Североатлантически договор Вашингтон, Окръг Колумбия, 4 април 1949



Дата24.10.2018
Размер39 Kb.
#95602

Североатлантически договор

Вашингтон, Окръг Колумбия, 4 април 1949

Страните по този договор отново потвърждават увереността си в целите и принципите на Устава на Организацията на Обединените нации и своето желание да живеят в мир с всички народи и правителства. Те са решени да осигурят свободата, общото наследство и цивилизацията на своите народи, които почиват на принципите на демокрацията, свободата на личността и законността. Те се стремят да подпомогнат вътрешната стабилност и благополучието в североатлантическия регион. Те са решени да обединят своите усилия за общата отбрана и за запазването на мира и сигурността. За това те се договориха по този Североатлантически договор:

Член 1


Страните се задължават в съзвучие с Устава на Организацията на Обединените нации да уреждат всеки международен спор, в който те участват, по мирен начин така, че да не се застрашават международният мир, сигурността и справедливостта, и в своите международни отношения да се въздържат от заплаха за употреба на сила или от употреба на сила, което не отговаря на целите на Обединените нации.

Член 2


Страните ще спомагат за по-нататъшното развитие на мирните и приятелски международни отношения чрез укрепването на техните свободни институции, чрез допринасянето за по-добро разбиране на принципите, на които тези институции се основават, и чрез подпомагането на условията за вътрешната стабилност и благополучие. Те ще се стремят да отстраняват противоречията в своята международна икономическа политика и да подпомагат икономическото сътрудничество между отделни или всички страни.

Член 3


За по-ефикасното постигане на целите на този договор, страните, самостоятелно или заедно, чрез постоянна и ефективна самопомощ и взаимно подпомагане поддържат и развиват собствената и общата отбранителна мощ срещу въоръжени нападения.

Член 4


Страните взаимно се консултират, когато по мнение на една от тях е застрашена териториалната цялост, политическата независимост или сигурност на някоя от страните.

Член 5

Страните се споразумяват, че въоръжено нападение срещу една или няколко от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение над всички тях; те се споразумяват освен това, че в случай на подобно въоръжено нападение всяка от тях по силата на признатото в член 51 от Устава на Обединените нации право на индивидуална или колективна самоотбрана ще окаже помощ на страната или страните, които са нападнати, при което всяка от тях незабавно самостоятелно или в съдействие с другите страни предприема мерките, включително и за употребата на въоръжена сила, които тя счита за необходими за възстановяване и запазване на сигурността на северотлантическия регион.


При всяко въоръжено нападение и всички взети по този повод насрещни мерки незабавно се уведомява Съветът за сигурност. Тези мерки се преустановяват, когато Съветът за сигурност предприема стъпките, необходими за възстановяването и запазването на международния мир и международната сигурност.

Член 61


По смисъла на член 5 като въоръжено нападение върху една или повече страни се разбира всяко въоръжено нападение

  • над територията на една от тези държави в Европа или Северна Америка, над алжирските департаменти на Франция2, над територията на Турция или над островите в североатлантическия регион северно от тропика на рака, които се намират под суверенитета на някоя от страните;

  • над въоръжените сили, кораби или самолети на някоя от страните, когато те се намират в тези райони или в друг европейски район, в който една от страните е разположила окупационни сили при влязъл в сила договор или когато се намират в Средиземно море или в североатлантическия регион северно от тропика на рака.

Член 7

Този договор не засяга нито правата и задълженията, които произтичат от Устава на Организацията на Обединените нации за страните, които са нейни членки, или основната отговорност на Съвета за сигурност за поддържане на международния мир и на международната сигурност, нито може да бъде тълкуван по подобен начин.

Член 8

Всяка страна декларира, че никое от международните задължения, които понастоящем съществуват между нея и някоя друга страна или някоя трета държава, не противоречат на постановеното с този договор и се задължават да не се обвързват с международни задължения, противоречащи на този договор.

Член 9

Страните създават съвет, в който е представена всяка от тях, и който се занимава с въпроси, отнасящи се до прилагането на този договор. Изграждането на този съвет трябва да се осъществи така, че да може по всяко време да се свиква по най-бързия начин. Съветът съставя, доколкото е необходимо, подчинени служби, по-специално съставя комитет за отбрана, който да отправя препоръки за мерки по прилагането на член 3 и член 5.

Член 10


Страните могат единодушно да поканят за присъединяване всяка друга европейска държава, която е в състояние да подпомага принципите на този договор и да допринася за сигурността на североатлантическия регион. Всяка по този начин поканена държава може да стане страна по този договор чрез депозиране на присъединителен документ при правителството на Съединените американски щати. Правителството на Съединените американски щати информира всяка от страните за представените му присъединителни документи.

Член 11


Договорът се нуждае от ратифицирането и изпълнението от страните според техните конституционноправни процедури. Ратификационните грамоти се депозират възможно най-бързо при правителството на Съединените американски щати, което информира за това всички останали държави, подписали договора. Договорът влиза в сила за държавите, които са го ратифицирали, когато са връчени ратификационните грамоти на мнозинството от подписалите го държави, включително Белгия, Канада, Франция, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство и Съединените щати; за останалите държави той влиза в сила на деня на връчването на ратификационната грамота3.

Член 12

След десетгодишен период от действието на договора или във всеки по-късен момент страните се консултират по искане на една от тях за преразглеждане на договора при вземане предвид на обстоятелствата, които тогава засягат мира и сигурността на североатлантическия регион, към които спада също и развитието на общи и регионални договорености в служба на поддържането на международния мир и на международната сигурност в рамките на Устава на Организацията на Обединените нации.

Член 13

След изтичането на двадесетгодишен период от действието на този договор всяка страна може да се оттегли от договора, и то една година след като тя уведоми за денонсирането правителството на Съединените американски щати; последното информира правителствата на останалите страни за връчването на всяко едно уведомление за денонсиране.



Член 14


Договорът, чийто английски и френски превод е автентичен по еднакъв начин, се депозира в архива на правителството на Съединените американски щати. То предава на правителствата на останалите подписали държави надлежно заверени копия.

1 В редакцията от чл. 2 от Протокола към Североатлантическия договор по повод присъединяването на Гърция и Турция.

2 На 16 януари 1963 Съветът установява, че разпоредбите на Североатлантическия договор относно някогашните алжирски департаменти на Франция с действие от 3 юли 1962 са станали безпредметни.

3 Североатлантическият договор е влязъл в сила след представянето на ратификационните грамоти от всички подписали го държави на 24 август 1949 година.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница