Резюме на научните трудове на полк. Доц. Евгени белоконски, дмн

От реалните 97 публикации (участие в монографии, учебници, български и чуждестранни научни списания и научни сборници), 62 са след заемане на академичната длъжност „доцент”. От тях: като първи автор – 20 публикации, втори автор – 20 публикации, трети и пореден автор – 22 публикации. Трудовете в пълен текст са публикувани в 7 монографии, 1 атлас, 5 наръчника и 2 учебника („Лапароскопска хирургия с атлас” и „Спешна хирургия”). Публикациите в специализирани научни списания включват:

• 
  сп. „Съвременна медицина” – 1 статия
  
• 
  сп. „Scripta scientifica medica” – 5 статии
  
• 
  сп. „Онкология” – 1 статия
  
• 
  сп. „Хирургия” – 2 статии
  
• 
  сп. „Урология” – 1 статия
  
• 
  сп. „Военна медицина” – 4 статии
  
• 
  сп. „Научно-технически преглед” – 1 статия
  
• 
  сп. „Висцерална хирургия” – 2 статии
  
• 
  сп. „Problems in General Surgery” – 1 статия
  
• 
  сп. „Revista Medica de Minas Gerais” – 3 статии
  
• 
  сп. „Sao Paulo Medical Journal” – 1 статия
  
• 
  сп. „European Journal of Emergency Surgery and Intensive Care” – 4 статии
  
• 
  сп. „International Journal of Surgical Science” – 3 статии
  
• 
  сп. „Brazilian Archives of Digestive Surgery” – 1 статия
  
• 
  сп. „Colorectal Disease” – 1 статия
  
• 
  сп. „Przeglad Lekarski” – 3 статии
  
• 
  сп. „Internet Journal of Thoracic & Cardiovascular Surgery” – 1 статия
  
• 
  сп. „Medical Corps International” – 4 статии
  
• 
  сп. „International Review of the Armed Forces Medical Services” – 2 статии
  
• 
  сп. „Balkan Military Medical Review” – 1 статия
  
• 
  сп. ”Hepatology” – 2 абстр.
  
• 
  сп. ”HepatoGastroenterology” – 7 абстр.
  
• 
  сп. ”British Journal of Surgery” – 2 абстр.
  

Като автор на публикации доц. Евгени Белоконски е цитиран 11 пъти в чужбина и 59 в България, или общо 70 пъти. Общият импакт фактор на публикациите му е 33,83.

Научната дейност на доц. Евгени Белоконски може да бъде групирана в следните основни раздели: 1. Лапароскопска хирургия; 2. Хирургия при заболявания на черния дроб и екстрахепаталните жлъчни пътища; 3. Чернодробна трансплантация; 4. Хирургия при заболявания на панкреаса; 5. Хирургия при заболявания на гастро-интестиналния тракт и колопроктология; 6. Хернии; 7. Спешна хирургия и травма; 8. Организация на медицинското осигуряване при мисии и кризи от военен и невоенен характер; 9. Други.

1. 
   Лапароскопска хирургия
   

В края на 20-ти и началото на 21-ви век хирургията придоби нови измерения. След близо две десетилетия на прогрес, повечето лапароскопски процедури са придружени от научни спорове. Нарастващият опит и технологичен напредък правят повечето операции изпълними лапароскопски, което води до добре познатите преимущества на хирургията с минимален достъп. Отвъд изпълнимостта обаче, лапароскопската хирургия се бори да се докаже като сравнима, или дори по-добра от традиционните техники (59). Продължавайки повече от 20 години да работи активно в тази област на хирургията, доц. Белоконски обобщава своя опит в дисертационен труд озаглавен: „Лапароскопски или конвенционален подход в коремната хирургия”(2). Той дава редица научно-практически приноса, по-важни от които са:

1. 
   Разработва научно и въвежда в практиката, един от съвременните проблеми на коремната хирургия – а именно лапароскопският подход; анализира ключови въпроси и противоречия, които още очакват своя конкретен отговор.
   
2. 
   Излага значителният опит на кандидата в използване на малкоинвазивния хирургически метод, който може да послужи като методично указание за внедряване методиката в други лечебни заведения.
   
3. 
   Прави анализ на голям брой лапароскопски и конвенционални оперативни интервенции, което позволява да се конкретизират техните показания и противопоказания.
   
4. 
   Изяснява интраоперативните проблеми и евентуални усложнения настъпили при лапароскопската хирургия и посочва конкретни действия при съответни интраоперативни находки и усложнения.
   
5. 
   Установява, че процентът на усложненията е в пряка зависимост от натрупания опит на екипа, извършващ лапароскопската хирургия. При ятрогенните увреждания е необходимо системна специализация и усъвършенстване на оперативните екипи.
   
6. 
   Установява и систематизира визуалните и клинични прояви на възможните интраоперативни усложнения, получени поради анатомически особености и деформации, ятрогенни увреждания при ползване на апаратурата или патофизиологична даденост.
   
7. 
   Създава се стройна система за необходимите лечебни действия при възникване на различните видове усложнения.
   
8. 
   Конкретизира основните лечебни мероприятия в прилагане на конверсия, извършване на лапаротомия в ранния следоперативен период и консервативно лечение. За всички тези лечебни мероприятия определя показанията и срокове на прилагане.
   

През последните години популярност придобива лапароскопската резекция на черния дроб. Доц. Белоконски излага съвременните тенденции и споделя своя опит в тази област при метастатичен коло-ректален рак (7). В ръководство по лапароскопска хирургия с атлас, той е автор на главите: лапароскопско лечение на заболяванията на тънкото черво (19), лапароскопска хирургия на черния дроб (20), усложнения в лапароскопската хирургия (21). Резонно е участието му в най-новия учебник по хирургия с главата „Лапароскопско лечение на острия холецистит” (22).

Логично в научната активност на кандидата, вторият по брой публикации раздел е свързан с жлъчно-чернодробната хирургия. Те варират от оперативния опит в лечението на механичния иктер (42) до съвременните методи за антивирална терапия на хроничната HCV инфекция (90, 91, 187, 188). Още с въвеждането на интраоперативните ендоскопски техники (интраоперативна холедохоскопия) в клиничната практика в началото на 90-те години, методиките намират място в научните му проучвания, особено що се касае до патологията на дисталния холедох при новообразувания(107, 108, 110) и усложненията на жлъчно-каменната болест (102). Утвърждава миниинвазивния ендоскопски метод за лечение на непаразитарни кисти на черния дроб (167, 170, 175). Споделя своя опит в лапароскопската хирургия на черния дроб (144) и при ex situ in vivo резекцията при чернодробни метастази в VII чернодробен сегмент (143).

В серия от публикации е представен опитът на доц. Белоконски при лапароскопското (94) и конвенционалното третиране на чернодробния ехинокок (176). Освен съобщените казуистични случаи на редки локализации на ехинококови кисти (80), той прави оценка на диагностичните методи и хирургичното лечение (126). През 2003 г. СЗО създава работна група - WHO Informal Working Group on Echinococcosis (WHO-IWGE), която разработва и въвежда Международна класификация на ехографските характеристики при кистичната ехинококоза. Въпреки своите предимства, тя има редица противоречия и недостатъци. Доц. Белоконски и колектив я усъвършенстват прилагайки стадийно-специфичен подход, с което я правят унифицирана и лесно клинично приложима под наименованието TN(R)C classification for CE (87, 97, 209).
3. Чернодробна трансплантация

Натрупаният професионален опит в коремната хирургия в продължение на десетилетия създава предпоставка кандидатът да бъде един от водещите хирурзи при извършването на първата чернодробна трансплантация в рамките на ВМА, а впоследствие да участва в организацията и развитието на този сложен клон на медицинската наука. Сериозна заявка за бъдещи задълбочени проучвания в тази област е фактът, че доц. Белоконски в колектив е редактор на научен труд озаглавен „Чернодробна трансплантация – практически атлас за по-добро спазване на правилата” (8).

Научната дейност на кандидата включва подробни изследвания върху заболяванията на панкреаса. На първо място могат да се отбележат проучванията върху ендоскопската симптоматология и диагностика при остър панкреатит (32), лечението на некротичния панкреатит (52, 156). Доц. Белоконски е един от пионерите в прилагането на лапароскопската некректомия (148) и отворения Jet-иригационен дебридман на некрозите при тежък некротичен панкреатит (53, 155). Особено внимание е обърнато на следоперативните усложнения и прогноза (51, 154).

Панкреатичната хирургия е засегната в публикации за радикалното лечение на карцинома на панкреаса (86, 96, 208), лапроскопската дистална панкреатектомия при солитарни тумори (93, 147) и дуодено-съхраняващата резекция на главата на панкреаса при хроничен панкреатит (218).
5. Хирургия при заболявания на гастро-интестиналния тракт и колопроктология

На първо място трябва да се спомене хирургията на стомаха при злокачествени заболявания. Резултатите от лечението при тези пациенти са в пряка зависимост от вида, локализацията и разпространението на процеса. Доказана е връзката между хроничната HP-инфекция и развитието на стомашен карцином (41). Представен е подробен анализ на показанията и обема на резекционната хирургия (135). Специфичен проблем представлява оперативната тактика при кардио-езофагеалния карцином (134) и лапароскопското третиране на авансираните форми (133). Кандидатът споделя собствен опит при третирането на първичния малигнен лимфом на стомаха (40), техниката на извършване на гастро-йеюно-дуоденалните анастомози с ултракъс дуоденум при тотална гастректомия(70). Отделно трябва да се отбележи опитът с хирургичното третиране на случаите с гастро-интестинално кървене от доброкачествени лезии (63).

Колоректалния карцином е огромен социалнозначим проблем. Ето защо една от приоритетните задачи в овладяването на заболеваемостта е профилактиката (157), добре разработените скринингова стратегия и диагностичен алгоритъм (39, 180). Ранната диагностика и своевременното хирургично лечение увеличават преживяемостта при пациентите (31, 104, 113). Въпреки че развитието на химиотерапевтиците значително подобрява прогнозата, онкологично издържаната оперативна интервенция е предпоставка за по-добри резултати (137). Извършването й с помощта на съшивателна техника, многократно намалява риска от следоперативни усложнения и скъсява оперативното време (29, 112, 158). Въпреки това следоперативния леталитет остава неприемлива висок (30, 111). Развитието на лапароскопската хирургия позволява както извършването на радикални оперативни интервенции при колоректален рак (54), така и стомирането на иноперабилни пациенти, което е по-малко травматично, с нисък следоперативен морбидитет и подобрява качеството на живот на пациентите (38). Адмирации заслужава разработеният от кандидата нов метод за избягване на следоперативните адхезии след операция по Hartmann (75).

Серия от публикации представят резултати, свързани със съвременна тенденция в лечението на високостепенната хемороидална болест – доплер контролираното лигиране на хемороидалните артерии (HAL) с ректоанална мукопексия (RAR) (56, 151, 216, 217). Този метод се доказва като алтернативен на класическата или извършваните с модерни апаратни техники хемороидектомия. Интерес представлява и сравнителният анализ на прилаганите оперативни техники при неусложнен пролапс на ректума (61).

Доц. Белоконски е един от внедрителите на революционната технология в медицината - заваряване на живи тъкани. Въпреки че все още е в стадий на експериментални проучвания, основните принципи на методиката приложени в експеримент показват значителни предимства (48, 197). Процесът на съединяване на живи тъкани с високочестотен ток позволява безкръвно извършване на анастомози или херметизиране на паренхимни органи, без това да уврежда тъканите (201). Дори напротив, те стават по-жизнеспособни и еластични (191, 192). Тази иновативна техника съкращава времетраенето на операцията, премахва риска от възпалителните следоперативни усложнения, унищожава вредните микроорганизми и предотвратява големите кръвозагуби.

Значително място в научната продукция на кандидата е отделено на гнойно-септичните усложнения – важен фактор за леталитета в стомашно-чревната и дебелочревна хирургия (169). Като основни причини за възникването им се определят интраоперативната травма (98), продължителността на оперативната интервенция (182), възрастта, наднорменото тегло (117) и микробния пейзаж в хирургичната клиника (125). Интраоперативната антибиотична профилактика снижава риска както от възникването на интраабдоминални следоперативни септични колекции, така и от супурации на оперативната рана (105, 118, 164, 166). Изведен е прогностичен индекс определящ вероятността за възникването им (76, 116, 178) и е разработен модифициран метод за извършване на иригация на оперативната рана при инфекциозни усложнения (179). Ранната релапаротомия е прференциалния метод на избор за лечение на следоперативните перитонити (99).

Единственият метод за лечение на ингвиналните хернии е хирургичното. Стартирайки своите проучвания преди две десетилетия, кандидатът споделя в колектив резултатите за 30 годишен период от прилагането на операцията на Stetten (73) и разработва приложението на българското полиамидно платно „Ампоксен” при големи следоперативни хернии (64), при спешни херниопластики (69). Обект на проучвания стават причините за усложнения и леталитет след ингвиналните херниопластики (35, 36). Въвеждането и усъвършенстването на преперитонеалните достъпи, разработването на съвременните синтетични протези и конструирането на лапароскопската техника отвори пътя през последните 20 години за лапароскопските методи в лечението на слабинните хернии (181). Като новатор в тази област авторът разработва методиката на ендоскопската херниопластика (121), проучва причините за възникване на усложнения (34, 122) и извършва симултанни операции – лапароскопска холецистектомия и пластика при Шпигелова херния (37). Конкурентни при лечението на ингвиналните хернии се оказват единствено tension-free херниопластиката с протезна мрежа и лапароскопския трансабдоминален метод (78).

Благодарение на факта, че е работил, а в последствие и ръководил Катедра „Спешна медицина и хирургия” на ВМА, доц. Белоконски участва в написването на модерен учебник по спешна хирургия. Негов прочит на съвременната хирургична теория и практика е изразен в главите касаещи травмите на дуоденума (23), травмите на тънкото черво (24), ретроперитонеалните хематоми (25), хирургичния контрол на уврежданията (27) и взривната травма (26). В някои от своите научни публикации кандидатът засяга развитието и принципите на спешната медицина (46), мястото което заема ВМА в него (49, 50, 185). Извършва ретроспективно 8 годишно проучване на множествените травми, използвайки TRISS-методологията (115, 165). Обект на задълбочени проучвания представляват чернодробната травма (220), торако-абдоминалните наранявания (60, 100, 146), огнестрелните наранявания (145, 206); концепцията за отворен корем (лапаростомия) при травми (57), огнестрелни наранявания (71), перитонит (66), както и методите за избягване на усложненията от прилагането й (67). Абсолютно резонно е доц. Белоконски да сподели своя опит при някои казуистични случаи в областта на спешната хирургия, като изолирана травма на тистиса (47), спонтанната трансанална евисцерация на тънко черво (72), кистичен лимфангиом на мезентериума довел до остра чревна непроходимост (68), стеркорална перфорация на дебело черво (65) и комплицирани случаи на погълнати чужди тела (74). Като водещ в лапароскопската хирургия сравнява ролята на лапароскопията и лапароцентезата при коремни травми (114).

Изхождайки от заеманата длъжност, значимо място в научните разработки на доц. Белоконски имат проблемите на медицинското осигуряване при кризи, терористични актове и бедствени ситуации, както и това на български военни контингенти участващи в мисии зад граница. Последното направление е новост за Българската армия, резултат от приемането на страната ни за редовен член на НАТО през 2004 г., и той с основание насочва своите научни интереси в тази насока.

Представените научни публикации са разпределени в следните области:

• 
  Проблеми на управлението на военното здравеопазване (81, 82, 85, 186, 190, 195, 214);
  
• 
  Форми и методи на медицинско осигуряване на български военни контингенти участващи в мисии зад граници (10, 18, 202, 210, 215);
  
• 
  Проблеми на медицинското осигуряване при бедствия, аварии и терористични актове (5, 15, 84, 153, 183, 189, 196, 203, 204);
  
• 
  Аспекти на оценката и управлението на медицинския риск (11, 12, 13, 14, 200);
  
• 
  Оценка на медицинската обстановка в страните където се разполагат български военни контингенти, участващи в мисии на ООН, НАТО и ЕС (9, 16, 17, 83, 88, 211, 212, 223).
  
• 
  съвременна философия на военната хирургия (58).
  

1. 
   За първи път е извършен задълбочен критичен анализ относно ролята и мястото на военното здравеопазване в системата на здравеопазване в Р. България.
   
2. 
   За първи път у нас е анализирана и формулирана спецификата на медицинско осигуряване при кризи от невоенен характер.
   
3. 
   За първи път у нас са изследвани медико-географските характеристики на Ислямска Република Афганистан и е индентифицирано тяхното влияние върху медицинската обстановка и здравния статус на личния състав на българските военни контингенти.
   
4. 
   За първи път у нас са изследвани медико-географските характеристики на държавата Кувейт и е индентифицирано тяхното влияние върху медицинската обстановка и здравния статус на личния състав на българските военни контингенти.
   

1. 
   Изследвани са и са индентифицирани ролята и мястото на военните лечебни заведения (ВМА) в националната система за медицинско осигуряване при кризи.
   
2. 
   Изследвани са и са индентифицирани най-важните аспекти на взаимодействието между гражданското и военното здравеопазване при медицинско осигуряване в условията на кризи от невоенен характер.
   

1. 
   Разработен е модел за управление на медицинското осигуряване (практически подходи) при кризи от невоенен характер.
   
2. 
   Разработен е и е внедрен комплекс от „Мерки за опазване здравето на личния състав (МОЗЛС)” на българския военен контингент в Ислямска Република Афганистан.
   
3. 
   Обоснована е и е мотивирана необходимостта от оценка и управление на медицинския риск при участие на български военни контингенти в мисии зад граница.
   

Доц. Белоконски е автор на трудове в областта на:

• 
  хирургията на щитовидната жлеза (77, 184);
  
• 
  урологията (43, 44);
  
• 
  лечението на раневи повърхности с обширен тъканен дефект чрез VATC (55, 221);
  
• 
  лечението на мезентериалния паникулит (171);
  
• 
  лечението на свинския грип (89, 213);
  
• 
  експерименталната медицина (103, 205, 222).