Vii курсът към въоръжено въстание и борбата на бкп в пловдивски окръг

Изтегляне 152.6 Kb. Дата 11.09.2017 Размер 152.6 Kb. #29953

Навигация на страницата:

• 3. Обявяване и ход на въстанието
• Психологическото въздействие на арестите беше голямо. Буржоазният печат раздухваше още повече паниката и оправдаваше действията на полицията.
• Въстаниците бяха смутени от тази вест. Те дори не взеха изоставеното оръдие, а побързаха да се оттеглят в планината. На въстаниците от Брестовица и Кричим беше поръчано да сторят същото.
• От Сотир веднага щом се получи паролата за въстанието, беше изпратен куриер до Извор и Брестовица. После бяха свикани комунистите и земеделците-единофронтовци, които завзеха общината.
• Отрядите от Сотир и Извор също отстъпиха. Въстаниците се разпиляха в тъмната нощ. Едни се върнаха по селата, а други забегнаха из горите на Родопите.
• Като научи за въстанието на средногорските села, военното командване в Пловдив незабавно мобилизира и изпрати срещу тях запасните от 21 средногорска дружина в Карлово и един ескадрон от Пловдив.
• Останалите села в Станимашка околия, както и самият град не въстанаха, тъй като ръководството в окръга и околията не извърши необходимата военно политическа подготовка.
• На 16 септември по поръчение на окръжния комитет замина за София Тодор Матанов, за да получи по нататъшни разпореждания от ЦК. Там той остана три дни, а обстановката в окръга се променяше с часове.
• Военният съвет насрочи през нощта на 20 срещу 21 септември съвещание, но не се събра в пълен състав. А на 21 сутринта поради опасността от арести членовете на съвета се укриха.
• Последните боеве на въстанието в окръга се водиха на 25-26 септември по върховете на Средна гора и Родопите.
• Източник: Проф. Митев Йоно и кол, История на Пловдивската окръжна организация на БКП 1892-1975, Партиздат, София 1976.

Септемврийското въстание от 1923 на територията на Пловдивска област. Глава VII Курсът към въоръжено въстание и борбата на БКП в пловдивски окръг (1923-1925 г.) 3. Обявяване и ход на въстанието През август фашистките управници научиха за подготовката на въстанието и взеха мерки за противодействие. Въз основа на тайно окръжно от 6 09 на министъра на вътрешните работи Пловдивските окръжни власти се подготвиха старателно за предстоящите арести. Те изпратиха военни поделения в по- големите населени пунктове, а на редица общини бързо и тайно раздадоха оръжие. Още на 10 септември изготвиха списъците с имената на всички комунисти, който ще бъдат арестувани. На 10-11 септември участъците и казармите бяха опразнени. На 11 септември през нощта пловдивският градоначалник Ликоманов събра всички тайни и униформени полицаи и даде последните указания. ЦК на партията узна за готвените арести два дни по-рано и предупреди чрез куриери окръжните комитети да вземат предпазни мерки. За Пловдив замина Стефан Кираджиев. Но Окръжният комитет беше предупреден преди неговото пристигане. Вечерта на 11 септември в партийния клуб имаше събрание. Основен въпрос в дневния ред беше финансовото укрепване. Още преди събранието, в пет часа преди обед, на секретаря на организацията беше съобщено, че на другия ден ще бъдат извършени арести. По време на събранието с такова предупреждение се явиха още няколко души, а също и пристигналият от София Стефан Кираджиев. Никакви мерки не се предприеха. На 12 септември сутринта Пловдив осъмна настръхнал. По улиците сновяха въоръжени групи, агентите се вмъкваха в къщите и извеждаха набелязаните комунисти, арестуваха, заплашваха. Съобразителните се отскубваха и укриваха, но полицията успя да арестува само в града 120 комунисти. Задържани бяха по- голямата част от окръжните и околийските ръководства, това число и секретарят на окръжният комитет Пенчо Савов, военният ръководител Йордан Божилов и др. Партийният клуб беше блокиран. Цялата архива на Окръжният комитет беше конфискуван. Психологическото въздействие на арестите беше голямо. Буржоазният печат раздухваше още повече паниката и оправдаваше действията на полицията. За Пловдив изпреварващият удар на фашистите се оказа много тежък, в някой отношения даже и решаващ за хода и изхода на въстанието. Арестите на 12 септември обезглавиха и парализираха партийната организация. В изпълнителното бюро на Окръжния Комитет от 8 души остана само Добри Саръйдаров. Военното ръководство също беше разбито. Връзките между укриващите се ръководители и организациите бяха разстроени. Но не навсякъде положението беше такова. Още преди 5-6 септември Окръжният Комитет изпрати до районните ръководства предупреждението на ЦК, което се настояваше да се вземат предпазни мерки срещу евентуални арести. Голяма част от партийните организации успяха да избягнат арестите на 12 септември. В цялата пловдивска околия бяха арестувани само няколко комунисти. Арестите на 12 септември изиграха провокираща роля за избухването на въстанието. Партийните организации в Перущица, Брацигово, Лесичево, Кричим и други села успяха да изведат комунистите в балкана и да преминат в нелегалност. А с това фактически се поставя началото на въоръжената борба. Въстанието обхвана около 60 села от петте околии: Пловдивска, Пазарджишка, Панагюрска, Станимашка и Пещерска. Първи въстанаха комунистите от района на Перущица. Този район включваше Перущица, Брестовица, Устина, Кричим, Каратаир(Йоаким Груево), Златитрап, Кадиево, Пастуша, Скобелево и Чурен. На 12 септември полицията блокира Перущица, но от цялата военна организация, която наброяваше 120 души, арестува само двама комунисти. Останалите се изтеглиха в планината, където останаха и след като блокадата беше вдигната. Те установиха редовна връзка с новосформирания Окръжен Комитет на Партията и чакаха нареждане. На 16-17 септември в Родопите се свика среща на представители от Перущица, Брацигово и Кричим, който изпратиха ултиматум до Окръжния Комитет, че ако до 20 септември не даде парола те ще въстанат сами. На 20 септември Окръжният Комитет уведоми куриера от Перущица, че има парола за въстание, и нареди там да бъдат извикани връзки от селата Брацигово, Козарско, Пещера, Брестовица, Извор, Ферденандово(Първенец), Сотир (Храбрино), Дедово, Бойково, Лилково, Ситово, Кадиево, Каратаир(Йоаким Груево). На следващия ден от Перущица трябваше да бъдат изпратени за последен път двама куриери до Окръжния Комитет, който щяха да получат сведения за датата и плана на въстанието. Те трябваше да предадат нарежданията на връзките от останалите села. Така въстанието щеше да избухне едновременно на речения ден в целия район. Но на 20 септември вечерта въпреки поръчението на окръжния комитет да изпратят на следващия ден куриери за последни указания, перущинци решиха да действат още същата нощ. Така беше нарушена инструкцията и на ЦК, и на ОК. Бяха изпратени куриери до съседните села с призив и те да въстанат. Въстаниците се разделиха на три роти. Към тях през нощта се присъединиха и скрилите се в планината. За 15 минути бяха овладени общината, училището, пощата. Сутринта на 21 септември народът посрещна новата власт с голям ентусиазъм. Въстаническото ръководство изпрати в помощ на Брестовица 15 души, а останалите въстаници, разпределени на род и взводове се окопаха в местността Горките. На позициите имаше 600 души: 160 комунисти, 80-90-земеделци, 22 анархисти, и много безпартийни. След обед пристигнаха пратеници от съседните села и съобщиха, че Цалапица, Брестовица, Кричим, Каратаир, Брацигово, Козарско и др. също са въстанали. През деня фашистите заловиха и убиха учителя Атанас Тошев и куриерите на Голямо Конаре и Куртово Конаре. На 21 септември вечерта от Пловдив пристигна войска с едно оръдие и картечница. Отрядът на Къньо Кънев атакува и войската отстъпи през лозята, като изостави оръдието. В същото време пристигна пратеникът на ОК от Пловдив Гаврил Савов, който съобщи нареждането на ЦК въстанието да се обяви на 22 срещу 23 септември. Стана ясно защо Пловдив не се е вдигнал . Въстаниците бяха смутени от тази вест. Те дори не взеха изоставеното оръдие, а побързаха да се оттеглят в планината. На въстаниците от Брестовица и Кричим беше поръчано да сторят същото. На 22 септември от Пловдив пристигна подкрепление на войската с още едно оръдие. Започна разправа над населението. Пламнаха първите къщи. В Брестовица местното партийно ръководство събра около 20 души и сутринта на 21 септември, с помощта на малък отряд от Перущица, въстаниците завзеха властта в селото. От общината взеха 100 пушки и много патрони. Арестувани бяха противниците на новата власт. Формиран беше отряд от комунисти, земеделци и безпартийни. Вечерта на 21 септември пристигна куриер с нареждане от районния комитет в Перущица въстаниците да отстъпят в Родопите. В Кричим още на 2 септември партийното ръководство обсъди предупреждението но ОК за опасност от арести. Реши се част от комунистите веднага да преминат в нелегалност. Така беше създадена първата нелегална чета, която престоя в планината 20 дни. В селото имаше значителни противникови сили: над 80 души привърженици на деветоюнските превратаджии, шест стражари 154 белогвардейци, въоръжени с 4 картечници и много пушки. На 21 септември по обед Кричимските комунисти получиха парола за въстание от Перущица. Четата незабавно слезе в селото. Под командването на Калофер Кузманов въстаниците атакуваха общината и я превзеха. Плениха 40 пушки. Отряда нарасна на 50 души и пое охраната на селото, като чакаше допълнителни нареждания. След няколко часа от Куртово Конаре пристигнаха два камиона с войници. Завърза се кратка, но ожесточена престрелка. Войниците побегнаха обратно, но въстаниците не ги преследваха. Престрелката падна убит комуниста Михаил Ташков. Вечерта, когато ръководството обмисляше по нататъшните си действия, пристигна нареждане от Перущица за общо отстъпление към Родопите. Това разколеба кричимци. Сред въстаниците се създаде убеждението, че революцията е пропаднала, и те започнаха да се връщат по домовете си. В Цалапица на 20 септември вечерта се свика нелегално съвещание с представители от околните села. В този момент дойде призивът за въстание от Перущица. Всички представители заминаха за селата си, за да вдигнат народа. В Цалапица комитетът веднага мобилизира около 200 комунисти и земеделци и в три часа през нощта общината беше овладяна почти без съпротива. Но околните села не въстанаха. На другия ден пристигна войска и една шпиц-команда от Голямо Конаре. Няколко снаряда паднаха в селото, но за щастие не избухнаха. Цалапичени се държаха известно време, но патроните им се свършиха и като разбраха, че околните села не са въстанали, решиха да отстъпят. По-късно се разпръснаха и се върнаха по домовете си. Малка група от въстаниците се присъедини към перущинци и брестовичани. Останалите села в перущинския район: Устина, Каратаир, Чурен, Скобелево, подкрепиха въстанието. Но големите центрове Куртово Конаре и гара Кричим останаха пасивни. Тук пристигна твърде рано войска, което не позволи на местните комунисти да предприемат действия. Второто огнище на въстанието беше в района на Дедево.Тук влизаха селата: Дедево, Сотир, Извор, Ситово, Лилково, Брезовица, Плочник, Бойково, Осиково и Петвар. Районен ръководител беше Димитър Даскалов от Дедево. В Дедево паролата за въстанието донесе на 21 септември Александър Даскалов, който я предаде в Сотир. Димитър Даскалов веднага изпрати куриери за Бойково, Ситово, Лилково и Хвойна. После събра местната партийна организация. Комунистите изготвиха набързо последен вариант на плана за действие и атакуваха общината, която бързо овладяха. От Бойково дойде съобщение, че местните фашисти получели допълнително оръжие и комунистите сами не могат да вземат властта. Димитър Даскалов изпрати десетина души, които със смела нощна атака овладяха общината. Взети бяха пушки. За кмет беше поставен местния комунист Владо Деведжиев. След успешна акция групата се върна в Дедево. През това време Даскалов формира отряд за настъпление към Пловдив. Това беше единственият отряд, които се отправи съгласно плана на Окръжния военен съвет за Пловдив. В него влизаха почти всички мъже от Дедево, годни да носят оръжие. На 22 септември дедовци стигнаха в Сотир. От Сотир веднага щом се получи паролата за въстанието, беше изпратен куриер до Извор и Брестовица. После бяха свикани комунистите и земеделците-единофронтовци, които завзеха общината. В Извор паролата се получи вечерта на 21 септември. Въстаниците овладяха общината, иззеха оръжието, поставиха под домашен арест отявлените деветоюнци и формираха отряд от 50 въоръжени и 20 невъоръжени бойци. По заповед на Димитър Даскалов и този отряд пристигна в района на Сотир. Тук на 22 септември се събраха и трите отряда. Избран беше революционен комитет от 5 души:Димитър Даскалов от Дедево, Васил Тачев от Извор, Калофер Янков от Сотир, Александър Ахланлиев от Пловдив, член на контролната комисия в Окръжния комитет, избягал при арестите на 12 септември, и Рад Площаков от Стрелча, избягал също от арестите в Пловдив. За общ командир беше определен Димитър Даскалов. Сборният родопски отряд чакаше сигнал за настъпление към Пловдив, но не получи никакво известие от там. А през това време властите успяха да мобилизират към жандармерийската дружина 174 селяни от Първенец и съседните села, докараха с камион 140 мобилизирани от Пловдив и под командата на запасните офицери Иван Василев, Георги Шопов и Атанас Челебиев ги хвърлиха срещу въстаниците. Целият ден и през нощта на 22 септември въстаниците прекараха на позициите, без да се окопаят. Числото им надхвърляше 200 души, но оръжието и мунициите бяха недостатъчни. През това време фашистите започнаха да ги обграждат. Боят пламна неочаквано и се води до късно вечерта. Най-силен беше натискът срещу дедовския отряд. Дедовци се държаха геройски, но патроните им свършиха и те започнаха да отстъпват. Отстъплението се прикриваше от Борис Даскалов, брат на Димитър Даскалов, и от Рангел Янчев, които се сражаваха, докато бяха прободени със щикове. Отрядите от Сотир и Извор също отстъпиха. Въстаниците се разпиляха в тъмната нощ. Едни се върнаха по селата, а други забегнаха из горите на Родопите. Въстанието обхвана и селата Ситово, Лилково, Петвар и Осиково. Щом получиха паролата, комунистите веднага, без особени трудности, заеха общините, издигнаха червени знамена и формираха малки отряди. Но те не потеглиха за Пловдив. На Ситово и Лилково Даскалов постави задачата да охранява тила на района срещу войсковата част, която се появи край бяла черква. В Ситово ръководител на въстанието беше Ангел Копаранов, а в Лилково – Ангел Кацаров и Коста Коилов. Въстаниците се държаха до 24 септември, когато части от Смолянския полк възстановиха тук фашистката власт. Въоръжената борба южно от Пловдив продължи 3 дни. След като стана ясно, че Пловдив не е въстанал, въстаниците от селата южно от река Марица се изтеглиха в местността „Лещенска“ в Родопите. На 23 септември тук се събраха около 600 души от Перущица, Брестовица, Кричим, Голямо Канаре, Сотир (Храбриново), Цалапица и други села. Те очакваха, че Пловдив ще въстане, и се подготвиха за ново настъпление. Когато разбраха, че окръжния център няма да се вдигне, се разколебаха. Ръководството реши въстаниците да се върнат по домовете си. Само най-активните 22 души се насочиха към гръцката граница, но бяха изловени от частите на Смолянския полк. Третия район на въстанието се намираше в Средногорието и обхвана селата Красново, Кръстевич, Елешница, Крушево, Дълги герен (Беловица), Ахларе (Драгомир), Старо ново село (Старосел) и други. Като използваха събора в Красново, на 21 септември комунистите организираха тук района конференция, на която бяха обсъдени някой въпроси по подготовката на въстанието. По време на конференцията пристигна пратеникът на Окръжния комитет, който съобщи паролата. Конфиренцията реши да се изпратят куриери до Пловдив, Пазарджик, Копривщица и Карлово за съгласуване на действията. Селата трябваше да въстанат на 23 септември, както беше нареждането на ЦК. Същата нощ обаче обстановката бързо се измени. Като се връщаха към селото си, делегатите от Кръстевич срещнаха въоръжена група от 30 комунисти от Стрелча, които им съобщиха, че Стрелча вече е въстанала. В знак на солидарност Кръстевич въстана същата нощ. Сутринта народа масово се стече на митинг. Записаха се над 200 бойци в отряда, но поради липса на оръжие приеха само 50-60 души. Поставена беше охрана на селото и бяха изпратени куриери до съседните села с призив и те да се вдигнат на оръжие. Като научиха за въстанието в село Кръстевич, месните фашисти в Красново веднага съобщиха в Пловдив и престъпиха към арести. Останалите на свобода комунисти не бяха в състояние да вземат властта сами, за това се присъединиха към въстаниците от Кръстевич. На 22 септември беше установена работническо-селска власт в село Елешница. Въстаниците оставиха тук част от силите си за охрана и се присъединиха към въстанието в Кръстевич. В село Дълги герен въстаническите сили взеха властта вечерта на 22 септември и също изпратиха въоръжени хора към село Къстевич. Късно през нощта техния отряд пристигна на сборния пункт. Комунистите от селата Крушево и Ахларе не успяха да вземат властта, но и те се присъединиха към отряда на Кръстевич. На 22 септември вечерта отряда от Кръстевич се отправи за село Красново, но срещна шпиц командата, която идваше от Голямо Конаре. След ожесточена схватка въстаниците отстъпиха. На 23 септември сутринта шпиц-командата влезе в Кръстевич с уличен бой, освободи арестуваните местни фашисти, и започна терор над селяните. През деня край Кръстевич прииждаха нови бойци от съседните села. Към обед броят им възлизаше над 130 души. Престегна и добре въоръжените стрелчани. По обед сборния отряд под командването на Георги Петков – Ликин атакува и прогони шпиц командата. Въстаниците продължиха настъплението си към Красново. Освободиха арестуваните комунисти и земеделци и установиха работническо-селска власт. После се отправиха към Красновски бани, където преминаха в отбрана. Като научи за въстанието на средногорските села, военното командване в Пловдив незабавно мобилизира и изпрати срещу тях запасните от 21 средногорска дружина в Карлово и един ескадрон от Пловдив. На 25 сутринта пристигна пратеник от района на Пазарджик, който съобщи, че „В ЦК има недоразумение“ и че въстанието „било предадено на врага“, това отчая въстаниците. Малко след това разузнавачите на отряда донесоха, че пристига ескадрона на майор Попов, усмирител на Юнското въстание в пазарджишка околия. Ръководството се събра на съвещание и реши отряда да отстъпи на връх „Влък“. Отначало отстъплението протичаше организирано, но постепенно се разстрой. На уговореното място в балкана пристигнаха около 100 въстаници. Те прекараха няколко дни тук и след това по единично и на групи се разпръснаха. Едни се върнаха в родните си места, а други поеха към южната граница с цел да емигрират. Станимашка околия въстанаха само селата Червен и Дурат ени махле (Стоево). На 19 септември съгласно общите нареждания, без парола от горе, комунисти и земеделци в Дулат ени махле завзеха общината. На следващия ден един кавалерийски взвод възстанови старата власт. Научели за станалото в Стоево, комунистите от червен се изтеглиха в близката гора и чакаха парола за въстание. На 21 без парола атакуваха селото, разпръснаха дошлите кавалеристи и завзеха общината. Влязоха на няколко пъти в схватка с неприятеля и на края трябваше да отстъпят с бой. Останалите села в Станимашка околия, както и самият град не въстанаха, тъй като ръководството в окръга и околията не извърши необходимата военно политическа подготовка. Въстанието не избухна в главните райони на север от река Марица – Карловски, Брезовски, Голямоконарски, Графигнатиевски и др. Там не се получи парола. Куриерите бяха арестувани, преди да напуснат града. Местните комунисти научиха за въстанието едва когато то търпеше поражения. След арестите на 12 септември Окръжната партийна организация беше обезглавена. По указание на Стефан Кираджиев се формира нов Окръжен комитет. В състава на този комитет влязоха млади и с малък опит активисти: Христо Кърлиев (секретар) – 30 годишен, Тодор Матанов – 24 годишен, Иван Конарев – 24 годишен, Михаил Марчаков - 27 годишен, Йонко Панов – 23 годишен, Гаврил Савов – 22 годишен. На 13 срещу 14 септември пристигна от София Никола Мутафчиев, Който носеше окръжно на ЦС на ОРСС, подписано от Георги Димитров. В окръжното се нареждаше арестуваните синдикални ръководители да се заменят с нови. Куриера предаде и нареждането на ЦК на 14 септември да бъде обявена масова политическа стачка, съпроводена с митинги и събрания. Освен това Окръжния комитет в Пловдив се задължаваше да изпрати тези разпореждания в Стара Загора и Бургас. На 14 септември следобед новият Окръжен комитет се събра на своето първо заседание, на което обсъди изпратените от София указания. Комитетът реши да извести на ЦК, че партийното ръководство в Пловдив не е съгласно да организира стачка, а настоява за въоръжено въстание. Също трябваше да се съобщи и на Окръжния комитет в Стара Загора. Нещо повече, определено беше въстаническите действия да започнат на 20 септември. Тази дата беше съобщена на старозагорци и на някои райони в окръга. Комитетът в Стара Загора прие предложената дата. От своя страна той изпрати куриер до Пловдив, като призоваваше да се вдигне въстанието едновременно. На 16 септември по поръчение на окръжния комитет замина за София Тодор Матанов, за да получи по нататъшни разпореждания от ЦК. Там той остана три дни, а обстановката в окръга се променяше с часове. Същия ден се събра новосформирания военен съвет в състав: Атанас Деведжиев, Дшимитър Николов и Коста Божилов. Председател на военния съвет беше Никола Гинев, но поради полицейските разследвания той не присъства на нито едно заседание на съвета. Останалите членове обаче поддържаха връзка и получаваха указания от него. През това време бойните групи въоръжени очакваха сигнал за въстание. Към 17 септември властите освободиха половината от комунистите, арестувани на 12 септември. Организациите се попълниха и оживиха. На 18-19 септември бойните групи бяха почти изцяло комплектувани. Теодоси Чолаков- под офицер под батареята на тепетата, идва многократно и молеше да му се даде заповед да обърнат оръдията срещу фашистките казарми. ОК считаше, че въстанието трябва да се обяви на 22 срещу 23 септември, но не уведоми бойните групи. Това започна да изморява и изнервя хората. Някой активисти изказаха недоверие към комитета. Най-будните даже започнаха да дават ултиматуми на самия комитет. „ Всеки изминат ден без загуба, а печалба за противника- пише един съвременник.- ето защо едновременно и без всяко съвещание по между им другарите от различните райони взеха решение и искаха колкото възможно по- скоро до се даде парола за въстанието.“ На 20 септември (четвъртък) рано сутринта от София пристигна куриерът Тодор Матанов с парола за въстание на 22-23 септември, която той получи на 19 септември лично от Тодор Петров. Същия ден дойде и вестта, че пламъците на въстанието са обхванали вече Старозагорски окръг. Съгласно указанията на ЦК, ако някой окръг по непредвидени причини въстане по-рано, то съседния нему окръг бе длъжен в знак на солидарност незабавно също да премине към действие. Но пловдивските ръководители не изпълниха нареждането. Тази пасивност даде възможност на врага да парализира въстанието чрез масови арести. Като научиха за въстанието в Стара Загора, Перущица, Стоево, Стрелча и др., властите в Пловдив взеха извънредни мерки. На 20 септември те предприеха нови масови арести. Всички полицейски сили, военни поделения, запасните офицери и подофицери бяха хвърлени за разгром на революционните сили. Мъжете, движещи се по улиците, се откарваха в казармите и там биваха или мобилизирани, или арестувани. На 21 септември само в 9-а пех. Дружина бяха мобилизирани 1113 души, в щаба на дивизията- 335 души. В 18 села на пловдивска околия бяха мобилизирани над 320 души, в 3-о артилерийско отделение- 1098 души. В Карлово 21-а средногорска дружина мобилизира 314 души. Стотици селяни бяха изпратени в поделенията на Смолянски, Пазарджишки и др. гарнизони. Военният съвет насрочи през нощта на 20 срещу 21 септември съвещание, но не се събра в пълен състав. А на 21 сутринта поради опасността от арести членовете на съвета се укриха. На 21 септември сутринта се състоя последното заседание на Окръжния комитет на партията, което реши да се изпратят веднага куриери за определените райони и трудещите се да се вдигнат на въстание. Но от тримата пратеници само Гаврил Савов успя да се измъкне от града и да отиде в района на Перущица. Йонко Панов, определен за връзка за Брезовския район, и Евтим Сотиров- с Голямоконарско, бяха арестувани, преди да излязат от Пловдив. Масовите арести, насилствената мобилизация, блокадата и колебанието задушиха всички опити за въстанически действия в града. Комсомолските организации в казармата бяха разпилени от предислокирането на военните поделения. Останалите не арестувани комунисти чакаха, събрани по групи, сигнал за въстание. Като разбраха, че очакванията им са напразни, с болка скриваха своите пушки и тайно се прибираха по домовете си. А въстаниците в селата, научавайки, че градът не е въстанал и няма изгледи да въстане, се отчайваха и започнаха да отстъпват. Последните боеве на въстанието в окръга се водиха на 25-26 септември по върховете на Средна гора и Родопите. Когато фашистката власт беше възстановена, се започна невиждана разправа с беззащитния народ. Жертвите на белия терор бяха много. Само на 25-27 септември в околностите на Пловдив бяха разстреляни или заровени недоубити десетки борци. Между загиналите видни партийни и работнически дейци и земеделци-единофронтовци бяха: Стефан Кираджиев, Пенчо Савов, Никола Гинев, Никола Гълабов, Ангел Шишков Димитър Херов, Матей Тодоров, Христо Генков, Трифон Илиев, Стоян Бояджиев, Стоян Кръстев, Георги Русенов, Петко Събев, Степан Шахбазян, Костадин Гечев, Косю Тафров, Хенрих Хершкович. В дните на отмъщение паднаха още д-р Никола Ковачев, Георги Патарчанов, Григор Сотиров, Георги и Роберт Чапликови, Денко Гинев, Дянко нанчев, Борис Тодоров, Соломон Молхов, Димитър Дуков, Васил Дурев, Асен Игнатов, Костадин Гинев, Кичуколу и други. От селата загинаха Христо Милев от Сатър Бегово (Милево), Васил Янков, Георги Кръстев и Костантин Тодоров от Сотир (Хравреново), Рангел Янчев и Борис Даскалов о т Дедево Димитър Чалъков от Извор, Атанас Тошев от Перущица, Атанас Кръстанов и Георги Менков от Брестовица, Тодор Ламбов и Ангел Месирков от Цалапица, Петко Тодоров, Стоян Паунов, Михаил Ташков и Ванко Митев, Никола Георгиев от Кричим и много други. В с. Брестовица с риск за живота си жените обградиха обречените на разстрел, отрязаха въжетата и ги освободиха. Използвайки данни от буржоазната преса, Г. Димитров писа през 1924 г.: „.. девет десети от убитите няколко хиляди комунисти, земеделци и други приятели на трудещият се народ са убити извън въстанието и не в сражение, не хванати с пушка в ръка, а „ ей тъй, просто избити като кучета, след като са били държани арестувани и без да бъдат съдени.“ По списък бяха вдигнати от къщите им нощно време или от арестите и избити без съд и присъда много от дейците и привържениците на единия фронт. Стотици бяха натъпкани в полицейските участъци и подложени на ужасни и невиждани инквизиции. Само част от революционните сили в окръга се укриха в Родопите и Средна Гора. Източник: Проф. Митев Йоно и кол, История на Пловдивската окръжна организация на БКП 1892-1975, Партиздат, София 1976. Каталог: 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“ 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега Изтегляне 152.6 Kb. Сподели с приятели: