Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

123
наричаме клинообразно писмо. Около 2500 г.пр.Хр. владетелите го използват за своите постановления, жреците за записване на предсказания, а обикновените граждани — за да си пишат писма. Приблизително по същото време египтяните развили друга цялостна писмена система, известна като йероглифна писменост. Други цялостни системи били разработени в Китай около 1200 г.пр.Хр. и в Централна Америка около 1000–500 г.пр.Хр.
От тези центрове писмените системи се разпространили надлъж и нашир, възприемайки разнообразни нови форми и изпълнявайки нови предназначения. Хората започнали да пишат поезия, исторически книги, романтични истории, драми, пророчества и готварски книги. При все това най-важната задача на писмеността продължило да бъде съхраняването на купища математически данни, което останало прерогатив на частичните системи. Библията, Илиада, Махабхарата и Типитика са възникнали като устен разказ. Поколения наред те били предавани устно и биха оцелели дори писмеността да не беше изобретена. Но данъчните регистри и сложните бюрократични структури са родени заедно с частичните писмени системи. И двете остават неизменно свързани до ден днешен подобно на сиамски близнаци — спомнете си за криптираните компютърни бази данни и електронните таблици.
С възможността все повече неща да се записват и по-конкретно с разраства- нето на административните архиви възникнали нови проблеми.
Информацията, съхранена в мозъка на човека, лесно може да бъде припомнена. Моят мозък пази милиарди данни и въпреки това мога бързо, почти мигновено, да си спомня името на столицата на Италия, а веднага след това да кажа какво съм правил на 11 септември 2001 г. и да реконструирам пътя от дома ми до Еврейския университет в Йерусалим. Как точно мозъкът прави всичко това остава загадка, но всички знаем, че системата му за припомняне е удивително ефективна, с изключение на случаите, в които се опитваме да се сетим къде сме оставили ключовете от колата. Но как откриваме необходимата ни информация, ако тя е съхранена под формата на възли или ако е изобразена върху глинени плочици? Ако имате само десет плочици или пък сто, това няма да е проблем, но ако сте натрупали хиляди, както е сторил един от съвременниците на Хамурапи, Зимри-Лим, владетел на Мари?
Представете си за момент, че е 1776 г.пр.Хр. Двама жители на Мари спорят кой е собственик на нива с пшеница. Якоб настоява, че той я е купил от Есау преди трийсет години. Есау настоява, че всъщност той я е дал под наем на
Якоб за трийсет години и сега след като те са изтекли, той си я иска обратно.
Те крещят и спорят и започват дори да се бият, докато не осъзнават, че могат да отидат в царския архив, където се пазят договорите от продажбите в цялото царство. След като пристигат там, те биват препращани от служител

124
на служител, изчакват няколко почивки, през които служителите пият билков чай, и в крайна сметка им се казва да дойдат утре. Накрая мърморещ чиновник ги отвежда, за да търсят съответната плочица. Той отваря една врата и те влизат в огромна зала, отрупана от пода до тавана с купища глинени плочици. Нищо чудно, че чиновникът е толкова кисел. Как се очаква той да открие документа за оспорваната нива, написан преди трийсет години? Дори ако го намери, как ще може да го провери, така че да е сигурен, че това е последният документ, свързан с въпросната нива? Ако не може да го намери, това доказва ли, че Есау никога не е продавал или давал под наем нивата? Или означава, че документът е изгубен или някой дъжд го е превърнал в каша?
Ясно е, че само изписването върху глинена плочица не е достатъчно, за да се гарантира ефективно, точно и удобно боравене с данни. Необходими са методи за организация като каталозите, методи за възпроизводство като копирните машини, методи за бързо и точно идентифициране на необходимата информация като компютърните алгоритми и педантични
(но — дай боже — жизнерадостни) служители, които да знаят как да използват всичко това. Изобретяването на тези методи се оказва много по- трудно от изобретяването на писмеността. Много писмени системи се развиват независимо в култури, отдалечени по време и място една от друга.
На всеки десет години археолозите откриват още някоя забравена писмена система. Някои от тях може да са дори по-стари от шумерските драскулки в глината. Но повечето остават просто любопитни артефакти, защото онези, които са ги изобретили, не са успяли да изобретят и ефективни начини за каталогизиране и откриване на данни. Това, което отличава Шумер, Древен
Египет, Древен Китай и империята на инките е, че те разработват и добри техники за архивиране, каталогизиране и откриване на данни. Те също така инвестират средства и усилия за обучение на преписвачи, библиотекари и счетоводители. Упражнение по писане от училище в Древна Месопотамия, открито от днешните археолози, ни позволява да надникнем в живота на тези ученици отпреди около 4000 години:
Влязох и седнах и моят учител погледна плочицата ми. Той каза: „Нещо
липсва!“
И ме наби.
Един от отговорниците каза: „Защо си отваряш устата без моето
разрешение?“
И ме наби.
Един от отговорниците за спазването на правилата каза: „Защо стана
без моето разрешение?“
И ме наби.

125
Пазачът каза: „Защо излизаш без моето разрешение?“
И ме наби.
Пазачът на бирената халба каза: „Защо си пил без мое разрешение?“
И ме наби.
Шумерският учител каза: „Защо говориш акадски?“ (Дори след като
акадският става говорим език, шумерският остава езика на
администрацията и съответно — езикът, записван чрез писмената
система. Затова амбициозните писари трябвало да говорят
шумерски
45
И ме наби.
Моят учител каза: „Почеркът ти не е хубав!
И ме наби.
Древните писари се учели не само да четат и пишат, но и да използват каталози, речници, календари, плочици. Те изучавали техники за каталогизиране, откриване и обработване на информация, различаващи се съществено от техниките, които човешкия мозък използва. В него всички данни са свързани свободно. Когато отида с моята съпруга да подпиша ипотеката за нашия нов дом, аз си спомням неволно за първото място, където сме живели заедно, което пък ми напомня за медения ни месец в Ню
Орлиънс, което ми напомня за алигатори, което ми напомня за дракони, което ми напомня за „Пръстена на нибелунга“ и изведнъж, преди да се усетя, си тананикам лайтмотива на Зигфрид пред стъписания служител. В бюрократичната структура всичко трябва да се пази поотделно. Има едно чекмедже за ипотеките на къщи, друго за брачните свидетелства, трето за данъчните регистри и четвърто за съдебните дела. Иначе как бихме били в състояние да открием каквото и да било? Неща, които могат да се сложат в повече от едно чекмедже като Вагнеровите музикални драми (да ги каталогизирам като „музика“, „театър“, или да въведа напълно нова категория?) са огромен проблем. Така ние постоянно прибавяме, унищожаваме и преподреждаме чекмеджета.
За да функционира подобна система от чекмеджета, хората трябва да бъдат препрограмирани да спрат да мислят като човешки същества и да започнат да мислят като чиновници и счетоводители. Както всеки от древни времена до днес добре знае, те мислят нечовешки — както биха мислели шкафовете с чекмеджета. Това не е по тяхна вина. Ако не мислеха така, съдържанието
45
Дори след като акадският става говорим език, шумерският остава езика на администрацията и съответно — езикът, записван чрез писмената система. Затова амбициозните писари трябвало да говорят шумерски. Stephen D. Houston (ed.), The First
Writing: Script Invention as History and Process (Cambridge: Cambridge University Press,
2004), 222.

126
на чекмеджетата щеше да се смеси и те не биха могли да обслужват държавата, компаниите и други институции. Най-голямото въздействие на писмеността върху човешката история е именно това: тя постепенно променя начина, по който хората мислят и по който се отнасят към света. Свободните асоциации и холистичното мислене са отстъпили пред бюрократизирането и компартментализацията.

127

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: