обществените поръчки и в съдебната система, не показват подобрение. Съвсем малко на брой са страните постигнали значително намаляване на корупцията в съдилищата между 2002 г. и 2005 г., а в подобен брой страни е имало повишаване.

4) Избягването на данъци през 90-те години частично се дължеше на високите и силно прогресивни данъчни ставки, поради което няколко страни излязоха на челно място в света по преминаването си към ниски или плоски данъци в края на 90-те години и в началото на новото хилядолетие. Това най-често са същите страни, които постигнаха най-голямо намаляване както на корупцията в данъчната администрация, така и на избягването на данъци.

5) Напредъкът е минимален и недостатъчен в областта на обществените поръчки. Макар че в няколко страни между 2002 г. и 2005 г. е било отбелязано съществено подобрение, изглежда, че корупцията в останалите страни се е засилила. В процеса на развитието на региона и в осъществяването на по-големи инвестиционни проекти, изкушенията от корупция в сферата на обществените се засилват. Основната за високата степен на този показател е наличието на непрозрачност и не отчетност.

6) Две други области, в които реформите доведоха до по-ниски нива на корупцията в някои страни в преход, са митническата администрация и регулативните режими за бизнеса. Осъществяват се реформи целящи облекчаване на бремето на фирмите и гражданите чрез въвеждане на различни по вид о обхват реформи и нововъведения обединени под общата цел повишаване ефективността на публичната администрация. Редица страни въведоха системите на обслужване на едно гише; чрез опростено регистриране на фирмите за един ден и чрез въвеждане на ограничения за броя на годишните проверки. Сравнението по страни показва, че страните с най-малко обременителни регулативни системи проявяват тенденция към по-малко корупция.

7) Една от областите, в която няма общо подобряване според оценките на фирмите, е съдебната система.

8) Като цяло изследването показва, че в страни където се наблюдава слабост на политиката и институциите, корупцията е по-голяма.

Основният извод от доклада се състои в това, че фирмите в много от страните в преход от Европа и Централна Азия съобщават за по-малко разпространение на корупцията през 2005 г. Данните сочат, че индексът на корупцията през 1999 г. за страните в преход е бил 2.74 (скалата на изчисление е до 1 до 6, като при наличие на 1 се смята, че в държавата липсва статистически измерима корупционна практика), през 2002 г. е била 2.60, а сега индексът показва стойност от 2.32 пункта.

Нашите изводи за България

От изнесените данни, ясно могат да се разграничат областите, в които България се нуждае от бързи и неотложни промени:

1) Най-болезнената тема си остава законодателството и правосъдната система. В тази насока един от основните проблеми се състои в безпристрастността на съдилищата и независимостта на съда. В годишният си доклад за икономическата свобода Института Фрейзър (http://www.ime.bg/economicfreedom.html) посочва, че законодателната система и правата на неприкосновеност на частната собственост в България не търпят никакви положителни изменения, а дори се наблюдава спад с един процентен пункт. По този начин този под-индекс съставна част от общия индекс за икономическа свобода заема най-ниската стойност от всички общо пет съставни индекса ( скалата на индекса е от 0 до 10, като 0 означава минимална стопанска свобода, а 10 максимална).

Основен проблем пред законодателството според нас е липсата на институция или практика, която да извършва предварителна оценка на въздействието от предлаганите нормативни актове.

2) На второ място е редно да отбележим ситуацията с данъчното бреме. През тази година се наблюдаваха някои положителни промени по отношение на намаляването на данъчната тежест върху обществото и бизнеса. За съжаление данъчните тежести в България все още заемат едно от най-високите места сред страните от ЕС. В доклада на Световната банка се отберязва, че данъчната реформа в Република Словакия не довела до значително по-ниски данъчни постъпления въпреки понижаването на данъчните ставки. Чрез по-ниски данъци ще се увеличи събираемостта им, ще се увеличат стимулите на фирми и граждани да излязат от сивия сектор на икономиката, ще се увеличи ефективността на икономическите агенти и не на последно място ще се увеличат стимулите за навлизане на големи чуждестранни инвеститори.

3) Третият важен компонент заслужаващ внимание е проблемът със администрацията и регулирането на бизнеса. По данни от изследването на Световната банка “Doing business” България за 2006г. се намира на 54 място от 175 страни. В категорията „ Стартиране на бизнес” България заема 85 място, като са необходими 32 дни и 9 процедури. В страните с най-добра практика процедурите, които са необходими за регистрация, са не повече от 4-5, времетраенето е само няколко дни, разходите са минимални или нулеви, а изискваният минимален капитал е нулев в една трета от страните по света.

Обещаното оптимизиране на броя и дейността на администрацията и на бюджетните служители като цяло, фактически не се случва. Държавата продължава да изпълнява функции, които са характерни за частния сектор, вместо да се оттегли от тях. Поддържането на администрацията и на публичния сектор като цяло струва все по-скъпо на данъкоплатците, докато добавената стойност от него (ако допуснем, че изобщо съществува такава) намалява. Това поставя въпроса дали се предприемат реални действия от страна на правителството за подобряване ефективността на публичния сектор.

4) България регистрира почти нулев напредък в областта на обществените поръчки. Основните проблеми са по отношение на излишно големия брой, видове и под видовете обществени процедури (в момента те са общо 16 бр.), което пък от своя страна се корелира с непрозрачност, липса на отчетност и ясни правила.

Адриана Младенова

Прегледът на платежния баланс за първите седем месеца на 2006 г. показва дефицит от 7,6% от БВП спрямо 5% през същия период на 2005 г. или в номинално изражение - 1,82 млрд. евро спрямо 1,07 млрд. евро предходната година. Отрицателният дисбаланс на търговското салдо достига 10,8% от БВП до месец юли 2006 г.

Въпреки привидното задълбочаване на тенденцията за дефицит и неравновесие, няколко фактора трябва да се вземат под внимание при анализиране на платежния баланс на страната.

На първо място, забелязва се обръщане на тренда на компонентите на търговското салдо и за седемте месеца януари-юли износът на страната расте с по-бързи темпове спрямо вноса – съответно с 29% и 26,6% на годишна база.

На второ място, след осезаемото намаление на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната в началото на 2005г. се забелязва възстановяване на нивата им, като за първите седем месеца са се увеличили с 126% спрямо същия период миналата година. ПЧИ достигат 6,6% от БВП спрямо 3,3% от БВП през 2005 г. В края на юли 2006 г. чуждестранните инвестиции покриват вече 87% от дефицита по текущата сметка срещу 65,7% през 2005 г. Интересът на инвеститорите към активи и бизнес в страната може да се обясни най-вече с присъединяването на България към ЕС, наличието на неоползотворени ниши на пазара, възможности за навлизане на печеливши бизнес начинания и преструктуриране на съществуващите предприятия. Докладът на Европейската комисия през месец май, в който не беше посочена точна дата за присъединяване на България и Румъния въпреки очакванията за това, не забави видимо ръста на инвестициите. Очакваният окончателен доклад на 26 септември ще създаде по-голяма сигурност и предвидимост в бизнес средата и това ще послужи като катализатор за допълнително навлизане на чуждестранни инвеститори в страната. С най-голям процент (близо 140%) се е увеличил дяловият капитал като компонент от ПЧИ. Чрез него се отчитат постъпленията от продажбата на недвижими имоти на чужденци и други парични вноски в капитала на български предприятия.

Трето, общият платежен баланс в страната е положителен - в размер на 1106,6 млн. евро спрямо 99,1 млн. евро за същия период на 2005 година. Увеличението на този показател е над 10 пъти, което също говори за финансова стабилност на икономиката. За първите седем месеца на тази година резервните активи на БНБ са нараснали с 875,9 млн. евро.

Тези три фактора показват, че дефицитът не се дължи на задълбочаване на неравновесията в икономиката, а напротив – интересът, който чуждестранните инвеститори имат към България и оптимизмът на бизнеса в България са двигателите на дисбалансите в търговското салдо. Анализът на компонентите на платежния баланс показва, че няма причини за опасения, че дефицитът по текущата сметка представлява заплаха за икономиката. Дефицит по текущата сметка се равнява на излишък по финансовата и капиталова сметка. Няма основания преките чуждестранни инвестиции да се отдръпнат от България предвид предстоящото ни членство в Евросъюза и прогнозите за стабилен ръст на БВП на страната.

Друга причина за безпокойство от страна на чуждестранните анализатори и международните институции е нарастването на брутния външен дълг в страната за първото шестмесечие на 2006г с 20% спрямо същия период на 2005 г. До края на юни външният дълг (публичен, публичногарантиран и частен) вече представлява 68% от БВП. Увеличението на показателя се дължи на нарастването на дълга в частния сектор, въпреки намалението на задълженията на държавния сектор след извършените плащания от правителството в размер на 762,9 млн. евро. В края на полугодието брутният външен публичен дълг е 3795 млн. евро, което представлява 15,8% от БВП на страната.

Опасенията за увеличението на задлъжнялостта на частния сектор се свързат предимно с кредитната активност на търговските банки. Данните обаче показват, че нарастването на частния дълг за първите шест месеца от годината не се дължи толкова на сектора Търговски банки, а на задлъжнялост по кредити, свързани с преки инвестиции. При навлизането на чуждестранни инвеститори в страната и създаване на клонове на чуждестранни компании, увеличаване на вътрешнофирмената задлъжнялост и краткосрочните заеми за оборотни средства е нормално явление и е признак на бизнес активност.

Анализът показва, че МВФ няма основания да се притеснява за стабилността на българската икономика по отношение на тенденциите, свързани с нарастване на вътрешното потребление и активността на фирмите. Опитите за изкуствено намаление на дефицита по текущата сметка, както и на външния дълг на частния сектор чрез интервенции от страна на държавата ще измени относителните цени и ще изкриви пазарните сили, които в момента действат в икономиката. Това ще попречи на инвеститорите да разчетат правилно пазарните сигнали и да осъществят бизнес проекти, които отговарят в най-голяма степен на търсенето и наличните ресурси, с които разполага страната.

Това, което трябва да направи правителството, за да увеличи атрактивността на икономиката за чуждестранните инвеститори и същевременно да подобри конкурентноспособността на българките предприятия, е намаление на данъчната тежест в икономиката и на бюрократичните пречки пред бизнеса, премахване на държавните монополи във всички сектори и минимизиране на броя на регулираните цени и интервенцията на държавата на пазара.


Какво пречи на бизнеса?

Светла Костадинова

Тук ще посочим няколко нормативни актове, които възпрепятстват бизнеса в България. Не твърдим, че списъкът е изчерпателен, защото на базата на тази закони са издадени редица наредби, а от друга страна не можем да изброим всички секторни регулации.

Обществените отношения в страната се регулират посредством нормативни актове – кодекси, закони, наредби, правилници. Те влияят пряко на възможността за правене на бизнес и имат ефект върху живота на хората. Ефективните, ясни и достъпни закони, правят съобразяването със законовите изисквания относително лесно. От друга страна, правенето на регулации без да се изчислява ефектът от тях върху бизнес средата и живота на хората често води до обратния ефект – вместо да се облекчат те се натоварват допълнително и не стимулират предприемчивостта. Действащият в момента Закон за нормативните актове, който “цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове, за да служи законодателството по-успешно за развитието на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество” споменава, че “след влизане в сила на нормативния акт се проверяват резултатите от неговото прилагане”. Това, разбира се, не се е случвало до момента и не знаем да има отменен закон, защото той пречи на бизнеса повече, отколкото му помага. Като цяло, в България се творят закони без задължително да се правят сметки как ще се отразят на регулираните, нито пък се прави оценка на ефекта от тях след приемането им.

Предприемчивостта на бизнеса и склонността му да рискува зависят до голяма степен от това, колко от спечелените пари ще останат при него и колко ще трябва да плати под формата на данъци. Данъчните закони в страната са причина общото данъчно бреме да е високо, въпреки конкурентната ставка на корпоративния данък. Социалните осигуровки, които са вид данък върху труда, са високи и изземват значителна част от дохода. От друга страна, броят на процедурите е голям, а плащането на данъчните задължения отнемат значително време. С други думи, освен, че е висока общата данъчна тежест, в България е и трудно да платиш задълженията си. Това отнема ресурс от гражданите и бизнеса, а от друга страна ги стимулира да избягват плащане или да го намалят възможно най-много.

Част от данъчната тежест за бизнеса и гражданите представляват местните данъци и такси. Чрез тях общините финансират услугите, които предоставят и изграждат инфраструктура в общината. Въпреки, че Законът за местните данъци и такси дава някакви правомощия на общините за провеждане на определена политика, все още фискалната децентрализация не е факт. Това означава, че успешните и ефективни общини все още “финансират” изостаналите и неефективни общини, и местната власт няма стимул и правомощия да провежда политика на улесняване на бизнеса.

Регулирането на бизнеса в България представлява значителен товар. За 41 стопански дейности в България е възможно да се установи лицензионен режим. Според изследването на Световната банка за правене на бизнес, процедурите за регистрация са 9 на брой, има изискване за минимален капитал за регистриране на компания. Започването на бизнес е първата стъпка, която всеки предприемач трябва да направи и ако тя изисква значителни разходи и време, този процес се затруднява. Колкото по-трудна е регистрацията, толкова бариерите да започнеш са по-големи. В тази връзка, приемането на Закон за търговския регистър е добра стъпка, макар, че има още много какво да се желае. За да видим положителните ефекти от промяната обаче, трябва регистърът да започне да действа и да не се спира реформата, за да може един ден да регистрираме фирма за един ден по Интернет.

Възможността да се развива бизнес зависи в голяма степен от характеристиките на работната ръка в страната. Сега действащите Закон за висшето образование и Закон за народната просвета не позволяват на детските градини, училищата и университетите да се съревновават помежду си и да прилагат ефективни, ориентирани към по-високо качество методи на обучение. Бариерите пред създаването на университети, уравновиловката във финансирането от държавния бюджет и липсата на равнопоставеност между частните и държавно-финансираните учебни заведения, са причината за младежи с ниско образование, ниска квалификация и остарели знания. Това, от една страна, означава, че същите тези младежи трудно ще си намерят работа или няма лесно да успеят да започнат свой бизнес. От друга страна, липсата на добре образовани хора възпрепятства бизнеса, който изпитва нужда от работна ръка.

Свободната конкуренция позволява на всеки, който иска да навлезе на даден пазар, да определя цени, които счита за печеливши, и да използва различни похвати за привличане на клиенти. Сега действащият Закон за защита на конкуренцията дава определени правомощия на Комисията за защита на конкуренцията, които са в разрез с разумната икономическа логика за свободна конкуренция. Намесата на държавата в лицето на комисията, под формата на глоби и санкции за непочтени компании например, прави бизнес средата по-несигурна.

Въпреки интензивното строителство в последните години, процесът на получаване на разрешително за строеж се състои от множество етапи, които отнемат време и средства; част от процедурите нямат посочен срок в Закона за устройството на територията, което е предпоставка за отлагане и корупция. С този закон държавата провежда политиката си по планиране и използване на земята в България. Това от една страна означава, че докато собствеността на земята е почти изцяло частна, то развитието и промяната в предназначението на земята е национализирано от държавата.

От всичко казано до тук, макар и да сме далеч от изчерпателността, можем да заключим, че са необходими още много реформи, за да може бизнесът да се концентрира върху същинската си дейност. Затова трябва всякакви представителни органи да бъдат много активни в стремежа си за подобряване на средата. И дано държавата да им съдейства.

Лорънс Рийд

Тук става въпрос за икономическо равенство. Равенството пред закона независимо от раса, пол, здравословно състояние и религия е една от основополагащите идеи на западната цивилизация, която едва ли някой би оспорил.

Свободните хора не са равни. Когато те са свободни да бъдат себе си, да бъдат господари на съдбата си, да полагат усилия за подобряването на своето благосъстояние, резултатът на пазара няма да бъде еднакъв за всички.

Всяко човешко същество е уникално. Ние сме надарени по различен начин, имаме различни заложби и таланти.

Ние сме различни и по способността си да спестяваме.

Равните хора не са свободни. Ако ми покажете някъде място на планетата, където хората да са равни икономически, аз ще ви докажа, че това са най-несвобдните хора. Какво е посланието на този първи принцип? Не се тревожете от различията в доходите, когато хората са самите себе си. Но, ако причините за неравенството са в изкуствено създадени политически бариери, то тогава се избавете от тях. Но не се опитвайте да съберете “неравни” хора и да ги претопите в хомогенна маса.

Разоряващите данъчни ставки не правят хората “по-равни”, те просто насочват производствата и предприемачите в други посоки, където печалбите биха били по-малки. Спомнете си мисълта на Ейбрахам Линкълн “Не можеш да избуташ човек напред, като дърпаш другиго назад”.
ПРИНЦИП 2: КОГАТО НЕЩО ТИ ПРИНАДЛЕЖИ, ТИ СЕ ГРИЖИШ ЗА НЕГО; АКО Е НИЧИЕ ИЛИ Е ОБЩО ДОСТОЯНИЕ, ТОГАВА СЪСТОЯНИЕТО МУ СЕ ВЛОШАВА

Фактически, това прекрасно илюстрира магията на частната собственост. В голяма степен това е и обяснението за провала на социалистическата икономика по света. В бившата Съветска империя правителствата провъзгласиха върховенството на централното планиране и държавната собственост. Искаха да премахнат или поне да сведат до минимум частната собственост, тъй като частникът бил користен и неефективен в производството.

“Храната” на земеделеца стана “народна” и народът започна да гладува.

Така че, ако искате да съсипете оскъдните ресурси на обществото, то отнемете ги от тези, които са ги създали и ги предоставете на централната власт да ги управлява.

В крайна сметка всички сме смъртни. Но подобна философска сентенция би тласнала политиците да разиграват коня си, облагодетелствайки със своята политика неколцина днес, в ущърб на много хора в утрешния ден.

Този принцип е призив за далновидно мислене. Ако искаме да сме отговорни възрастни, не можем да се държим като невръстни деца, вторачили се единствено в себе си, тук и сега.

ПРИНЦИП 4: КОГАТО ПООЩРЯВАТЕ, ПОЛУЧАВАТЕ ПОВЕЧЕ, КОГАТО ОБЕЗКУРАЖАВАТЕ – ПОЛУЧАВАТЕ ПО - МАЛКО

Поведението ни в голяма степен се определя от поощрението и стимулирането, и от порицанието и подтискането. Политиците, които забравят този факт, биха извършили глупост от рода на тази: ще повишат данъците върху някои дейности и ще очакват, че хората ще работят по старому, по предишния начин, сякаш са овце, скупчени за стрижене.

През 1990 г. в САЩ Дж. Буш - баща драстично повиши данъците върху производството на яхти, самолети и бижута, изхождайки от презумпцията, че след като богатите си позволяват подобни “глезотии”, то ще трябва да си плащат за това. Очакванията се били, че в резултат на данъчното увеличение приходите ще нараснат с 31 милиона долара. Резултатът обаче са само 16 милиона долара приходи и 24 милиона долара увеличение на помощите за безработица заради уволнението в обложените производства.

Когато пациентът е болен, лекарят не му източва кръвта, нали?

Новината, че правителството е закупило тоалетни чинии за по 800 долара едната винаги буди удивление. Колкото и да кръстосвате земята надлъж и шир едва ли ще намерите някой, който с удоволствие да похарчи по този начин собствените си пари. Но такива харчове се правят и то много често от правителствата. Защо? Защото този, който харчи, пилее чужди пари.

Милтън Фридмън разграничава четири начина за разходване на пари според степента на зависимост между собственика на парите, този, който ги харчи и този, който получава закупеното с тези средства.

Изводът е, че никой не харчи чуждите пари толкова внимателно, както постъпва със своите

Не мислете, че това е радикално, идеологическо, антиправителствено изявление. Не, просто така стоят нещата. Някога Джордж Вашингтон е казал: “Правителството не е основание. То не е риторика. То е сила. Подобно на огъня то може да бъде опасен слуга или страхлив господар”.

Със същото внушение е и репликата на Гручо към Харпо: “Той е честен, ама трябва да го наблюдаваш”.

Държавата на благоденствието, както я наричат, не е нищо друго освен да откраднеш от един, за да дадеш на друг. Някой беше казал, че наименованието идва от факта, че в държавата на благоденствието политиците ползват благата, за които плащат всички.

Свободните и независими хора виждат в правителството не рог на изобилието, а защитник на техните свободи, те искат правителство, което да гарантира мира и да предоставя максимални възможностите за всички.
ПРИНЦИП 7: СВОБОДАТА Е СЪЩЕСТВЕНОТО

Свободата не е нито лукс, нито само една хубава идея. Тя е много повече от щастливо стечение на обстоятелствата или пък концепция, която да се защитава. Тя е първопричината, за да се случва всичко останало. Без нея животът би бил в най-добрия случай скучен. В най-лошия – просто няма да има живот.

Обществената политика, която се отказва от свободата или не я закриля и заздравява, трябва да буди подозрение у бдителните умове. Те трябва да си зададат въпроса: “Какво ще получим в замяна, когато ни поискат да се откажем от някои свободи?”.

Спомнете си в тези случаи съвета на Бенджамин Франклин: “Този, който се отказва от свободата, за да получи временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност”.

По ирония на съдбата дори в сърцето на комунистическия бастион – Китай, в държавния университет на Пекин, Рийд изнася своята лекция, посветена на целесъобразната обществена политика, основана на седемте стълба на свободната икономика.

За автора

Според последните данни седемте принципа на Лорънс Рийд са преведени на 12 езика, в т.ч. на китайски, корейски и дори на суахили. Рийд е обиколил повече от 20 щата и 12 държави извън Америка, разпространявайки своите библейски истини за икономиката.