Решение №972 на Министерския съвет от 29 декември 2010 г., обн. Дв бр. 4 от 12. 01. 2011 г. Съдържание I. Въведение

Развитието на електронните съобщения влияе върху всички останали отрасли на икономиката. Използването на съвременни електронни съобщителни услуги създава условия за повишаване производителността на труда, подобряване на качеството на живот и възможностите за по-добро социално включване. Не случайно, секторът на електронните съобщения е ключов за постигане на целите на Лисабонската стратегия за развитие на икономика, базирана на знанието.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) изготвя и провежда цялостната държавна политика в областта на електронните съобщения, информационните технологии и пощенските услуги.

При изготвянето на Политиката в областта на електронните съобщения са взети предвид следните документи:

• 
  Актуализирана секторна политика в далекосъобщенията 2004 г.;
  
• 
  Национален план за развитие на Република България 2007–2013 г.;
  
• 
  Закон за електронните съобщения;
  
• 
  Държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър;
  
• 
  Национален план за разпределение на радиочестотния спектър;
  
• 
  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България;
  
• 
  Решения и препоръки на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (СЕРТ), стандарти и стандартизационни документи на Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI);
  
• 
  Директиви, регламенти, решения, резолюции, заключения и препоръки на Европейския съюз (ЕС).
  

Целта на политиката в областта на електронните съобщения е да осигури лесен достъп на населението и бизнеса до съвременни, ефективни, качествени и сигурни електронни съобщителни услуги, чрез създаване на условия за развитие на сектора на електронни съобщения, насърчаване на инвестиционната политика и внедряването на технологични нововъведения. Тези електронни съобщителни услуги трябва в максимална степен да задоволят нуждите на потребителите от гледна точка на начина, по който те се предоставят, цената и качеството им. Основните средства за постигане на тази цел са:

• 
  поддържане на условия за свободна и ефективна конкуренция;
  
• 
  развитие на съвременна електронна съобщителна инфраструктура;
  
• 
  ефективно управление на ограничените ресурси;
  
• 
  неутралност по отношение на използваните технологии и свързаните с тях услуги;
  
• 
  преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони.
  

• 
  въвеждане в българското законодателство на изискванията на изменената през 2009 г. европейска регулаторна рамка за електронни съобщения;
  
• 
  осигуряване на гъвкаво и ефективно използване на ограничените ресурси;
  
• 
  хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с решенията на Европейската комисия (ЕК), СЕРТ и ITU;
  
• 
  създаване на условия за развитие на съществуващите мрежи на предприятията, включително въвеждане на стандарт за дългосрочно развитие (LTE стандарт);
  
• 
  осигуряване на условия за развитие на мрежи от ново поколение (NGN – next generation networks);
  
• 
  осъществяване на прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване;
  
• 
  създаване на условия за изграждане на мрежи за широколентов достъп;
  
• 
  насърчаване прилагането на стандарти и стандартизационни документи на европейски и международни организации;
  
• 
  гарантиране защитата на интересите и правата на потребителите.
  

Обществените отношения, свързани с осъществяването на електронни съобщения – управление, регулиране, контрол, предоставяне, ползване на електронни съобщителни мрежи и услуги, се уреждат от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и предвидените в него подзаконови актове.

Законът е хармонизиран с регулаторната рамка на Европейския съюз за електронни съобщителни мрежи и услуги от 2002 г. (Регулаторна рамка 2002). Настоящата нормативна уредба предстои да бъде хармонизирана с ревизираната регулаторна рамка от 2009 г. (Регулаторна рамка 2009), основните насоки, на която са изложени в настоящия документ.

Законът за електронните съобщения определя институциите, отговорни за функционирането и развитието на сектора – Министерски съвет, Съвет по националния радиочестотен спектър (СНРЧС), Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и Комисия за регулиране на съобщенията (КРС).

Министерският съвет, СНРЧС и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществяват държавното управление на електронните съобщения – формиране на политиката и осъществяване на провеждането й, приемане на подзаконови актове свързани с управлението на държавни ресурси – радиочестотен спектър и позиции на геостационарна орбита, достъпността на цената и изискванията за качеството на универсалната електронна съобщителна услуга.

Комисията за регулиране на съобщенията осъществява регулирането на пазара на електронни съобщения и контрола върху предприятията, опериращи на този пазар.

Чрез нормативната уредба е уредено необходимото за един конкурентен пазар ясно разделение на функциите на органа, определящ политиката в областта на електронните съобщения, от тези на регулаторния орган. За целите на регулирането, на КРС са предоставени правомощия за самостоятелно приемане на подзаконови актове, като: регулаторни политики за управление на номерационните ресурси и на радиочестотния спектър за граждански нужди, методика за анализ на пазара, наредба за предоставяне на номера, Национален номерационен план (ННП), наредба за взаимно свързване и др.

В институционално отношение, нормативната уредба отговаря на изискванията на Регулаторна рамка 2009.

Цялостното въвеждане на Регулаторна рамка 2009 изисква изменения и допълнения на ЗЕС, за да се отразят:

• 
  подходите за консолидиране на единния европейски пазар;
  
• 
  принципите за неутралност по отношение на технологиите и услугите при управлението на радиочестотния спектър;
  
• 
  тенденцията за преобладаващо прилагане на режима на обща оторизация за навлизане на пазара;
  
• 
  новия инструмент за ex-ante регулиране на достъпа при вертикално интегрирани предприятия – функционалното разделяне;
  
• 
  взаимодействието на КРС с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC) при определени регулаторни процедури;
  
• 
  повишените изисквания за защита правата на потребителите, включително потребителите с увреждания;
  
• 
  повишените изисквания за сигурност на мрежите и услугите;
  
• 
  възможностите за включване на широколентов достъп в обхвата на универсалната услуга;
  

Въвеждането на разпоредбите на Регулаторна рамка 2009 в националното законодателство следва да бъде извършено в срок до 25 май 2011 г.

Регулирането на електронния съобщителен пазар се осъществява от КРС и е фокусирано върху предоставянето на обществени електронни съобщителни мрежи и услуги.

Достъпът на предприятията до пазара не изисква изрично разрешение или друг административен акт от страна на КРС, когато за осъществяването на дейността не се изисква ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Необходимо е само изпращане на уведомление до КРС за започване на дейност, за да могат предприятията да се възползват от предварително определените и публикувани права и задължения по осъществяване на електронни съобщения.

На разрешение подлежи правото на ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, позиции на геостационарна орбита или номера от Националния номерационен план.

За целите на развитието на ефективна конкуренция на пазара, КРС прилага специфично секторно ex-ante регулиране в случаите, когато анализът на съответния пазар е показал липса на ефективна конкуренция. Предвиждат се възможности за такава регулаторна намеса с налагане на задължения на предприятия със значително въздействие на съответния пазар – задължения за прозрачност, недискриминационно третиране, за достъп до специфични мрежови съоръжения и ползването им, за ценови ограничения и разходоориентираност. Регулаторът има свободата да определя вида и степента на конкретните задължения в зависимост от установения при анализа пазарен проблем, като спазва принципите за обективност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност.

Регулирането ex-ante е насочено предимно към пазари на едро, но когато наложените корективни мерки не са довели до желания резултат, регулаторът има правомощия да приложи и ex-ante регулаторни инструменти на съответния пазар на дребно.

Комисията за регулиране на съобщенията може да определи съответни пазари, извън тези, посочени в Препоръка 2007/879/ЕО относно съответните пазари на продукти и услуги на сектора на електронните съобщения, подлежащи на ex ante регулиране, при условие, че са покрити определени критерии, дадени в нея.

В съответствие с Регулаторна рамка 2009 трябва да се въведе един допълнителен регулаторен инструмент – функционално разделяне – в допълнение на инструмента за коригиране на пазарния проблем с дискриминационно третиране на конкурентни доставчици на услуги, търсещи достъп до мрежата на вертикално интегрирано предприятие със значително въздействие на пазара. Регулаторът ще има правомощие, в изключителни случаи, да наложи на такова вертикално интегрирано предприятие обособяване на функциите по предоставяне на достъп в отделна административна единица и така да гарантира, че предприятието предоставя на конкурентни предприятия достъп по отношение на свои услуги при същите условия, при които ще ги предоставя и на своите собствени звена.

При осъществяване на своите правомощия КРС следва да се води от принципа за свеждане на регулирането до минимално необходимото. В тази връзка КРС може да предприеме действия за премахване на съществуващото дублиране на исканата информация за събиране на данни от предприятията, чрез оптимизиране на процедурите и унифициране на формулярите на въпросниците. Стъпка в правилната посока би било изготвянето на въпросници в електронна форма, което значително ще улесни процеса по събиране на информацията и нейната обработка.

В процеса на регулиране КРС е необходимо да отчита както спецификата на националните пазари, така и необходимостта от изграждане на единния европейски пазар.

Радиочестотният спектър е ограничен природен ресурс, чрез който се предоставят различни видове безжични електронни съобщителни услуги. Значимостта на тези услуги се увеличава постепенно и наличието на свободен радиочестотен спектър е критично за навлизането и използването на новите технологии и за развитието на конкуренцията.

Политиката в областта на радиочестотния спектър цели да задълбочи процеса на внедряване на цифровата икономика, особено с оглед понижаване на цифровото разделение, насърчаване на инвестициите, повишаване на конкуренцията в пазара на електронните съобщения, подкрепа на изследванията и иновациите по отношение на развитието на технологиите и услугите, както и за повишаване на производителността на предприятията. Политиката предвижда предоставянето на възможност за по-голяма гъвкавост при ползването на радиочестотния спектър, осигуряване на предприятията, осъществяващи електронни съобщения с възможно най-много свободен радиочестотен спектър и с възможно най-малко рестриктивни технически условия, както и въвеждането на вторичен пазар на права на ползване на радиочестотен спектър.

Прехвърлянето на права на ползване на радиоспектъра (вторичен пазар) и прилагането на принципа за неутралност както по отношение на използваните технологии, така и по отношение на предлаганите услуги, могат да допринесат значително за развитието на пазара на електронни съобщения. Вторичният пазар е движеща сила, която може да спомогне ефективно за развитието на нови услуги, да се включат нови участници на пазара и да има по-голяма гъвкавост и ефективност в управлението на радиочестотния спектър. Предприятията ще имат възможност да прехвърлят правата си за ползване за тази част от радиочестотния спектър, която не използват или тази, която се използва неефективно. Също така е необходимо да се осигури бърз достъп до тези части на радиочестотния спектър за нови предприятия за предоставяне на иновативни услуги.

Налагат се нови изисквания за все по-хармонизирано управление и използване на радиочестотния спектър, разпределен между държавите-членки, на основата на международна координация, съобразно Радиорегламента на ITU, за целите на националната сигурност, за поддържане на вътрешния ред и за граждански нужди.

Държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и Националния план за разпределение на радиочестотния спектър (НПРРЧС) се изготвят от СНРЧС и се приемат с решение на Министерския съвет. Националният план за разпределение на радиочестотния спектър се актуализира периодично от СНРЧС. До този момент, НПРРЧС е актуализиран многократно, отразявайки решенията на Световната конференция по радиосъобщения на ITU и редица решения на ЕК и СЕРТ.

Основна задача на СНРЧС е да хармонизира НПРРЧС съгласно директивите и решенията на Европейския съюз и, съобразявайки се с разпределението на радиочестотния спектър в държавите-членки на СЕРТ, Радиорегламента на ITU и Споразумението на НАТО за радиочестотен спектър. Целта е осигуряване на повече радиочестотен спектър, особено в радиочестотни ленти с по-добри технически характеристики, за предоставяне на услуги с по-висока икономическа стойност. При управление на този специален ресурс е необходимо да се постига баланс и хармонизация, с отчитане на целите от общ интерес и в съответствие със ЗЕС.

С оглед изпълнение на тези задачи в краткосрочен план предстоят да бъдат предприети следните действия:

• 
  Приключване на процеса на установяване на хармонизирано използване от държавите-членки на ЕС на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz;
  
• 
  Приключване на процеса на освобождаване на радиочестотните обхвати 2,5 GHz и 3,5 GHz въз основа на хармонизираните условия, одобрени вече с Решения на ЕК;
  
• 
  Своевременно въвеждане на актуализациите на Решение 2010/368/ЕО на ЕК относно устройства с малък обсег на действие (SRD – Short-Range Devices) в подзаконовите нормативни актове, съгласно ЗЕС;
  
• 
  Въвеждане на Решение 2008/477/ЕО на ЕК от 13 юни 2008 г. за хармонизиране на радиочестотна лента за наземните системи, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги в Общността. Освобождаване на радиочестотната лента 2500–2690 МHz, поетапно в Северна България до края на 2011 г. и в южна България до края на 2012 г., която лента в настоящия момент се използва от система за подвижна радиовръзка за нуждите на националната сигурност;
  
• 
  Въвеждане на Решение на ЕК за изменение на Решение 2007/131/ЕО за разрешаване на използването на радиочестотния спектър за устройства, използващи свръхшироколентова технология (UWB–Ultra Wide-Bands) по хармонизиран начин в Общността;
  
• 
  Прилагане на Решение на ЕК 2007/344/ЕО относно хармонизирана достъпност на информацията за използването на радиочестотния спектър в Общността след 1 януари 2010 г.;
  
• 
  Актуализиране на Държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър до края на 2010 г.;
  
• 
  Определяне на нови радиочестотни ленти, чието хармонизирано използване ще е от полза за промишлеността и за насърчаване на иновациите, с оглед постигането на по-големи икономически и социални ползи;
  
• 
  Предприемане на стъпки за съвместно използване на различните радиочестотни ленти. С оглед постигането на тази цел, са необходими изследвания на съвместимостта, за да се установят техническите параметри, които да осигурят ефективността на съвместно използване на радиочестотни ленти;
  
• 
  Извършване от КРС на периодичен преглед и анализ на ефективното използване на радиочестотния спектър за граждански нужди.
  

Спътниковите системи играят важна роля в глобалната информационна инфраструктура, като осигуряват бърз и лесен начин за комуникация независимо от разстоянията и местоположението, на което се намират потребителите. Поради тази причина, ефективното използване на определените за Република България с международни споразумения две позиции на геостационарна орбита е от съществено значение. С издадените през 2006 г. от националния регулаторен орган лицензии на две предприятия за ползване на плановите позиции на Република България на геостационарна орбита, които са със срок на действие до 2026 г., практически този ресурс е изчерпан. Осъществяването на периодичен контрол от страна на регулатора върху тези две предприятия е от особена важност, с оглед пълното усвояване на предоставените им позиции и тяхното ефективно използване. Не се предвиждат някакви други стъпки в тази област в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

3. 
   Номера
   

Управлението на номерационното пространство в Република България се осъществява от КРС. Политиката за ползването на номера, адреси и имена отчита както националните особености, така и световните и европейски тенденции в развитието на електронните съобщения. При управлението и предоставянето на номера, адреси и имена, КРС спазва принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, неутралност по отношение на използваните технологии и предоставяните услуги.

Резултатите от управлението на номерата се изразяват в:

• 
  оптимизиране на ННП и осигуряване на достатъчно номера при отчитане на националните и обществените интереси;
  
• 
  създаване на предпоставки за спазване на изискванията за ефективно използване от предприятията на първично предоставените им номера;
  
• 
  осигуряване на баланс между запазването на резерв от ограничения ресурс – номера и адекватно задоволяване на нуждите от номера както на съществуващите, така и на потенциалните нови потребители, предприятия и доставчици на услуги;
  
• 
  създаване на стабилност на номерационната схема – запазване на съществуващите географски и негеографски кодове и кратките кодове за обществени телефонни услуги;
  
• 
  осигуряване на условия за развитие на съществуващите и навлизането на нови електронни съобщителни мрежи и услуги;
  
• 
  осигуряване на хармонизирано използване на номера от обхват „116” за достъп до хармонизирани услуги със социална значимост;
  
• 
  създаване на условия за насърчаване развитието и въвеждането на общоевропейски услуги.
  

• 
  осигуряване на достатъчен номерационен капацитет за всички участници на пазара;
  
• 
  постигане на технологична неутралност при разпределянето на номерационния ресурс за предприятия;
  
• 
  определяне на номерационни обхвати за нови мрежи и услуги (глас по Интернет протокол (VoIP), услуги с номадски характер, GSM-R и др.);
  
• 
  определяне на подход за осигуряване на номерационен ресурс за мрежи и услуги от следващо поколение (NGN) и конвергентни услуги;
  
• 
  регламентиране използването на номера с първа цифра “1” за достъп до услуги на национално ниво и след географски код за предоставяне на услуги в съответната номерационна област.
  

С оглед гарантиране на пълно взаимодействие между услугите, предоставяни на глобално ниво, позициите на Република България по въпроси, свързани с използването на номерата и адресите, трябва да бъдат съобразени с международната политика в тази област.

За гарантиране на номерационен ресурс за всички желаещи участници на пазара, в краткосрочен план КРС следва да анализира необходимостта от изготвяне на нов ННП и, в случай че това е необходимо, да избере подход за реализирането му.
2. Уведомителна и разрешителна дейност

С въвеждането на изискванията на европейската регулаторна рамка в българското законодателство се създаде система за уведомителна и разрешителна дейност, която се прилага по сходен начин към всички сравними мрежи и услуги, независимо от вида на използваните технологии. От една страна, това осигурява условия за по-хармонизирано и по-облекчено регулиране на достъпа до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги на територията на ЕС, а от друга се гарантира свобода на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, при напълно прозрачни условия.

Уведомителната и разрешителна дейност обхваща всички електронни съобщителни мрежи и услуги, независимо от това за какви цели те се използват.

С оглед стимулиране навлизането на нови електронни съобщителни услуги и предоставянето на паневропейски електронни съобщителни мрежи и услуги, Регулаторна рамка 2009 изисква създаването на най-облекчената система за уведомителна и разрешителна дейност. Процедурата за започване на дейност на едно предприятие, което иска да осъществява електронни съобщения, в случай че за целта не е необходимо да се използват ограничени ресурси, се свежда само до уведомяване на националния регулаторен орган, без да се изисква неговото изрично решение или издаване на друг административен акт. Националният регулаторен орган публикува Общи изисквания, които регламентират правата и задълженията на предприятията, които ще работят в уведомителен режим.

В зависимост от това, каква дейност ще осъществява дадено предприятие, приложимите изисквания за предприятията са различни. Част от изискванията се отнасят само за предприятията, опериращи електронни съобщителни мрежи за собствени нужди, други – за тези, предоставящи услуги и трети за тези, които предоставят и електронни съобщителни мрежи и услуги. Поради тази причина, Общите изисквания трябва много ясно да дефинират условията, при които се осъществяват различните видове електронни съобщителни дейности. Възможен подход е да бъдат разработени отделни Общи изисквания за съответния вид дейност. Този подход е за предпочитане, тъй като в голяма степен ще улесни не само предприятията, но и регулатора, който по-лесно ще следи за тяхното спазване.

В Регулаторна рамка 2009 за електронни съобщителни мрежи и услуги се предвижда хармонизиране на условията по отношение на предприятия, които предоставят презгранични електронни съобщителни услуги в рамките на Общността. От тези предприятия се изисква да направят само едно уведомление за съответната държава-членка.

Ще продължи предоставянето на разрешения при използването на радиочестоти и номера (ограничен ресурс). Разрешения за номера могат да се дават и от Европейския номерационен план, включително например, виртуалният код „3883“, който е предоставен на държавите-членки на CEPT. Тези разрешения няма да бъдат ограничавани, освен когато това е неизбежно с оглед на ограничеността на радиочестотите и необходимостта от ефективното им използване. Като част от процедурата за подаване на заявление за разрешение за използване на радиочестоти, ще се проверява дали кандидатът ще бъде в състояние да спазва свързаните с това разрешение условия.

При наличие на споразумение на европейско ниво за хармонизирано предоставяне на радиочестоти на определени предприятия, националният регулаторен орган следва строго да прилага споразумението при издаване на разрешение за използване на тези радиочестоти.

В резултат от прегледа на европейската регулаторна рамка се прецизираха и условията към предприятията, които следва да се включват в Общите изисквания и в разрешенията за ползване на ограничен ресурс, като например:

• 
  достъпност за крайните потребители на номера от европейското телефонно номерационно пространство, универсалните международни безплатни телефонни номера и когато е технически и икономически осъществимо – на номерата от номерационните планове на други държави-членки на ЕС;
  
• 
  условия за достъпност за потребители с увреждания;
  
• 
  задължения за прозрачност, с цел осигуряване на свързаност „от край до край”, оповестяване на всички условия, ограничаващи достъпа до и/или използването на услуги и приложения, когато такива условия са разрешени от държавите-членки в съответствие с правото на Общността и, при необходимост, и в съответствие с принципа за съразмерност – достъп на националните регулаторни органи до тази информация, която е необходима с цел проверка на точността на това оповестяване;
  
• 
  задължение за предоставяне на услуга или за използване на вида технология, за които са предоставени правата на ползване на радиочестоти, включително, когато е приложимо, изисквания за покритие и качество;
  
• 
  специфични задължения, свързани с експериментално използване на радиочестоти;
  
• 
  тарифни принципи и максимални цени, които могат да се прилагат в специфичен номерационен обхват, с цел избягване на съмнения и гарантиране на защита на потребителите.
  

Предприятията, осъществяващи електронни съобщения ще продължат да заплащат административни такси. Тези такси следва да покриват действителните административни разходи на КРС. Освен административни такси, КРС ще продължи да събира и такси за използването на радиочестотен спектър и номера като средство за осигуряване на оптимално използване на тези ресурси. Тези такси следва да не затрудняват развитието на иновационни услуги и конкуренцията на пазара, а да насърчават навлизането на нови участници в него. Таксите могат да се използват както за покриване разходите на националния регулаторен орган за управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди, така и за освобождаване от държавата на повече радиочестотен спектър за граждански нужди. В тази връзка, следва да се направи анализ на събираните от КРС такси, доколко начина на формирането им отговаря на тези принципи.

Санкциите за неспазване на условията, свързани с уведомителния и разрешителен режим следва да бъдат съразмерни на нарушението. Само при изключителни обстоятелства ще се спира или оттегля правото на предоставяне на електронни съобщителни услуги или правото за използване на радиочестотен спектър или номера: при сериозна заплаха за обществената безопасност, сигурността, здравето или за икономическите и оперативни интереси на други предприятия.

С оглед гарантиране, спазването на изискванията нормативно трябва да се регламентира възможността регулаторът, при необходимост, да налага периодични финансови санкции, както и разпореждания за преустановяване или временно спиране на осъществяване на дейността на дадено предприятие, което не е изпълнило задълженията, наложени му след извършен анализ на съответен пазар.

В краткосрочен план следва да се измени и допълни законовата уредба по отношение на уведомителната и разрешителната дейност, като се приведе в съответствие с ревизираната европейска регулаторна рамка. В средносрочен план регулаторният орган трябва да приведе Общите изисквания и издадените разрешения за ползване на ограничен ресурс в съответствие с правната уредба, но не по-късно 19 декември 2011 г.

3. Достъп и взаимно свързване
3.1. Достъп

Гарантирането на взаимно свързване на мрежите и осигуряването на достъп до и ползването на необходими мрежови средства и съоръжения, включително достъп до съоръжения във връзка с услуги от интелигентни мрежи или роуминг в мобилни мрежи са едно от основните условия за предоставяне на електронни съобщителни услуги „от край до край” в полза на гражданите и бизнеса. Целта е всички крайни потребители, включително тези с увреждания, възрастни хора и крайните потребители със специфични социални потребности, да имат лесен достъп до висококачествени услуги на достъпни цени.

Развитието на открит и конкурентен пазар за електронни съобщителни услуги, в значителна степен зависи от възможностите и условията за предоставяне на достъп до и ползването на исторически създадени съобщителни инфраструктури и електронни съобщителни мрежи. Това е един от основните проблеми пред новонавлизащите участници на пазара на фиксирани услуги, особено там, където електронните съобщителни мрежи трудно могат да бъдат дублирани поради значителния размер на инвестициите, които трябва да бъдат вложени. Определянето на ясни правила за изграждане и ползване на мрежовата инфраструктура дава правна сигурност за развитие на съществуващите или изграждане на нови мрежи по справедлив, ефективен и съобразен с околната среда начин.

С оглед осигуряването на достъп до изградената инфраструктура, в Регулаторна рамка 2009, която е процес на въвеждане в българското законодателство, се създават възможности за:

• 
  Доброволно разделяне от вертикално интегрирано предприятие. В тази връзка, на КРС ще се възложи задължение за провеждане на координиран анализ на различните пазари, свързани с мрежата за достъп, въз основа на който да може да оцени въздействието на планираното разделяне върху съществуващите задължения на предприятие със значително въздействие върху пазара. След извършване на оценката за планираното разделяне може да се наложат, изменят, променят или оттеглят наложени задължения;
  
• 
  Налагане на специфично задължение за функционално разделяне от вертикално интегрирано предприятие със значително въздействие върху пазара като изключителна мярка. До тази мярка следва се прибягва, едва когато се установи, че чрез вече наложените задължения за достъп и взаимно свързване не се постига ефективна конкуренция на пазара на едро за достъп и взаимно свързване, както и след внимателен анализ на очакваното въздействие, и след съгласуване с ЕК.
  

Съвместното ползване на съоръжения е фактор за понижаване на разходите на предприятията при изграждане на инфраструктура за електронни съобщения, особено при мрежи за достъп от следващо поколение и за развитие на конкуренцията. Засилването на правомощията на КРС да изисква от притежателите на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен или частен имот да използват тези съоръжения или имоти съвместно с други предприятия (включително физическо съвместно разполагане), което ще допринесе за по-ефективно инвестиране в инфраструктура. Изискванията следва да са насочени към всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, придобили право за преминаване, а не само към предприятията със значително въздействие върху пазара, особено, ако алтернативните възможности са в ущърб на опазването на околната среда или общественото здраве. Задълженията за осигуряването на достъп до и ползване на инфраструктура се налагат след провеждане на широко обществено обсъждане, по време на което всички заинтересовани страни да имат възможност да изразят становищата си.

При уреждането на съвместно ползване могат да се прилагат правила за пропорционално разпределение на разходите за съвместното ползване на съоръжението или имота и да се гарантира наличието на подходящи условия за споделяне на инвестиционния риск между предприятията.

Съвместното ползване на мрежови елементи и прилежащи съоръжения (например: канали, проводи, мачти, шахти, кутии, антени, кули и други поддържащи конструкции, сгради или подстъпи към сгради), изисква добра координация от страна на общинските органи, която да обхваща и своевременното известяване на заинтересованите страни за текущи или планирани благоустройствени дейности, изграждане или ремонт на обществени съоръжения или имущество.

Решението за налагане на задължения за достъп до нови и усъвършенствани инфраструктури следва да отчита наред с разходите за изграждането им и свързания с това риск, очаквания темп на възприемане на новите продукти и услуги, и предвижданите равнища на цени на дребно. Един такъв възможен случай е налагане на задължение за предоставяне на достъп до виртуална мрежа, предлагащ равностойна функционалност, когато необвързаният достъп до абонатна линия или част от абонатната линия е технически или икономически неосъществим.
3.3. Взаимно свързване

Въпросите за взаимното свързване на електронните съобщителни мрежи на отделните предприятия са от основно значение за това крайните потребители да получават качествени услуги на достъпна цена.

Необходимо е въвеждането на единен подход при определянето на условията за взаимно свързване на електронните съобщителни мрежи и възприемане на пазарно-ориентиран и недискриминиращ метод на ценообразуване. ЕК прие Препоръка 2009/396/ЕО относно подхода за регулиране на цените за терминиране, в която се приканват държавите-членки на ЕС да въведат и използват подход за моделиране Bottom-Up Long Run Incremental Cost (LRIC), като методика за отчитане на разходите на предприятията. В тази връзка е необходимо в краткосрочен план КРС да разработи модел, отговарящ на изискванията на ЕК.

Независимо от прилагането на европейската регулаторна рамка, позволяваща на регулаторите в държавите-членки на ЕС да налагат на предприятията със значително въздействие върху пазара специфични задължения по отношение на цените на едро, все още се наблюдава значителна диспропорция между цените в мобилните и тези във фиксираните мрежи. Възможен подход е изравняване на цените за терминиране в мобилни и фиксирани мрежи.

Също така, трябва обстойно да се анализира в дългосрочен план кой финансов модел е най-подходящ за прилагане при определянето на тези цени и дали въвеждането на модела “bill and keep”¹ не би бил най-удачния подход.

4. Радиоразпръскване

Наземното радиоразпръскване на звукови сигнали в обхватите под 30 MHz, а именно дълговълновия (150 – 253 kHz), средновълновия (500 – 1620 kHz) и късовълновия (1620 – 30 000 kHz) обхват, ще продължи да се осъществява по класическата технология с амплитудна модулация в краткосрочен и средносрочен план. В дългосрочен план, в тези радиочестотни обхвати се предвижда да се развият национални наземни цифрови мрежи за радиоразпръскване чрез изграждане на маломощни синхронни подмрежи за средновълновия обхват, както и локални, и регионални мрежи за средновълновия и късовълновия обхвати. В краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план ще продължи използването на късовълновия радиочестотен обхват за развитие на необходимата инфраструктура и излъчване на програми, чрез национални аналогови и цифрови мрежи за обслужване на българската диаспора по света, а също и за търговски радиопредавания.

Наземното аналогово радиоразпръскване по стандарт УКВ-ЧМ (ултракъсовълново честотно модулирано радиоразпръскване) ще продължи да се извършва в глобално хармонизирания радиочестотен обхват 87,5 – 108 MHz в краткосрочен и средносрочен план. В дългосрочен план, използването на този радиочестотен обхват ще се извършва по стандарта DRM+, който е в процес на финализиране в ETSI.

Бъдещето на използването на стандарта за наземно цифрово радиоразпръскване на звукови сигнали T-DAB (Terrestrial Digital Audio Broadcasting), по който България има защитени 34 радиочестотни разпределения в обхват (174 – 230 MHz) и 14 радиочестотни блока в долната част на L-обхвата (1452 – 1479,5 MHz), ще зависи от инвеститорския интерес. В дългосрочен план се предвижда изграждането на една национална обществена мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване по този стандарт.

В България са създадени условия за преминаването от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, за което беше приет план през 2008 г. (изменен и допълнен през 2009 г.) и изменена нормативната уредба за улесняване на процеса за въвеждане на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване. Планът предвижда завършване на прехода в края на 2012 г., когато всички предаватели за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване следва да преустановят излъчване. Във връзка с реализирането на прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване ще бъде приета в краткосрочен план Програма за въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоръзпръскване. В краткосрочен и средносрочен план у нас се предвижда да бъдат изградени пет национални мрежи от спечелилите конкурсите за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване на програми на търговски оператори. Осигурен е радиочестотен спектър и за множество регионални мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. При липса на интерес за развитие на регионални мрежи, Планът може да бъде преразгледан, като неизползвания радиочестотен спектър бъде определен за развитие на още национални мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване или за мобилно наземно телевизионно радиоразпръскване, в зависимост от наличния свободен радиочестотен спектър.

За осигуряване на цифровото разпространение на програмите на Българската национална телевизия (БНТ) и на част от програмите на Българското национално радио (БНР) с минимални инвестиционни разходи за държавата, КРС откри процедура за избор на предприятие, на което да се издаде разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, предназначена за разпространение на програмите на обществените оператори. Чрез тази мрежа ще се гарантира разпространението на програмите на БНТ и БНР, както и на други обществени оператори на медийни услуги. Реализацията на това решение е постигнато с подходящи промени в Закона за радиото и телевизията и ЗЕС.

Създадени са условия в електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване да се разпространяват и телевизионни програми с висока разделителна способност по стандарта HDTV.

Въвеждането на цифровото наземно телевизионно радиоразпръскване води до значително по-висока ефективност при използването на радиочестотния спектър поради възможността за разпространение на няколко телевизионни програми посредством използване на една радиочестотна лента, която досега се използва от аналогова телевизия за разпространение на една телевизионна програма. Във връзка с това се предвижда, след осъществяване на прехода към наземно цифрово радиоразпръскване, да се освободи радиочестотен спектър, т. нар. цифров дивидент. Европейската комисия прие Решение, въвеждащо хармонизирани технически условия за използване на радиочестотната лента 790-862 MHz. Потенциалните възможности за използване на цифровия дивидент са: мобилни широколентови услуги; широколентов достъп за слабо населени райони; спомагателни дейности при радиоразпръскването; маломощни радиоустройства; PMR; изграждане на радиомрежи за защита на населението при бедствия и аварии; нови безжични технологии и др. Основната идея е посредством използването на цифровия дивидент да се осигури покритие на населението както в градски, така и в селски райони, с високоскоростни услуги, позволяващи постигне на значителен напредък в икономическото и социалното развитие чрез преодоляване на цифровото разделение. Тези възможности в Република България могат да се реализират само след освобождаване на радиочестотната лента 790-862 MHz от Министерство на отбраната.

В дългосрочен план се предвижда изграждането и на национална мрежа за цифрово мобилно наземно телевизионно радиоразпръскване при наличие на свободен радиочестотен спектър и на инвеститорски интерес.

5. Стандартизация

Хармонизацията на българските стандарти и стандартизационните документи в областта на електронните съобщения с тези на европейските и международни организации е от съществено значение за постигането на единно европейско информационно пространство, създаване на условия за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги до всички потребители, включително и крайните потребители с увреждания. Хармонизираните европейски стандарти, прилагани в подкрепа на европейското право в областта на електронните съобщения, повишават неговата ефективност и ефикасност. Те са гарант за качеството на електронната съобщителна услуга, която крайните потребители очакват да получат.

Република България участва в работата на международните (ISO, IEC и ITU) и европейски (CEN, CENELEC и ETSI) организации по стандартизация. Съществена част от европейските и международни стандарти, касаещи електронните съобщения са въведени като български стандарти (БДС). Засега, обаче, не е решен еднозначно проблемът с въвеждането, прилагането и статута на стандартизационните документи: технически спецификации, технически доклади, ръководства, препоръки и работни споразумения.

Преводът на български език е затруднен във финансов и в организационен аспект, поради което се избягва позоваване в национални нормативни актове на европейски или международни стандарти, или стандартизационни документи. Това рефлектира негативно върху качеството и разнообразието на предоставяните електронни съобщителни услуги.

За преодоляване на проблема е подходящо ежегодно да се изготвя списък на стандарти, препоръки, ръководства и др., приоритетни за въвеждане чрез превод на български език, който да бъде предоставен за обществено обсъждане, както и търсене на форма за финансиране съвместно между МТИТС, КРС и участниците на пазара на електронни съобщителни услуги.

Възможно е да се възприеме подход за създаване на възможност в специалния закон за позоваването в български нормативни актове на стандартизационни документи, приети от организации по стандартизация, в които България членува. Друг вероятен подход е да се допусне позоваване на международни и европейски стандарти и стандартизационни документи, въведени без превод, само с публикуване на заглавна страница на български език.

Мрежите от следващо поколение (Next Generation Networks–NGN) ще бъдат основен двигател за технологичното развитие на сектора в средносрочен и в дългосрочен план. Насърчаването на развитието на този вид мрежи по начин, който да гарантира равнопоставеност и избягване предоставянето на предимства на конкретни предприятия е особено важно, тъй като разпространението на NGN, както и предоставяните чрез тях услуги очертава плоскостта, на която ще се развива конкуренцията в бъдеще.

Мрежите за достъп от следващо поколение (Next Generation Access–NGA) се състоят изцяло или частично от оптични елементи и могат да доставят услуги с много висока скорост и да поддържат множество модерни комбинирани услуги. Навлизането на мрежите от следващо поколение е предпоставка за развитието и използването на широколентовия достъп. Все още, обаче, не са решени регулаторните въпроси по отношение на достъпа при тези мрежи на общностно ниво. Необходим е последователен и координиран регулаторен подход при прехода към мрежи за достъп от следващо поколение, който да определи ясни правила за изграждане и ползване на мрежовата инфраструктура и да насърчи конкуренцията.

Главният проблем пред бързото изграждане на мрежите за достъп от следващо поколение са големите първоначални инвестиции.

В райони, където в бъдеще се очаква частни инвеститори да развиват мрежи за достъп от следващо поколение, държавата може да предприеме набор от мерки за ускоряване на инвестиционния цикъл и така да насърчи инвеститорите да изпълнят своевременно инвестиционни си планове. Предвид факта, че голяма част от разходите за изграждане на оптични кабелни мрежи са за строителни работи, в Регулаторна рамка 2009 се засилва възможността чрез изменение на законодателството да се облекчи процеса на придобиване на право на преминаване, да се изиска от предприятията да координират строителните работи, да предоставят част от своята инфраструктура за съвместно полагане на кабели и съвместно ползване на съоръжения, да се наложат задължения за изграждане на оптична кабелна връзка при строежа на нови обекти (включително нови водопроводни, енергопреносни, транспортни или канализационни мрежи) и др.

За да се насърчи развитието на мрежи от следващо поколение в дългосрочен план могат да бъдат предприети редица мерки. Развитието на тези мрежи ще промени условията на търсене и предлагане както на ниво пазари на едро, така и на ниво пазари на дребно. Това би довело до необходимостта от налагане на нови задължения, в т.ч. и на нови комбинации от задължения за активен и пасивен достъп, прилагани на пазарите за предоставяне на (физически) достъп на едро до мрежова инфраструктура в определено местоположение и широколентов достъп на едро. В тази връзка, КРС ще трябва да направи преглед на наложените специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху пазара (SMP) и да оцени необходимостта от тяхната отмяна, поддържане или налагане на нови такива.

Определянето на ясни правила за изграждане и ползване на мрежовата инфраструктура дава правна сигурност за инвестиране в следващото поколение мрежи за достъп. Правилата за съвместно ползване на изградената пасивна инфраструктура и прилагането на ефективни регулаторни мерки ще спомогнат за намаляване на общите финансови разходи за предприятията за разгръщане на мрежи от следващо поколение. Не на последно място може да се преразгледа възможността за функционалното разделяне на мрежите за достъп.

подобряването условията за развитие и изграждане на съвременна електронна съобщителна инфраструктура и конкурентен пазар е възможно чрез:

• 
  насърчаване на инвестициите за изграждане и развитие на електронни съобщителни мрежи от следващо поколение, чрез създаване и приемане на подходяща нормативна база, без да се предизвиква нарушаване на конкуренцията;
  
• 
  опростяване на процедурите по отношение на дейностите по изграждане на електронни съобщителни мрежи или нови мрежови съоръжения чрез изменение в законодателството (основно в Закона за устройство на територията) и подобряване на съгласуваността между компетентните местни и централни органи;
  
• 
  подобряване на условията за достъп и взаимно свързване не само до мрежата на историческия оператор на фиксираната мрежа, а и до мрежите на всички останали предприятия (в т.ч. електроразпределителни и ВиК дружества), чрез създаване на конкурентни условия за съвместното ползване на каналната мрежа и съвместно разполагане на съоръженията и кулите;
  
• 
  осигуряване прилагането на специфичните задължения, наложени на предприятията със значително въздействие върху съответния пазар за предоставяне на достъп до мрежи от следващо поколение (чрез оценка на необходимостта от отмяна, поддържане или налагане на нови специфични задължения).
  

Сегментът на мобилни мрежи и услуги в Република България е лидер в общия обем на електронния съобщителен пазар. След като трите предприятия на наземни мобилни мрежи по стандарт GSM (Global System Mobile) получиха лицензии за предоставяне на мобилни услуги от трето поколение – UMTS (Универсална мобилна телекомуникационна система) е налице още по-динамично развитие в условията на интензивна конкуренция и насищане на пазара. Един от най-важните аспекти на третото поколение безжични технологии (3G) е замисълът да се обединят съществуващите клетъчни стандарти от второ поколение върху единна платформа. Поради засиления пазарен интерес към новите общоевропейски системи, каквато е и системата UMTS, до края на 2010 г. предстои пълно освобождаване на радиочестотната лента 1900 – 1980 MHz в изпълнение на Стратегията за въвеждане на Универсални мобилни телекомуникационни системи в Република България.

С оглед гарантиране предоставянето на качествени мобилни услуги и развитие на мобилните мрежи трябва да се оптимизира процедурата по изграждането и въвеждането в експлоатация на базовите станции, без това да въздейства неблагоприятно върху живота и здравето на хората.

С прилагане на принципа за технологична неутралност се очаква да се предоставят повече и по-конкурентни мобилни услуги (широколентови гласови услуги, услуги за предаване на данни и мултимедийни услуги) на гражданите, освен предлаганите от системата GSM, което е свързано и с хармонизираните радиочестотни обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземни системи за предоставяне на общоевропейски електронни съобщителни услуги в Общността. Съгласно принципите, заложени в Регулаторна рамка 2009, при предоставянето на новите електронни съобщителни услуги в радиочестотния обхват 900 MHz и 1800 MHz, трябва да се предвиди защита на съществуващите GSM системи от вредни радиосмущения.

Пазарът на мобилни услуги е достигнал висока степен на насищане, което е предпоставка за развитието на технологиите от четвърто поколение, които осигуряват многократно по-висока скорост на пренос на данни от тази в сега съществуващите мобилни мрежи. Една от иновативните технологии от четвърто поколение, която ще направи достъпни широколентовите услуги за потребителите и в същото време привлекателни за доставчиците на услуги е мобилният WiMAX. Тази технология допълва съществуващите и бъдещи широколентови технологии, както жични, така и безжични, за да подсигури най-доброто покритие и да задоволи изискванията на потребителите. Очаква се до 2015 г. мобилният WiMAX да се използва за високоскоростен достъп до интернет и да повиши броя на абонатите. От своя страна, ЕК оповести намерението си да инвестира 18 милиона евро за развитие и изследвания на технологиите от четвърто поколение и широколентовите мобилни системи – Long Term Evolution (LTE). В съответствие с Решение 2008/477/ЕО относно хармонизирането на радиочестотния обхват 2500-2690 MHz за наземни безжични системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Общността, Република България следва да предприеме стъпки за проучване на пазара по отношение на интереса на предприятията за предоставяне на услуги от четвърто поколение. Един от евентуалните стандарти, който би могъл да бъде допуснат в радиочестотния обхват 2500-2690 MHz е LTE, представляващ еволюция на GSM и UMTS стандартите.

Въведеното в българското законодателство, в съответствие с европейска регулаторна рамка 2002, по-облекчено регулиране на достъпа до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги допринася за все по-широкото навлизане на мрежите по технология “Wi-Fi”. Свободният достъп до тези мрежи се очаква да стимулира обществения интерес към тях както по отношение на бизнеса, така и на населението, създавайки предпоставка за социално сближаване.

Поетите от Република България задължения за прилагане на единни Европейски норми по отношение на осигуряването на безпрепятствен трансграничен железопътен транспорт и оперативна съвместимост (Директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО за оперативна съвместимост на транс-европейските високоскоростна и конвенционална железопътни системи) и техническата необходимост от осигуряване на диспечерски влакови радиовръзки, в изпълнение на действащите нормативни разпоредби за безопасност на движението на влаковете, изискват въвеждането на GSM-R стандарт в железопътната мрежа. Изпълнението на това задължение е свързано с поетапно изграждане на клетъчната мрежа от подвижната радиослужба за железопътни приложения (GSM-R) за покриване на територията на цялата страна.

Развитието на пазара на мобилни мрежи ще допринесе за по-голямото разнообразие от нови услуги за потребителите, ще стимулира конкуренцията при доставчиците на услуги, както и ще осигури увеличаване на приходите от този пазарен сегмент за държавата. С оглед на това е необходимо да се предприемат следните действия:

• 
  пълно освобождаване на радиочестотната лента 1900-1980 MHz за граждански нужди от Министерство на отбраната в съответствие с Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
  
• 
  стимулиране ползването на радиочестотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за използване от други технологии, освен GSM, за предоставяне на съвременни оперативно съвместими широколентови гласови услуги, услуги за предаване на данни и мултимедийни услуги;
  
• 
  хармонизиране на техническите условия в Република България за ефективно използване на честотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за предоставяне на мобилни съобщителни услуги на борда на плавателни средства (МСV услуги), както и за предоставяне на мобилни съобщителни услуги на борда на въздухоплавателни средства (МСА услуги);
  
• 
  създаване на условия за въвеждане на четвърто поколение широколентови мобилни системи в Република България в радиочестотния обхват 2500-2690 MHz,, след освобождаването му от Национална служба за охрана;
  
• 
  осигуряване условия за хармонизирано използване радиочестотните ленти 450-470 MHz и 2300-2400 MHz съгласно Политиката за безжичен достъп за електронно съобщителни услуги (WAPECS–Wireless Access Policy for Electronic Communications Services).
  

Европейските политики припознават и поставят все по-голям акцент върху важната роля на широколентовия достъп както за повишаване на икономическия растеж и създаване на повече работни места, така и за стимулиране на социалното сближаване, чрез преодоляване тенденциите за изолиране на хората, живеещи в слабо населените и отдалечени райони от обществения, икономическия и културен живот.

Основната пречка за растежа на широколентовия достъп, ЕК вижда в липсата на достатъчно конкурентна среда и някои регулаторни слабости.

В Република България разпространението на широколентов достъп е два пъти по-ниско от средния показател за ЕС, като изоставането от другите държави-членки на ЕС е както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от страна на бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта. Това изправя страната ни пред предизвикателството да се доближи до развитите европейски държави, като преодолее моментното си изоставане по тези показатели. За постигането на тази цел е необходимо предприемането на съгласувани политически, регулаторни, икономически и други мерки.

В тази връзка, Министерският съвет в края на 2009 г. прие Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България, която очертава визията, целите и насоките за развитие, достъпността и популяризирането на широколентовия достъп в страната, като ключов фактор за преодоляване на „широколентовото разделение” между отделните региони, развитието на информационните и комуникационни технологии и въвеждането на новите технологии в обществото. Следващата стъпка в тази посока е свързана с изготвянето в краткосрочен план на Национална програма за изпълнение на стратегията, която ще изведе основните принципи за реализиране на проектите, по-важните от които са: технологична неутралност, равнопоставеност, прозрачност, устойчиво развитие и други.

Основният принцип на политиката за развитие на широколентовия достъп е конкурентният пазар да бъде движещ фактор за предоставянето на широколентов достъп и услуги. Невъзможността пазарните сили да осигурят широколентови услуги своевременно и на достъпни цени на всички граждани, независимо от географското им местоположение на територията на страната, обуславя необходимостта от държавна намеса, за да се защити обществения интерес. Възможностите за финансиране на проекти за широколентов достъп по линия на структурните фондове на ЕС следва да бъдат максимално използвани, като за целта е необходимо ясно да се регламентира взаимодействието между държавните институции, органите на местната власт и бизнеса.

Като държава-членка на ЕС, Република България няма да остане встрани от общата тенденцията за ускорено развитие на широколентовия достъп във всичките му аспекти. Тази тенденция активно се подкрепя от ЕК както на политическо ниво, така и чрез изготвянето на пакет от документи, които да подпомогнат ускоряването на този процес.

За преодоляване на изоставането по отношение на осигуряването на населението на широколентов достъп в краткосрочен и средносрочен план е необходимо да бъдат предприети следните действия:

• 
  стартиране на проекти за изграждане на широколентова инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони, където бизнесът няма интерес да инвестира, със средства по линия на структурните фондове на ЕС;
  
• 
  подкрепа за въвеждането на иновативни, достъпни и качествени услуги и приложения (в сферата на обучението, здравеопазването, административните услуги и др.), което допълнително да стимулира търсенето на широколентов достъп от населението;
  
• 
  популяризиране сред потребителите на широколентов достъп и неговите ползи, като се набляга върху фактическите им нужди;
  
• 
  осигуряване възможност на всички български граждани да имат широколентов достъп, независимо от географското си местоположение.
  

В условията на конкурентен електронен съобщителен пазар държавата има ангажимента да гарантира предоставянето на универсалната услуга, която представлява набор от услуги с определено качество, предлагани на всички граждани, независимо от географското им местоположение, на цялата територия на страната, на достъпна цена. Към обхвата на универсалната услуга се отнася достъпът до обществени телефонни услуги, сред които: телефонни справочни услуги, общ телефонен указател, помощ от оператор и единния европейски номер за спешни повиквания „112”, включително за крайни потребители с увреждания и др.

Допълнителна гаранция за последователното провеждане на държавната политика за универсалната услуга в електронните съобщения е определянето на предприятия, задължени да я предоставят в пълния й обхват или на части от нея на цялата територия на страната или по региони, така че всеки гражданин да има достъп до пълния набор от услуги, независимо от географското си местоположение.

„Българска телекомуникационна компания” АД продължава да изпълнява наложените по реда на отменения Закон за далекосъобщенията задължения за предоставяне на универсална услуга. Комисията за регулиране на съобщенията стартира процедура за избор на предприятия за възлагане на предоставянето на универсалната услуга, за да определи интереса на предприятията от предоставяне на универсалната услуга, както и условията, при които е налице такъв интерес. В регламентирания срок редица предприятия заявиха намерение да предоставят някои или всички елементи от универсалната услуга, но при условие за преразглеждане на законодателната уредба, насочено към осигуряване на равнопоставеност между предприятията. В отговор на становищата на предприятията и с оглед гарантиране предоставянето на универсалната услуга се предприемат действия за преразглеждане на нормативната уредба по отношение на изискванията и параметрите на качеството за универсалната услуга.

В Регулаторна рамка 2009 концепцията за универсалната услуга се запазва (свързване в определено местоположение). Следвайки принципа на субсидиарността, в Директивата за универсалната услуга се предоставя възможност на държавите-членки на ЕС да дефинират минималните скорости за пренос на данни, отчитайки специфичните обстоятелства на националните пазари.

Значителна част от нововъведените разпоредби са насочени към подобряване на условията за крайните потребители с увреждания с оглед да им се осигури равнопоставеност при използването на различните услуги и по-конкретно, за платените обществени телефони и/или други точки за обществен достъп до гласова телефония, услугите за спешна помощ и качеството на предоставяните услуги. При предстоящите промени в ЗЕС ще се разгледа възможността националният регулаторен орган да извършва оценка на цялостните нужди и специфичните изисквания за крайни потребители–хора с увреждания, вземайки под внимание обхвата и конкретната форма на специфичните мерки, отчитайки становищата на заинтересованите страни.

Правомощията на КРС ще бъдат засилени по отношение на възлагането и контрола върху ефективността на изпълнението на задълженията на предприятията, които ще предоставят универсалната услуга, включително по отношение на задоволяването на нуждите на потребителите с увреждания.

Предвид динамичното развитие на пазара на електронни съобщителни услуги ЕК извършва преглед на обхвата на универсалната услуга на всеки три години. Едно от условията за отчитането на дадена услуга като „основна електронна съобщителна услуга” е това, че тя трябва да се разглежда като съществена за гарантиране на социалното включване.

При периодичния преглед на обхвата на универсалната услуга, извършен през 2008 г. се потвърди, че не е необходимо да се променя обхвата на универсалната услуга чрез включване на широколентовия достъп. Беше отчетено, че широколентовият достъп допринася за повишаване активното участие на европейските граждани в развитието на съвременното общество. В началото на месец март 2010 г. ЕК откри процедура по обществено обсъждане относно включването на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга, на базата на което ще се прецени необходимостта от предприемане на законодателни действия на ниво ЕС до края на 2010 г.

По време на общественото обсъждане, българската страна изрази виждане, че ревизираната Директива за универсалната услуга дава възможност на държавите-членки да дефинират минималните скорости за пренос на данни в зависимост от националните им особености. Този гъвкав подход следва да се запази и при евентуални законодателни изменения по отношение на обхвата на универсалната услуга.

Законът за защита на потребителите е общата законодателна рамка, регламентираща защитата на интересите на потребителите. Законът за електронните съобщения, като специален закон, урежда допълнителни изисквания, отразяващи спецификата на отношенията между предприятията и техните крайни потребители при предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги.

С въвеждането на Регулаторна рамка 2002 на ЕС в областта на електронните съобщения в националното законодателство беше повишена отговорността на държавите и регулаторни органи, както и на предприятията предоставящи електронни съобщителни услуги за осигуряване на необходимите условия за защита интересите на крайните потребители.

Установена практика на българския пазар е електронните съобщителни услуги да се предоставят в съответствие с общите условия на договорите, чието съдържание е дефинирано подробно в ЗЕС. Развитието на пазара на електронни съобщителни услуги е тясно обвързано с повишаване доверието на потребителите към предлаганите услуги.

Защитата и повишаването правата на потребителите е централен въпрос за ЕК в областта на електронните съобщения. Политиката в тази област цели да стимулира конкуренцията на пазара и да гарантира основните потребителски права, които може и да не се осигурят и гарантират от пазарните сили. От друга страна, наличието на ефективна конкуренция на пазара само по себе си не означава, че нуждите на всички потребители са задоволени или, че правата им са защитени.

С въвеждането на измененията в регулаторната рамка от 2009 г., ще се постави още по-голям акцент върху защитата интересите на крайните потребители, а именно:

• 
  Право на избор и качество на услугите
  

В тази връзка, в нормативната уредба ще залегнат по-високи изисквания към предприятията за прозрачност, така че потребителите да бъдат ясно информирани, дори преди подписването на индивидуалния договор, за продължителността на договорите, условията за тяхното подновяване, съответните неустойки, характера на услугата, за която се абонират, включително и за техниките за управление на трафика и влиянието им върху качеството на обслужване, както и всякакви други ограничения (като например, капацитет на връзката или скоростта на предаване на информацията).

Специален акцент ще се постави върху мерките, свързани с осигуряването на равнопоставен достъп до електронни съобщителни услуги на потребители с увреждания, за да могат да се възползват в максимална степен от ползите на тези услуги. Насърчава се осигуряването на крайни устройства, предлагащи необходимите услуги и функции за предоставяне на електронни съобщителни услуги на хора с увреждания.

• 
  Прозрачност и публикуване на информация
  

• 
  Единен европейски номер за спешни повиквания – 112
  

Новите правила на Регулаторна рамка 2009 целят да осигурят на потребителите по-добър достъп до спешни повиквания чрез разширяване изискванията за достъп от традиционните телефонни мрежи към мрежи, използващи нови технологии и чрез популяризирането от страна на компетентните органи на единия европейски номер за спешни повиквания сред населението.

Засилени са и изискванията по отношение на достъпа до единния европейски номер за спешни повиквания „112” на хора с увреждания, така че те да могат да ползват същите услуги, както останалите граждани, но посредством други технически средства (крайни устройства, предлагащи съответните функции и услуги).

Република България подкрепя европейската инициатива за хармонизирано въвеждане на общоевропейска система еCall, като ще се положат усилия за осигуряване условия за предоставяне на тези услуги на територията на страната.

• 
  Хармонизирани номера за хармонизирани услуги със социална значимост
  

116000 - Гореща линия за изчезнали деца;

116111 - Линия за оказване помощ на деца;

116123 - Горещи линии за емоционална подкрепа.

През 2009 г. приложението към Решение 2007/116/ЕО, беше допълнено с номера:

116006 - Гореща линия за жертви на престъпления;

116117 - Служба за неспешни медицински повиквания.