Щастие, има свински крака



Дата28.10.2018
Размер51.84 Kb.
#104106
ЗАКЛЕ СЕ ДА МЕ ОБИЧА ДО КРАЯ НА ЖИВОТА
Първо беше: “Щастие, има свински крака”.

И готвеше пача, все пача, все пача! От тези свински крака! А, сетих се, той е имал предвид моите крака. Винаги съм се чудела какво ти щастие пък има покрай свинските крака!?!? Ама той първо се е сещал за моите крачета и за щастието да бъда покрай него! И после е изниквала неговата любов към свинските крака!!!

И разбрах, че вече е престанал да ме обича именно покрай своите свински крака, и то преди пет години! И какво излиза, че краят на моя живот е настъпил още преди пет години! И аз вече не ги живея тези пет години и че вече моят живот се е превърнал на пача! И щастие, има пача... от свински крака! А моите крачета? Вече пет години крача със свински крака!?!?

Боже, върни му любовта, върни ми изчезналите мои пет години сладък живот! Боже, вече пет години живея след края на живота си, удавена в пача! Боже, върни ми сладкия живот, за да извикам и аз: “Щастие, няма вече свински крака, има... локум!” Не че искам да кажа, че вече ще разтягаме локуми! А досега не беше ли така?


ТРАЙНИЯТ ПРИВЪРЖЕНИК
Първият:

- Ало, здрасти, бесен съм! Да ги... – и първият изрежда имена...

Вторият:

- Ама ти по-леко с тези... може да подслушват телефоните!

Първият:

- А, така ли, уважаеми другарю. Как е вашата любезна другарка? Четохте ли днес вашия любим вестник, дето е като казана дума, хвърлен камък! Няма лабаво, ръката е твърда...

Вторият:

- О, ама вие какво, другарю, подмазвате ли се на другарите?!

Първият7

- СеДеСе, СеДеСе....

Вторият:

- Не, бе, викай БеСеПе, БеСеПе...

Първият:

- Ама нали последния път викахме СеДеСе...

27 април 2009 г. – предизборния период в България

Париж
РАЗВЕСЕЛЕНИЯТ ВТОРНИК

28 АПРИЛ 2009 Г. –

денят на назначаването на 5 юли за дата на изборите за нац. парламент в България


Беше – “вторник се измина, влажен през комина”. И ми беше цял ден “криво”. Така се казва за пониженото настроение. “Криво” нещо, като непозволените до скоро криви краставици в така наречения Европейски съюз. Само на съюзи ще ми станете – би се заканил някой, ние да си гледаме нашето дередже! Отново в този съюз.

Но би! Гледам по БНТ САТ срещата на г-н Красимир Каракачанов с младите от “Големият избор” на БНТ. Господинът обяснява, че повечето се кандидатират за депутати, за да си уреждат техните сметки. А един млад пита: “А къде ще ходят хората?”, тоест къде отиват хората, казано на жаргон, то ест какво ще стане с бикновете хора? А господин Каракачанов без дори да му мигне окото, отговаря многозначително: “А хората ще ходят за гъби!” И си получава на 5 юли – “Голямото ходене за гъби” у едни, и “Голямото плюскане” – не на гъби, разбира се, у други. И ето, че господин Красимир Каракачанов ме развесели! Веселете се и вие, хора, тръгнали за гъби или хора от хора- пеещ – на Голямото плюскане.

Та! Сега усещате ли разликата между кривите краставици и краставите ви гъби!

А ето и точното заглавие на този опус:

ГОЛЯМОТО ХОДЕНЕ ЗА ГЪБИ ПРИЧИНА ЗА ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ.

И така – до ходенето на ГОЛЯМОТО СЛЕДСТВИЕ!!


НЕСЕКВАЩИЯТ СПОР ВЪРХУ ЗАГЛАВИЕТО НА ПИЕСАТА “ТРОЛЕЙ ЖЕЛАНИЕ”
Представяте ли си – днес написах пиеса! Да! Изчаках не часове, а цяла седмица! Преди да съобщя това на съседа от горния етажг. С него си имаме приказката!

Отивам, посреща ме както винаги без да подозира за каквото и да било. И нашият започва разговора, както винаги, на чашка!

- И за какво ще говорим днес, и колко време ще бъдем: на малка чашка или на голяма чашка?

А аз бързо:

- Слагай самовара! И давай от големите чаши!

А той:


- И какъв да бъде? Билков или черен?

- Давай шипка – днес животът ми е червен, не черен! Написах пиеса!

Съседът за малко да изпусне самовара.

Аз:


- А сега да не вземеш да изтърсиш и чашките! Нямаме време да ги събираме! Слушай за пиесата. Тя излезе мелодрама. За желанието на двама млади. Сещаш се, нали?

А той отново бързо7

- Да, бе!

И ме пита за заглавието й. Аз го казвам. А той:

- Да не остана по-назад. И аз знам за едно заглавие на пиеса: “Тролей желание!”

А аз:


- Не може да бъде! Какво общо имат тролеят с желанията? Ще питам приятеля от списание “Театър”. То какво ли общо имат списанията с театрите, ама нейсе!

Пием чай, от големи чаши, шипков, нали сме на чашка! После си тръгвам! Моята първа пиеса, като е мелодрама, да не би да е мелка, то ест малка, сакън! И после какви са тия тролеи в драматургията, кой ги пише тия глупости!

Отивам после в самото списание “Театър”. Чукам, след “да” –то влизам. А приятелят ми:

- А-а-а! Радвам се да те видя! Сядай.

Сядам и почвам:

- Написах пиеса, мелодрама, за желанието на двама млади, сещаш се, нали. Казах на съседа отгоре, а той: “Знаеш ли, че има такава пиеса “Тролей желание”!

В това време се чува разкатист гръм, не че имаше светкавици, просто приятелят ми се разсмя и когато спря, каза:

- Заглавието на тази пиеса не е “Тролей желание”, а “Трамвай желание”!

Аз отново, без да се смея:

- Ти вече го прекали! Какво сте се пощурили с тия превозни средства! Това ли са желанията на хората!? Колите!?

А той отново с разкатист гръм. После спря и каза сериозно:

- Истина е! Не спори! “Трамвай желание” е пиеса на американския драматург Тенеси Уилямс.

А аз:

- Горкият човек! Айде, чао, не обичам да споря за глупости! Макар и на чашка!



Париж, 16 април 2009 г.
МНОГО СМЕШЕН РАЗКАЗ
Българка, софиянка, пита французин, парижанин:

- Вие, парижаните, всяка вечер ли ходите в Лидо?

А парижанинът, малко притеснен, отговаря:

- Не, но ние също ходим и на кино, и на театър, и на много други различни места...

Вместо да отговори:

- Ами то Лидо не побира десет милиона, за да можем да бъдем там всяка вечер!


ОТ “НАС НИ Е ИЗПЛЮЛА ЗЕЛКАТА” ДО “НАЙ-СКЪПИЯТ БОКЛУК”


Знаете ли? Направих гениално откритие:

Човеците се раждат и са най-умни като малки! После порасват и оглупяват все повече и повече! А като деца задават най-важните въпроси7

Първи въпрос:

- Къде съм била преди да се родя?

И аз – като първи голям глупак – отговарям:

- В работилницата на дядо Мраз!

Мраз! Нали тогава при нас, в соцлагера, беше забранено да се говори за конкуренцията – дядо Коледа!

Втори въпрос:

-Ама и ти ли си била с корем?

А, не! Вас ви е изплюла зелката!

И защо не! Майчиният корем е точно като зелка, И тя по свой образ и подобие ни е изплюла нас, хората!

Зелката си расте спокойно върху земята! После я слагат в каци и я балсамират в солов разтвор, после хората я изяждат и ето ти тебе – деца-човеци! Нас ни е изплюла зелката!

Добре, като малки сме си лежали, в началото и на земята, върху кожи! Но после

ще се изправяме!– не!

Иние кято шимпанзето!

Така беше написано в един вестник – има четири стотни между човека Не! Говоря най-сериозно!

Какво по-хубаво от това да си наследник на вечната зелка! Всяка зима се възражда, балсамирана в солов разтвор!

И ако прибавим и ракията!

За какво ти е да задаваш въпроси - ама ние, човеците, закъде сме се запътили? Ама то е ясно – към все същия космичен боклук!

Ето! Опряхме и до жълтата хартия – в черновата! Защото някои, когато “ги хванат братята” започват да чистят задния двор на къщата си – като софиянците, а пък при мен не е така – продължавам да пиша “смешни” – то ест, демек – разкази.

А вие, ако мислите, че някой ще почисти Космоса от боклуци, жестоко се лъжете!

Няма, няма Господ!!!










Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница