Следите на душите
Изтегляне 1.91 Mb.
|
Свързани:
Пътят на душите
| Астрални слоеве
Когато клиентите ми в състояние на хипноза описват възнасянето си в духовния свят като „издигане през пластове мъгла към ярката светлина", това ми напомня за астралните слоеве, за които четем в източните писания. Трябва да призная, че не съм привърженик на строгото разграничаване на точно седем слоя на съществуване, от най-низш до най-висш, познати от източните философии. Така е поради факта, че клиентите ми не виждат никакви доказателства за всички тези слоеве. Поставянето на етикети като средство за систематизиране е човешка слабост. Самият аз съм правил тази грешка при описанията си на духовния свят. Може би е най-добре просто да приемем идеите, които имат духовен смисъл за нас, и да отхвърлим останалите, независимо колко са стари и кой ни убеждава, че са верни. Причината за възраженията ми към строгата формула за специфични слоеве на съществуване от земното до божественото е, че тя създава ненужни пречки. Всичките ми изследвания с клиенти в състояние на свръхсъзнателност ме карат да направя извода, че след смъртта минаваме директно от един астрален слой около Земята през дверите към духовния свят. Няма значение дали клиентът ми е млада, или много напреднала душа. Всички твърдят, че веднага след смъртта душите им преминават през сгъстена атмосфера от светлина около астралния слой на Земята. Сред тази светлина има тъмносиви петна, но не и непроницаеми черни зони. Мнозина говорят за усещане, че се намират в тунел. По-нататък всички души от Земята бързо навлизат в ярката светлина на духовния свят. Той представлява едно ефирно пространство без зони или бариери около него. В самия духовен свят всички така наречени пространства или места, достъпни за прераждащите се души, са слети. Например за моите клиенти записите акаши, познати от източните мисловни традиции, не се явяват на четвърто безгрижно ниво, отделено от останалите функционални области. Те ги наричат книгите на живота, които се съхраняват в символични библиотеки близо до другите духовни пространства. Убеден съм, че съществуват много неща отвъд духовните преживявания на прераждащите се души, за които е невъзможно да извлека сведения от тях. Може би цялата идея за космически слоеве в основата си е опит да се представят етапите на ефирното съзнание в контраст с движението, възпирано от бариери. Исторически погледнато, специфичните определения за слоеве на „подземния свят", където отиват някои низши души, са добили превес в човешкото мислене. За това ще стане дума по-нататък, в шеста глава. Когато клиентите ми разказват за пътуване между измеренията, предполагам, че това би могло да се изтълкува като движение между нива. Хората в състояние на хипноза твърдят, че в самия астрален слой около Земята има изменени или паралелно съществуващи реалности, които са част от физическия ни свят. Очевидно някои физически живи хора притежават способността да виждат нематериални същества от тези реалности. Чувал съм за множество сфери на границата на измеренията, които душите използват за подготовка или отдих от духовния свят. Абсолютното време, както знаем, изглежда, не съществува в тези зони. Дали физическият свят на Земята притежава подобни характерни черти, които повечето от нас не умеят да виждат? Имах един проницателен клиент, който ми писа следното след сеанса си: „Работата с вас ме накара да осъзная, че нашата действителност е като прожекционен апарат, който ни показва на триизмерен екран небе, планини и морета. Ако втори апарат, със собствено устройство за нагласяне на светлинните честоти и пространствено-времевите последователности, се синхронизира с първия, и двете реалности могат да съществуват едновременно с материалните и нематериалните елементи в една и съща зона." Ако това, което хората ми казват в състояние на транс за тази система, е вярно, етичните същества са способни да съществуват в алтернативни реалности в един и същ астрален слой, заобикалящ Земята, всъщност на самата Земя. Вибрационните енергийни сили около Земята са в постоянно изменение. Изглежда, когато тези магнитни полета променят плътността си, се получават циклични вариации, обхващащи векове човешко време. Затова способността ни да усещаме присъствието на духове на Земята не е еднакво силна във всеки век. Може би древните наистина са виждали повече, отколкото ние в съвременния свят. Природни духове В предаване по националната телевизия една жена твърдеше, че вижда елфи в лозето си. Каза, че отначало само ги чувала и започнала да се съмнява в здравия си разум. После можела да разговаря с тях и няколко станали видими за нея. Описа ги като джуджета със заострени уши и широки панталони. Естествено, когато новината се разчула, много от съседите й решили, че е луда. Съветът, който получила от тези същества, с какво да натори почвата, за да увеличи количеството и подобри качеството на гроздето си, наистина се оказал полезен и скоро хората от близките ферми започнали да я възприемат по-сериозно. След предаването жената била поканена за изследване на мозъчните вълни. При стимулирането на сетивата й се оказало, че някои зони в мозъка й излъчват много по-силна енергия от нормалното. Имах клиентка, която твърдеше, че притежава подобни способности. Беше стара душа и в състояние на дълбок транс каза: „Приказните създания са били тук много преди зараждането на нашата цивилизация и никога не са си отивали. Днес повечето от нас не ги виждат, за разлика от древните времена, защото са толкова стари, че плътността им е отслабнала, докато нашите земни тела все още имат тежка енергия." Продължих да я разпитвам и тя добави: „Ако скалите имат плътност 1-п, тази на дърветата би била 2-п, а на телата ни - 3-п. По същата система плътността на природните създания е невидима, със степен на прозрачност между 4-д и 6-д." Когато се сетя за жената, която вижда елфи в лозето си, в съзнанието ми се оформя следната картина: ако можехме да погледнем Земята през рентгенов апарат, би наподобявала поредица наложени един върху друг прозрачни топографски листи. Тези вибрационни енергийни слоеве варират по плътност и представляват алтернативни реалности. Може би някои надарени хора умеят да виждат това, което е в тези пластове, но повечето от нас не притежават такава способност. Вярвам също, че голяма част от народните приказки идват от спомените, които душите имат от други физически и безплътни светове. Разказите за тези преживявания на хора под хипноза в някои отношения напомнят за земните митове и легенди. Тези асоциации включват поверията за духове, обитаващи дървета и цветя, както и връзката със стихиите въздух, вода и огън. Въпросът за фолклора и душевната памет ще бъде разгледан в следващите глави. Призраци Много изследователи на паранормалните явления са писали за призраците. Не се смятам за вещ в тази област, въпреки че съм попадал на души, витаещи като призраци. Когато изнасям лекции, често ми задават въпроса, защо духовете благодетели, водачи на тези души, ги оставят да се скитат самотни и нещастни. Приносът ми към изследванията за призраците ще бъде нов поглед върху неща, които смятам за погрешно разбрани, и обяснение на това явление от гледна точка на самите призраци, а не на онези, които ги виждат на Земята. Когато съсредоточих хипнотерапевтичната си практика върху живота между преражданията, изминаха години, докато попадна на клиент, чиято душа е била призрак значително дълго време след предишен живот. Не смятам душите, пребиваващи кратко на Земята, за призраци в традиционния смисъл. Например, имах клиентка, загинала млада при пожар в училищна сграда, докато спасявала децата. Тази учителка останала в града месеци след това, просто за да бъде с учениците си и другите скърбящи заради ранната й смърт. Когато попитах какво я е накарало най-сетне да напусне, тя каза: „О, накрая ми омръзна." стигнал съм до заключението, че съвсем малка част от душите някога са витали като призраци повече от обичайното време, което е нужно на душа, наскоро напуснала тялото си, да свикне, преди да отпътува от Земята. Не вярвам, че светът ни е обитаван от много призраци. Следващите случаи показват, че нашите водачи не ни задължават или принуждават да преминем в духовния свят, ако сме така погълнати от недовършената си работа, че не искаме да напуснем астралния земен слой. Установявам, че това се отнася най-вече за души с благосклонни водачи. Някои имат по-настойчив подход. Но обикновено водачите не се появяват до нас в момента на смъртта. За повечето души чувството, че са теглени веднага след смъртта, е леко и се усилва едва когато напуснат астрала. Няма съмнение, че по-висшите същества мигновено разбират за нашата смърт. И все пак желанията на отпътуващия се уважават. Да не забравяме, че в духовния свят времето не означава нищо. Безплътните не носят в съзнанието си линеен часовник и не възприемат забавянето с дни, месеци или години така, както физическите същества. Може би за духа, обитавал някой английски замък в продължение на четиристотин години, преди най-сетне да се завърне в духовния свят, това време се равнява едва на четиридесет дни или дори на четиридесет часа. Някои хора имат погрешното схващане, че призраците не знаят, че са мъртви или как да се избавят от положението си. Да, в известен смисъл те са в безизходица, но причината за това е в самите тях, а не в нещо материално. Душите не се лутат в някакво ограничено астрално пространство и знаят, че са напуснали земния живот. Причината за тъгата на призрака е пристрастеност към места, хора и събития, с които не може да се раздели. Това състояние на душата е личен избор, но специални водачи, наречени спасители, постоянно очакват сигнали от блуждаещите духове, че са готови за отпътуване. Имаме право сами да вземаме решения за преживяването на смъртта си и духовните ни водачи не ги оспорват дори ако са незрели. При наблюденията си откривам, че призраците са недостигнали зрелост души, които е трудно да се освободят от земните влияния. Това е особено валидно, ако се лутат продължително време, измерено в земни години. Причините за оставането им могат да бъдат най-различни. Внезапен край на живота, причинил отклонение от главния път. Или чувство, че свободната воля на душата е била изопачена по някакъв начин. Много често смъртта на призрака е съпроводена от ужасна травма. Има и случаи, когато душата се опитва да предпази някого, когото обича, от опасност. През 1994-а млада жена шофирала нощем по шосето недалеч от къщата ми в планината Сиера невада, претърколила се по стръмния склон край пътя и загинала. Никой не видял злополуката и не забелязал останките от колата й на стотина метра надолу, където тригодишният й син пет дни бил на косъм от смъртта. Случаят привлече общественото внимание, когато се разчу, че младеж с мотор видял призрак на гола жена, която лежала на шосето точно над отломките. Това бил драматичен начин душата да привлече внимание и се оказал сполучлив, защото детето било открито тъкмо навреме, за да бъде спасен животът му. Мисля, че причината за броденето на някои духове като призраци е внезапна промяна в предварителния им кармичен план, която смятат не само за неочаквана, но и за несправедлива. Най-често това се случва с душите на убити или наранени от някого през живота си хора. Поредният случай започва като типична история за призраци, но после разкрива как проблемите намират сполучливо решение за душата. Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|