Широколъшки говор



Дата28.10.2017
Размер222.1 Kb.

ШИРОКОЛЪШКИ ГОВОР


1.Пояснения.

В средата на Централни Родопи, между планинските масиви Карлък и Кара Балкан, се намира село Широка лъка, как­то и околните по-малки села и махали: Стойките, Гела, Солища, Стикъл, Заювите, Върбово, Грашища, Св. Елена, Кукувица, Окманица, Махмутица, Журкалица, Калевище, Солмоня, Сливово, Горски дол и Катраница. Жителите на тези села напъл­но обхващат особеностите на среднородопския говор, но прите­жават и нещо типично в акцента, израза и произношението на думите, което коренно ги различава от другите среднородопча­ни и, което ще се помъчим да изясним, за да може приложения речник към книгата да се чете правилно и разбира смислено.

От национална научна гледна точка в бъдеще родопският и широколъшкият говор ще се изучават само от езиковедите-историци.

Още в началото на XX век именитият български филолог и общественик проф. д-р Л. Милетич, според характеристичните фонетични белези, разделя родопските говори на 7 групи. Третата група - Централнородопската - обхваща най-голям брой селища от Чепеларско, Брациговско, Тъмрашко, Дьовленско (Девинско), Доспатско, Пашмаклийско (Смолянско), като включва всички селища – на юг до Ксанти и на изток до Кърджали. Като четвърта, самостоятелна група, проф. Милетич отделя широколъшкия говор – загнезден в центъра на селищата от третата група и включваща само селата Широка лъка и околните по-малки села и махали.



Проф. Милетич, както и всички филолози, които са изучавали широколъшкия говор, изтъкват, че за разлика от другите говори в Средните Родопи, само в селищата на Широколъшко говорят еднакво – на широколъшки диалект. В диалектоложко отношение Широка лъка, заедно със споменатите села, образува едно цяло – един говор, който се отличава с някои съществени фонетични особености от съседните рупски говори на така наречения Централен родопски диалект, с който широколъшкият говор е еднороден.

Интерес към широколъшкия говор проявява преди това П. Р. Славейков, който заедно с най-малкия си син Пенчо Славейков през 1880 г. тръгва от Пловдив, през манастира Бяла черква, Хвойна за Широка лъка, с цел да събере там от местното население сведения за наречието и диалекта му. Това пътуване е описано от широколъчанина подполковник Антон Д. Бозовски (1947) по следния начин:

- По пътя Пенчо силно се простудява и заболява, затова остава в с. Хвойна, а П. Р. Славейков дохожда сам за малко в с. Павелско, където аз бях на служба като районен началник. Там прегледа черквата и книгите в нея. Запозна се с мен и се отби в квартирата ми. Пожела да му говоря на широколъшки диалект и да му подрънкам малко с тамбурата няколко хороводни и други песни. Удовлетворих желанието му. Тогава той ми каза, че крайно съжалява, дето Пенчо тъй силно заболял, та е принуден да се върне обратно в Пловдив. Но той ми съобщи, че в Старозагорска околия имало 5-6 села, наричани “Рупани”, които си служели със същото широколъшко наречие, каквото е слушал сега от мене. Затова той (П. Р. Славейков) предполагаше, че тия селяни непременно трябва да са излезли преди години от с. Широка лъка и се настанили в тия села под името “Рупани” като запазили и до днес тоя същия диалект.



Съществената разлика между широколъшкия диалект и сега действащия литературен български език, както и с другите родопски диалекти (Милетич, 1910), е широката употреба на звука ъ, който тотално измества гласните а, е, и, о, у, я.

Втората характерна особеност на широколъшкия език е голямата мекота на произношението на съгласните (Милетич, 1910). Поради това гласните звуци се произнасят чисто и ясно, само когато са под ударение. Тук трябва да се отбележи, че тази особеност не е характерна само за широколъшкия език. Това е забелязал още проф. Милетич. Тя се среща и в други диалектни говори, като котленския, дряновския, чепинския и др.

Трета характерна особеност на широколъшкия говор е промяната на звука на съгласната т в к.

Например: коте – кокиа;



дете декиа

Четвърта характерна особеност е тройната членна форма Например:

детятуму

детясуму

детянуму

или кощата

кощана

кощаса

Друга особеност на широколъшкия говор (Стойков, 1968) е преходът на неудареното u в ю, когато се намира пред х.

Например: направих и напрàвюх

заварих – завàрюх

ходих – хòгюх



Съществуването на падежни форми в широколъшкия говор представлява съществена разлика със съвременния книжовен български език и говори за запазването на класически форми от старобългарския език

На различно място е и ударението в много думи от широколъшкия говор в сравнение с книжовния език.

Например: глава – глàва

метла – мèтла

коса – кòса

Проф. Милетич намира сходство между широколъшкия говор и серските говори. Според него, и в широколъшкия, и в серските говори се забелязва изместване на старобългарското ы от буквата ъ, особено в неударените срички. Този факт е много интересен, тъй като историческите данни за заселването на Широка лъка и околните по-малки селца е, че преди около 400 г. една голяма част от широколъчани, бягайки от потурчване, са дошли от долното течение на р. Места, където е разположен Серес.

Освен Милетич, мнозина езиковеди и учени са се занимавали с родопските наречия, като Константинов, Хр. 1888, Шишков, Ст. 1903, Балан, Ал. 1904, Младенов, Ст. 1941, Калайджиев, Ст. 1947, Стойков, Ст., 1968, Врабие, Ем., 1974, Чернев, Т., 1982, Керемидчиева, Сл., 1993, Глухов, Хр., 2004., и др.
2. Граматичен анализ на говора на широколъчани

2.1 Произношение на буквите.


Произношение на буквите. Букватае в широколъшкия език се произнася двойствено: като обикновено е, което ще означаваме със знака è, и като затъмнено, затворено е – между й и е , но което се изговаря наведнъж. Него ще означаваме със знака на двойното ударение ê .

Примери:


èлувица – ялова овца и êлувица – глинеста почва – йе=ê

èла – гл. – /ела насам , ела тука/ и êла – с.ж.р. – смърч /иглолистно дърво/

èнкас – нар. – на шега, и êвру – прил. – опърничаво.

Букватаов тези селища се произнася в три варианта:

а) отворено, твърдо и ясно о. Това о напълно замества буквата ъ в българската книжовна писменост.

Примери:

къща се произнася коща,

лъка на лока,

мъка на мока;

мъж на мож и т.н.

Отвореното о ще означаваме със знака на двойното ударение ô, тогава горните думи ще се изпишат: кôща, лôка, мôка, мôш.

б) затворено, свито, потъмняло о, което се произнася по-тъмно или по средата между ясното ô и у=оу. Затвореното о ще означаваме с обикновения знак на буквата о.

в) омегчено о, което се произнася между буквите й и о = йо. Омегченото о ще означаваме, като пред о поставяме знака ´ (апостроф) ´о.

Примери:

гл´òгу – дълго,

к´òшку – тежко,

гал´òвно – любовно и т.н.
Разликата между произношението на отвореното ясно ô и затвореното тъмно о, освен че се чувствува при говора, попада и в известни правила по следния начин: едносричните съществителни думи с ясно ô, когато се членуват и станат двусрични, то ô преминава в а, защото ударението попада във втората сричка.

Примери:


дôб /дъб/ – дабон – ô – преминава в а

крôк /кръг/ –крагон – ô – преминава в а

рôш /ръж/ – раштôн, раштôс – ô – преминава в а.
Едносричните съществителни със затъмнено о запазват ò с ударението или о преминава в у, когато се членуват и стават двусрични.

Примери:


гòс /гостенин/ – гòскйас; тук ò запазва ударението си.

зòп´ /зоб/ – зуптòн; тук ò преминава в у.

вòл /вол/ – вòлас– ò запазва ударението си.

мòс /мост/ – мустòн – ò преминава в у.

Още по-убедително звучи разликата между отвореното и затвореното о, като се сравняват думите, посочени по-долу, които се пишат еднакво, а се изговарят и разбират различно като:


гôс и гòс – задник и гостенин

зôб´ и зòп – зъб и зоб /за коне/

рôп и рòп – ръб и пленник /роб/

кôкал´ и кòкал – къклица и кост
Така също, има разлика в произношението на “о” неопределително местоимение, и то чувствителна:
буднô жънà – някоя жена

будно дèкйа – някое дете
Буквата щ е заменена в речника с “шт”, я с “йа”, и ю с “йу”.

2.2 Изменение на думите и произношение


В повечето нечленувани съществителни, прилагателни и глаголни съществителни думи в множествено число, употребявани в среднородопския говор в широколъшкия район, крайната буква “и”, се произнася като “ъ”, или между “ъ” и руското “ы”.

Примери:


ушници /обици/ – ушницъ

луспи /орехови черупки/ – луспъ

чорни /черни/ – чôрнъ

пùшкаливи /бодливи/ – пишкаливъ
Изключение правят думи, които в единствено число окончават на срички с гърлени съгласни: га, ка, ха. Те и в Широка лъка се изговарят накрая с буквата и.

Примери:


стрôга / ограда на вход/ – строги

нòга /крак/ – нòги

туèга /тояга/ – туеги

махàлка /кочан царевица/ – махалки

чурилка /бутало/ – чурилки

пàзуха /женски нагръдник/ – пазухи
Изключение правят и някои съществителни, които в ед. число окончават на “о” като:

дарглò /гребло/ – даргла

вòлча /мъжко теле/ – волчата и др.

Среднородопски думи, окончаващи на сричките дйа, тйа, дй. В Широка лъка тези срички се произнасят, както следва: дйа на гйа; тйа – на кйа; дйу на гйу.

Примери:

пôдйа /отивам/ на пôгйа,

пèдйа /педя/ на пèгйа,
Примери:

крòтйа /къртя/ на крòкиа

дèтйа /дете/ – декйа,

кôтйа /коте/ – кôкйа.
Примери:

Тòдйу /Тодор/ – Тогйу

хòдйух /ходих/ – хòгйух,
Буквата “т” в началото на думата, когато е пред омегчени “о”, в Широка лъка се заменя с буквата “к”.

Примери:


т´òнку /тънко/ – к´óнку,

т´ôшку /тежку/ – к´òшку.

В някои думи когато се членуват, преминава в буква “ъ”

Примери:

клèт /килер/ – клътôн,

плèт /ограда/ – плътôн, плътôс.
Някои глаголни форми също се променят при изговаряне, като “е” се променя в “ъ”

Примери:


пере – пърè,

реве – ръвè,

преде – пръдè
Изобщо, в широколъшкия говор много думи се изговарят с променени букви, които не се прилагат нито в книжовния език, нито в среднородопския говор. Това, именно, го прави интересен от научна гледна точка и много труден за изучаване. Тези промени в буквите ще се схванат при изучаване на думите с преводите в речника.

В среднородопския, както и в широколъшкия говор, повечето от думите, окончаващи на съгласна буква, се произнасят умегчено, което налага в края да се постави омегчителен знак /´/ апостроф. Без този знак крайната съгласна на думите ще се чете твърдо и няма да отрази смисъла и значението на думата. Няколко примера ще изяснят гореизложеното.

Примери:

кôкал´ /къклица/ – ако не се постави на края апостроф /´/ – ще се чете на кòкал, което означава кост, т.е. друг предмет.

скòкук´ /гъдел/ – без знака не означава нищо – скокук.

Ще изброим няколко думи, на които следва да се постави апостроф /´/, за да се разберат правилно.

Примери:

бòбук´ /гърмежи/;

властàр´ /леторасъл/;

даргýн´ /мършав/;

калвýн´ /човка/;

мôрчкул´ /вид пролетна гъба/;

пакýл´ /торбичка с връв/;

рудан´ /чакрък/;

лôгун´ /залъгалка/,

пôрс´ /пръст, земя/; пôрс – пръст от ръката.
За омегчаване на буквите в средата на думите също се прилага апостроф /´/. Ударенията, отбелязани в речника, трябва безусловно да се спазват при четенето на думите, иначе ще се обезсмислят, защото дори и книжовни думи като очù, ушù, в Широка лъка се произнасят òчъ и ýшъ – с преместени ударения.

2.3 Падежи


За отбелязване е, че дателният падеж в Широка лъка и сега се прилага почти повсеместно.

Примери:


чълèкусуму – на този човек

ед.ч.м.р. чълèкутуму – на тоя човек

чълèкунуму – на онзи човек



дèкйасуму – на това дете

ед.ч.ср.р. дèкйатуму – на това дете

дèкйануму – на онова дете



жėнътухи – на тази жена

ед.ч.ж.р. жėнътухи – на тази жена

жėнътухи – на тази жена
мн.ч.ц.р. жèнйамнйам – на жените

мн. ср.р. дъцаймниам – на децата
За мъжки род не се прилага.

Примери:


òдрйажъ дèкйасуму хлèп – отрежи на детето хляб

дай чълекунуму патрùтъ – дай на човека парите

укралъ са жèнъну хи папýцътъ – откраднали са на жена ми обувките

дай дъцàмнйям игрàчка – дай на децата играчка.
Тук старата падежна форма и сега е запазена.

Дателен падеж, съкратена форма


1-во лице. – к´ôшку мий – тежко ми е /мий/

ед.ч. 2-ро лице. – к´ôшку тий – тежко ти е /тий/

3-то лице. – к´ôшку муй – тежко му е /муй/

ж.р. – к´ôшку хий – тежко ù е /хий/

1-во лице – умôрзналу ний – омръзнало ни е /ний/
мн.ч. 2-ро лице – умôрзналу вий – омръзнало ви е /вий/

3-то лице – умôрзналу хмий – омръзнало им е /хмий/

2.4 Местоимения


В широколъшкия език личното местоимение добива следната форма:

Ед. число

1- во лице – е /аз/

2-ро лице – ти /ти/

3-то лице – то
Тук мъжкият род се припокрива със среден род в трето лице

Примери:


  • то /момчату/ утùдъ за дарвà

  • то /тèтку /баща ми/ гу утсèчъ – баща ми го отсече

Тук лицето се подразбира от рода на съществителното.



Мн. число

1- во лице – ни /ние/

2-ро лице – ви /вие/

3-то лице – ти /те/
Тук 3-то лице съвпада с 2-ро лице ед.ч., обаче то се подразбира от глагола.

ти утùдуха – те отидоха – мн.ч.

ти кл´ôкна – ти клекна – ед. ч.
Старобългарските показателни местоимения тъ, та, то, он, она, оно, съ, си, се постепенно през вековете са преминали като крайни членове на думите с малки изменения, запазвайки същото значение и смисъл, като показателни местоимения, без да обезсилват самите местоимения. В днешния книжовен български език само показателните местоимения тъ, та то са преминали като членове в края на думите.

В Широколъшкия район в говора си населението обхваща също и трите вида членове в края на думите, произлезли от старобългарските показателни местоимения - на, та, са, като:


вòлас – този вол тèлясу – тава теле

ед.ч. м.р вòлат – тоя вол ед.ч.ср.р. тèляту – това теле

вòлан – онзи вол тèляну – онова теле

крàваса – тази крава дъцàса – тези деца

ед.ч.ж.р. крàвата – тая крава мн.ч. дъцàта – тези деца

крàвана – онази крава дъцàна – онези деца

Предметите, определението или термина, членувани със с, са, су са на много близко разстояние и се виждат.

Членуваните с н, на, ну са на далечно разстояние и може да не се виждат.

Членуваните с т, та, то /ту/ са на средно разстояние. С тези членове само се подразбира отдалечеността на предмета.


Показателни местоимения


Те добиват следния вид:

м.р. – сòйа, тòйа, нòйа /този, тоя, онзи/

ед.ч. ж.р. – сайа, тайа, найа /тази, тая, онази/

ср.р. – сейа, тейа, нейа /тези,тези,онези/

мн.ч. – сейа,тейа,нейа /тези,тези,онези/
Тези показателни местоимения се прилагат според отдалечеността на предметите, които се сочат: сòйа /този/ – за близки, тòйа /този/ – за по-отдалечени, видими и невидими, нòйа /онзи/ – за далечни, видими и невидими, като невидимите се припомнят.

Примери:


нàйа жънà за кутрàту галчèхмъ фчèра – онази жена, за която говорихме вчера.
Показателните местоимения в дателния падеж в Широка лъка и сега се прилагат в ежедневния говор и добиват следната форма.

м.р. сòмзуму, тòмзуму, нòмсуму – /на този, на този, на онзи/

ед.ч. ж.р сувà хи, тува хи, нувà ни – /на това, на онова, на онова/

ср.р сувà му, тува му, нувà ни – /на това, на онова, на онова/

сèмзйам – /на тези/ – за близко

мн.ч. тèмзйам – /на тези, на тия/ – за средно разстояние

немзйам – /на онези , на ония

Местоимения за посочване на признаци


м.р. – сакôф, такôф, накôф /такъв, такъв, онакъв/

ед.ч. ж.р. – сакавà, такавà, наквà /такава, такава, онакава/

ср.р. – саквò, таквò, наквò /такова, такова, онакова/

мн.ч. – сакùва, такùва, накùва /такива, такива, онакива/

Местоимения за посочване на количество


сòлкува, тòлкува, нòлкува /толкоз/

Въпросително местоимение “кутрò”


Освен изучаваните в граматиката на литературния български език в Широка лъка, както и в целия Родопски край, се употребява и въпросителното местоимение кутрò /кое/, което се спряга така:

м.р. – кутрù /кой/

ед.ч. ж.р. – кутрà /коя/

ср.р. – кутрò /кое/
мн.ч. за всички родове – кутрù, което съвпада с ед.ч. м.р.


Относително местоимение на “кутро”


м.р. – кутрùсу, кутрùту, кутрùну /който/

ед.ч. ж.р. – кутрасу, кутрату, кутрану /която/

ср.р. – кутросу, кутроту, кутрону /което/
мн.ч. – кутрису, кутриту, кутрину, /които/, което съвпада с ед.ч. м.р., но се подразбира от предмета, за който се отнася, и от числото им.

Примери:

кутрùсу вòл съ изберèш /който вол си избереш/

кутрùсу кòчувъ съ изберèш /които кочове си избереш/

Други форми на относителното местоимение “кутро”


кòйсу, кòйту, кòйну /който/

каквосу, каквоту, каквону /каквото/, за м.р.

каквàсу, каквàту, каквàну /каквато/ за ж.р.

каквòсу, каквòту, каквòну /каквото/ за ср.р.

каквису, каквиту, каквину /каквито/ за мн.ч.

кòлкусу, кòлкуту, кòлкуну /колкото/

чùйсу, чùйту, чùйну /чийто/

Неопределителни местоимения


м.р. – будùн /някой/ – човек

ед.ч. ж.р. – буднô /някоя/ – жена

ср.р. – буднò /някое/ – дете

мн.ч. – буднù /някои/ – хора

Отрицателни местоимения


м.р. – нùкутръ /никакъв/

ед.ч. ж.р. – нùкутра /никаква/

ср.р. – нùкутру /никакво/

мн.ч. – никутръ /никакви/

и тук ед.ч. м.р. се покрива с мн.ч.



Обобщителни местоимения


вр´йу /всички/, вр´йýк` /всички/, вр`йýм /на всички/,

вр´йýмнйам /на всички/.

2.5 Степенуване


хубав, по-хубав, йецъщъ-хубав /най-хубав/

2.6 Глаголи


Спомагателният глагол съм (в сегашно. време) и ща се спрягат така:

е сам /аз съм/; е шта /аз ще/

ед.ч. ти съ /ти си/; ти штъш /ти щеш/

то ù /той е/; то штъ /той ще, то ще/

та ù /тя е/; та штъ /тя ще/
ни смъ /ние сме/; ни штъм /ние щем/

мн.ч. ви стъ /вие сте/; ви штътъ /вие щете/

ти са /те са/; ти штат /те щат/

Минало несвършено време


е бйах - аз бях е шкйàх – аз щях

ти бйашъ – ти беше ти штèшъ – ти щеше

ед.ч. то бйашъ – той /то/ беше то штèшъ – то щеше

та бйашъ – тя беше та штèшъ – тя щеше
ни бйахмъ – ние бяхме ни шкйахмъ – ние щяхме

мн.ч. ви бйахтъ – вие бяхте ви шкйахтъ – вие щяхте

ти бйаха – те бяха ти шкйаха – те щяха

Минало свършено време


е бйах – аз бях е шкйах – аз щях

ти бйа – ти бе ти шкйа – ти щеше

ед.ч. то бйа – той /то/ бе то шкйа – той /то/ щеше

та бйа – тя бе та шкйа – тя щеше



ни бйахмъ – ние бяхме ни шкйахмъ – ние щяхме

мн.ч. ви бйахтъ – вие бяхте ви шкйахтъ – вие щяхте

ти бйаха – те бяха ти шкйаха – те щяха

Бъдеще време


е жа сам – аз ще съм е жа шта – аз ще ща ти жа съ – ти ще си ти жа штеш – ти ще щеш

ед.ч. то жа йе – то ще е то жа ште – той /то/ ще ще

та жа йе – тя ще е та жа ште – тя ще ще
ни жа смъ – ние ще сме ни жа штем – ние ще щем

мн.ч. ви жа стъ – вие ще сте ви жа штетъ – вие ще щете

ти жа са – те ще са ти жа птот – те ще щат

Във всички глаголи в бъдеще време частичката ща в Широка лъка се заменя с частичката жа.

Примери:

е жа торча аз ще тичам (припкам)

ви жа жôнътъ – вие ще жънете
Възвратната форма на глагола се получава, като се прибави възвратното местоимение са вместо се и съ, вместо си.

Примери:


врàштам са – връщам се

трôсйа съ – търся си
Глаголите в речника са вписани в 1-во лице ед.ч., и като изключение в мн.ч., а в 3-то лице са вписани само тези, които, поставени в 1-во лице, се обезсмислят.

2.7 Причастия


В речника причастията са показани като прилагателни. В широколъшкия говор те също се членуват с на, та, са.

Примери:


фсакàкйан – фсакàкйанийас /повреден – повредения/

зарùт – зарùтиан /заровен – заровения/
Сливане на спомагателния глагол с личното местоимение.

Когато пред спомагателния глагол в 3-то лице ед.ч. е се употреби личното местоимение в съкратената форма на винителния и дателния падежи, то личното местоимение и спомагателният глагол в широколъшкия говор се сливат в една дума.

Примери:

1-во лице – скòкук´ май – гъдел ме е /май/

ед.ч. 2-ро лице – скòкук´ тай – гъдел те е /тай/

3-то лице – скòкук´ гуй – гъдел го е /гуй/

ж.р. – скòкук´ йай – гъдел я е /йай/
пръбòлу най

мн.ч. пръбòлу вай

пръбòлу хай

2.8 Думи от турски произход


В среднородопския, както и в широколъшкия говор, се употребяват много думи от турски произход, но те са толкова породопчени, че и турчин трудно би ги разбрал. Тези думи са придобити от петвековното ни робство, от общуването с потурчените българи, които, считайки се за турци, са изучавали турския език, и на гурбетчилъка, където, по необходимост, е трябвало да се учи и говори на турски, за да се изкара прехраната. Така в Широка лъка от поколенията на нашите деди и прадеди не е имало мъж, който да не знае турски. До Балканската война старите мъже на празници: на гости, на веселия, сватби и пр. са говорили често на турски, и то с гордост и тяжест и за да не ги разбират по-младите. И днес младото поколение в ежедневния си разговор употребява множество думи, без да подозира, че са от турски произход. Граматическото определение на тези думи не е указано в речника, защото не съвпада с превода. Думите от турски произход също се украсяват с членовете на, та, са, и тогава почти губят произхода си. Доста думи в речника може би са погрешно посочени за широколъшки, а всъщност да са от турски произход, и обратно. Ще изброим няколко думи от турски произход, без да ги превеждаме, защото са известни на всички родопчани – мъже и жени, които не знаят турски, а именно:

адаш, бажанак, будало, борч, бйал´ожем, дувар, зор, инак´, ичкийа, кюприя, лаф, мерак, соба, сукак, сяир, сюрия, тукмак, таман´, шикер и пр.



2.9 И още нещо


В книжовния и общоприетия български говор се срещат доста думи от турски произход, когато същите тези думи в широколъшко се говорят на чист български език, като:

айрян – бърканица, чеиз – руба, катми – марудницъ,

юлар – оглаф, мандра – бачо, маруля – бърдоква,

алабаш – кучен´, карма – трахана, бакла – боб,

тамбура – байламо, чакмак – огниво,

чимдоран – ´гаванка, чакрък – рудан´ и пр., и пр.
От лексикологична гледна точка в широколъшкия език са се запазили старобългарски думи, които липсват в съвременния български книжовен език.

Пример:


вôгалъ въглен

брèк – стръмнина\\\

вàря – изпреваря,

жордаобло, сравнително тънко дърво,

грат – градушка,

карагуй – хищна птица, сокол
Широколъчани употребяват и някои думи от гръцки произход, като:

кал´мана /кума/,калтату /кум/,

паратир /прозорец/, харкума /котел/

и особено черковни предмети като:

псалтир, манал, артъка, хайдима, пъндухар и пр.,

които също са наследени от религиозното гръцко господство през периода на двойното петвековно робство. Гръцките думи са отбелязани със съкращение – (гр.).

В речника са избрани и подредени по азбучен ред до третата буква, включително думи, непознати и неупотребявани в литературния български говор и писменост и по-малко такива, употребявани в официалния говор, но са изменени и се различават в някоя сричка или буква, но представляват интерес. Иначе, целият речник на българския литературен език, би трябвало да се приспособи към широколъшкия говор, защото почти всяка дума в Широка лъка се произнася по-иначе, като дори и ударенията на чистите български думи се поставят върху други гласни като:

ушù – ýшъ, очù – òчъ ,

оглèдай се – òглядай са и др.
Родовете в речника са посочени за думата, която се превежда, но и за превода, който може да бъде от друг род.

Изобщо, широколъшкият говор е много по-съкратен от книжовния. Много думи изразяват цели мисли и, за да се преведат на литературен български език, е необходимо цяло изречение, като например:



логун´ – храна за залъгване на кравата при доенето;

вôзнак – легнал на гръб човек;

нàхлуп – легнал на корем човек;

пôнч – греяна ракия със захар;

пòрйазика – малка треска, забита в кожата на човека и пр. и пр.

И въпреки всички указания и пояснения, само широколъчани и, въобще човек от посочените в района села и махали, роден и израсъл там, е в състояние фонетично да изрази всички букви, думи и изрази на местния говор с правилен акцент, ударения и тембър. Външните лица трябва дълги години да пребивават в широколъшкия район, за да изучат основно местния говор. Младото поколение започна в разговорите и писмата да си служи с книжовния български език и дори смята за некултурно да използва своя родопски говор, а даже се срамува от него. При тези условия, след няколко поколения, родопският говор и в частност широколъшкият, е обречен на изчезване. Младежи от Широка лъка, Гела, Солища, Стикъл, Стойките и околните села и махали, като учащи се, студенти, или работещи, напуснали селото, не познават много думи, употребявани от по-старата генерация. В градовете от по-дълго време не познават много думи, употребявани преди.

Речникът с настоящите пояснения, типичните широколъшки изрази, приложени накрая, все вярваме, че ще допълнят някои неясноти и непълноти в досегашните изследвания върху среднородопския говор, част от който е и широколъшкият, но с местни изменения в акцента и израза, както и думи, завещани от поколения, без основни следи от историята.
2.10. Словоредът в широколъшкия диалект

Особен е словоредът при конструирането на изрече­нията в обикновения, ежедневен разговор на широколъшки диалект. Най-добре това се вижда от описанието на Стою Велев за пословичните патила на Дели Гругю. Те са описани в същата книга и са толкова затрогващи, че като ги чете човек, не може да не се смее, а често и до сълзи от смях да стигне.

“Черна турска робия. Илинден. Бърчината Св. Илия, западно от с. Гела, е почерняла от хора-съборяни и от охранени кехайски коне. Много гайди свирят на големите трапези. Пет кръга хоро се вие… Весели се раята, а ведно с нея – и българо­мохамеданите, които братски делят и радост, и скърби с християните.

На най-огледното място турци-властници. Гледат хорото, следят с похотливи очи нагиздените невести и… сучат мустаци.

Дели Гругю им дума:

- Хей, харно глôдатъ, амъ довъдътъ и вашнъ женъ та врю да глôдамъ. Ам ви кучета, тех крийтъ в мишъ дупки, а нашсъ глôдатъ.

- Сгодите го нарежда онбашията.

Като гарги на леш налитат по него жандари и кабадаии. Дели Гругю се откопчва и бяга. Но кой го стигне и удря. Тъй до Заевите и от там без време пристига в къщи.

Майка му, като го вижда, кротко го пита:

Ако си дойдъ, син?

Дойдух си.

Чи дали та нъ бахтаха?

Бахтаха ма.

Чи кой та бахта?

Чи кой ма нъ бахта?

Чи де та удриха?

Чи де ма нъ удриха?

Боли ли та син?

Боли ма зер, тачи еци.

Чи каде та боли?

Чи каде ма нъ боли?

Ам оти та бахтаха?



  • Чи оти мъ нъ бахтаха!…“

Много хумор има в една детска песен записана от инж. Д. А. Георгиев на широколъшки диалект, която Дафа Манолова Капитанова пяла на децата си през приблизително далечната 1865 г.
КОМАР МУХА ВОГЯШЕ

Комар муха вогяше,

за два зоба ворзана

с пазарски нови фортуми.

Мухата са запьона,

та скоца нови фортуми.

Комар са люто разлюти

изварте комар кукуда,

та удри муха в тарбуха!

Големай морша паднала

на междуселски потища –

не може керван да мине.

Комар са викна, провикна:

збирайте са селяни –

донисайти казани,

жа варим мухана.

Голем щи курбан да има ,

ще гостим врю селяни.
Каталог: fr
fr -> Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил
fr -> Тетра библос и л и
fr -> Memory stirred, but he turned his head, shyingaway from it
fr -> Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
fr -> Отчет за касовото изпълнение на бюджета За периода 01. 01. 2010 г. 31. 12. 2010 г
fr -> Книга първа мойсей мисията на израел монотеистичната традиция и патриарсите на пустинята
fr -> 16. Видни широколъчани след Освобождението
fr -> Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание
fr -> Захир паулу Коелю посвещение
fr -> 4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница