СЦЕНАРИЙ ЗА ПОСРЕЩАНЕ НА БАБА МАРТА
Място: Театрален клуб
Участници: Баба Марта, Разказвач 1 и Разказвач 2, Малък Сечко , Пижо и Пенда , Пролетта,8 Деца
І част
Участват: /Разказвач 1 и Дете 1 и 2/
1. ДЕТЕ : Обичам българския народ ,обичам неговите песни , приказки , мъдрости, които разкриват богатствата на една неписана история.Мъката и радостта народът ни е обръщал в песни. Умеел е да разхубавява живота си с много обичаи и празници. Слушали сме ги от нашите баби , а те от своите и така през вековете са дошли до нас старите мъдрости, дошли са празниците ,които се тачат и до днес, защото в тях пулсира душата на българина.Чуйте една от стотиците български легенди:
РАЗКАЗВАЧ 1/ЛЕГЕНДА/
Хан Кубрат, бащата на хан Аспарух , имал пет сина и една дъщеря .Като си направил държава тук , в нашите земи, Аспарух направил голямо тържество.И както си седял, изведнъж се сетил и му се привидяла едничката сестричка - Калина се казвала.Когато се пръснали петте й братя по света,а баща им починал, тя останала с майка си в разтуреното царство ,тогава ханство , някъде в Русия. На Аспарух му домъчняло за сирачето и заплакал от жалост за нея . Тъкмо в това време го чула една лястовица , кацнала на едно дърво до него и го попитала с човешки глас “Защо плачеш?”.Аспарух се стреснал и като насън си доверил мъката на лястовичката. “ Де да има по някой да пратя хабер на милата ми сестричка , че съм си образувал вече нова държава и са ме избрали за хан.” Лястовичката се смилила и му рекла : “Аз зная старото ви царство в Русия , защото съм дошла оттам, заедно с дружината ти . Познавам сестра ти Калина. Гнездото ми беше под стряхата на бащините ти , Кубратови ,палати .” Като изрекла тия думи лястовицата литнала. Летяла тя, летяла ,почивала си през нощите и най -сетне стигнала.Там чакала цели три дни и нощи ,докато Калина отвори прозорците си . Пак с човешки глас лястовичката и разказала всичко за брат й.Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих побелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни.
2.ДЕТЕ: Според народня обичай на първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.
3.ДЕТЕ: Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
4. ДЕТЕ: В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.
5.ДЕТЕ: Днес празнуваме Баба Марта .Тя винаги идва при нас на 1 март.Това е нейния ден, от древни времена е било така по нашите земи .
ПЕСЕН:“БАБА МАРТА“ 1
ІІ ЧАСТ
/Излизат Баба Марта и Малък Сечко/
Участват: / Разказвач 2 , Баба Марта, Малък Сечко/
6. ДЕТЕ: Сечко свири във комина
И не ще да си замине,
Но ще го догони вече
Баба Марта тази вечер.
РАЗКАЗВАЧ 2: Кой ще стигне първи при децата
Тича Малък Сечко .
Крета Баба Марта...
Малък Сечко Февруари
Баба Марта изпревари.
В лед и студ скова земята ,
тътри тръни по полята .
Вежди от ледунки смръщи
и децата прати в къщи .
Сняг и студ открай докрай.
Спят на топло всички мечки,
стоите вкъщи, пийте чай
край разпалените печки.
Баба Марта се разлюти.
Грабна тя чепата сопа.
Февруари ще натупа ,
Нека само го докопа!
Сън не мигна Баба Марта .
Сън не мигна ,
но го стигна
И започна тя веднага
Малък Сечко да налага.
БАБА МАРТА :Що децата са ти сторили,
Та по къщите затвори ги?
РАЗКАЗВАЧ 2: Удря не прощава Марта .
Той цървулите си стяга:
МАЛЪК СЕЧКО:Ох , ще ме пребие старата
Трябва бързо да се бяга ...
Марто, скъпо ще ти струва
РАЗКАЗВАЧ 2 :Ала Баба Марта бие ,
Бие и не се шегува ,
Бие и не си поплюва...
Мисли тъжно Февруари
МАЛЪК СЕЧКО: Всеки месец трийсет дни е ,
Ала гледай проклетия!
На – животът ми на косъм.
Сторих двадесет и осем
Дни ,но стига вече.
Бягай, братко ,надалече!
РАЗКАЗВАЧ 2:Крачолите си запретнал,
гащи и цървули стегнал,
бяга ,бяга Февруари...
Марта удря дето свари!
И когато го прогони ,
спря се Марта уморена,
гледа пролетните клони
и тревицата зелена
Към децата се обръща:
БАБА МАРТА : Хайде , да ви няма вкъщи!
РАЗКАЗВАЧ 2: Уморена от гонитбата Баба Марта заспа в подземните палати на мекото си пухово легло. Но вън пекна слънце, духна топъл ветрец, една муха оживя, забръмча и кацна на баба Марта на носа. Тя кихна и се пробуди.
БАБА МАРТА : У-у, вече топличко станало, мухите се разбръмчали, пък аз още спя. Скоро ще ми дойдат на гости милите ми внуци Април и Май, пък аз нищо не съм приготвила. Не съм помела, не съм почистила...
РАЗКАЗВАЧ 2: И скокна баба Марта немита, невчесана, разшета се по земята да чисти и нарежда. Въздъхна тя и от нейната топла въздишка гората се очисти, опадаха мъртвите листа. А върбите от радост напъпиха. Стана приятно на баба Марта, тя се засмя и от нейната усмивка земята се стопли. Тръгна тя от поляна на поляна и насади вредом: къде кукуряк, къде минзухар...
ІІІ ЧАСТ
ДЕТЕ 7: Бабо Марто , нашият обичай е да те посрещаме с медена пита, за да си сладка и добричка!
БАБА МАРТА :А вие, мили деца., бъдете весели и жизнерадостни като слънцето , бързи и смели като вятъра, усмихнати и трудолюбиви като пчеличките И за да сте весели, засмени, румени, червени, аз за вас измайсторих две приятелчета верни. Тези две големи и живи мартенички са моите помощници Пижо и Пенда.
Как се сетих да ги направя ли? Чуйте:
ДЕТЕ 8 : В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче
живееха две кълбенца с пухени конченца.
Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало.
Второто пък - червено, червено, сякаш в зора топено.
ДЕТЕ 1 Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета –
плетени, топли, червени, избродирани с бели елени...
Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина,
звъннаха капчуците, а напоследък по улуците
плиснаха новини от южните страни –
със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!
ДЕТЕ 1/КЪЛБО/: - Ами сега! – ревна едното кълбенце. –
Поне да бях станало на врабченце палтенце...
ДЕТЕ 2/КЪЛБО/ - Мхм... Аз пък можех да стана шапка
за някоя премръзнала жабка... –
второто кимна унило, опашленце-конченце подвило...
ДВЕТЕ /1и2/ ЗАЕДНО:
- А напролет кой ще тръгне да се топли... –
смесиха червенобели вопли.
ДЕТЕ 3: Плакаха, хълцаха двете кълбета,
додето внезапно дочуха някой наблизо да шета.
Що да видят – една бабка добричка
тупа, подрежда, и то – сам-самичка.
И на всичко отгоре – сам-самичка се смее...
А за капак – сам-самичка си пее:
БАБА МАРТА - Малко остава, малко остава –
слънце изгрява, март наближава!
Март месец, хора, за мене любим е,
тъй като Марта е моето име...
- Март месец баба ви празнува,
посреща гости и танцува –
раз-два – с парцала по стъклата,
два-три – по двора с метлата...
Ще дойдат внучетата скоро, ще хукнат весело по двора,
та трябва да го премета от кишата и от калта...
Хм, милите, освен да тичат, аз знам – подаръци обичат.
Изплетох им за Коледа терличета...
Сега какво – букетче от кокичета?
Не, не... Подаръкът, дори и скромен,
добре ще е да им стои за спомен...
Каквооо, каквооо?... Я вкъщи да се върна
и във килера прашен да надзърна –
май две кълбенца малки там оставих
и - де ми е умът! – съвсем забравих.
Я, ама те били съвсем мънички –
не стигат и за куклени терлички...
Обаче пък конците им са здрави.
От нищо нещо баба ще направи!
ДЕТЕ 4 : Като чуха това, двете кълбенца
радостно ококориха оченца!
В шепите на бабката се сгушиха
и в гласа й кротък се заслушаха.
БАБА МАРТА - А такааа ……
/Появяват се Пижо и Пенда/
ПИЖО: От червеното кълбенце баба ме направи на момченцеее...
Станах бабино юначе, с бял пояс и бяло калпаче.
Ето, от нищо и никакъв конец – какъв ален, напет хубавец!
Дар съм за нейния внук – да бъде сит, със червени бузки и честит!от червеното кълбенце
ще направя едно момченцеее...
ПЕНДА: А за внучката й – да е бяла и от доброта да свети цяла,
баба ме направи - от конци момиче, нежно, беличко като кокиче.
Имам плитки алени в косичката, алена престилка за поличката..
Пижо и Пенда се наричаме и като внуците й ще се обичаме.
ПИЖО :Ний сме бяло, бяло и червено
за живот и здраве,тъй е отредено.
ПЕНДА : Чак до първа пойна птица да ни вържат на ръчица ,
на ръчица ,на косица
бяло и червено , бяло и червено!
ПИЖО : За живот и здраве тъй е отредено –
да ни кичат по премени на деца засмени!
РАЗКАЗВАЧ 2: В този миг някой подвикна на двора
и баба Марта – куцук – към стобора.
Надзъртат Пижо и Пенда: съседката
излязла направо боса и с плетката!
Нещо говори и ръкомаха...
Куп минувачи от пътя се спряха...
Олеле-мале, какво ли става,
че се надига такава врява?!
ДЕТЕ 5: “Беда голяма! Беда голяма!
Закъсала е Първата дама!
Става задръстване горе в небето –
вижте кервана от птичи карети...
Някой да ги упъти се молят,
че возят Нейно Сияние Пролет!”
ДЕТЕ 6: Хукнаха Пижо и Пенда смело,
обиколиха цялото село,
а през прозорци и през огради
чудеха им се стари и млади:
ДЕТЕ 7- Вижте ги, вижте – деца от кончета!
Даже калпаче си има момчето...
Отде дойдохте? Кой ви направи?
ПИЖО: -Как кой? Баба Марта, да ни е здрава!
ДЕТЕ 8 - А накъде тъй задъхано тичате?
ПЕНДА:- Към Пролетта – със каретите, птичите,
вече пристига, а пътя объркала...
Кацнал да хапне край блатото щъркела,
а пък Южнякът задрямал в полето...
Та Пролетта се озърта в небето,
иде й даже да се разплаче
заради тези нехайни водачи.
Та затова ние бързаме двамата –
да доведем подобаващо дамата...
ПИЖО: Вее си роклята чуруличена,
мята си булото от метличина.
Вчера кокичето я покани,
а тя не знае кой път да хване...
Та затова ние бързаме двамата –
да доведем подобаващо дамата...
/Звучи музика. Скриват се и след малко се показват заедно с Пролетта./
ПЕСЕН:“ИДЕ ПРОЛЕТ“
ПРОЛЕТТА:Здравейте, мили деца! Познахте ли ме?
Аз съм Пролетта. Извадих голям късмет!
Пристигнах с това момиченце и това момченце,
родени от червено и бяло кълбенце.
Те щъркела преял откриха,
заспалия Южняк отвиха.
“Дий, конче!” – яхнаха ги щуро,
замалко да се прекатурят...
подире им – ята, ята, ята –
стотици птичета с капели от цветя...
ДЕТЕ 1:-Бабо Марто, нека ти се поклоня
и сърдечно да благодаря,
че оплете тези две добри деца,
и доведоха навреме Пролетта.
ДЕТЕ 2: И така – Пролетта извадила късмет.
Пристигнала, а кой се мъдрел най-отпред?
Пижо и Пенда – момиченце и момченце,
родени от червено и бяло кълбенце.
ДЕТЕ 3: Всички радостно благодарили,
а на баба Марта й се поклонили –
А на Пижо и Пенда дали име по-кратко –
мартенички им казват, че е мило и сладко.
В чест на баба им Марта - тази баба-умница,
с обичливо сърце и със сръчна ръчица...
ДЕТЕ 4 : Оттогава се носи като приказка вече
тази истинска случка, мое малко човече -
за една Баба Марта, която все прави
мартенички за всички – да са живи и здрави.
Да е бяло сърцето, румено – личицето,
да събужда къщята звънка песен на птички,
да се кичат цветята с обеци от пчелички...
ДЕТЕ 5:Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички?
Баба Марта ти праща, ето виж - мартенички!
ПЕСЕН:“БАБА МАРТА ТРОП-ТРОП-ТРОП“ 2
ІV ЧАСТ
ДЕТЕ6: Плети, плети, бабо Марто,
изплети ми мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките –
лястовички бързокрили,
кукувица самотница
кърко-щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата.
ДЕТЕ 7: Вързва Баба Марта новите пискюли
на висока вратня, на клоната дюля
виждам де е здраве ,радост да е вредом,
всяка къща нова рожба да отгледа ...
Скрила в джоб подробна пътеводна карта ,
вече из страната шета баба Марта.
ДЕТЕ 8: Тихо през комините напускала
Мартеници бели и червени.
после тръгнала сама по пустите
мокри пътища с коси развени...
ДЕТЕ1: А на сутринта безброй момиченца
и момченца с весели очички
се събудили с ръце накичени
с бели и червени мартенички.
ДЕТЕ 2: Две пискюлчета заплетени
Днес завърза на ръцете ми
Баба Марта в ранен час
И ми каза с нежен глас:
БАБА МАРТА :Да си здрава ,да си жива ,
да си умна , работлива,
винаги да си засмяна,
вкъщи майчина отмяна
ДЕТЕ 3:Вдигнах двете си ръчички,
украсени с мартенички,
и политнах като птичка ,
нека да ме видят всички .
ПЕСЕН: „БАБА МАРТА“ 3
БАБА МАРТА :Хайде всички да се закичим с мартенички за здраве!Деца , помогнете ми да закича всички в тая стая!
/Първите три деца закичват с пожелания/
ДЕТЕ 4:Честита баба Марта! Бъди весела, засмяна, румена и бяла!
ДЕТЕ 5:Да си здрав и силен, да си бял и червен, да си весел всеки ден!
ДЕТЕ 6:Като мартеничка бяла и червена да сме свързани с теб вовеки и все да сме засмени!
П Е С Н И
БАБА МАРТА 1
-
Врабчо весело запява,
зимата си заминава,
бялото кокиче спи, 2
сняг навън не вали.
2. Ти, кокиченце красиво,
ти къде ли си се скрило.
Топло слънце грее вън, 2
стига сън, стига сън.
3. Ето ме сред вас, деца,
С мен пристига пролетта,
весело ви поздравявам, 2
мирно детство пожелавам.
ИДЕ ПРОЛЕТ
-
Идат отдалече птици на ята /2/
пролет иде вече в нашата земя. /2/
И капчука пее, всичко тук играй. /2/
Пролет вече грее в родния ни край./2/
БАБА МАРТА 2
-
Баба Марта троп-троп-троп,
бърза през горицата.
Мартенички цял вързоп 2
носи на дечицата.
-
Бабо Марто, чик-чирик,
вика й врабченцето,
мартеничка ми вържи 2
пъстра на вратленцето.
БАБА МАРТА 3
-
На пръсти се вдигам 2
Баба Марта стигам.
Искам да пошепна
в нейното уше:
с тези студове.
-
Дай ми, Бабо Марто, 2
светъл слънчоглед,
да си свия китка
китка минзухар,
та за мила мама 2
китка минзухар.
-
А пък тебе, Бабо,
в този весел час
ще целуна бързо
бузката ти аз.
Да съм бяла, бяла,
бяла като сняг,
с бузчици червени 2
като ален мак.
Сподели с приятели: |