Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме



Дата24.07.2016
Размер289.54 Kb.

Институт за пазарна икономика Ноември 2006, брой 300




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:
Всяка седмица, вече триста пъти

Дали Карл Маркс ще се смее последен ?

Въпросник към правителството по проект за бюджет за 2007 година

Данъкът върху доходите – защо не го отменим?

Изкореняване на корупцията в горския сектор не е приоритет за управляващите

Добри новини от парламента

И Македония въвежда плоски и ниски данъци

Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година

Ние препоръчваме.




Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година.












Всяка седмица, вече триста пъти

Това е брой 300 на Прегледа на стопанската политика.

Този бюлетин излиза всяка седмица от декември 2000 г. насам.

Частична финансова подкрепа за неговото издаване в началото получихме от Мeниджмънт Системс Интернешънъл и Фондация Отворено общество.

В момента около 15% от работата върху бюлетина се финансират от платени права за препечатване и дарения на частни лица. Останалото са спестявания на Института и ангажимент на пишещите в бюлетина. Бихме били благодарни, ако тази външната подкрепа продължи и се разшири. Онези, които искат да ни подкрепят, могат да намерят упътване на страницата на ИПИ в Интернет.

Средният рейтинг на препечатване на Прегледа е 85%, ако не се смятат публикациите в Интернет и периодите, когато, поради интерес, някои материали се появяват по три-четири пъти в различни печатни издания.



Прегледът на стопанската политика е известен с това, че обръща внимание на нови теми от областта на фискалната и икономическа политика, които, обикновено и след време, заемат централно място в обществения дебат.

През 2006 г. журито на Наградата Темпълтън оцени тази роля на бюлетина и удостои Института с престижа да бъде носител на наградата.

По една случайност този брой излиза на 9 ноември – Световният ден на свободата, частна инициатива за отбелязване на годишнината от отварянето на Берлинската стена.

Ние посвещаваме този брой на тази годишнина.













По случай годишната от отварянето на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г.
Дали Карл Маркс ще се смее последен ?

Франк Миеле1

Карл Маркс загуби битката, но може би спечели войната.

Всички мислихме, че към края на 80-те, когато комунистическите режими в Източна Европа рухнаха под тежестта на собствената си политика, този факт, от една страна, по безапелационен начин ще дискредитира цялата му система, а от друга – че и идеологията на нейния създател ще изчезне напълно.

Но старият Карл Маркс може би ще се смее последен.



От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите.

Това представя по възможно най-простия начин идеологията на Марксистката философия, която за съжаление все още съществува. Ако в съзнанието Ви не се включва сигнал за тревога, това означава, че не сте разбрали същността на развихрящия се политически дебат в нашата страна, в САЩ. В обществото все повече се налага мнението, че всеки успял човек трябва да се чувства виновен и се предполага, че трябва да се предоставят пари на хората, които не са ги спечелили сами. Преди столетие на това се е казвало просия, а в наши дни „социално подпомагане”.

В САЩ имат много работа, а мексиканците нямат и се нуждаят от нея , следователно мексиканците имат правото да сдобият с тази работа.

Болниците извършват здравни услуги, а бедните хора се нуждаят от тях, следователно бедните хора имат правото да ползват услугите на болниците.


Бил Гейтс притежава милиарди долари, а правителството се нуждае от милиарди долари, следователно той трябва да прехвърли на правителството колкото то му поиска и то без да задава излишни въпроси.

(О, да! И защото той има толкова много пари правителството трябва да иска повече от неговите, отколкото от вашите пари. Те имат правото да го правят, нали така? От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите...)

Докато обсъждаме тази тема, правителството вече е прибрало милиарди долари от Бил Гейтс и други данъкоплатци, а в противовес на това безинициативните, глупавите и бедните се нуждаят от пари, следователно те имат правото да ги получат като вид данъчни кредити или под друга форма. Няма значение дали те плащат данъци или не. Те просто се „нуждаят” от тези пари – и те ги получават. Може да го наречете „придобит данъчен кредит” или просто комунизъм. И в двата случая става дума за една и също нещо.

От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите.

Ако вие работите здраво, би било нормално да се вбесите. Когато вие се опитвате с много труд да постигнете добър стандарт за вас и вашето семейство, на други места в обществото има хора, които предпочитат да не си дават толкова зор. Вие осигурявате здравни застраховки за вашето семейство, той (другият) не осигурява нищо. Когато някой член на вашето семейство се разболее и вие отидете в болницата, то при необходимост си доплащате (ако здравната услуга не се покрива от застраховката) и спазвате установените правила, даже ако се наложи да вземате пари на заем, но при всички случай вие правите нещата по правилата. Но когато член на „неговото” семейство се разболее, той ги завежда в болницата, изисква най-добрите грижи и когато накрая получи сметката, просто казва:” Ние не сме ли хора?” Вместо да потърси начин да си плати услугата, той просто изисква и остава на нас да му я платим под формата на по-високи здравни застраховки и по-високи данъци.



От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите

Сега, преди някой да ме обвини, че затварям вратите на хората пред болниците и позволявам на хората да умират по улицата, нека да обясня: аз не вярвам в социалното подпомагане. Благотворителността сближава хората, социалните помощи ги разединяват и противопоставят.

Благородно е правителството, църквата или някой друг да помогне на човек в нужда, но е погрешно да карат хората да очакват да получат помощ при всяко едно затруднение, в което изпаднат. Това не е благотворителност, това е социална помощ.

Когато допуснеш един алкохолик да продължи да пие, като му помагаш да преодолее последствията от своята болест, то в никакъв случай не му правиш услуга – ти просто му помагаш да умре по-бързо и в същото време предизвикваш негодувание.

По аналогичен начин стоят нещата, когато давате възможност на непоправимите неудачници да избегнат последиците от недостатъчното образование, находчивост или пък упорит труд. Тогава вие просто ускорявате отношенията на подчинение и безизходица. И ако мислите, че заможните ще негодуват срещу ръката, която ги храни, то навестете поне за ден гетото в един голям град. Няма да усетите чувство на признателност.

В този случай Карл Маркс би казал:” От всички, защото те го притежават, за мен, защото аз, по-дяволите, много силно го искам”.






Въпросник към правителството по проект за бюджет за 2007 година

Институт за пазарна икономика


Фундаменталната характеристика на общата рамка на държавния бюджет за 2007 г. е планираното увеличение на дела на правителствените разходи в икономиката Това са запазените от 2006 номинални 40% от БВП плюс вноската на България в бюджета на ЕС за 2007 г. от 634,4 милиона лева. На стр. 26 от доклада за бюджет 2007 се казва, че „този ангажимент налага ограничение на разходите [на правителството] като дял от БВП”.

Това твърдение е крайно объркващо, защото:

а) разходите не са ограничени, нито в абсолютна стойност, нито като процент от БВП (спрямо 2006), и

б) всеки един допълнителен разход (какъвто е вносът в бюджета на ЕС), може да бъде финансиран по два начина – чрез повече данъци (събрани в действителност или като увеличено задължение на данъкоплатците за бъдещи периоди) или чрез ограничаване на разходите;

в) нито едното, нито другото не се случват в прозрачен вариант, новият разход се финансира от заложеният бюджетен излишък „по подразбиране”, за което ние предупредихме още през октомври 2005 г., като такъв излишък „по подразбиране” се залага и за 2007 г. (който вероятно ще бъде два пъти по-висок от планираните 0,8% от БВП).

В тази връзка възникват няколко въпроса:



    1. Кого иска да подведе правителството с твърдението, че „разходите се ограничават”?

    2. Макар някои разходи да се запазват като относителен дял, други растат в абсолютно изражение. Защо? Обосноваване на тези промени няма нито в общия доклад, нито в докладите на отделните министерства.

    3. След внасянето на доклада и проектозакона за бюджета за 2007 г. правителството пое ангажименти, които не са видни като разход в бюджета. По какви пера ще бъдат финансирани тези разходи?

Третият въпрос се нуждае от известно онагледяване.

Един от въпросните ангажименти е резултатът от конкурса за изграждане на втора атомна централа в Белене. Разходите по този проект на година ще са равни приблизително на 1,2 милиарда лева на година, за период, които е равен на периода за планиране на ЕС. Ако е вярно, че проектът ще се осъществява с 51% държавни гаранции. Това е потенциален разход, който е равен на годишната вноска на страната в бюджета на ЕС (1,2% от БВП). За нас е очевидно, че на този проект правителството отдава същата значимост като на членството на България в ЕС. Къде са скрити обаче средствата за „Белене” и какъв е начинът на тяхното набиране, през 2007 г. и след това? Може би на народните представители ще им бъде интересно да потърсят отговор на този и други подобни въпроси.

От въпросите за разходите през 2007 г. следват и няколко макроикономически и общо политически въпроса. Ще споменем само най-важния от тях.

Според оценката на правителството 9/10 от брутното образуване на капитал, инвестициите се правят от частният сектор. Брутните инвестиции за 2006 г. най-вероятно ще бъдат на равнището между 30 и 31% от БВП. Щом не намалява разходите и поема нови ангажименти, иска ли правителството да ограничи дела на частния сектор в икономиката и брутното капиталообразуване? Смятали ли са в министерството на финансите ефектите на заместването и изтласкването на частния сектор от увеличаването на правителствените ангажименти в икономиката, увеличаването на заплати в бюджетната сфера, пенсиите от разходно-покривната система на НОИ и др. под.



Конкретни въпроси


  1. Какво е развитието на основните медицински и икономически показатели, характеризиращи дейността на лечебните заведения, които да свидетелстват за напредък в повишаването ефективността на здравната система (както е посочено в доклада)?

  2. Направена ли е приблизителна количествена оценка на ползите за обществото от здравната политика, която ще се провежда през 2007 г.?

  3. Каква е политиката по отношение на свръх капацитета от болнични легла и персонал в някои региони? Как ще се извърши оптимизирането на здравната мрежа?

  4. Как ще се реши проблемът с просрочените задължения на болниците? Какви действия се предприемат, за да не възникват подобни дефицити в бъдеще?

  5. Ще бъдат ли приватизирани болници?

  6. Защо парите за здраве отиват в монополна здравна каса?

  7. Допусканията в макропрогнозата са за средна цена на петрола от 65-66 щатски долара за барел. Какви ще бъдат последиците за бюджета ако тази средна цена достигне 75 щатски долара за барел?

  8. При изготвянето на бюджетната прогноза имплицитно се допуска, че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс представлява основен риск пред българската икономика. Как въздейства политиката на бюджетен излишък и взети ли са предвид ефектите върху предлагането от нея?

  9. Как ще се отрази строежът на АЕЦ „Белене” върху публичния дълг? Ще се наложи ли промяна в политиката по дълга заради този проект?

  10. До каква степен увеличаването на вътрешния публичен дълг влияе върху лихвените проценти в страната?

  11. За какво ще се използват средствата от фискалния резерв?

  12. Ще продължи ли реформата в пенсионната система, за да може тя да стане финансово стабилна и устойчива в дългосрочен план /ще нарасне ли делът на пенсионната вноска в частен фонд след 2007 година/?

  13. Докога приходите в бюджета ще се подценяват и ще се реализират излишъци вместо да се намалява данъчната тежест?

  14. Защо разходите за отбрана в България са на трето място в цяла Европа?

  15. Защо данъчното бреме е толкова високо - най-високо сред новите страни членки?

  16. Защо държавните разходи са над 40% от БВП при положение, че в страни като Ирландия с висок икономически растеж те са по-ниски?

  17. Защо данъкът върху доходите е два пъти по-висок от данъка върху печалбата? Защо осигуровките са над 3 пъти по-високи?

  18. Кога ще станем свидетели на закриване на програма или институция, а не само на откриване на нови такива?

  19. Кога ще има наистина програмно бюджетиране, а не само опити за такова?

  20. Кога ще има фискална децентрализация и реално прехвърляне на права и задължение към местните власти?

  21. Кога ще започна да се прави оценка на ефективността на разходите - както предложи и премиерът?

  22. Защо в програмните бюджети на министерствата няма данни за 2005 година? (не може да се прави съпоставка)

  23. Защо в програмите на повечето министерства няма анализ на ситуацията и обосновка, което да е причина за наличието/продължаването на дадена програма?

  24. Защо за някои програми (министерство на труда например) успешни програми получават допълнително средства? (отчетеното намаляване на безработицата не означава ли нужда от по-малко средства)

  25. Защо по повечето програми има нарастване на щатните бройки?

  26. Защо приходите от собственост на повечето министерства нарастват? (не се ли предвижда приватизация и продажба на държавно имущество)

  27. Защо е удължен срока за завършване на проекта за Имотен кадастър до март 2008 г.?

  28. Защо поставените цели за повечето министерства са толкова ниски?

  29. Защо няма поставена цел за намаление на осигуровките за 2007 г.?

  30. Къде може да бъде открит програмния бюджет на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), след като в доклада за бюджет 2007 г. на стр. 90 е изрично записано, че МДААР прави пилотен програмен бюджет /на всички други министерства програмните бюджети са качени на страницата на Народното събрание http://www.parliament.bg/pub/budget2007//?

  31. Кога се очаква актуализацията и подобрение на функционирането на единния регистър на заетите в държавната администрация – чрез новия регистър ще могат ли да се правят справки във всеки един момент за общия брой на заетите в държавната администрация, както и по отделни структури и звена на администрацията - министерства, комисии, изпълнителни агенции и т.н.?

  32. Къде могат да бъдат видни резултатите от започналата през 2006 г. реформа в държавната администрация?

  33. Защо в проектобюджет 2007 не са заложени мерки за “оптимизиране числеността на персонала в държавната администрация”, както това беше изрично посочено в бюджет 2006 – това означава ли, че вече са постигнати поставените цели и индикатори за оптимизиране на персонала в държавната администрация?

  34. Къде може да бъде намерена информация за новите длъжности в държавната администрация, които се налагат поради създаване на нови звена и структури, свързани с администриране на фондовете от ЕС, прилагане на ОСП (Общата селскостопанска политика), хармонизиране на законодателството на България с това на ЕС – например къде може да се получи информация за броя на заетите в Разплащателната агенция и в Интервенционната агенция към Министерство на земеделието и горите?

  35. Според проектобюджета областите, които ще получат основна част от публичните инвестиции през следващите няколко години, са:

  • работна сила;

  • земеделие;

  • транспорт и околна среда.

Защо са избрани тези направления?

  1. Какви са програмите и конкретните идеи, които ще бъдат финансирани чрез публични средства в тези области? В споменатите публични инвестиции включват ли се сумите от еврофондовете и програмите на ЕС или става въпрос за средства от националния бюджет?

  2. Концепцията за “ефективното и ефикасно използване на публичните финанси” не е пояснена от практическа гледна точка – каква е конкретната идея, която евентуално ще се реализира; ще се създаде ли подкомисия към парламента, която ще следи изразходваните средства в министерствата; как ще оперира тя от функционална гледна точка; кой ще я администрира?

  3. Заетите в бюджетната сфера през 2007 г. ще достигнат 490 хил. души според стр. 36 от доклада за бюджет 2007 ? На какво се дължи увеличение на заетите в публичната сфера, тъй като по данни на НСИ към м. септември 2006 г. заетите в бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата, са 443 096 души.

  4. Приватизация на държавни дружествата, оптимизиране на персонала в държавните структури не следва ли да доведат до намаление на заетите в бюджетната сфера, а не до тяхното увеличение?

  5. Предвижда се допълнителна субсидия от държавата от 20 млн. лв. за държавното предприятие “Железопътна инфраструктура” ЕАД и отпускане на държавно гарантиран кредит за БДЖ, отделно от субсидията от централния бюджет за компанията. До кога ще продължават и дори ще се увеличават помощите от държавния бюджет за губещи бюджетни предприятия като БДЖ и “Железопътна инфраструктура” без да се предприемат конкретни действия за оптимизиране на разходите и по-ефективно управление на ресурсите?

  6. Според проектобюджета основните рискове от фискална гледна произтичат от “недовършени структурни реформи” в секторите здравеопазване, образование, пенсионна система и социално осигуряване. Като противодействие на тези рискове е записано предприемането на следните мерки: преминаване от “социални помощи” към „инвестиции в обучение и квалификация” и „инвестиции в социални услуги”. Представените мерки и програми по същество не представляват реформиране на секторите в сферата на социалното и пенсионно осигуряване и здравеопазване. Има ли анализ “разходи-ползи” и представени разчети как програмите на социалното и здравното министерство ще намалят фискалния риск за бюджета в краткосрочен и дългосрочен план?

  7. Къде е доказано, че програма 5.1. (а и за всички останали) “Запазване и възпроизводство на идентичността и културата на българските общности зад граница” от програмния бюджет на Министерството на външните работи, трябва изобщо да съществува и за нея да се отделят голяма част от предвидените по перо “Общи служби” 132.9 млн. лв.?

  8. Защо разходите по същото перо нарастват с над 68,2 % само за една година.

  9. Как и по какъв начин ще функционират и взаимодействат новосъздадените звена към министерството на финансите, които ще отговарят за успешното управление на европейските фондове?

  10. Навсякъде се споменава думата „максимално” усвояване на средствата от ЕС, но какъв е приблизително предвидения им процентен размер (имайки в предвид, че страната ни реално ще започне процеса на усвояване към втората половина на 2007г.) ? Този въпрос е важен от гледна точка на ефективността на последващия контрол от страна на правителството и парламента. Трябва да има някаква отправна точка, която да служи за база за сравнение и анализи в края на бюджетната 2007 година.

  11. Въпросът с ефективността на използваните средства от евро-фондовете – никъде в проектобюджета, а и в доклада на министерството на финансите не се детайлизира, какви са критериите за ефективност?

  12. Какви ще са методите и похватите чрез които ще се извършват процеса на обезпечаване на изваждането от експлоатация на 3 и 4 реактор на АЕЦ Козлодуй .

  13. Трябва ли да има увеличение на „функциите, ролята и отговорностите” на държавата в областта на селското стопанство, както се предвижда в проектобюджета?

  14. За т.н „местни дейности” на общините се отпускат средства в размер на 7.6 млн.лв. за опазване на селскостопанско имущество, отглеждане на животни и пр. Трябва ли държавата да изземва функциите на частните предприемачи и да разходва средства от данъкоплатците за такъв род дейности?

  15. Предвиждат се средства в размер на 6.3 млн.лв. за обезпечаването на изпълнението на дейностите на Държавната агенция по туризъм, в т.ч. и развитието на политики насочени към рекламиране на България, като туристическа дестинация. Не трябва ли държавата да се оттегли от неприсъщата и роля и да остави частният сектор да се справи по-най ефективния начин свъзникналите предизвикателства?







Данъкът върху доходите – защо не го отменим?

Светла Костадинова


Много се говори тези дни как общата данъчна тежест за 2007 година всъщност нараства и рязко и несправедливо се променя съотношението между облагането на бизнеса (данък печалба намалява) и гражданите (ставките за данъка върху доходите се запазват; нараства данъчната оценка, което ще се отрази на размера на имуществените данъци и такса смет; акцизите върху определени стоки нарастват). Вниманието ни обаче не трябва да бъде насочено толкова много към съотношението на директните и данъците върху потреблението, а по-скоро към това всички те да бъдат ниски.

По данни за 2005 година приходите от данъка върху доходите възлизат на 1 248 561 000 лв., което представлява 10.7% от общите данъчни приходи.

От данните за приходите от данъци за 2005 година се вижда, че данъкът върху доходите е на трето място по приходи след ДДС и акцизите. За 2006 и 2007 година делът на приходите от ДОД ще е още по-малък поради нарастване на акцизите и намаляването на данък печалба, което очакваме да повиши приходите. Затова е редно да се запитаме дали не е по-добре да се премахне въобще този данък, с което облагането между бизнеса и гражданите ще стане по-справедливо и по-ниско. Ефектите ще са:


  • повече средства в гражданите




  • по-справедливо облагане на дребния бизнес

  • по-ниска обща данъчна тежест

Данъкът върху добавената стойност вече акумулира огромни средства и ако бъде премахнат данъка върху доходите, то ще гражданите ще имат повече средства за закупуване на стоки, обложени с ДДС.

Премахването на данъка ще породи липса на малко повече от 1 млрд. лева, която липса може да се компенсира чрез:




  1. Намаляване на броя на данъчните служители – ще намалее необходимостта от подаване на декларации и плащане на данъка

  2. Ускоряване на приватизацията

  3. Нарастване на потреблението – по-големите разполагаеми доходи ще увеличи покупките на стоки, обложени с ДДС, което означава повече приходи

  4. Намаляване на средствата за социални плащания – парите, които ще останат в гражданите от премахнатия данък ще повишат доходите

  5. Преизпълнението на приходите в държавния бюджет – за 2006 година то вече е 2 млрд. лв.

В момента в ЕС няма директива за минимални ставки за данък върху доходите, от което и трябва да се възползваме.









Изкореняване на корупцията в горския сектор не е приоритет за управляващите

Адриана Младенова

През месец август тази година беше внесен и приет на първо четене нов Закон за горите. Тази седмица обаче стана ясно, че законът няма да достигне до второ четене в обозримо бъдеще и към момента няма яснота кога ще бъде приет от парламента. Осуетяването на гласуването на закона се случи след като 3-ма народни представители от квотата на ДПС оттеглиха своите подписи от положителното становище на комисията по земеделието и горите относно проектозакона.

Основните положения във внесения и приет на първо четене проектозакон са следните:

  • Създаване на държавно предприятие и фонд “Българска гора” към Министерство на земеделието и горите, които ще бъдат контролирани и от Министерски съвет (МС).

  • Приходите от дейността на държавното предприятие ще постъпват във фонд “Българска гора” и впоследствие средствата ще се изразходват целенасочено за лесовъдни дейности, опазване на горския фонд, изграждане на инфраструктура. Целта е постигане на по-голяма финансова независимост на отрасъла от системата на бюджетно финансиране и отделяне на контролните от стопанските функции.


  • Ограничаване на възможностите за замени на имоти от горския фонд – за имоти над 25 дка замените да стават с решение на МС, а не само със съгласието на министъра на земеделието.

  • Изкупуването на суровина на вътрешния пазар да става само от лицензирани складове с наличието на определени минимални изкупни цени.

  • Горите в петкилометрова зона от морето, в курортите и пограничните райони придобиват статут на от частна на публична държавна собственост. Активи, които са публична държавна собственост,

не могат да се отдават под наем, да се ползват от трети лица, както и да се използват не по предназначение за разлика от частната държавна собственост, която може да служи и като апортна вноска в смесено дружество между държавата и частно юридическо лице. Създаване по този начин на смесени дружества с апортиране на атрактивни планински имоти от горския фонд е порочна схема, с което се осъществява заобикаляне на закона за приватизация на публични активи, като водещата цел е лична облагаи злоупотреба с власт, а не повишаване на ефективността при управление на активите.



  • Ограничават се правомощията на Министерство на земеделието и горите – за публична държавна собственост и частна държавна собственост с площ над 10 дка промяна на предназначението на земите и изключването на гори и земи от държавния горски фонд и стартиране на процедура по продажба се извършва само след решение от Министерски съвет.

  • Износът на необработена суровина да бъде допускан само при изрично съгласие от Министерски съвет.



Създаване на самостоятелност по отношение на финансирането на сектора от държавния бюджет и въвеждане на модел на търговия на дървесината чрез открити продажби на склад са част от практиките на Евросъюза, които трябва да бъдат възприети и в България като бъдеща страна-членка на ЕС. Въпреки няколкото добри идеи и предложения в проектозакона, като цяло приемането на новия нормативен акт не би довел до осъществяване на истинска реформа в сектора, повишаване на ефективността от управлението на горите и същевременно изкореняване на съществуващите корупционни практики. Нашите коментари към проектозакона (виж брой 288 от бюлетина) посочват слабостите и разкриват потенциалните негативни последици за частния сектор от действието на новия закон. Основната слабост на предложените промени е това, че не е идентифициран главният проблем на сектора, а именно - собствеността и правомощията при разпореждане с ресурсите и имуществото в по-голямата си част са в ръцете на държавата, регулациите са много големи и поради това не се създават предпоставки за разгръщане на ефективна конкуренция и частна инициатива при дърводобива и залесяването на горите. Положителното развитие бяха законовите ограничения за осъществяване на и намаляване на корупционните сделки. В същото време държавното предприятие по закон щеше да получи правото да се разпорежда с производството, търговията и всички дейности в областта на дърводобива. Съсредоточаване на дискреционна власт в ръцете на едно предприятие създава отново много пречки пред опериране на частния сектор и е извор за корупционни схеми и неефективност. Само по себе си опитът показва, че държавните предприятия не са успешни, гъвкави и печеливши корпоративни структури, а точно обратното – голяма част от тях работят на загуба и разчитат на помощи и безвъзмездни субсидии от държавата, за да поддържат дейността си. В тези условия даденото “обещание”, че държавата ще делегира голяма част от дейностите на частни предприятия звучеше много неубедително и противоречащо, защото именно този процес на делегиране крие опасност от непрозрачност и корупции.

Все пак законът беше осуетен временно. Остава въпросът защо се случи това, каква е истинската причината за блокирането на закона и обръщане на позицията на управляващата коалиция?

Един от разпространените доводи е загубата на приходи в бюджета, тъй като създаването на специализиран фонд означава, че всички приходи от горския отрасъл ще отиват по предназначение – за развитие на сектора. Заложените приходи в проектобюджет 2007 г. от горския сектор са около 100 млн. лв. Но срещу тези приходи държавата е поела ангажимент за осъществяването на редица разходи – капиталови и текущи разходи по издръжката на държавните служители и администрация към горските структури. В този ред на мисли евентуалните загуби за бюджета са пренебрежимо малки и това не може да бъде сериозен мотив за отлагане на приемането на закона. Фактът, че в проектобюджет 2007 г. са заложени буфери срещу евентуални рискове и извънредни обстоятелства, предвиденият бюджетен излишък е в размер на 0,8% от БВП и се очаква преизпълнение на приходната част поради станалото през последните години традиционно подценяване на приходите, като цяло не може да се говори за опасности от гледна точка на балансиране на държавния бюджет.

Официалното становище на Илия Симеонов, началник на “Националното управление по горите”, дадено в интервю за вестник “Дневник”, е следното: Наложиха се различни мнения за структурата на бъдещото горско стопанство, за механизмите на финансиране и функциите на държавното управление по горите. Това наложи избистряне на този модел.


Съмняваме се, че управляващите са се заслушали в нашите съвети и са решили да проведат по-решителна реформа в сектора. Защото в публичното пространство не се появяват изказвания против централизацията на управлението, съсредоточаване на правомощия и власт на едно място, възможности за корупции и непазарно развитие на сектора. По-скоро събитията показват, че управляващите или част от коалицията на власт не желае осъществяването на никаква реформа и целта е запазване на статуквото за по-дълъг период от време.

Какво се запазва чрез сегашната форма и структура на управление на горския сектор?



  • Липса на свободно договаряне между пазарните участници, поради наличието на множество регламенти за извършване на дейност в областта на дърводобива.

  • Пълна зависимост на горския сектор от централния бюджет при финансирането му и липса на връзка между приходите и разходите – това създава неефективност при изразходваните средства, липса на мотивация за оптимизация на разходите.

  • Непрозрачни процедури по отдаване на концесия и продаване на горски масиви от страна на държавата или общините;

  • Злоупотреби при замените - замените на неатрактивни частни земи за много по-атрактивни и по-скъпи от пазарна гледна точка държавни имоти.

  • Сега действащият закон позволява да се осъществяват продажби на дървесина не от склад, а чрез отдаването на сечищата на търгове, конкурси или преговори с потенциален ползвател. Изнесените данни в медиите показват, че при осъществяването на продажби на дървесина от склад цените, които се достигат, са няколко пъти по-високи от стойностите, на които се отдават сечищата.

Истинската реформа

Преди да се спрем на конкретните стъпки за реализиране на реформата, нека уточним каква е целта за реформиране на сектора. Целта е повишаване на ефективността, целесъобразно използване на наличния ресурс – горския фонд на страната, поддържане на състоянието на горите в добър вид, провеждане на мероприятия за възстановяване и залесяване на горски масиви, намаление на незаконната сеч и сивият сектор, който води до изкривявания на пазара в секторите дървопреработка и мебелна индустрия.

Необходимите стъпки, които трябва да бъдат предприети за постигане на посочените по-горе цели, са следните:


  1. Приватизация на горите по успешния пример на Нова Зеландия, т.е. собствеността от публична (общинска или държавна) да се превърне в частна. Това ще доведе до децентрализиране

на решенията и управлението, създаване на конкуренция в сектора, поява на силни стимули за опазване на горите и тяхното възстановяване.



  1. Намаляване на бюрократичните трудности във вид на лицензиране и разрешителни за осъществяване на голяма част от дейностите по сеч и дърводобив. За пример в момента и според новият закон се изискват се отделни разрешителни за всяка сеч, дори и в частни имоти. Частните лесовъди подлежат на лицензиране от държавни структури за управление на горите.

  2. Осъществяване на стриктен контрол при отдаване на сечища на концесии и спазване на конкурсното начало и открити процедури при провеждане на търгове от държавата или общините за стопанисване на гори и сечища.

  3. Свобода при търговията, износа и вноса на дървен материал.









Добри новини от парламента

Велико Димитров


Голяма част от коментарите на ИПИ по отношение на водената икономическа политика от сегашното (а и от което и да било правителство преди това) винаги са били силно критични; дори злободневни според някои от по-непостоянните привърженици или откровени противници на чисто пазарните решения, по-голямата стопанска и индивидуална свобода и прилагането на принципа “без преференции”.

Критичната насоченост на нашите коментари, която смея да твърдя е оправдана и икономически обоснована, е обаче не хоби или задължение, а отговор и опит за корекция на една неотменно повтаряща се реалност: факт е, че правото за вземане на решения е делегирано на малка група хора (неизбежен недостатък на представителната демокрация*), факт също така е, че тази малка група хора, дори и да беше в състояние винаги да взима най-правилните решения, пак нямаше да успява да го прави поради наличието на всевъзможни тясно-браншови, синдикални и други лобистки групи, лични или приятелски интереси или просто “широки пръсти” с популистка цел преди поредните избори.

Предвид тези аргументи и като логично следствие на честите критики от наша страна, полагаме усилия да забелязваме и неща с потенциално бъдещо положително въздействие върху обществото и икономиката като цяло (без целенасоченото приоретизиране на определени интереси**).

Подобно положително развитие вероятно предстои скоро да се случи ако се приеме внесеният преди дни в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”. Текстовете на предложения закон все още не са достъпни на Интернет страницата на парламента, но тъй като сме запознати с предложението, бихме искали да направим кратък сравнителен коментар по отношение на ситуацията в момента и това, което би се случило ако народните представители приемат измененията.



Какво е положението сега?

  • “Държавен вестник” не е достъпен в Интернет, а само на хартия. Това ограничава възможностите за достъп до информацията, която се публикува, както и функционалността при нейното използване;

  • В електронен вариант изданието може да се получи по електронна поща или на магнитен носител във формат Page Maker, но цената е забранително висока – 6 010 лв. на година без право на разпространяване. Цената е еквивалентна на почти 19 средномесечни работни заплати;

  • За сравнение във всичките страни на ЕС25 еквивалентът на българския ДВ е достъпен в Интернет и почти без изключение е безплатен; в Румъния той може да бъде получен в електронен вариант срещу многократно по-ниска цена и дори в Албания официалният ДВ може да се чете срещу около 800 лева на година (над седем пъти по-евтино, отколкото у нас);

  • Големи и при наличието на вече утвърдени Интернет технологии, в известна степен ненужни са разходите за отпечатване на ДВ (над 1,6 млн. лв. за 2005 г.).

Какво ще се промени ако Законът за изменение и допълнение бъде приет?

  • “Държавен вестник” ще бъде достъпен в Интернет за всички напълно свободно (без каквато и да било регистрация);

  • Достъпът до цялата информация, която подлежи на публикуване, ще е безплатен за всички и независимо от броя посещения;

  • Електронното издание ще има същата правна сила, както хартиеното (в някои от държавите от ЕС25, електронните текстове имат дори примат при евентуална колизия с хартиената отпечатка);

  • Неофициалният раздел ще бъде публикуван единствено в електронен вариант, което предполага спестяването на определени средства, с част от които би могла да се финансира реформата, а след това те да бъдат спестени;

  • След определен период от време, както това се е случило в някои по-напредничави западноевропейски държави, отсъствието на реална необходимост от отпечатването на хартия дори и на официалния раздел, ще стане очевидно;

  • ДВ на хартия и в Интернет ще се публикуват едновременно; достъпът до най-официалният източник на информация в България ще е много по-бърз от всяка една точка на света, а функционалността при работа с информацията, несравнимо по-висока.

Ние приветстваме това законодателно предложение, което, както е модерно да се казва напоследък представлява “европейска практика”. Надяваме се всички народни представители, независимо към коя политическа партия принадлежат, да мислят същото и да го приемат преди формалното ни членство в съюза, тъй като това би ни приближило и фактически към добрите европейски модели.
*Недостатъкът е неизбежен за днешните условия, тъй като потенциален референдум по всеки един въпрос би предизвикал неимоверни разходи и нормалните стопански процеси биха затихнали. Може би сравнително най-удачното решение към момента (добър пример в това отношение е Швейцария) е по-малко правомощия за централното правителство и повече за местните представители на законодателната и изпълнителната власт.

** В реалността няма промяна, която да облагодетелства абсолютно всички в еднаква степен; всяка една промяна обаче е оправдана, когато тези, които губят са по-малко от тези, които печелят, т.е. нетният резултат да е положителен, без да са нарушени основните принципи на равнопоставеност в условията и недискриминация в разпределението.





И Македония въвежда плоски и ниски данъци

Както предвиждахме преди тазгодишните юлски парламентарни избори в Македония, тази страна е на път да стане десетата страна в Европа, която ще въведе нисък и плосък данък.

Това предвиждане бе потвърдено тази седмица с приемането на съответните закони от законодателното събрание на Македония.

Подобно на Словакия и Румъния, Македония въвежда единна ставка по доходите на физическите лица и корпорациите. Но за разлика от тези и всички други страни с подобни реформи в миналото, македонският данък ще е по-нисък: през 2007 г. той ще е 12%, а от 2008 г., доколкото предполагаме, че ефектите върху фиска и икономиката ще са положителни, правителството на западните ни съседи ще намали пропорционалния данък до 10% .








Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година


Възможно ли е нивото на общото данъчно облагане в България да се намали до нивата на най-добрите примери в Европейския съюз и как да стане това? Кои бюджетни разходи могат да се оптимизират, кои са неефективни и трябва да се премахнат? Какви данъчни ставки са необходими за насърчаване на икономическото развитие и възможно ли е те да се постигнат с бюджет 2007? Какъв бюджет е нужен, за да се ускори стопанския растеж в България? На коя дата през 2007 г. българските граждани ще започнат да работят за себе си - Ден на свободата от правителствена намеса.

На тези въпроси ще се опитаме да отговорим с представянето на четвъртия по ред

В пресконференцията ще участват Красен Станчев, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, Георги Ангелов, старши икономист в Институт “Отворено общество” и Светла Костадинова, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Заповядайте в пресклуба на БТА на 13 ноември 2006 г. от 11.00 часа.
За контакти:

Бинка Илиева – Институт за пазарна икономика, 952 62 66, 952 35 03, binka@ime.bg







Ние препоръчваме
1. На онези от нашите читатели, които са във Вашингтон, окръг Колумбия или в околностите на столицата на САЩ, ние препоръчваме да освободят няколко часа от своето време в ранния следобед на 13-ти ноември, понеделник. Тогава, от 14 до 15 часа местно време, в Международния център на учените Удроу Уилсън, адрес 1 WOODROW WILSON PLAZA, 1300 PENNSYLVANIA AVENUE, NW, WASHINGTON DC, на 6-тия етаж, аудитория Джоузеф и Клер Флом, лекция ще изнесе бившият вицепремиер и министър на финансите на Словакия, г-н Иван Миклош. Темата на лекцията е: „Политическа икономия на реформите и опитът на Словакия: трябва ли непременно реформаторите да губят?”.

Ние имахме повод да чуем подобно негово изказване по-рано тази година, на 1ви юли във Виена (в рамките на Третата годишна среща на Европейската банка за човешки ресурси – www.rbeurope.org) и смятаме, че изказването на г-н Миклош във Вашингтон ще бъде поучително и заслужаващо внимание.


2. В понеделник, 13 ноември, от 11 до 12 часа, в залата на БТА, Институтът за пазарна икономика свиква пресконференция на тема: „Алтернативен държавен бюджет за 2007 г., изчислен при допускане на 10 на сто ставка на преките данъци”. Каним всички, които се интересуват от темата.

На онези, които не знаят, съобщаваме, че, в известно нарушение на законите, както в много държавни учреждения, допускът в сградата на БТА става срещу документ за самоличност, който се оставя на портиера.


3. Тази седмица бяха обявени наградите на името на Фредерик Бастия (повече за Бастиа вижте на нашата образователна страница: www.easibulgaria.org)

Това е петото връчване на наградите, заслужават я обикновено два-трима автори от около 200-250, участващи в съревнованието. Въпреки нашите усилия да ги популяризираме, засега български журналисти и автори не са участвали в съревнованието за тази награда.

Замисълът на наградата е да въодушеви добрата икономическа публицистика. Всеки носител на първа награда получава 7 000 щатски долара и гравирана кристална свещ – алюзия с известния памфлет на Фредерик Бастия „Петиция до производителите на свещи от Париж”.
Журито на наградите „Бастия” е изключително престижно, от 2002 г. насам то включва такива знаменитости като нобеловия лауреат Милтън Фрийдман, Лейди Татчър, лорд (Найджъл) Лоусън – бивш министър на финансите на Обединеното кралство, Едуард Крайн – основател и президент на института Катон, лорд Калмс от Еджуеър – основател на Диксонс Груп, Рут Ричардсън – бивша министър-председателка на Нова Зеландия и т.н.

Статиите на финалистите за тази година могат да бъдат прочетени на адрес:


http://www.policynetwork.net/uploaded/pdf/Bastiat-2006-web-version.pdf , тези на победителите – за тази година Тим Харфорд и Джейми Уайт на:

http://www.policynetwork.net/main/press_release.php?pr_id=102
Приятно четене.







Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)
Красен Станчев, Светла Костадинова, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров, Методи В. Методиев
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.


За връзка и въпроси: Методи В. Методиев 02/952 62 66, 952 35 03; metodi@ime.bg



1 Франк Миеле е журналист от щата Монтана, САЩ; управащ редактор на всекиднемника Интер-лейк дейли, в град Калиспел. През 2005 г. получава признанието „Най-добра вестникарска колона” на Монтанската вестникарска асоциация. Той е номиниран за носител на тазгодишната награда на името на Фредерик Бастиа за журналистика. За подробности по повод наградата – вижде рубриката „ние предлагаме”.

Преглед на стопанската политика Стр.





Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница