Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница2/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

А. ИМЕНАТА НА БОГА

Ако прелистваме с търпение и загриженост за своето бъдеще страниците на Стария Завет (първата част на Библията), ще прочетем три основни имена, с които евреите си служеха, за да обозначат представите си за Онзи, Когото Мойсей срещна на Хоривския връх. Мисля, че няма да бъде непосилно за нас, ако си послужим с оригиналните еврейски названия, които богословите са разтълкували, за да ни станат понятни: Ел, Елохим и Йахве.

1. Ел или Елоах (разширена форма) съответства на българското наименование Бог. То произлиза от семитския корен "ул", който означава "силен съм" (сравнете Битие 31:29). Във Второзаконие 10:17 срещаме съпоставени трите основни имена на Бога: "Защото Йахве вашият Бог (Елохим -- б.а.) е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог (Ел -- б.а.), Който не гледа на лице, нито приема дар." Всемогъщият Бог се изяви на патриарсите Авраам и Яков под името Ел, като им даде велики обещания за благословения (Битие 17:1; 35:11). За отбелязване е също така, че Ел е едно от имената на обещания Син или Месия в Исая 9:6,7: "Бог могъщ".

Обикновено Ел се среща в Стария Завет като съставно име, например в Битие 16:13: "Бог (Ел -- б.а.), Който вижда." По времето на патриарха Авраам се срещат две съставни имена с Ел: Ел-Елион (Всевишният Бог), използвано от Мелхиседек (Битие 14:18 и сл.), и Ел-Шадай (Всемогъщият Бог), за което ще стане дума по-късно. Ел-Елион представя Бога като Притежател на цялата Вселена (вижте Битие14:22). Това означава, че Той е трансцендентен по отношение на Своето творение, т.е. Бог е извън него.

2. Елохим -- име, чиято граматическа форма стои в множествено число; то произлиза от "Елоах". Среща се около 2570 пъти в Стария Завет. На български език обаче това название не се превежда "богове", защото "нашият Бог е един Господ" (Второзаконие 6:4). Старозаветните автори са използвали от една страна мн. ч. на съществителните, за да обозначават абстрактни понятия, например: "небе" (шамаим) и "вода" (маим). В случая Елохим внушава идеята за Бога като Творец (вижте Еклесиаст 12:1; Йов 35:10; Исая 54:5) на целия всемир. Той е Върховно Божество, Което стои над всичко материално и духовно. Това Същество се различава от човека и останалите творения. Езическият пророк Валаам каза, подбуден от просветление свише: "Бог не е човек, та да лъже, нито човешки син, та да се разкае" (Числа 23:91а).

Следователно, името Елохим представлява в граматически смисъл абстрактна множествена форма на величие, каквато не е била чужда на семитските езици. В най-съкровения си смисъл обаче Елохим говори за абсолютната пълнота на Бога. Освен това чрез Елохим библейските автори са искали да наблегнат на святата истина за Божието величие и слава. В това отношение Елохим не може да се сравни с нито едно езическо божество.

Както ще видим по-долу, когато разгледаме името Йахве, между двете най-често срещани имена на Бога има съществено различие. Йахве е свързано предимно с възвишените морални атрибути на Бога, а Елохим съдържа идеята за творческа и управляваща сила. Това се вижда особено ясно, когато се разглежда задълбочено текстът Битие 1:1 до 2:4. Само в този пасаж името Елохим се среща 35 пъти. Елохим създава чрез Своето всемогъщество необозримата Вселена. Той изрича божествено слово и всичко става така. Той извиква към съществуване онова, което не е съществувало. Той сътворява порядъка и законите на материалния и духовния свят. Той прави всичко като Единствен Творец, "тъй щото видимото не стана от видими неща" (Евреи 11:3).

За отбелязване е, че апостол Павел изявява именно Елохим пред философите, събрани на Атинския ареопаг. Гърците имаха по онова време безброй школи, опитващи се да се докоснат до тайните на свръхестественото. Но тяхното най-голямо постижение се състоеше в издигането на жертвеник, посветен на "Непознатия Бог" (Деяния 17:23). Използвайки този факт, ап. Павел изрази в сбита форма библейското учение за Бога като Елохим: "Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им" (ст.24-26).

Ще посочим, че някои богослови виждат тясна връзка между името Елохим и семитския глагол "ала/х/", който има значение: "обявявам" и "заклевам се". Това има пряко отношение към една изключително важна библейска истина: сключването на завет с човеците. Само Всемогъщият Бог, Творецът и Управителят на Вселената, има право да сключи завет, както бе случаят с Ной, Авраам, Мойсей или Давид. При случая с Ной например Елохим насърчи строителя на кораба на избавлението: "Но с теб ще поставя завета Си" (Битие 6:18), след като бе обявил наказанието на останалите човеци. Елохим, след като бе сключил завет с Авраам (Битие 17:7), си спомни за патриарха и заради завета Си с него избави сродника му Лот. На смъртното си ложе Йосиф се обърна към своите братя: "Аз умирам; а Бог (Елохим -- б.а.) непременно ще ви посети и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова" (Битие 50:24). Елохим спазва Своя завет и се грижи с любов към всички Свои служители, които ходят пред Него с послушание и верност (сравнете III Царе 8:23). Името Елохим срещаме и във връзка с "новия завет", за който възвестява пламенно пророк Еремия (Еремия 31:33; 32:40), който ще трае вечно.

Българските преводачи на Библията са се опитали да вложат идеята, съдържаща се в названието Елохим, като са поставили в Битие 1:26а глагола в множествено число: "И Бог каза: Да създадем човека по нашия образ, по наше подобие" (разр. моя). В еврейския език обаче след Елохим стои глагол "винаги" в ед. число, което още веднъж доказва понятието на древните религиозни автори за Бога като Едно Същество.

В това чудесно име на Бога -- Елохим -- се крие истинско благословение. То ни дава насърчение и утеха. От една страна, то свидетелства за върховната сила и власт на Бога, за Неговата слава. От друга страна, сключването на завет с верните Нему човеци внушава чувството за сигурност. Псалмопевецът откликва на Божия призив за предаване своето сърце и живот: "Ще казвам за Господа: "Той е прибежище мое и крепост моя, Бог (Елохим -- б.а.) мой, на Когото уповавам" (Псалм 91:2).

3. Йахве е всъщност най-важното определение за Бога, защото разкрива Неговата природа (сравнете Осия 12:5). То се среща 6823 пъти в Стария Завет. Нека кажем най-напред няколко думи за правилното произношение на това толкова важно име.Отначало може би то се е произнасяло Йахве, но с течение на времето евреите постепенно преустановили гласното му представяне по какъвто и да било повод. Като "лично име на Бога", то не било четено или цитирано в синагогите (от времето след установяване на синагогалната богослужебна практика), нито било изричано в ежедневието. Причината била в особеното страхопочитание, което евреите изпитвали към това Божие име. Свещениците го заменили в устната практика с обръщението Адонай (Господ мой), а средновековните еврейски книжници започнали да поставят в свещените ръкописи под съгласните букви й, х, в, гласните знаци на Адонай: а, о, а. Така се е получила изкуствената форма "Й-е-Х-о-В-а", възприета в различни варианти в по-късните преводи на Стария Завет.

За нас е по-важно да знаем какво е значението на това лично име на Бога. Трудно е да се намери задоволителен етимологичен отговор. Бог се разкри под това име пред Мойсей, когато бе на планината Хорив (Изход 3 гл.). Всъщност при този случай Бог се самоопредели: "Аз съм Оня, Който съм" (ст.14). Някои богослови се опитват да изведат Йахве от еврейския глагол "хайа", който означава "съм" и набляга на богооткровената истина, че Върховното Същество говори за Своето вечно съществуване. Това е вярно, но в случая Бог е искал да каже нещо повече, и то съвсем конкретно на Мойсей и Израил. Ако разгледаме внимателно контекста, ще видим, че израилтяните имат нужда от Избавител и Бог, но не Мойсей е Този, Който е налице като Единственият ефикасен Избавител. "Аз съм Оня, Който съм" (Изход 3:14), т.е. Бог, Който живее в настоящето със Своите люде (вижте Изход 6:2,4; Второзаконие 7:9; Исая 26:4). Така че Йахве като име загатва за постоянната Божия близост, за личната грижа и освободителната роля на Върховното Същество в живота на човека.

Между Елохим и Йахве има подчертана разлика. Библейските автори показват не на едно място, че всяко име притежава особен смисъл и предназначение. Мойсей например предпочита името Елохим в пасажа Битие 1-2:3, където разкрива Бога в Неговата трансцендентност -- като Творец. Непосредствено след това обаче същият автор представя Бога като Йахве (Битие 2:4-25), пряко участващ в събитията в Едемската градина. По-нататък, непосредствено преди потопа, Елохим дава наставления, но Йахве затваря вратата на ковчега за Ной. Елохим ще въздигне Яфет, но Йахве остава Бог на Сим, прадядото на Израил. В Псалм 19 небесата разказват за славата на Елохим (ст.1-6), но законът на Йахве е съвършен (ст.7-14). Освен това Йахве е Сила и Изкупител!

Един от най-видните еврейски изследователи на Стария Завет през Средните векове, Мойсей Маймонид, писал за имената на Бога: "Всички имена на Бога, които се срещат в Писанието, се извеждат от Неговите дела, с изключение на едно, и то е Йахве (разр. м.). Наричат го "разбираемото име", защото учи ясно и недвусмислено за Божията същност." За да проникнем, доколкото е позволено това за човека, в дълбините на значението на Йахве, трябва да поясним как са го разбирали самите евреи. За обикновения потомък на Авраам Елохим -- истинският Бог -- е бил противоположен на всички лъжливи божества и идоли. Поради неповторимото си страхопочитание към Бога той можел да произнесе "Елохим"; никога обаче -- "Йахве". Когато казвал "Елохим", той разбирал Йахве. Затова в молитвите или вричанията си можел да изрече: "мой Елохим" или "Елохим на Израел"; никога обаче -- "мой Йахве" или "Йахве на Израел". Когато изповядва познаването си на живия Бог, той има предвид Йахве, защото Йахве е Самият Живот и Извор на живот.

Както посочихме, Елохим е най-общото име за Бога, свидетелстващо за творческа мощ и власт. Йахве пък разкрива самата същност на Бога и се свързва от библейските изследователи с нравствените и духовните атрибути на Бога. С други думи Йахве представя необозримия характер на Бога.

Йахве е Бог на правдата, святостта и любовта.

Само на тази основа можем да разберем по-късната поява на името Йахве от Елохим в библейския текст (Битие 2:4). В Битие 1:1-2:3 разказът е съсредоточен само на описанието на творческия акт на Бога и на самото творение. Но от 2:4 писателят на Битие започва да говори за сътворението на човека и за отношението на Бога към него, различаващо се ярко от отношението към мъртвата природа и животинското и растителното царство. Бог влиза в особени отношения на любов и грижа към най-висшето Си творение. То носи Неговия -- Божия -- образ. Затова Елохим се нарича вече Йахве -- Елохим, Който благославя земята заради човека, който става Божи пълномощник в света. Библейският изследовател Уеб-Пеплоу писа в книгата си "Титлите на Йахве" следното: "Творецът извика човека в съществуване на земята като творение, което трябва да радва Бога със своите качества. Качествата, които се съдържат в името Йахве и които не се изискват за творението на материалния свят, станаха явни едва след появата на човека изпод ръката на Бога."

Като Йахве Бог поставя живота на човека под нравствени задължения с предупреждението за наказание, ако той е непокорен. Йахве посочва ясно и категорично: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие 2:16,17). Името Йахве е непостижимо за Сатана. При изкушението на Ева Сатана нарича Бога Елохим и въобще не споменава святото име Йахве.

Йахве е праведен. Той обича правдата (Псалм 11:7). Йахве, нашият Елохим, е праведен във всички Свои дела (Данаил 9:14). Патриархът Авраам разбра, че Йахве, Съдията на цялата земя, "върши правда" (Битие 18:25). Човек съгрешава спрямо правдата на Йахве. Затова Йахве произнася присъдата и извършва наказанието (срвнете Изход 32:33).

Йахве е свят. Още от дълбока древност Израел е свързвал правдата и святостта като двата най-велики атрибута, характеризиращи името Йахве. Именно поради представата за Неговата святост то не се е произнасяло. Мойсей е записал суровата заповед: "Който похули Господното име (Йахве -- б.а.), непременно да се умъртви... бил той чужденец или туземец, когато похули Господното име, да се умъртви" (Левит 24:16). Бог Сам заявява: "Святи бъдете, защото Аз Господ (Йахве -- б.а.), вашият Бог (Елохим -- б.а.) съм свят" (Левит 19:2). Ортодоксалните евреи вярват и до днес, че никой простосмъртен не би могъл да произнесе точно и правилно името, скрито зад съгласните Й-Х-В-Х (свещената тетраграма). Единственият, Който би могъл да стори това, е Месия. Исус Христос, когато бе на земята, доказа, че само Той е достоен да произнесе святото Божие име. Той заслужи това не с устните Си, а с прекрасния Си свят и безгрешен живот.

Йахве е любов. Той скърби за нещастията и страда поради греховете на човеците. Пророк Еремия предава думите на Йахве, отправени към целия Израел: "Наистина те възлюбих с вечна любов" (Еремия31:3). В книгата "Съдии" четем много често, че поради отстъпничеството на Израел Божият народ си е навличал страшни беди. Във време на духовно просветление обаче Йахве се е смилявал и подсигурявал избавление (сравнете Съдии 10:16). Пророк Осия ще възкликне с горещ патос векове по-късно от името на Йахве: "Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, милосърдието Ми се запали" (Осия 11:8). Любовта на Йахве е изкупителна. Докато Неговата правда и святост осъждат и изискват наказание, Неговата любов подсигурява избавление. Уеб-Пеплоу пише основателно: "Там, където се появява името Йахве, след като човек е отпаднал от първоначалната праведност, виждаме само това, че Бог винаги търси неговото възстановяване." И наистина цялата свещена история на Библията изобилства на такива примери. Йахве потърси Адам и Ева, предаде на човеците смисъла на жертвоприношението като средство за приближаване до Бога. Не е без значение фактът, че в първите 7 глави на книгата "Левит", където е развита подробно системата на жертвоприношенията за Израел, името Елохим се среща само веднъж и още веднъж заедно с Йахве, а името Йахве е написано 86 пъти! В 16-та глава на същата книга, където се говори за великия Ден на Умилостивението, Йахве се среща 12 пъти. Има още много случаи, които свидетелстват по неоспорим начин, че Йахве е Бог на милостта и помощта (Битие 7:5; Изход 6:6; 33:9, 11; Захария 13:9).

4. На български език се използват най-вече две имена -- Бог и Господ, -- които ни служат за еквиваленти на еврейските Елохим и Йахве, но, разбира се, им отстъпват по богатството на значението си. Все пак, ние сме свикнали да се обръщаме с тях към Създателя на света в своите молитви. С тях Го славословим в песни и стихотворения за Неговата милост и любов към грешното човечество. Затова нека се опитаме да проследим произхода и смисъла, който имат тези познати на всички българи понятия:

(а) "Бог" съответства до известна степен на еврейските Ел, Елоах и Елохим. Проф. д-р Стефан Младенов счита, че това име произлиза от староиндийската дума "бхагас", която се превежда: "такъв, който дава блага". Това обяснение звучи приемливо. В нашия език имаме две определения, които имат корена -бог-: "богат", т.е. човек, който има и "убог" -- такъв, който няма; беден.

Върховното Същество действително е Богатият в един абсолютен смисъл на думата. То има всичко: на Бога нищо не Му липсва. Апостол Павел заявява на две места, че " всичко е от Бога" (I Коринтяни 11:12; II Коринтяни 5:18). Но Бог не задържа в Себе Си онова, което има. Той е готов да раздава щедро от неизчерпаемата Си съкровищница. Ап. Яков пише: "Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна" (1:17).

(б) Името "Господ" съответства на еврейското Йахве. Д-р Стефан Младенов произвежда това име от санскритския израз "джаспатиш", който означава "владетел на рода". Когато казваме "Господ", наблягаме на това, че Върховното Същество е Истинският Владетел и на човешкия род, и на целия Всемир. Пророк Езекиил говори от името на Бога: "Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на Сина е Моя" (18:4а). А пророк Михей сочи в екстаза на божественото откровение към "Господа на целия свят" (4:13).

В еврейския език имената имат богати значения. Често те съдържат смисъла на пожелания или разкриват самите качества на техните притежатели. Този факт важи особено за имената на Бога, които изявяват Неговите качества или атрибути. В Талмуда на няколко места се подчертава живата връзка между Божиите имена и проявления. Рави Аба бен Мемел казвал: "Бог се обърнал към Мойсей: Ти искаш да узнаеш името Ми. Моето име е според постъпките Ми. Когато съдя творенията Си, се наричам Елохим; когато воювам с нечестивите, се наричам Саваот; когато издавам присъда за човешките грехове, се наричам Ел-Шадай (Бог Всемогъщ); но когато изпитвам състрадание към Моя свят, се наричам Йахве, защото Йахве има смисъла на милосърдие, както е казано: "Йахве, Йахве (Господ, Господ) Бог жалостив и милосерд" (Изход 34:6).

Нека застанем подобно древния Мойсей, пред горящата къпина на Божието присъствие!

1. Патриархът Авраам посади тамариск (дъб) край Вирсавее и призова "Името на Йахве, Вечния Бог" (Битие 21:33). Ел-Олам -- Вечният Бог! Чудесна, затрогваща е вярата на стария патриарх! С широко разтворено сърце той -- ограниченият човек -- възприема и побира Него -- Безпределния по отношение на време и пространство Бог. Авраам чувства, че трябва да изрази величието и необятността на Твореца за спомен на всички поколения. И той решава: както тамарискът се извисява мощно над околната природа и е неподвластен на годините, така Бог надхвърля всички граници, валидни за тленното, материалното.

Бог не е обусловен или ограничен от времето (Битие 21:32-34; Второзаконие 33:27; Псалм 102:12,27). Той е без начало и край, независим от последователността на времето. Всъщност Той е Причина на времето (Йоан 1:3). Псалмопевецът възкликва в Псалм 90:2: "Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, от века и до века Ти си Бог". Времето е започнало при сътворението; Бог обаче е съществувал винаги преди него.

Богословът д-р Хенри Тисен писа: "Вечността за Бога е едно сега. В Писанието тя се определя като "днес" (Псалм 2:7; сравнете II Петрово 3:8). Но ние не бива да предполагаме, че времето, което съществува сега, няма обективна реалност за Бога, а че Той вижда миналото и бъдещето така ясно, както вижда настоящето. Човек може да наблюдава дадена процесия от върха на висока кула, откъдето може да я види цялата с един поглед или пък може да я наблюдава от ъгъла на улицата, откъдето ще види наведнъж само част от нея. Бог я вижда цялата по първия начин, макар да осъзнава цялата последователност на процесията".

Съзнавайки тази велика истина, ние можем да заключим със скромния извод на Жан Лабрюйер (1645-1696): "Аз съм получил начало и продължавам да съществувам по силата на Нещо извън мене, Което ще се продължава и след мене -- и То е по-хубаво и по-силно от мене; ако Това Нещо не е Бог, то кажете ми тогава какво може да бъде?"

2. По-късно Авраам разбра, че Бог е Промислител за съдбата на човека. В онзи драматичен момент, когато ножът на пожертвувателния баща бе издигнат над обречения син, Авраамовата ръка бе възпряна от Божи ангел. Авраам принесе всеизгаряне овен вместо Исаак и нарече знаменателното място на събитието: Йахве-ире -- Господ снабдява (Битие 22:14). Чрез този праотец на физическия и духовния Израил човечеството прозря и втората най-съществена отлика на истинския Бог -- че Той се грижи за творенията Си.

Един от прекрасните атрибути на Бога е Неговата благост. При един случай Господ Исус Христос увери някакъв богат младеж, че "Един Бог има, Който е добър" (Матей 19:17). Божията благост или доброта е свързана с комплекс от съвършени качества: святост, истина, любов, милосърдие, милост и благодат.

Апостол Йоан потвърждава двукратно, че "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Д-р Тисен посочва в своите "Лекции по систематическо богословие" следното:

"Неговата природа е да люби. Той контрастира на езическите божества, които мразят и се гневят, а също и на бога на философите, който е студен и безразличен. Отец люби Сина (Матей 3:17) и Синът люби Отца (Йоан 14:31). За Бога се казва, че е възлюбил света (Йоан 3:16), Своя древен народ Израел (Второзаконие 7:6-8,13) и истинските Си чада (Йоан 14:23)."

Средновековният шотландски богослов Ричард от "св. Виктор" (ХII в.) виждал в божествената любов логичен аргумент за същността на Триединния Бог. "Когато някой отдава любов на друг -- писал този християнски мистик, -- и когато само той люби другия, има безспорно любов, но тя не е споделена. Когато двама се обичат един друг и си отдават един на друг своите горещи чувства, и когато обичта на първия тече към втория, а обичта на втория -- към първия, движейки се по този начин в две посоки, има безспорно любов от двете страни, но това не е споделена любов. Точно казано, има споделена любов, когато двама любят трети в една хармония от чувства и с обща любов и когато двете любови на двамата се слеят в единствения пламък на любовта, която те изпитват към третия... Следователно, от това е очевидно, че споделената любов не би имала място в Божията същност, ако имаше само Две Лица -- без Трето".

Бог разкрива Своята любов по три начина: първо, Той предаде Себе Си доброволно в жертва, за да спаси човечеството от осъждението, което изисква Неговата святост (I Йоан 4:9,10); второ, Той прощава греховете на онези, които Го приемат в живота си (Исая 38:17); трето, Той проявява постоянна грижа към Своите чада (Исая 64:9; 49:15-16).

Реално Божията любов бе въплътена в Личността и делото на Исуса Христа. Английската поетеса Клара-Елизабет Уорд се докосва до тази духовна истина с дълбоко прозрение: "Ако можех да събера всички погледи на любов, които са отправяли човешките същества и всички погледи, на които майка е радостта, и всички погледи на скръб, които смъртните са носели някога, и ги смеся с родената от Бога благодат, мисля, че ще видя лицето на Спасителя".

Блажени са всички, които се потапят в океана на безпределната Божия любов!

Милостта и благостта на Бога са двете страни на златната монета на Неговата любов. Божията милост се разкрива спрямо непокорните човеци, грешниците. Божията доброта (благост) пък обгръща изкупените с драгоценната кръв на Господа Исуса. Или както се изразява поетично богословът д-р Уйлям Еванс, Божията милост и доброта са онези капки прохладна роса, които поръсват трънчетата и розата.

В Своята проповед на планината Господ Исус настоя да обичаме неприятелите си и да се молим за тези, които ни гонят. Защо е нужно това? Спасителят пояснява: "За да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата". Защото Бог, ръководен от безмерната Си любов към всички човеци, прави тъкмо това! "Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните" (Матей 5:44-45). Да, Божията любов обсипва с благодеяния всички разумни творения! Колко е нужно за хората всичко това! Ако не беше така, ако липсваха Божията милост и доброта, светът би бил като нощ без звезди, като зима без слънчеви лъчи, като живот без младост, като ничия земя, върху която хората биха стояли настръхнали и ръмжащи един срещу друг... Но християнската вяра ни рисува Един "жалостив и милостив Господ, дълготърпелив и многомилостив" (Псалм 103:8) Слава на името Му! Тази истина ни приближава толкова много към Него!

Ако любовта е пулсът на Божието сърце, милостта и благостта са топлината на Неговите обятия, където можем да се приютим. Ако любовта е непрестанното желание за общуване с нас, милостта и добротата на Бога са двете протегнати ръце към всички хора.

3. След победата над амаличаните Мойсей се преклони пред Йахве-нисий (Изход 17:15). Израилевият вожд бе издигнал не войнствено, човешко знаме; той развя като победоносен знак своето упование на Бога. "Господ е мое знаме" -- ето най-сигурната гаранция за пълно преодоляване на всяко зло!

Знамето, което издига вярващият човек в Лицето на своя Бог, не е символ на антагонизъм и военнолюбие. Уродливите явления в историята на Христовата църква, предизвикани от Инквизицията и кръстоносните походи, нямат никаква духовна връзка с Йахве-нисий. Господното знаме води към победа над греха, духовния мрак и Сатана. Сам Господ Исус заяви на Своите последователи: "В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света!" (Йоан 16:33б).

4. Че Бог не е войнствено Върховно Същество, се убеди най-напред Гедеон -- един от древните израилеви съдии. Той издигна в Офра олтар и го посвети на Йахве-шалом (Съдии 6:24). Запомнете, любезни приятели, че "Господ е мир"! Той е пълнотата на мира -- небесен и земен. И този мир е траен, непреходен, коренно различен от мира, който дава светът (вижте Йоан 14:27).

За да разберем добре същността на Божия мир, трябва да видим какви бяха обстоятелствата, при които Христос изрече знаменателните думи: "Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои". Обстановката, в която учениците на Исуса чуха тази декларация, бе напрегната и несигурна за тях. На Самия Исус предстояха часове на изпитание и мъки, които щяха да доведат до смърт на кръст. Следователно, Божият мир се кове, така да се каже, в огъня на несгодите и неблаговидните обстоятелства.

Големият съвременен евангелизатор Били Греъм счита, че има главно три вида мир, които Христос ни дава от мига, когато отворим сърцата си за Нето:

Най-напред това е мирът на прощението. Ние сме съгрешили против Бога и колкото и да се опитваме да го скрием, ще се чувстваме виновни и ще знаем, че заслужаваме само Божието осъждение. Но Христос дойде на земята, за да ни даде мир с Бога! Апостол Павел писа: "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос" (Римляни 5:1).

На второ място, това е мирът на Христовото присъствие в нас. Когато човек дойде духовно при Христа, Святият Дух изгражда обиталище в живота му. Не е ли чудесно това? Сам Бог слиза, за да обитава в нас! Макар че ние не усещаме понякога Неговото реално присъствие, Той е тук, при нас. Чрез вяра обаче можем да бъдем сигурни, че това е именно така! Исус обеща и християнската практика доказва истинността на Неговото обещание: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века" (Матей 28:20).

Трето, това е мирът на Божията сила. Безспорен факт е, че и най-съвършените християни не могат да живеят така, както би трябвало. Нито принципи, нито усилия на волята, нито каквито и да било други предпоставки могат да ни помогнат за един по човешки устроен "съвършен живот". Но Бог е готов да ни помогне, стига да се обърнем към Него за това. Ап. Павел бе познал необходимостта от Христовата сила: "За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя" (Филипяни 4:13).

Как можеш ти, скъпи читателю, да придобиеш Божия мир? Като предадеш живота си на Бога с вяра, избирайки Исуса Христа за свой Господ и Спасител. Постигнеш ли това, ти сам ще се превърнеш в проводник на този благодатен мир.

"Господи, направи ме инструмент на Твоя мир! -- се молел Франциск Асизки. -- Там, където има омраза, нека посея любов. Там, където има нараняване, прошка. Там, където има съмнения, вяра. Там, където има отчаяние, надежда. Там, където има мрак, светлина. Там, където има скръб, радост".

5. Пророк Йеремия уверява, че "Господ е наша правда -- Йахве-цидкену" (Еремия 23:6; 33:16). "Праведен си Ти, Господи -- възкликна псалмопевецът в Псалм 119:137, -- прави са и Твоите съдби".

Бог е праведен и справедлив. Правдата и справедливостта са свидетелства за Божията святост. Докато святостта се отнася до Божия характер (I Петрово 1:15,16), то правдата и справедливостта са проявления на святия характер на Създателя особено по отношение на човеците. Божията правда е истинска, не като човешката. Бог е чужд на пристрастия и непочтеност. Той е справедлив, без оглед на лица и човешки качества (Римляни 2:11; Ефесяни 6:9; Колосяни 3:25). Той е еднакво взискателен както към Мойсей или Давид, така и към най-окаяния грешник. Бог има Собствен и непроменим стандарт на правда (вижте Псалм 19:9; 116:5; 115:17; Еремия 12:11). Никой и нищо не е в състояние да възпрепятства действието на този божествен атрибут. "Правдата пътува без виза!" -- се провикнал по един повод големият физик и общественик Фредерик Жолио-Кюри (1900-1958). За Божията праведност няма граници и препятствия. Затова нека никой не закоравява сърцето си за нея! "Благ е Господ и праведен" -- нека тези думи на псалмопевеца бъдат нашето смирено признание за Твореца (вижте Псалм 116:5а).

Божията правда е истинска, не като човешката. Последният юдейски цар носеше името Седекия, т.е. "Йахве е праведност", но той бе нечестив управител и богопротивен човек. Сравнена с Божията, човешката правда е като "омърсена дреха" (вижте Исая 64:6).

6. Пророк Исая, вестителят на Божията милост към грешните човеци, нарича Господа около 25 пъти Кедош-Исраел, т.е. "Святият Израилев". Така се обръщат към Него многократно пророк Йеремия и Псалмопевецът. Във всички останали книги на Библията Бог е окачествяван като "свят". Апостол Йоан предава в последната библейска книга една картина, при която небесните твари "не престават денем и нощем да казват: "Свет, свят, свят е Господ, Бог Всемогъщи, Който бе и Който е и Който ще бъде" (Откровение 4:8).

Когато човек се убеди в реалността на Божията праведност и справедливост, той не може да не види Божията святост.

Какво означава това божествено качество?

Негативно изразено, святостта на Бога не допуска Той да има допир със злото и нечестието (вижте Левит 19:2; Псалм 99:9; Исая 6:3; Йоан 17:11). Позитивно изразено, Божията святост свидетелства че Той е съвършен в Своята нравствена чистота и правота. Ап. Йоан писа: "Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина" (I Йоан 1:5). Бог не е отговорен спрямо по-висок стандарт от Самия Себе Си (Неемия 9:5; Псалм 145:17; Йоан 17:25). Всичко, което Бог казва и върши, е свято, право и добро.

Божията святост се разкрива най-ярко чрез божествената омраза към злото (Авдий 1:134). Най-графичния си израз обаче тя намира на Голгота. Там, чрез драгоценната Жертва на Исуса Христа, имаща смисъла на съвършен Заместител на обреченото човечество, Бог бе демонстрирал Своята ненавист съм греха и същевременно желанието Си да избави грешниците от властта на Сатана (вижте Римляни 3:24-26; II Коринтяни 5:17-25; Евреи 2:14, 15).

Макар че всички атрибути на Бога, които ни разкрива Библията, са еднакво стойностни, все пак може да се счита, че Божията святост има право на първенство. Д-р Спраул подчертава този факт: "Само веднъж в Св. Писание Божи атрибут се издига до третата степен. Само веднъж черта от характера на Бога се споменава три пъти последователно. Библията казва, че Бог е "свят, свят, свят". Той не е просто "свят" или дори "свят, свят". Той е: свят, свят, свят. Библията никога не казва, че Бог е "любов, любов, любов" или "милост, милост, милост" или "гняв, гняв, гняв", или пък "справедливост, справедливост, справедливост". Но тя казва, че Той е свят, свят, свят и цялата земя се изпълва с Неговата слава".

Божията святост е респектираща истина. Дори злите сили я изповядваха при срещи с Исуса, когато биваха принудени да признаят: "Познаваме Те Кой си Ти, Святият Божи" (Лука 4:34). Последователите на Христа са призовани също да бъдат святи. Апостол Петър декларира едно безспорно етическо изискване към християните, основано на разглеждания Божи атрибут: "Но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държане; защото е писано: "Бъдете святи, понеже Аз съм свят" (I Петрово 1:15-16). Някой е казал, че "святият живот има език". Той говори без думи и преднамерена убедителност, без човешки клишета и софизъм. Святостта в живота на вярващите е най-силното доказателство, че съществува Един свят Бог. Тогава люспите на неверието падат от очите и сърцето запява ангелския химн на Божието съвършенство, ехтящ неспирно в цялата Вселена: "Свет, свят, свят е Господ!"

7. В Библията Бог носи още имената Ел-Шадай (Бог Всемогъщ) и Йахве-шебаот (Господ на силите). Потомците на Яков почувстваха още в началото на своето заселване в Ханаан, че ги закриля Един Всемогъщ Бог (I Царе 1:3). Младият Давид излезе срещу Голиат и го срази, защото с него беше "Господ на силите" (I Царе 17:45). Затова съвсем естествен е избликът му в Псалм 24:10, където нарича Господа -- "Цар на славата". Пророците постоянно окуражаваха своите съвременници, като насочваха вниманието им към Този славен и мощен Бог. Само пророк Йеремия Го нарече в книгата си 88 пъти "Йахве-шебаот" -- "Господ на силите".

За нас, съвременните хора, е особено важно да повярваме в истината, че нашият Бог е Бог Всемогъщ! Това означава, че Той може да върши всичко, което пожелае (Йов 42:2), защото има неограничена власт и мощ (Битие 17:1). Той проговорва и изреченото става (Псалм 33:9; Евреи 1:3).

Божието величие е представено по един графичен начин в книгата на пророк Исая, гл. 40. Бог измерва океаните с шепата Си и претегля планините и хълмовете с везни (ст.12). Сравнени с Неговата мощ, величието и властта на народите са като капка от ведро (ст.15). Взети заедно, всичките народи са като нищо пред Него (ст.17). При един случай Господ Исус заяви пред Своите ученици: "За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно" (Матей 19:26). Христос имаше предвид спасението, но Божието всемогъщество се разпростира към всяка сфера.

За да изразят по-релефно Божията мощ, библейските автори използват няколко интересни образа:

(а) Божият пръст. Десетте заповеди върху двете каменни плочи на свидетелството бяха издълбани с "Божия пръст" (Изход 31:18). Господ Исус заяви на книжниците и фарисеите, че изгонва бесовете с "Божия пръст" (Лука 11:20).

(б) Божията ръка или десница. Исус Навиев окуражи израилтяните, когато бяха разположили стан в Галгал: "... да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог" (Исус Навин 4:24). В унисон с тези думи е възклицанието и на псалмопевеца в Псалм 118:16: "Десницата Господна се издигна; десницата Господна върши храбри дела".

(в) Божията мишца е най-високата степен в тази чудесна градация на Господната сила; отново псалмопевецът насочва духовния ни поглед към Божието всемогъщество: "Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти" (Псалм 89:13). Но за безпределната Си мощ свидетелства Сам Бог, когато пита праведния Йов: "Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?" (Йов 40:9).

Понякога се задава един колкото наивен, толкова и провокиращ въпрос във връзка с Божието всемогъщество. Той съсредоточава в себе си неверието в този съвършен божествен атрибут. Въпросът, задаван от различни хора, може да се сведе до следното: "Ако Бог е всемогъщ, може ли да създаде толкова голям и тежък камък, който да не може да премести?" Отговорът на този странен на пръв поглед въпрос е съвсем лесен, противно може би на очакванията на онези, които го поставят.

Ръководен от Своята същност, Бог не може да прави нещо, което би било абсурдно, противно на божествената природа. Бог не създава проблеми, които не би могъл да разреши. Иначе това би противоречало на Неговата премъдрост. Творческият процес на Бога е целесъобразен. Той не създава случайни, ненужни неща. Най-ярко свидетелство на тази теза е констатацията след всеки етап на творението: "И Бог видя, че беше добро" (Битие 1 гл.). "Добро" значи разумно, необходимо, оправдаващо своята цел. Бог не може да създаде камък, който не би могъл да премести, защото не желае да извърши нещо противно на природата и намеренията Си.

Бог не може още да върши никакъв грях. Този факт не ограничава Неговата мощ, а доказва, че Божието всемогъщество е съвършено и свято. Например, когато Библията твърди, че Бог "не лъже" (Тит 1:2), това не поставя ограничение за Неговото всемогъщество (вижте Псалм 62:11; Ефесяни 3:20,21; Матей 28:18).

8. Пророк Езекиил нарече града на своето видение с израза Йахве-шама --"Господ е там" (Езекиил 48:35). Това име разкрива една велика истина -- Божието вездесъщие, т.е. че Бог е навсякъде (Псалм 139:7-12; Еремия 23:23,24; III Царе 8:27; Деяния 17:27,28). Този атрибут на Бога е тясно свързан с Божието всезнание и всемогъщество. Ако Бог присъства навсякъде, Той действа навсякъде и знае безостатъчно всичко, което става на всяко място.

Библейското учение за Божието вездесъщие се различава от пантеизма. Макар че пантеизмът признава Божието вездесъщие, той отхвърля същевременно истината, че Творецът се интересува пряко от творението. Библията свидетелства, че Бог е трансцендентен, т.е. над и извън Своето творение (вижте Исая 55:8,9), но същевременно и иманентен, т.е. активно ангажиран и загрижен за него (вижте Псалм 139:1-10; 19:1-14; Римляни 1:20). "Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святий: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се" (Исая 57:15).

Давидовият 139. Псалм е един поетичен богословски трактат за Божието всезнание (ст.1-6), всемогъщество (ст.13-19) и особено за Божието вездесъщие (ст.7-12). Псалмопевецът бе убеден, че не може да убегне от погледа, знанието или мощта на своя Създател.

Истината, че нашият Бог е навсякъде, е твърде насърчителна! Когато папата отлъчил Мартин Лутер от римокатолическата църква, а императорът Карл V го обявил вън от законите, великият реформатор бил запитан: "Къде ще отидете сега, господине?" Лутер се усмихнал и отвърнал спокойно на латински: "Sub соеlо", т.е. "под небето". Където и да отидел под небето, той знаел, че Бог е там и той ще бъде с Бога. В бедна колиба ли, в затвор ли, в безплодна пустиня ли -- Бог е навсякъде! Бог е с нас, щом и ние сме с Него. Вярваме ли, че това е така? Слава на името Му!

Талмудът противопоставя почитта към идолите и почитта към, истинския, живия Бог по следния начин: "Идолът изглежда толкова близък, но всъщност е много далеч. Йахве изглежда толкова далечен, а всъщност е съвсем близо".

 


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница