Ролята на Търновската конституция за полагане на основите на модерната българска държава
Изтегляне 25.45 Kb.
|
1 2
Историческо познание в НУ|
Ролята на Търновската конституция за полагане на основите на модерната българска държава Освободителната Руско – турска война от 1877-1878 година слага край на 5-вековното национално подтисничество и донася дългоочакваната свобода на народа ни. Възстановява се българската държавност и се създават условия за новоикономическо развитие. Берлинският договор задължава временната руска администрация да поеме ръководството по изграждане и приемане на основния закон на Княжество България. В своите клаузи договора предвижда в Търново да се съберат т.н. „нотабили“ (първенците на нацията), които да приемат бъдещата конституция. На 10.02.1879 г. в Търново започва дейността на Учредителното събрание. Депутатите в него представляват целият политически, икономически и културен сектор на нацията. Проектът за бъдещата конституция се изработва от руския юрист Сергей Луканов, при активното участие на императорския комисар княз Александър Дондуков – Корсаков и на проф. Марин Дринов. На 16.04.1879г. утвърдения текст е приет, като той съставлява Търновската конституция. Според нея страната се обявява за наследствена конституционна монархия с парламентарна форма на управление. Въпреки ограниченията от конституцията , българският монарх получава не малко права – може да назначава и уволнява министри, да свиква и разпуска Народното събрание. Най-важната му функция е като главнокомандващ на българската войска, което му позволява да контролира не малка сфера от обществените отношения. От негово име се издават присъди, без княжеският подпис, нито един закон не може да влезе в сила. Князът е представител на България във всички отношения с чуждите държави, от негово име се сключват международни договори. Един от най-важните принципи застъпени в конституцията е разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Законодателната власт се олицетворява от Народното събрание, което има две форми – Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Обикновеното народно събрание се състои от народни представители, които се избират по един на 10 000 души. Право да избират имат български граждани от мъжки пол, навършили 21 години. Избираеми са само онези граждани, които са навършили 30 години. Най- важните функции на Обикновеното народно събрание са: да обсъжда и приема проекти на закони, разглежда и обсъжда бюджета на държавата, да гласува предложения за държавни заеми, данъци и др. Великото народно събрание се свиква за изменение на конституцията, за избиране на нов монарх или регентство, да решава евентуални териториални проблеми на българската държава. Изпълнителната власт се състои от правителство и княз, а съдебната власт – от Върховен съд. Търновската конституция дарява българите с широки граждански права. Тя премахва робството. Първоначалното образование става безплатно и задължително. Конституцията осигурява пълна свобода на словото и печата. Гражданите имат право да се сдружават, да създават свободно обществени и политически организации. Конституцията защитава частната собственост и нейната неприкосновеност. Тя създава условия за развитие на капитализма, в което се ражда и живота на българската държава. Приетата Конституция има и някои недостатъци. Тя лишава от права половината от жителите на държавата – жените. Князът получава големи пълномощия, които при определени условия водят до формиране на личен режим и превръщане на народното събрание в удобен инструмент за реализиране на користни цели. Въпреки своите недостатъци Търновската конституция установява буржоазната демокрация и гарантира националната независимост. Тя трасира пътя за бъдещото демократично развитие и икономически просперитет. Намерилите място в конституцията буржоазно-демократични права и свободи я правят една от най-демократичните в Европа за времето си. Изтегляне 25.45 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2