Решение №972 на Министерския съвет от 29 декември 2010 г., обн. Дв бр. 4 от 12. 01. 2011 г. Съдържание I. Въведение

Националният номерационен план на Република България е в съответствие с Решение 2007/116/ЕО на Европейската комисия, като номер „116111” е предоставен от КРС за ползване на Държавната агенция за закрила на детето.

• 
  Роуминг
  

Европейската комисия преразглежда функционирането на Регламента за роуминга и след публична консултация докладва на Европейския парламент и на Съвета, не по-късно от 30 юни 2011 г. дали целите му са били постигнати. Следва да се отбележи, че пазарът на пренос на данни в роуминг е в начален стадий на развитие, поради което оценка на ефекта от наложените мерки трудно ще бъде направена. Все още е трудно да се прецени ползата от поставянето на лимит за обем трафик в роуминг. Ще бъде разгледана и възможността за „развързване” на роуминг услугите от тези, които са на национално ниво (т.нар. „пакетни услуги”). На базата на резултатите от доклада ЕК ще прецени необходимостта от промяна на настоящият Регламент, който е в сила до 30 юни 2012 г.

• 
  Преносимост на номерата
  

През април 2008 г. стартира преносимостта на мобилните номера в нашата страна при сравнително слаб интерес от страна на потребителите, въпреки възможността им да избират между услугите на три предприятия. Основните причини за слабия интерес на потребителите са свързани с начина на информиране за повикване към пренесен номер, клаузите за автоматично подновяване на срочните договори и процедурата за обслужване на „две гишета”, която допълнително демотивира потребителите да ползват преносимостта на номерата и доведе до критики по този въпрос и от страна на Европейската комисия.

Националният регулатор предприе действия в посока отстраняване на тези недостатъци, в резултат на което от месец август 2010 г., предприятията ще стартират обслужване на потребителите на „едно гише”.

През 2009 г. стартира и преносимостта на фиксираните номера.

За облекчаване процеса на преносимост на номерата от съществено значение е изработването и внедряването на централизирана база данни за пренесените номера в мрежите на всички предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги.

За опростяване и разширяване на възможностите за осъществяване на преносимост, както и с оглед ефективното използване на ограниченият ресурс – номера е целесъобразно да се преразгледа изискването предприятията от домейна на преносимост да имат издадено разрешение за номера в рамките на всеки географски код, за да осъществяват преносимост.

Ревизията на регулаторната рамка от 2009 г. регламентира правото на потребителите да пренесат телефонния си номер (фиксиран или мобилен) към друго предприятие по техен избор в рамките на един работен ден. При новите правила, максималната продължителност на договора между потребителя и предприятието е не по-голяма от 24 месеца. Предприятието следва да предлага и възможност на потребителите да сключват договори при максимална продължителност от 12 месеца.

3. Защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот в електронните съобщения

В съвременното общество преносът, обработката и съхранението на голям обем от информация често включват и лични данни. Осигуряването на ефективна защита на личните данни е основен приоритет на политиката не само на европейско, но и на национално ниво. Успешното развитие на електронните съобщителни услуги в голяма степен зависи от доверието на потребителите в доставчиците на услуги, свързано с неприкосновеността на личния им живот.

Законът за защита на личните данни определя общата рамка за защитата на личните данни. Със ЗЕС се въвеждат специфичните изисквания на Директива 2002/58/ЕС за защита на неприкосновеността на личността и на личните данни, относими към електронния съобщителен сектор, в процеса на внедряване на новите технологии и, пораждащите се нови рискове. От особена важност за потребителите е:

• 
  самостоятелно да контролират и отклоняват повиквания, като законосъобразно се възползват от съвременните технологични решения и функционалности на мрежите;
  
• 
  да дават предварително съгласие за включване на техните лични данни в обществените телефонни указатели;
  
• 
  да бъдат предварително информирани за предназначението на телефонните указатели, както и за функциите за търсене в електронните телефонни указатели;
  
• 
  да имат възможност да получават безвъзмездно детайлизирана сметка за ползваните от тях услуги заедно с данъчна фактура, както и възможност за безвъзмезден достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги.
  

Защитата на личните данни е основен приоритет на новите правила в Регулаторна рамка 2009. Имената, електронната поща и информацията за банкови сметки на потребителите, и особено трафичните данни за всяко телефонно обаждане или интернет сесия, трябва да бъдат съхранявани по начин, който да предотвратява случайни или преднамерени пробиви в сигурността. Предприятията трябва да предприемат мерки за информиране на компетентните органи при установяване на пробив, свързан с обработката и съхранението на лични данни. Компетентният орган преценява дали потребителите да бъдат уведомени за тези пробиви. По този начин ще се увеличат стимулите за по-добра защита на личните данни от предприятията на електронни съобщителни мрежи и услуги.

В регулаторна рамка 2009 са засилени и правилата, засягащи неприкосновеността на личните данни и тяхната защита по отношение използването на „бисквитки” (cookies), други средства, като интернет потребителите ще бъдат по-добре информирани за „бисквитките” и какво се случва с личните им данни. Всяко физическо или юридическо лице може да започне съдебно производство срещу такива нарушители, за да защити своите законни бизнес интереси, а в случаите на доставчици на интернет, да защити и правата на потребителите си.

Регулаторната рамка 2009 предвижда забрана на практиката да се изпраща електронна поща за целите на директен маркетинг, маскираща или скриваща идентичността на подателя, от чието име се прави съобщението или без валиден адрес, на който получателят да може да изпрати искане да се спрат такива съобщения.

Отчитайки тези факти, в краткосрочен план предстои въвеждане на нови правила за защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот в електронните съобщения, чрез изменение на нормативната уредба.

Същевременно, трябва да се създадат условия за стимулиране внедряването на технологии, подобряващи защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот в електронните съобщения (Privacy Enhancing Technologies–PETs), чрез прилагане на принципа „privacy by design”, подход, при който неприкосновеността и защитата на данните са заложени още при изработката на съответните технически устройства.

Електронната съобщителна инфраструктура се разглежда като критична инфраструктура, нарушаването или разрушаването на която би дало сериозни отражения върху здравето, безопасността, сигурността и/или икономическото благосъстояние на хората, както и ефективната работа на държавното управление. В последно време се подчертава важността и на други фактори, като предвиждането на мерки за повишаване на защитата и устойчивостта при предоставянето на критични услуги, поддържането на доверието на потребителите към технологиите, мрежите и услугите, надеждното, безопасно и защитено предоставяне на услуги за електронно управление. Ето защо, обществото изисква солидни гаранции, че тази инфраструктура е устойчива на бедствия и атаки.

В документите на ЕС, разглеждащи защитата на критичната информационна инфраструктура, в по-голямата си част от препоръките и изискванията се редуцират до защита на мрежовата и информационната сигурност, т.е. може да се каже, че за сектора на информационните технологии и съобщенията понятието „критична информационна инфраструктура” в голяма степен се покрива с понятието „мрежова и информационна сигурност”. Бъдещите действия на държавите-членки на ЕС във връзка с мрежовата и информационната сигурност, разглеждани в Резолюция на Съвета от 18 декември 2009г. относно Европейски подход на сътрудничество към мрежовата и информационната сигурност следва да се насочат към:

• 
  повишаване на доверието на крайните потребители в информационните и комуникационните технологии, чрез дейности за повишаване на информираността;
  
• 
  организиране на национални учения и/или участие в редовни европейски учения в областта на мрежовата и информационната сигурност, включващи разширено планиране и привличане на частния сектор;
  
• 
  създаване на Центрове за реагиране при компютърни инциденти (CERTs) и засилване на сътрудничеството между националните центрове на европейско ниво;
  
• 
  изпълнение на програми за образование, обучение и изследвания за мрежовата и информационната сигурност, осигуряващи наличието на технически умения и професионализъм в тази област.
  

За предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги и в бъдеще остават задълженията, свързани с осигуряване на достъп до мрежата и/или предоставяните услуги на компетентните органи в случай на необходимост, както и предоставяне на възможност за безвъзмездно ползване на електронни съобщения чрез мрежата, в случай на непосредствена опасност за националната сигурност. Във връзка с очакваното през 2011–2012г. разширяване на обхвата на Директива 2008/114/EC от 8 декември 2008 г. на Съвета относно идентифициране и обозначаване на Европейска критична инфраструктура и оценка на необходимостта от подобряване на нейната защита, в областта на информационните и комуникационните технологии, предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, трябва да са готови за поемане и на допълнителни задължения, свързани с идентифицирането на европейска критична информационна инфраструктура, съставянето на Планове за сигурност, определянето на служител за връзка по сигурността и др.

Като се има предвид, че секторът на информационните и комуникационните технологии е жизнено важен за повечето сектори на обществото, това прави мрежовата и информационната сигурност обща отговорност на всички заинтересовани страни, от които се изисква:

• 
  интензифициране на усилията за повишаване на нивото на мрежовата и информационната сигурност във връзка с предоставянето на надеждни, доверени и лесни за използване продукти и услуги;
  
• 
  информиране на потребителите за рисковете по отношение на сигурността, свързани с продуктите и услугите и защитата против тях;
  
• 
  вземане на всякакви подходящи технически и организационни мерки за защита на непрекъсваемостта, целостта и конфиденциалността на електронните съобщителни мрежи и услуги;
  
• 
  стандартизиране на мрежовата и информационната сигурност със стремеж за намиране на хармонизирани и оперативно съвместими решения;
  
• 
  участие с държавите-членки на ЕС в учения за осигуряване на подходящи реакции срещу аварийни ситуации.
  

Република България следва да улеснява оказването на международна помощ, свързана с предоставянето на електронни съобщения при бедствия и аварии. Тези улеснения се отнасят до осигуряването на имунитети на лица, участващи в предоставяне на международна помощ, освобождаване от такси, мита и данъци на технически средства за оказване на помощ, премахване на регулаторни бариери, свързани с внос и износ и използване на електронно съобщителна апаратура, движение на обслужващ персонал и др. в съответствие с Конвенцията от Тампере от 1998г. за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции.

Като пълноправен член на ЕС Република България има всички права, в т.ч. правото на глас и правото да участва във всички заседания на органите и институциите на ЕС.

Представители на МТИТС и КРС се стремят да участват активно в работата на Комитета по съобщения (COCOM), Комитета по радиочестотния спектър (RSC), Групата по политика в областта на радиочестотния спектър (RSPG), и Работната група по „Телекомуникации и информационно общество” към Съвета на ЕС.

КРС от м. януари 2010 г. участва в работата на новосъздадения BEREC, който освен, че поема задачите на Групата на европейските регулатори, ще изразява експертни становища по искане на Европейския парламент и Съвета и ще спомага за последователното прилагане във всички държави-членки на регулаторната рамка на електронните съобщителни мрежи и услуги.

Участието на български представители в работата на тези европейски комитети и групи в областта на електронните съобщения е възможност за пряко представяне и защита на националните позиции при подготовката на различни европейски документи (регламенти, директиви, препоръки, решения), обмяна на опит и сътрудничество при прилагане на европейското право в сектора.

С влизането в сила на Договора от Лисабон от 1 декември 2009 г. се очертават нови насоки, които засягат сектора на електронните съобщения, като по-важните от тях са:

• 
  увеличена защита на фундаменталните права на гражданите във връзка с Хартата на ЕС за фундаменталните права, която ще има същата правна стойност като договорите;
  
• 
  по-голяма възможност за създаване и приемане на правила, регламентиращи предоставянето на услуги от общ икономически интерес:
  
• 
  по-гъвкава и по-бърза процедура срещу държавите-членки при нарушение на общностното законодателство.
  

В краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план е необходимо да се извърши следното:

• 
  подобрения в координационния механизъм по европейските въпроси в сектора с оглед на повишаващия се интердисциплинарен характер на голяма част от досиетата и по-ясното разпределение на отговорностите между всички заинтересовани институции. Крайната цел е подготовка на по-качествени позиции, реално отразяващи и, отстояващи националния интерес;
  
• 
  по-добра организация и разпределение на отговорностите по въвеждане и прилагане на европейското право в сектора, както и поддържане на общодостъпна служебна информация за текущото състояние;
  
• 
  активно участие на български експерти в работните органи към ЕК и Съвета с цел представяне и отстояване на националния интерес на ниво проектодокументи, за да се улесни максимално процеса на последващото им прилагане на национално ниво.
  

Съгласно ЗEС министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията представлява Република България в международните организации в областта на електронните съобщения и информационното общество: ITU, СЕPT, ETSI, Международната организация за космически съобщения (МОКС „Интерспутник”) и Регионалното сдружение в областта на съобщенията (РСС), в което Република България членува в качеството си на наблюдател.

Целта на международната дейност в областта на електронните съобщения е постигане на активна комуникация с международните организации и други държави, с оглед постоянно проследяване на тенденциите, своевременно информиране за извършваните дейности и отразяване на основните елементи от разработваната документация.

В процеса на подготовка на нормативната уредба в сферата на електронните съобщения се използват редица препоръки, решения, технически доклади, спецификации, ръководства на международните организации.

В краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план развитието на дейността по линия на международните организации и на двустранна основа в областта на електронните съобщения ще продължи, както следва:

• 
  По линия на специализираните международни организации:
  

• 
  На двустранна основа:
  

Усилията е полезно да се насочат към:

• 
  Насърчаване на сътрудничеството с държавите-членки на ЕС, както и с тези, кандидатстващи за членство в ЕС, с цел:
  

• 
  Концентриране върху развитието на двустранните отношения главно с държави, които представляват интерес за сектора на електронните съобщения в България, с цел:
  

- осигуряване на актуална информация за тенденциите в развитието на електронните съобщения в даден регион или държава, които биха оказали благоприятно въздействие върху развитието на този сектор в страната или, за които българският сектор на електронните съобщения би бил пример за реализация на успешни практики.

Засилването на активността при поддържането и развитието на двустранното и многостранното сътрудничество в сектора на електронните съобщения ще съдейства за постигането на целите на секторната политика, а косвено и за стимулиране на развитието на сектора у нас.

VIII. Взаимодействие с неправителствените организации

Хармонизирането на националното ни законодателство с това на ЕС, както и бързото развитие на неправителствените организации и нарастването на тяхното влияние са обективна предпоставка за активно взаимодействие между държавния и обществения сектор.

От съществено значение при провеждането на политиката в областта на електронните съобщения е държавата да си партнира с неправителствени структури, браншови и бизнес организации, работещи в сектора на информационните и комуникационни технологии, организации, защитаващи интересите на потребителите, научните и академичните среди с оглед стимулиране на равнопоставено и ефективно сътрудничество, обмен на информация, идеи, и добри практики в сектора.

Държавната политика е насочена към активно взаимодействие с неправителствените организации в различни формати на сътрудничество: съвместни работни групи, комисии, консултативни съвети, ИКТ форуми, конференции и експертни срещи. Целта на поддържането на тези форми на сътрудничество е държавните институции да се съобразят в най-голяма степен с мненията и вижданията на бизнеса и гражданите при:

• 
  разработването и актуализирането на политики и стратегии в областта на електронните съобщения;
  
• 
  проучването и анализирането на информацията за проблеми, свързани с прилагането на стратегически документи;
  
• 
  приемането и провеждането на мерки за подобряване на пазарната среда и бизнес потенциала за информационни и комуникационни технологии;
  
• 
  разработването на оценки за ефикасността и ефективността на извършените дейности в областта на електронните съобщения.
  

С цел защита интересите на потребителите в областта на електронните съобщения държавата си взаимодейства с редица граждански организации – федерации, асоциации, съвети и комисии, занимаващи се с информиране на обществеността със значението, възможностите и обществената полза на организацията на българските потребители за защита правата и интересите им, като граждани и потребители. Извършват се редица дейности:

• 
  изготвят се програми за провеждане на потребителска политика;
  
• 
  правят се предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите;
  
• 
  организират се обсъждания и се дават становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите;
  
• 
  разпространяват се информационни материали, свързани със защитата на потребителите, предоставят се консултации на потребителите и др.;
  
• 
  разработват се, организират и осъществяват програми за образование и информация за потребителите и др.
  

• 
  разработване на приоритети, указания, методики и други документи за подобряване ефективността на диалога между правителствените и неправителствените структури;
  
• 
  изучаване и популяризиране на добри практики за взаимодействие;
  
• 
  съгласуване на общи цели и задачи за постигане на резултати, представляващи обществения интерес.
  

Процесът на съвместна работа спомага за утвърждаване на ролята на неправителствените организации като посредник, модератор и обучител в общността, а изграждането на модели на взаимодействие засилва диалога между неправителствените организации и администрацията и допринася за установяването на принципа на партньорство между тях.

Неправителственият сектор изпълнява ключова роля в осъществяването на принципите на демократично участие, индикатор, за което е признаването им за равностойни партньори във взаимоотношенията между институциите и в изграждането на гражданското общество.

Неправителствените организации имат съществен принос в създаването на модерна законодателна среда, особено относно социалното развитие, децентрализацията и достъпа до информация.